Присъда по дело №755/2023 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ по присъда от 10.11.2023 г. по НОХД №755/2023 година
по описа на РС Ловеч,
VІІІ – ми наказателен състав

Срещу подсъдимият М.Г. Т. живеел в гр. Ловеч, било предявено обвинение за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.2 и т.7, вр.194, ал.1 и чл.28, ал.1 от НК, за
това, че на 14.06.2023 г., около 23:40 часа, в гр.Ловеч, при условията на повторност в
немаловажни случаи, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот-
срязване на катинар и чрез използване на техническо средство-ножица за арматура, отнел
чужди движими вещи- 5 бр. сладолед „Фамилия" и 10 бр. сладолед „Галакси", на стойност
43,50 лева от владението на ****** ЕООД гр.Ловеч, без съгласието на управителя на
дружеството ****** от град Ловеч, с намерение противозаконно да ги присвои.
В р. с.з. подсъдимият Т., редовно призован, се е явил лично, като е направил искане
да се даде ход на разпоредително съдебно заседание. Съдът на основание чл.94, ал.1, т.9 от
НПК му е назначил за служебен защитник определената от ЛАК и назначена за служебен
защитник и в хода на ДП - адв. Д. Сотирова.
Пострадалата ******, редовно призована, не се е явила в разпоредително заседание и
не е направила искане да бъде конституирана като ГИ и ЧО в процеса.
В разпоредително с.з. защитникът на подсъдимия е направил искане делото да се
разгледа по реда на Глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки искането им и становището на
участващият в производството прокурор е разпоредил да се проведе предварително
изслушване на страните. При предварителното изслушване на страните след разясняване на
подсъдимият от съда правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че
съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата,
подсъдимият е направил самопризнание, като в с.з. е заявил, че се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, че фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт отговарят на истината, и че отразената в обвинителния акт фактическа обстановка е
вярна, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Предвид направеното
самопризнание от подсъдимия, съдът установявайки, че самопризнанието му се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства с определение по чл.371, ал.4 от НПК
е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК предвид прилагането на
диференцираната процедура по чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК при провеждане на
съдебното следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимия, на свидетелите и на
вещите лица за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на Районна прокуратура - Ловеч поддържа обвинението на РП Ловеч.
Сочи, че с оглед събраните на ДП доказателства и направеното от подсъдимия
самопризнание следва да се приеме за установена по безспорен начин фактическата
обстановка описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Излага, че от правна
страна подс. Т. е осъществил престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.2 и т.7, вр.194,
ал.1 и чл.28, ал.1 от НК отнемайки чужди движими вещи от владението на собственичката
Ангелова без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, чрез разрушаване
на преграда здраво направена за защита на имот и използване на техническо средство –
ножица за арматура. Счита, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, като предлага да бъде определено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година, което на осн. чл. 58а от НК да бъда намалено с 1/3 до една
година лишаване от свобода и неговото изпълнение да бъде отложено на осн. чл. 66, ал.1 от
1

НК с три годишен изпитателен срок.
Подсъдимия Т. в съдебно заседание е заявил, че се признава за виновен по
повдигнатите му обвинения, че фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния
акт отговарят на истината, и че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът му адв. Сотирова е изложила, че подзащитният и е признал изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти. Счита, че делото е изяснено както от фактическа, така и от
правна страна. Моли съда да определи на подзащитният и наказание към минимума
определен в закона.
От направеното самопризнание на подсъдимият, както и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, от показанията на
разпитаните на досъдебното производство свидетели, и заключенията реализираните в хода
на ДП видеотехническа експертиза и съдебно стоково – оценителна експертиза, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.Г. Т. живеел в гр. Ловеч и бил безработен.
Свидетелката ****** била управител на ****** ЕООД гр. Ловеч. Дружеството
извършвало търговска дейност в хранителен магазин находящ се в гр. Ловеч, ул. *****8.
Пред магазина имало поставен фризер, в който се намирали сладоледи.
На 14.06.2023 г., вечерта подсъдимият и свидетелите Т.Т.Г. и К.А.С. вървели по ул.
***** в гр. Ловеч. М.Г. Т. носел найлонова чанта, в която бил поставил ножица за арматура.
Минавайки покрай магазина на ****** ЕООД гр. Ловеч, последния се отделил от другите
двама и отишъл към фризера. Извадил ножицата за арматура и с нея срязал катинара.
Отворил фризера и взел от там 5 бр. сладолед „Фамилия" и 10 бр. сладолед „Галакси".
Прибрал сладоледа и ножицата в найлонова чанта и отишъл при двамата свидетели.
В хода на ДП представляващата ощетеното юридическо лице - ****** е предала 1бр.
DVD-R диск със запис от охранителната камера.
В хода на ДП била назначена и реализирана видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза видно от заключението на която, в зрителното поле на
камерата попада движението на лице от мъжки пол, което се насочва в посока фризера.
Посредством инструмент, наподобяващ клещи въздейства върху заключващия механизъм и
отваря вратата му. Бърка във вътрешността на фризера и отнема продукти. Изследваните
изображения са определят, като негодни за целите на лицевата идентификация.
От заключението на назначената и реализирана в хода на ДП съдебно стоково-
оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на отнетите 5 бр. сладолед
„Фамилия" и 10 бр. сладолед „Галакси" е 43,50 лева.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира, че с действията си
подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.2 и т.7, вр.194, ал.1 и чл.28, ал.1 от НК, за
това, че на 14.06.2023 г., около 23:40 часа, в гр.Ловеч, при условията на повторност в
немаловажни случаи, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот-
срязване на катинар и чрез използване на техническо средство-ножица за арматура, отнел
чужди движими вещи- 5 бр. сладолед „Фамилия" и 10 бр. сладолед „Галакси", на стойност
43,50 лева от владението на ****** ЕООД гр.Ловеч, без съгласието на управителя на
дружеството ****** от град Ловеч, с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна подсъдимия Т. противозаконно е отнел чужди движими вещи от
владението на собственика. Извършил е деянието чрез разрушаване на преграда здраво
направена за защита на имот-срязване на катинар и чрез използване на техническо средство-
ножица за арматура. Деянието е осъществено при условията на повторност в немаловажни
2

случаи. С отнемането на вещите е прекъснал досегашната фактическа власт и е установил
собствена такава върху тях, без да е имал съгласието на собственика за това.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл по смисъла на
чл.11,ал.2,пр.1 от НК. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици. Съзнавал е, че противозаконно отнема вещите, че същите са чужди и няма
съгласието на собственика. Съзнавал е, че върши деянието след като бил осъждан с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление. Подсъдимия Т. е действал с намерение
противозаконно да присвои предмета на престъплението.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия,
същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по
аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 от НПК не се налага по - детайлното им обсъждане.
Обясненията на подсъдимият дадени на ДП и съдебна фаза, съдът кредитира като
годно доказателствено средство и базира върху тях фактическите си изводи, доколкото
кореспондират безпротиворечиво с останалия събран по делото доказателствен материал.
Деянието е извършено без знанието и съгласието на собственика, с намерение
противозаконно да ги присвои, т.е. подсъдимият е прекратил фактическата власт върху
вещите и е установил своя фактическа власт върху тях.
Видно от приложената по ДП справка за съдимост подсъдимият М.Г. Т. от гр. Ловеч е
осъждан. С оглед на това, че с Определение №190/23.12.2021 г., по НОХД №1130/2021 г.,
по описа на Районен съд Ловеч, в сила от 23.12.2021 г., същия е осъден за извършено
престъпление по чл.194, ал.1 от НК и му е било наложено наказание Пробация, съдът
намира, че настоящето деяние се явява извършено при условията на чл.28, ал.1 от НК –
повторност, като случаят не е маловажен, поради което правилно престъплението е
квалифицирано по чл.195, ал.1, т.7 от НК.
Деянието се квалифицира по т.3 на чл.195, ал.1 от НК, тъй като е извършено чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот - срязване на катинар.
Деянието се квалифицира по т.4 на чл.195, ал.1 от НК, тъй като е извършено чрез
използване на техническо средство – ножица за арматура.
Предвид на така изложените съображения, съдът квалифицира деянието, призна
подсъдимия за виновен за престъплението чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.2 и т.7, вр.194, ал.1 и
чл.28, ал.1 от НК и го осъди.
Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява от направеното от
подсъдимият самопризнание, от писмените доказателствата по делото, които го подкрепят,
от разпитаните на досъдебното производство свидетели и заключенията на вещите лица.
Причини за извършване на престъплението се явяват стремежа към
облагодетелстване по лесноосъществим и неправомерен начин и вече изградените
пристъпни навици.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс. Т. за престъплението по
чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.2 и т.7, вр.194, ал.1 и чл.28, ал.1 от НК, настоящата инстанция
на осн. чл.373, ал.2 от НПК, намери, че наказанието следва да се определи, съгласно
разпоредбите на Общата част на НК - при условията на чл.36 и чл.54 от НК, като се намали
така определеното наказание с една трета съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК.
Съдът при спазване изискванията на чл.54, ал.1 НК, установи като
смекчаващо отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия преди всичко
съдействието, което е оказал при разследването, а като отегчаващо вината обстоятелство, че
към момента на извършване на деянието е бил осъждан. Ето защо като взе предвид
3

обществената опасност на дееца и деянието, съдебното минало на същия, който е осъждан,
направените самопризнания и съдействие в хода на ДП за установяване на фактическата
обстановка и обективна истина, процесуалното му поведение, както и начина на извършване
на деянието, и съобразявайки останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на
деянието, както и данните за личността на подсъдимия, го осъди на основание чл.195,
ал.1,т.3, пр.1,т.4, пр.2 и т.7, вр.194, ал.1 и чл.28,ал.1 и чл.54 от НК на 1/една/ година
лишаване от свобода. На осн. чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание
с 1/3 като присъди подсъдимия Т. да изтърпи наказание в размер на 8 /осем/ месеца
лишаване от свобода. Предвид размера на наложеното наказание и обстоятелството, че
подсъдимия не е било налагано наказание лишаване от свобода до момента, настоящият
състав намери, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо така наложеното
наказание от 8 /осем/ месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно реално.
Ето защо, Съдът постанови изтърпяването на наказанието ,,лишаване от свобода“ за
срок от 8 месеца да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът наложи наказание “Лишаване от свобода“, в посочения размер, вземайки
предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът намира, че така наложеното наказание на подс. Т. е справедливо, и че
съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се
постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
Съдът обсъди и възможността за определяне на наказанието на подсъдимия при
условията на чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 от НК и стигна до извод, че не са налице
предпоставките за това. Вярно е, че са налице смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства направените пълни самопризнания още в хода на ДП и указано съдействие за
разкриване на фактическата обстановка и обективна истина, но същите, с оглед начина на
извършване на деянието, невъзстановяване на причинените имуществени вреди, които
действително не са в значителен размер, и останалите обстоятелства, очертаващи
спецификата на деянието, намери, че цитираните по – горе обстоятелства не са от
съответния характер – изключителни или многобройни, за да формират извод за
несъразмерна тежест на предвиденото наказание. Приложението на този институт би било
проява на прекомерна и неоправдана с оглед целите на наказанието снизходителност и би
било в явно противоречие с преследваните цели на наказанието. С оглед на това, и след като
не намери многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при
наличието на които и най - лекото предвидено в закона наказание за конкретното
престъпление се явява несъразмерно тежко, съдът не приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 и
съответно чл.55, ал.1, т.1 от НК. Наличните смекчаващи обстоятелства мотивираха съдът да
наложи на подс. Т. определеното по - горе наказание.
Съдът намира, че така определеното общо най - тежко наказание на подс. Т. е
справедливо, и че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез
него ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
При този изход на процеса, съдът присъди подс. М.Г. Т., да заплати на ОД на МВР
Ловеч сумата от 284.50 лв. представляваща разноски за изготвени в хода на ДП експертизи.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

4

Номер на акта:	28
Дата:	10 ноември 2023 г. (в сила от 28 ноември 2023 г.)
Съдия:	Йорданка Христова Вутова

Дело:	20234310200755
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 септември 2023 г.

Присъда по дело №755/2023 на Районен съд - Ловеч

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите