№ 450
гр. Варна, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20233110200379 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от М. М. Ч. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 22-0433-001063/19.01.2023г. на началник РУ в ОД на МВР-
Варна, Първо РУ-Варна, с което на лицето били наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното наказателно
постановление. Счита, че съставеният акт страда от недостатъци, които
пречат на установяването по безспорен начин на вмененото му нарушение.
Оспорва изцяло възприетата от наказващия орган фактическа обстановка и
отрича извършването на нарушението. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения
на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв. П. Б. от ВАК, който поддържа жалбата на
изложените в нея основания. Привежда и допълнителни аргументи за липса
на субективната страна на нарушението. Моли за отмяна на наказателното
постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
1
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение и моли да бъдат
присъдени такива в минимален размер.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо
лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Жалбоподателят притежавал лек автомобил
марка „Ауди А6 Авант“ с рег.№ В 9119 НХ. По отношение автомобила през
м.12.2022г. не била налична активна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, поради което от Гаранционен фонд била подадена
информация до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна и на
20.12.2022г. регистрацията на автомобила била прекратена служебно, на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Собственикът обаче не бил уведомен за това
обстоятелство по съответния ред. Поради това на 30.12.2022г. около 11,54ч.
той управлявал процесния автомобил по ул.“Антим Първи“ в гр.Варна, в
посока бул.“Съборни“. В близост до Археологическия музей Ч. бил спрян за
проверка от служители на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, които направили
служебна справка в информационната система на МВР и установили, че
автомобилът е дерегистриран. Във връзка с тези констатации на същата дата
на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че управлява лек автомобил, който е със служебно
прекратена регистрация поради изтичане на ЗГО към 20.12.2022г. Актът бил
съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без
възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 19.01.2023г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на М. Ч. била наложена
глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства -от показанията на св.Б. М. А.,
както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Липсват основания показанията на св.А. да не бъдат кредитирани. Той не се е
намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи
от твърденията си, при което липсват основания да бъде счетен за предубеден
или необективен. Показанията му кореспондират и на приложената справка
от Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна, от която се установяват
промените в регистрацията на процесния автомобил и причините за това. От
посочената справка е видно, че на 20.12.2022г. регистрацията на автомобила е
2
била прекратена служебно, във връзка с получено уведомление от
Гаранционен фонд за липса на валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Данните от посочената справка, в
съвкупност с показанията на свидетеля, позволяват изложената фактическа
обстановка, която по начало не е спорна между страните, да бъде счетена за
изяснена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на
законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва
да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с
оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на
приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед
задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат
законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени
в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното
копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи). Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние
му е вменено и да организира адекватно защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
По силата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Според дефиницията на §2, т.4 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение
и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи
3
регистрацията представлява административно разрешение за превозното
средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.
Същевременно разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП дефинира понятието
„Водач“ като лице, което управлява пътно превозно средство. Безспорно е
установено по делото, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил, при което е имал качеството „водач“ на
моторното превозно средство. Не е спорно и обстоятелството, че автомобилът
се е движел по път, отворен за обществено ползване. В качеството си на
водач на лек автомобил, управляван по път, отворен за обществено ползване,
Ч. е бил задължен да управлява само моторно превозно средство, което е
надлежно регистрирано. Като е управлявал автомобил, чиято регистрация е
била прекратена служебно, тъй като не е имал сключен валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, жалбоподателят несъмнено е
осъществил от обективна страна състава на нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
Съдът обаче счита за основателни възраженията, изложени от
процесуалния представител на санкционираното лице, че деянието не е
осъществено виновно. По делото няма данни, а и не се твърди от наказващия
орган, Ч. да е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила. При това положение съдът приема за недоказано
осъществяването на нарушението от субективна страна. В тази насока е и
практиката на ВАдмС по сходни случаи- в Решение № 655 от 9.06.2020 г. на
АдмС - Варна по к. а. н. д. № 546/2020 г. се приема изрично, че след като не
се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен за
служебно прекратената регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен
фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Посочва се също, че след като
регистрационните табели на автомобила са били на предназначените за това
места, на водача не може да му се вмени вина, била тя умишлена или
непредпазлива за това, че е осъществил състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В
аналогичен смисъл са и Решение № 910 от 13.07.2020 г. на АдмС - Варна по
к. а. н. д. № 393/2020 г., а също и Решение № 2476 от 17.12.2019 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 2126/2019 г. (в което се обръща внимание, че преди
издаване на НП е следвало да бъде проверено спазена ли е процедурата по
уведомяване на собственика за дерегистрацията на МПС, съгласно чл. 143, ал.
4
10 от ЗДвП, което ако е било направено е щяло да бъде установено, че
собственикът не е уведомен за служебно прекратената регистрацията на
автомобила му и да се формира извод за липсата на субективна страна за
извършване на нарушението).
Изложените в цитираните съдебни актове становища се споделят
изцяло и от настоящия състав. След като жалбоподателят не е бил уведомен
за служебно прекратената регистрация на превозното средство, не би могло
да се счете за доказано наличието на виновно поведение за осъществяване на
административното нарушение. Относими към разглеждания случай са
съображенията, изложени в Тълкувателно решение №1/2016г. на ВКС, ОСНК,
постановено във връзка с приложението на чл.58, ал.2 по повод
престъпленията по чл.343в, ал.2 от НК. В цитираното тълкувателно решение
ВКС изтъква, че вината в наказателния процес се доказва, а не се презумира.
Фикцията по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не може да запълни празнотата относно
факта на узнаване от дееца за наказването му по административен ред и
датата, от която то е породило правните си последици. Интелектуалният
момент на престъплението включва съзнаване от страна на дееца на всички
елементи от обективната страна на неговия състав. За да бъде осъзнат
едногодишният срок от предходното наказване, несъмнено е необходимо
знание за датата, от която този срок тече - т. е. за момента на влизането в сила
на наказателното постановление. Липсата на знание за който и да е от тези
обективни признаци на състава на престъплението изключва умисъла за
извършването му поради фактическа грешка на дееца съобразно разпоредбата
на чл. 14, ал. 1 от НК. Изложените доводи, съотнесени към нарушението по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, налагат извода, че процесното деяние не е извършено
умишлено. Не е изключено жалбоподателят да е съзнавал потенциалната
възможност автомобилът да бъде служебно дерегистриран, но той не е имал
конкретни представи нито, че тази последица вече е настъпила, нито за
датата, от която регистрацията е била прекратена.
Действително, по начало на административно наказване подлежат и
непредпазливите деяния. За да е налице непредпазливост под формата на
небрежност е необходимо деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди
общественоопасния резултат. Както беше посочено по-горе, установената
съдебна практика приема, че неуведомяването на собственика за служебното
прекратяване на регистрацията и наличието на съответни регистрационни
табели на автомобила изключват не само умисъла, но и непредпазливостта. В
5
цитираното тълкувателно решение също така се изтъква, че извършването на
деяния от категорията на формалните е възможно само при наличие на пряк
умисъл, а процесното нарушение също е такова на просто извършване. След
като не е установено същото да е извършено умишлено, то не би могло да се
счете за извършено по непредпазливост.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова
следва да бъде отменено изцяло поради липса на осъществен от субективна
страна състав на административно нарушение.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски за адвокатско възнаграждение поради липса на съответно
искане, а и на данни такива да са били направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 22-0433-
001063/19.01.2023г. на началник РУ в ОД на МВР-Варна, Първо РУ-Варна, с
което на М. М. Ч. от гр.Варна, с ЕГН:**********, са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6