ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1989/7.12.2021г.
Гр.Пазарджик, 07.12.2021 г.
Административен съд – Пазарджик, девети
състав в закрито заседание на седми декември, две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: Николинка
Попова
разгледа докладваното
от съдия Попова адм. дело № 965 по
описа на съда за 2021 г.
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК / във
връзка с чл. 54 г КСО и чл. 117 и сл. от Кодекса за социално осигуряване /
КСО/ и е образувано по
жалба на М.М.М. , с адрес *** против писмо изх. № 1056-12-4449 #1/23.07.2021 г. и.д. Директор на ТП на НОИ гр. Пазарджик .
Жалбоподателят
твърди, че с оглед
измененията на КСО – чл. 54г ал.4 т.2 , в сила от 01.01.2021 г. , отправил
искане до Директора на ТП на НОИ гр.Пазарджик
за започване на изплащане на дължимото
и определено обезщетение за безработица. С процесното писмо му било отговорено , че проверката на
НАП на осигурителя, която е причина за
спиране на обезщетението , не е била приключила и жалбоподателят не можел да се ползва от посочените по –горе
разпоредби в сила от 01.01.2021 г. В жалбата се излагат подробни доводи по съществото на административно- правния
спор, като се поддържа , че административният орган неправилно тълкува
действието на новата разпоредба па чл. 54 г. ал. т.2 КСО , тъй като тази
разпоредба е процесуална по своя характер и разпростира действието си и по
отношение на висящите административни производства. Моли се съда да бъде отменен отказът на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, а
в случай , че съдът приеме , че е налице мълчалив отказ да се постанови съдебно
решение, с което този отказ да бъде отменен
и преписката да бъде върната за произнасяне със задължителни указания.
Оспорването
е подадено чрез административния орган, който е изпратил
в АС-Пазарджик пълната административна преписка по издаване на обжалвания акт.
В отрито съдебно заседание ,
ответникът чрез своят процесуален представител оспорва жалбата , като моли
същата да бъде оставена без уважение.Претендират се съдебно- деловодни
разноски. Същите възражения и доводи се
развиват и поддържат в представената по делото писмена защита.
От
фактическа страна се установява следното:
Видно от събраните по делото доказателства, по
подаденото заявление вх. № 12200-2381/19.12.2018 г. от М.М.М. за отпускане на парично обезщетение
за безработица при прекратяване на
правоотношение с осигурителя на 09.12.2018 г. - е образувано административно
производство пред ТП на НОИ Пазарджик , като
Ръководителят на Осигуряването за безработица с разпореждане № 122-00-2381-1/21.12.2018 г.
, на основание чл. 54 г ал.4 КСО е спрял производството до получаване на СЕД U002 U004 от компетентната институция на Великобритания. В хода на
образуваната проверка с Разпореждане №
122-00-2381-2/18.06.2019 г. на Ръководителя на ОБ, на основание чл. 55 АПК
производството е било възобновено след постъпване на относимите документи от
Великобритания, а с Разпореждане № 122-00-2381-3/ 24.06.2019 г. производството
отново е било спряно на основание чл.
54г ал.4 КСО , поради наличие на доказателства , които могат да доведат до
издаване на разпореждане за отказ на парично обезщетение за безработица , във
връзка с извършвана на осигурителя проверка.
С вх. № 1056-12-449/ 19.07.2021 г.
жалбоподателят М. е подал молба до Директора на ТП на НОИ , с която е поискал
да му се изплаща обезщетение по спряното производство , като е посочил , че
след изтичане на 6-месечния срок по чл. 54г КСО ал.4 т.2 КСО не са налице
основания за продължаване на това спиране. Поискал е от административния
орган да му бъде отговорено и ако не се започне изплащане на обезщетение
– да му бъде връчен съответен акт, който да обжалва пред компетентните
инстанции.
С обжалваното в настоящото производство писмо изх. № 1056-12-449/
#1/23.07.2021 г., и.д. Директор на ТП на НОИ гр. Пазарджик е уведомил
жалбоподателя , че образуваната проверка в НАП не е приключила и не е налице правно
основание за възобновяване на производството
по отпускане на парично обезщетение за безработица , тъй като нормата на
чл. 54г ал.4 т.2 КСО в сила от 01.01.2021 г., се прилага само по отношение на
случаи възникнали след този момент.
Писмото
е било получено от жалбоподател на 28.07.2021 г. видно от
представеното известие за доставяне. На 10.08.2021 г. в ТП на НОИ, гр. Пазарджик била
депозирана настоящата жалба.
Съда
намира жалбата за редовна, но по същество недопустима по следните съображения
:
По
силата на чл. 9, ал.1 от АПК административният орган е длъжен
да започне, проведе и приключи административно
производство с надлежен акт, ако са налице предвидените от закона
предпоставки за това.
Процесуалните
предпоставки, при наличието на които органът е длъжен да
разгледа по същество отправеното към него искане са посочени в чл. 27, ал.2 от АПК. В случай, че административният органа прецени , че поради липса на
процесуална предпоставка или наличие на процесуална пречка при
предвидените в нормата на чл. 27, ал.2 от АПК хипотези, подадено искане е
недопустимо, същия го оставя без разглеждане като отказва да издаде
акт с исканото
съдържание.
В случая Директор на ТП на НОИ – Пазарджик е бил сезиран с молба за заплащане на обезщетение по спряно административно производство , което по същество е искане за издаване на индивидуален административен акт- Разпореждане за възобновяване на административното производство по реда на чл. 55 ал.1 АПК според който текст , административното производство се възобновява служебно или по искане на една от страните при отпадане на основанията за спирането му. Съгласно чл.3 ал.5 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица / в действащата редакция ДВ бр. 73 от 2020 г., в сила от 18.08.2020 г./ за спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване изплащането на паричното обезщетение за безработица при условията на чл. 54г и 54д от КСО лицето подава ново заявление по образец съгласно приложение № 1, по реда на чл. 1, ал. 4, в срок до 7 работни дни от настъпване на съответното обстоятелство. Съгласно чл. 54ж ал.1 КСО / с действаща редакция ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г./ паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
С
оспореното уведомително писмо, и.д. Директорът на ТП на НОИ е дал отговор на
направеното заявление на жалбоподателя, като му е дал информация , че проверката на
неговия осигурител не е приключила и му
е разяснил причините, поради които не може да му се заплаща обезщетение.
Писмото не
представлява изричен отказ на административния
орган- Директор на ТП на НОИ,
гр. Пазарджик да разгледа по същество отправено към него искане за
издаване на административен акт по смисъла на чл.197 от АПК. Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, безспорно не е органът, компетентен да се
произнася по заявления за отпускане на обезщетение по чл. 54а от КСО, респективно, да се разпорежда за спиране или
възобновяване на производството на основание чл. 54 ж ал.1 КСО. Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик
по силата на чл. 117, ал.1, т.2, б. "е" от КСО е компетентен да се
произнесе с решение по инициирано оспорване на административен акт от
коментирания вид, но не и да го издаде.
При липса на компетентност на сезирания орган -
директор на ТП на НОИ – Пазарджик, да издаде административен акт от заявения
вид, то е налице и липса на формиран от страна на същия изричен или мълчалив отказ по смисъла на АПК.
За да е налице мълчалив отказ за издаване на административен акт, също е необходимо
да са налице следните предпоставки – искането за издаване на акта да
е отправено до компетентен орган, същото да е допустимо и редовно
и въпреки неговата редовност и допустимост компетентният
административен орган да не се е произнесъл в законоустановеният
срок за това с изричен акт. Настоящият случай не е такъв по изложените по –горе
съображения. Само при произнасяне по
подаденото заявление от оспорващия и при наличие на изричен отказ
или липса на издаден акт по чл. 55 АПК във връзка с чл. 54 ж от КСО, за
оспорващият би възникнал правен интерес от оспорване пред по-горестоящия
административен орган и евентуално
пред АС-Пазарджик при неблагоприятен за него акт.
Предвид последното липсва годен за обжалване административен
акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде оставена без разглеждане
като недопустима. Обжалваното писмо има само уведомителен характер и не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1-ал.4 от АПК, тъй като по никакъв начин не създава
права или задължения и не утежнява правната сфера
на жалбоподателя. Отделно от това обаче , в случая
безспорно е било налице задължение за Директора на ТП на НОИ да изпрати постъпилата молба за
произнасяне на компетентния орган – органа по чл. 54ж КСО / който от своя
страна при нередовност е следвало да даде указания / , след което при
постановяване на неблагоприятен за жалбоподателя административен акт или при
непроизнасяне в срок / мълчалив отказ /
, последният да има възможност да реализира своите права на защита по
съответния процесуален ред. Впрочем, точно такова искане се е съдържало и в
самата молба на жалбоподателя. В случая , тъй като жалбата се явява процесуално
недопустима и съдът не би могъл да я разгледа по същество , то не би имало
основание и за даване на задължителни указания, но само за пълнота на
изложението,съдът намира за нужно да отбележи , че при разглеждане на молбата за възобновяване на
спряното производство, компетентният административен орган би следвало да
съобрази характера на относимата правна норма / процесуална или материално- правна е/
и да вземе предвид действието й в приложимата редакция по висящи производства ,
в случай на липса на изрична регламентация за ретроактивно действие.
По
изложените съображения съда намира,че оспореното уведомително писмо
не представлява административен акт подлежащ на оспорване пред Административен
съд гр. Пазарджик, поради което жалбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
В тази връзка , съдът ще следва
да отмени свое протоколно определение от 23.11.2021 г., с което е дал ход по
същество на делото , вместо което да се
постанови определение , с което жалбата да бъде оставена без разглеждане , а
производството по делото да бъде прекратено. С оглед на изхода от спора, на
жалбоподателя не се дължи присъждане на разноски , но ответникът има правото на
такива под формата на възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100,00 лв.
Мотивиран
така и на основание чл. 253 ГПК , във връзка с чл. 144 АПК и чл. 159, т.1 от АПК съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
свое протоколно определение от 23.11.2021 г. постановено по настоящото дело, с
което е дал ход по същество на делото ,
вместо което постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата подадена от М.М.М. , с адрес *** против писмо изх. № 1056-12-4449 #1/23.07.2021 г. и.д. Директор на ТП на НОИ гр. Пазарджик като процесуално
недопустима .
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 956 по описа на АдмС-Пазарджик
за 2021 година.
ОСЪЖДА М.М.М. , с адрес *** да
заплати на ТП на НОИ гр. Пазарджик разноски за възнаграждение на юрисконсулт в
размер на 100,00 лв.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд
в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/П/