Решение по гр. дело №1080/2025 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 160
Дата: 23 октомври 2025 г.
Съдия: Пенка Петкова Петрова
Дело: 20251450101080
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пенка П. Петрова
при участието на секретаря Поля М. Георгиева
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело №
20251450101080 по описа за 2025 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по искова молба с вх. № 4016/04.08.2025г,
депозирана от М. Т. А., ЕГН- **********, със съгласието на своята майка и законен
представител Д. В. Н. ЕГН- ********** против Т. Ц. А. ЕГН- ********** от с. Боденец с
искане да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата Т. Ц. А., ЕГН-
**********, да бъде издаден на името на ищцата М. А. задграничен паспорт, както и
разрешение заместващо съгласието на ответника да напуска пределите на Република
България, като пътува и престоявам в чужбина с придружител, който да я представлява пред
митническите власти и на всякъде, където стане нужно, да подписва и оформя за целта
необходимите митнически и други документи от името на родителите й, като разрешението
е безсрочно и важи многократно за пътувания до навършване 18 годишна възраст.
С молба от 17.09.2025г е уточнена исковата молба, като е посочено, че исковете се
предявяват от Д. В. Н. ЕГН- ********** от гр. Мездра, като майка и законен представител
на непълнолетното дете М. Т. А., ЕГН- **********.
Ответникът в съдебно заседание заявява, че е съгласен на детето да бъде издаден
паспорт и да пътува в чужбина, но за всяко ще му дава отделно разрешение.
Искът е с правно основание чл. 127а СК
В исковата молба се твърди, че с решение № 33/22.07.2011 г., постановено по гр.д.
№ 534/201 1 г. по описа на PC-Мездра, упражняването на родителските права по отношение
на детето М. Т.ов А. са предоставени на майка й Д. В. Н., а ответника е осъден да заплаща
месечна издръжка.
1
Поради факта, че родителите на детето Д. Н. и Т. Ц. А. са в лоши отношения,
последният отказвал да подпише доброволно съответните съгласия за издаване на
задграничен паспорт на детето, както и съгласие да пътува във всички европейски държави
на екскурзия с майка си и по международни проекти свързани с учебната дейност.
Според изложеното в молбата на детето предстои да участва в различни проекти
свързани с паралелка „Електронна търговия", реализирани в училището СУ „Иван Вазов"
гр. Мездра, като тези програми ще се осъществяват в различни европейски държави. Освен
това ищцата има желание да заведе детето на екскурзия до Италия, за което са й необходими
съответните документи и съгласие от нейния баща.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено
следното:
От представеното удостоверение за раждане се установява, че детето М. Т. А. е
родено на 17.09.2010г и негови родители са Д. В. А. и Т. Ц. А.. От представеното решение
№33 от 22.07.2011г постановено по гр.д. № 534/2011 г. по описа на РС-Мездра се установява,
че брака на Д. В. А. и Т. Ц. А. е прекратен с развод. С решението е постановено след
прекратяване на брака съпругата Д. В. А. да носи предбрачното си фамилно име Н.. С
решението упражняването на родителските права по отношение на детето М. Т.ов А. са
предоставени на майка й Д. В. Н., а ответника е осъден да заплаща месечна издръжка.
При депозиране на исковата молба е представена служебна бележка с изх. №
1085/31.07.2025 г. издадена от СУ „Иван Вазов" гр. Мездра,от която е видно, че през
учебната 2024/2025г М. Т. А. е била ученичка в 9а клас.
По делото е постъпил социален доклад, който е изготвен след проведени срещи с
родителите на детето. Според изложеното в доклада детето живее с майка си и дядото по
майчина линия. Жилището представлява двуетажна къща, която е газифицирана. Детето
разполага със самостоятелна стая. За детето се полагат добри грижи. Бащата живее в с.
Боденец в двуетажна жилищна сграда. За детето има обособено достатъчно лично
пространство в жилището на бащата.
Двамата родители проявяват привързаност и загриженост за детето. Между
майката и детето съществува силна емоционална връзка.
Детето е имало издаден задграничен паспорт, който е изтекъл на 09.09.2024г.
Майката и детето са изразили желание да пътуват заедно в чужбина на екскурзии и почивки,
както и детето да пътува с класа си по различни образователни проекти и учебни практики,
които училището организира.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК вр. чл. 45 и чл. 76, т. 9 от
ЗБЛД
2
Съгласно чл. 127а от Семейния кодекс въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо
съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Съдът извършва преценка в интерес
на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на
конкретния случай. Когато пътуването извън територията на Република България е в интерес
на детето и причината е определена необходимост, свързана със здравословното му
състояние, с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му,
съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на
родителя. Необходимостта да се разреши на дете да пътува в чужбина може да бъде свързана
и с нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би допринесла
екскурзия в чужбина с посещения на исторически забележителности, организирана както от
родителя, така и от училището в което учи. Преценката се извършва с оглед всички
обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната.
Липсата на дадено до сега съгласие от страна на ответника за издаване на
задграничен паспорт на детето, води до ограничаване възможността на детето от пътувания,
ограничава възможностите му да посещава други държави, препятства и възможностите му
за участие в ученически екскурзии и обучения, които се организират извън територията на
Република България, което по същество ограничава негови основни права и свободи,
регламентирани и защитени от закона. В случая ответникът не оспорва иска за издаване на
паспорт, но твърди, че иска всеки път , когато детето пътува в чужбина да знае и ще дава
разрешения по отделно за всяко пътуване.
Според чл. 35, ал. 1 изр. първо от Конституцията на Република България, всеки има
право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на
страната и да напуска нейните предели. Българското законодателство предвижда решенията
свързани с пътуване на малолетно или непълнолетно дете в чужбина или издаване на
паспорт на негово име да се вземат по общо съгласие на родителите. С нормата на чл. 127а
от СК се цели родителите по общо съгласие да защитят по най-добър начин интересите на
детето си. Сред интересите на детето са правото му на живот, на име, на гражданско
състояние, на семейство, възможност да общува и с двамата си родители, защита срещу
незаконно посегателство и др.. Така и в т. 3 от ППВС № 1/12.22.1974 г. е посочено, че
решаващо значение за интересите на децата има цялата съвкупност от интереси, но от
аспекта на всестранното развитие на личността. Понятието за «най-добър интерес на детето»
е регламентиран и в параграф 1, т. 5 от ДРЗЗДетето, като целта е най-пълно да се
удовлетворят неговите психически, емоционални и физически потребности, като се отчетат
чувствата и желанията му, чрез извършване на преценка доколко това е възможност с оглед
неговата възраст и възможности на родителите.
В казуса несъмнено се установи липсата на съгласие, на която се приравнява
според съда и на липсата на контакти между бащата и майката и наличието на конфликти по
повод на тези контакти.
3
В Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. постановено по Тълкувателно
дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС е прието, че съдът може да разреши по реда на чл. 127а от
СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия
родител за пътувания в определен период от време и/или до определени държави,
респективно държави, чиито кръг е определяем. В конкретния случай ищцата по делото
желае да пътува с детето си неограничен брой пъти до държавите на територията на
Европейския съюз, както и на територията на Република Турция. По изложените
съображения предявения иск следва да бъдат уважен по заявения от в молбата начин.
Максималния срок за който може да се уважи такъв иск е за пет години, но предвид факта, че
след три години детето навършва пълнолетие разрешението следва да бъде дадено до
навършване на пълнолетие на детето.
Основателна се явява и претенцията за издаване на документи за задгранично
пътуване съгласно Закона за Българските лични документи. Несъмнено се установи, че е
възникнала нужда от издаването на документ за задгранично пътуване на детето в чужбина,
при което и съгласно разпоредбата на чл. 76, т.9 от Закона за българските лични документи,
чл. 45 от същия закон и чл. 23 от Правилника за българските лични документи на същото по
реда на чл. 127а от Семейния кодекс съдът следва да даде разрешение, замествайки
съгласието на бащата или на майката детето да пътува в чужбина.
Предвид разпоредбата на чл. 127а, ал. 4 от СК, съдът счита, че следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението относно разрешението за пътуване в
чужбина. Недопускането на такова изпълнение, би могло да доведе до необосновано
засягане на интереса на детето, в хода на евентуално обжалване на съдебния акт. От друга
страна, съдът счита, че предварителното изпълнение не би могло да застраши, както правата
на детето, така и правата на родителите, доколкото същите разполагат с възможността да
искат промяна при изменение на обстоятелствата.
При този изход на делото на ищцата се следват направените по делото разноски от
530 лева – 30.00лева платена държавна такса и 500,00лева – платено адвокатско
възнаграждение..
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ за детето М. Т. А., ЕГН- **********, да бъде издаден и
получен паспорт за задгранични пътувания, само по заявление подадено лично от детето със
съгласието на неговата майка и законен представител Д. В. Н. ЕГН- ********** без да се
иска съгласие на бащата Т. Ц. А. ЕГН- **********.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на детето М. Т. А., ЕГН- **********, заместващо
съгласието на ответника да напуска пределите на Република България, като пътува и
престоява в страните от Европейския съюз и Република Турция, придружавана само от
нейната майка Д. В. Н. или от друго лице придружител, който да я представлява пред
4
митническите власти и на всякъде, където стане нужно, да подписва и оформя за целта
необходимите митнически и други документи от името на родителите й, като разрешението
важи многократно за пътувания до навършване 18 годишна възраст.
ДОПУСКА на основание чл. 127а, ал. 4 от СК, предварително изпълнение на
решението.
ОСЪЖДА Т. Ц. А. ЕГН- ********** да заплати на Д. В. Н. ЕГН- **********
деловодни разноски в размер на 530,00лева.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен
срок считано от уведомяването на страните
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
5