№ 418
гр. Варна, 05.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на пети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20213000500476 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по подадени въззивна жалба от ищеца и
насрещна въззивна жалба от ответника по първоинстанционното дело,
насочени срещу различни части на решение № 260028/07.05.2021г.,
постановено по т.д. № 64 по описа за 2020г. на Окръжен съд – Търговище,
както следва:
1.Въззивна жалба от Ю.С.П.., подадена чрез адв. М. И. от АК-София,
против решението в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от него
против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София, иск за
заплащане на сумата, представляваща разликата над присъдения размер от
8 000 лева до размера от 100 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на 15.07.2018г. край гр.
Търговище, ведно със законната лихва от 09.03.20г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, както и в частта на съразмерно
присъдените разноски в полза на ответното дружество и присъденото
адвокатско възнаграждение на адв. И. на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Счита се,
че решението в тази му част е неправилно поради необоснованост на изводите
и постановено в нарушение на материалния закон – чл. 51, ал. 2 и чл. 52 от
ЗЗД, поради което се претендира отмяната му в обжалваната част и
1
присъждане на сума в размер на още 92 000 лв., ведно със законната лихва от
09.03.20г. до окончателното изплащане, както и да се коригират разноските
съобразно присъдения размер, вкл. и присъдения размер на адвокатското
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Счита се, че съдът не е
определил справедлив размер на обезщетението, тъй като не е съобразил
всички търпени болки и страдания от ищеца, тяхната продължителност и
интензитет. Сочи се, че при процесното ПТП ищецът е получил сериозни
увреждания на здравето, като три от тях са били свързани с пряка опасност за
живота му. За срок от около 8 месеца ищецът се е нуждаел от чужда помощ,
бил е на легло и не е можел да ходи. Освен това като усложнение от тежката
черепно-мозъчна травма ищецът е развил посттравматична епилепсия с
комплексни парциални генерализирани тонично-клонични пристъпи, което се
лекува медикаментозно и ще продължи до края на живота му. Поддържа се,
че определения размер на обезщетението от общо 80 000 лв. не е съобразен и
с приетото в съдебната практика като са цитирани съдебни актове. Счита се
за неправилен извода на първоинстанционния съд относно наличие на
съпричиняване на вредите от пострадалия. Поддържа се, че дори и да е имало
допуснати нарушения от ищеца при движението му като пешеходец по
пътното платно, то същите не са допринесли обективно за настъпването на
вредоносния резултат в приетото от съда съотношение. Счита се, че водачът
на застрахования автомобил с поведението си е причинил в по-голяма степен
увреждането на ищеца. Претендира се присъждане на разноските за
настоящата инстанция в полза на въззивника, както и адвокатско
възнаграждение за неговия процесуален представител на осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗАДв.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София
чрез адв. К. Т.. Оспорена е жалбата като неоснователна и се претендира
потвърждаване на решението в обжалваната му от насрещната страна част.
Счита се, че в частта на решението, в която съдът е обсъдил твърденията за
развита посттравматична епилепсия като следствие от травмите от
процесното ПТП, решението е недопустимо, тъй като такава извънсъдебна
претенция не е била отправяна към дружеството. Освен това се счита, че
съдът необосновано е приел наличието на такова страдание от ищеца. Счита
2
се, че определеният размер на обезщетението в случая е прекомерен и
неотговарящ на принципа на справедливостта. Оспорва се поддържаното от
въззивника, че е налице вина на водача на товарния автомобил за
настъпването на вредите, като се поддържа, че същите са настъпили
изключително по причина поведението на увредения ищец, който се е движил
без причина по пътното платно в посоката на движение на автомобилите и не
се е съобразил с приближаващото се ППС, което своевременно е бил в
състояние да възприеме. Неотносима се счита приложената от въззивника
съдебна практика, тъй като разгледаните случаи са различни от процесния.
Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските и
адвокатско възнаграждение.
2. Насрещна въззивна жалба от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК
*********, гр. София чрез адв. К. Т., против решението в частта му, с която
дружеството е осъдено да заплати на Ю.С.П.. сумата от 8 000 лева като
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на
15.07.2018г. край гр. Търговище, ведно със законната лихва от 09.03.20г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ. Счита се, че в
частта, с която съдът е разгледал и обсъдил въведените с допълнителната
искова молба твърдения на ищеца за развита посттравматична епилепсия като
следствие на получените от процесното ПТП травми, обжалваното решение е
недопустимо по изложеното и в отговора на въззивната жалба съображение.
Отделно от това е направен анализ на доказателствения материал по делото,
при който се обосновава тезата, че не е доказано и наличието на такова
заболяване на ищеца. Релевирани са и съображенията относно
изключителната вина на ищеца, чието поведение обективно и изцяло е
причинило настъпването на процесното ПТП, при което той е бил увреден, и
едновременно липсата на виновно поведение на водача на застрахования
автомобил. Отделно от това се сочи, че определеният размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен. Претендира се отмяна на
решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск, а
евентуално – намаляване на размера на присъденото обезщетение, ведно с
присъждане на направените разноски, както и адвокатски хонорар.
В предвидения срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба
от Ю.П., подаден чрез адв. М. И., с който същата е оспорена като
3
неоснователна. Счита се, че решението в тази му част е правилно и
обосновано, имайки предвид установените по делото увреждания и търпените
вследствие на това болки и страдания, както и развиването на
посттравматична епилепсия. Поради това се счита, че приетият размер от
80 000 лв. не е завишен, а е занижен. Сочи се на виновното поведение на
водача на автомобила, който го е управлявал с превишена скорост спрямо
ограничението, въведено за този пътен участък, а освен това същата е била и
несъобразена с конкретната пътна обстановка – в тъмната част на
денонощието и осветеност на фаровете от около 75 м. Претендира се
решението в обжалваната му с насрещната въззивна жалба част, да бъде
потвърдено. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на осн.
чл. 38, ал. 2 от ЗАДв.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта му, с която е
отхвърлен иск за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв. като обезщетение
за неимуществените вреди.
При извършената проверка за допустимостта на въззивното
производство настоящият състав на съда установи следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в
съответните процесуални срокове за това, от страни с правен интерес от
обжалването на съответните части от обжалваем първоинстанционен съдебен
акт. Налице са доказателства за надлежна представителна власт за всеки от
процесуалните представители, подали жалбите. Поради това същите се явяват
допустими и следва да бъдат внесени за разглеждане в открито с.з.
Страните не са формулирали доказателствени искания, а отделно от
това не е налице и хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да
дава указания на страните относно посочването и събирането на
доказателства.
Воден от горното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 01.12.21г. от 9.30 ч., за която дата
и час страните да се призоват чрез процесуалните им представители.
С оглед противоепидемичните мерки призоваването да стане по
телефона, а настоящото определение да се изпрати на страните за
сведение на посочените пред първата инстанция от процесуалните им
представители електронни адреси чрез електронна поща.
Определението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5