№ 1554
гр. Варна , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100502052 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ОД на МВР Варна срещу
решение № 2416 от 17.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 17878 по описа за 2019 г. на
Районен съд - Варна, VIII -ти състав, с което е осъдена ОД на МВР Варна да заплати на Т.
Н. М.
сумата 1826.24 лв. /хиляда осемстотин двадесет и шест лева и двадесет и четири
стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР,
сумата 250.94 лв. /двеста и петдесет лева и деветдесет и четири стотинки/,
представляваща обезщетение за забава, начислена считано от първо число на месеца,
следващ изтичането на съответния тримесечен период, до 28.10.2019 г., тоест за периода
01.01.2017 г. – 28.10.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
сумата 260 лв. /двеста и шестдесет лева/, представляваща сторените в в
първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК,
и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд,
сумата 273.05 лв. /двеста седемдесет и три лева и пет стотинки/, представляваща
дължими такси и разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно
нормата на ал. 2 от с.р. служебното правоотношение се регламентира само от този закон.
Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат субсидирано извън
лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на извънредния труд
1
при работа на смени се извършва по специален ред, което прави недопустима аналогията с
другите държавни служители в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в сила от
01.07.2007 г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като служител на
МВР, брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от месечното и
допълнителните възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни
възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за извънреден
труд. Според жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба №
8121 з – 776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за
съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003
г. допълнителни възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР.
Изброява редица привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от
предвидените в КТ за всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ
е неприложим. Решението се оспорва и по съображения за неправилно подвеждане на
фактите към материално правните норми, като се твърди, че извънреден труд би бил налице,
ако служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е настоящата
хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-голяма продължителност на работното
време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална
продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това
различие се дължи и е обусловено от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции
на служителите от МВР. Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел
обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми –
допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен
отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения.
Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от
служителя в размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга –
приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане
на извънреден труд в неговата по-висока стойност, който реално не е положен, при
положение, че е безспорно доказано посредством заключението на вещото лице, че нощният
труд на ищеца е напълно заплатен от ответника. Според жалбоподателя, съдът не е
изследвал въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за
съответното тримесечие. Счита, че дори и при прилагането на общите трудови норми, на
чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно
преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143.
С горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение за неправилност на
обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон. Моли за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да се отхвърли
изцяло като неосноватален.
В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като се
излагат съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт.
Съдът преди постановяване на съдебен акт по същество, констатира редовност на
жалбата според изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, допустимост на същата като
подадена от активно легитимирана страна, обосновала правен интерес от обжалване и в
срока по чл. 259, ал.1 от ГПК. Решението на първоинстанциония съд е валидно и допустимо.
От мотивите на обжалвания съдебен акт, в частта на установените релевантни факти, съдът
приема, че същите са подробни и съответстващи на събраните по делото доказателства. По
отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до преценката правилно ли е приложен
материалния закон.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
2
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по обективно,
кумулативно съединени осъдителни искове искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР с цена на иска 2003.60 лева и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с ценан а иска 297.48
лева. Сумата от 2003.60 лева е претендирана като дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 240.24 часа за целия процесен период 01.10.2016г. - 30.09.2019г., получен в резултат
на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законовата лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Сумата от 297.48 лева е претендирана
като обезщетение за забава за несвоевременно изпращане на главницата.
Исковете са оспорени от ответната страна с правоотхвърлителни възражения,
идентични на изложените във въззивната жалба.
Не са били спорни между страните следните факти: По делото е обявено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че между страните е
съществувало служебно правоотношение в периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г., като
ищецът е заемал длъжност „мл. оперативен дежурен” в Трето РУ при ОД на МВР-Варна,
както и че в периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г. ищецът е работил на 12-часови смени.
Възоснова на неоспорено от страните заключение към ССч.Е, съдът е приел, че в процесния
период от 01.10.10.2016г. до 30.09.2019 г. ищецът е положил общо 1824 нощен труд, който
приравнен в дневен с коефициент 1,143, се равнява на 2083 часа, като разликата в часовете
между посочените две величини е 259 часа, които не са платени. Дължимото
възнаграждение е определено от вещото лице размер на 1826.24 лева. Начислена е лихва за
забава върху всяка една главница от момента на настъпилия падеж, считано от първо число
на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска. От
извършеното математическо изчисление е установено, че общия размер на обезщетение за
несвоевременно плащане на трудово възнаграждение е в размер на 250.94 лева.
Спорниите въпроси пред първоинстанционния съд и пред въззивния се свежда до
това дали към това служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните
служители в МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове, 1. са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд,
умножавайки го с коефициент 1.143 и 2. следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
Първоинстанционният съд е приел, че в чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон
работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите,
работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното
работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл.
187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните
служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция
предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба
на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период
отчитането се извършва по месечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след
този период, т.е от 14.10.2016г. до 31.03.2019г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ
бр.81/14.10.2016г./.
3
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден
труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на
труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр.
97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се
определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на
министъра на вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за
държавните служители от МВР. В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от. действащи са били последователно Наредба № 8121з-
592 от 25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д. №
5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн.,
ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по
адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните
работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен акт се
счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Всяка
от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и според тях
при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и
6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. /11.07.2016г./ до
издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г.,
е нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./.
Въззивният съд приема, че гореизложени анализ съответства на приложимите
материално правни норми, включително и преценката, която съдът е длъжен да съобрази с
ЗНА. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Затова, за неуредения въпрос следва да намери приложение общото
трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. По отношение на
размера, съдът е съобразил неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по
ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на нощните часове отработени от ищеца
в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен
годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд
от 259 часа, възлиза на сумата от 1826.24 лв.
4
От правна страна, въззивнят съд споделя изцяло мотивите на първоинстнационния,
които са формирани при правилно разпределение на доказателствената тежест, правилна
оценка на доказателствата, и точното приложение на материалния закон и неговото
тълкуване.
С оглед изхода от спора, разгледан от въззивния съд, в тежест на въззивника следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото производство. От
представения списък се установява, че въззиваемия е бил представляван от адвокат и
размера на платеното адвокатско възнаграждение е 480 лева.
Мотивиран от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2416 от 17.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 17878
по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, 17 –ти състав.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна, с адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“
№ 2 да заплати на Т. Н. М. , ЕГН **********И. сумата 430 лева, представляваща разноски
направени във въззивното производство, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5