Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Тетевен , 09.10.2018 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Тетевенският районен съд,
открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:АНИ ГЕОРГИЕВА
при участието на съдебния
секретар ВИОЛЕТА МОНОВА , като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 318 по описа на съда за 2018 год.,
за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производство по чл.310
ал.1 ,т.1 пр. първо от ГПК .
Ищците Й.П.Д. ЕГН ********** ,Р.М.В. ЕГН ********** , В.М.В. ЕГН ********** ***
, наследници на М.В.Д., починал на **********чрез процесуалният им представител
адв. С.П. от САК са
предявили иск за неизплатени трудови възнаграждения на техния наследодател против ЕТ „Р-100-С.Р.” ЕИК
******** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.И.Р. и
адрес *** субективно и обективно съединени искове,да
бъде осъден ответника да им заплати сумата от за
периода 01.07.2015г до 31.12.2015г по 380 лв месечно или в общ размер 1900лв
.;за периода 01.01.2016г .до 31.12.2016г по 420лв месечно или в общ размер
5040лв; за периода 01.01.2017 до 30.04.2017г
по 460 лв месечно или 1840 лв ., претендират се и лихви за забава
подробно описани в иска по периоди /01.08.2015г до 10.04.2018г /: Лихва за забава върху
трудовото възнаграждение за м. юли 2015г за периода 01.08.2015г до 10.04.2018
-104,07лв;Лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. август 2015г за периода 01.09.2015г до 10.04.2018
-100,80лв; Лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. септември 2015г за периода 01.10.2015г до 10.04.2018
-97,62лв; Лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. октомври 2015г за периода 01.11.2015г до 10.04.2018
-94,34лв; Лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. ноември 2015г за периода 01.12.2015г до 10.04.2018
-91,17лв; Лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. декември 2015г
за периода 01.01.2016г до 10.04.2018 -87,89лв; Лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за м. януари 2016за периода 01.02.2016г до 10.04.2018 -93,52лв;
Лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. февруари 2016за периода 01.03.2016г до 10.04.2018
-90,13лв; Лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. март2016 за
периода 01.02.2016г до 10.04.2018 -86,51лв; Лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за м. април 2016за
периода 01.05.2016г до 10.04.2018- 83лв; Лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за м. май 2016за периода
01.06.2016г до 10.04.2018- 79,38лв; Лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за м. юни 2016за периода
01.07.2016г до 10.04.2018- 75,85лв; Лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за м. юли 2016 за периода
01.08.2016г до 10.04.2018- 72,24 лв.; Лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за м. август 2016 за
периода 01.09.2016г до 10.04.2018- 68,62 лв; Лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за м. септември 2016 за
периода 01.10.2016г до 10.04.2018- 65,11 лв.; Лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за м. октомври 2016за
периода 01.11.2016г до 10.04.2018- 61,49 лв; Лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за м. ноември 2016за
периода 01.12.2016г до 10.04.2018- 57,98лв; Лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за м.декември 2016 за
периода 01.01.2017г до 10.04.2018- 57,36лв; Лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за м. януари 2017 за
периода 01.02.2012г до 10.04.2018- 55,57лв; Лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за м. февруари 2017 за
периода 01.03.2012г до 10.04.2018- 51,58лв; Лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за м.март 2017 за периода
01.04.2012г до 10.04.2018- 48,01лв; Лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за м.април 2017 за
периода 01.05.2012г до 10.04.2018-44,17 лв., тоест лихва в общ
размер на 1675,83лв .Молят съда да
постанови решение, с което да осъди ответника
да им се заплати като на наследниците
горе цитираните суми , представляващи трудово възнаграждение и лихви
неполучени приживе от техният наследодател М.В.Д., починал на 09.05.2017г.
Съдът , след като обсъди събраните по делото доказателства при
условията на чл.235,ал.1 и ал. 2 ГПК,
приема за установено следното:
Предявен иск с правно основание чл.1 от ЗН във вр. с чл. 245, ал.1 и ал.2 от и чл.124 от КТ и чл.86 от ЗЗД, същия е
разглеждан по реда на 310 от
ГПК/бързо производство ./
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното:
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници №
03-687811.05.2017г. на Община Ябланица
е, че след смъртта на М.В.Д., починал
на 09.05.2017г. е оставил
наследници преживялата съпруга и две деца , ищците Й.П.Д.,Р.М.В. , В.М.В. .
Безспорно
по делото е установено, че наследодателя на ищците. е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество видно от трудов договор № 071201/11.12.2007г
, допълнително споразумение от 17.09.2012г.Към датата на предявяване на иска
ответника едноличен търговец е действащ, видно от Търг.регистър, който е
публичен .
С разпореждането по делото съдът е указал на ищовата
страна ,че нейна тежест е да установи
правно релевантните факти, включени в предмета на доказване по делото,
качеството на наследник , обстоятелствата от които произтичат вземанията им към
ответника и техният размер , както и факта ,че работодателят на наследодателят
им не е заплатил на последният работни заплати в посоченият от тях размер.
С оглед на това, в настоящото производство същите следва да
установят, наличието на трудово правоотношение между техния наследодател за
процесния период и размера на дължимото му трудово възнаграждение.Указал е ,че се нуждае от
доказване факта до кой момент същия е работил , тъй като съобразно чл.325 т.11
от КТ , трудовото правоотношение се прекратява със смъртта на работника или служителя, а доказателства в
насока ,че наследодателя на ищците преди смъртта си е работил при работодателя
до края на м. април 2017 не са представени с исковата молба .Съдът е
указал на ответника ,че в негова тежест е да установи положителни
право изключващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици и да докаже, че е изплатил дължимото трудово
възнаграждение по някой от предвидените в чл. 270 от КТ способи.
С разпореждането си съдът е указал на страните възможност в едноседмичен срок могат вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат
съответните процесуални действия, както и да поискат събирането на други
доказателства с оглед доказателствената тежест в процеса, като е указал , че
след изтичането на този срок правото им да сочат нови доказателства и да правят искания се преклудира, освен ако не са налице
уважителни причини.Страните не са направили доказателттвени искания в указаният
им срок .
В съдебно заседание страните са заявили ,че приемат
доклада по делото.
Ищецът поддържа иска , ответникът от своя страна признава
претенцията като основателна /л.56/и не оспорва ,че с покойния наследодател на
ищците е бил в трудово правоотношение ,
твърди ,че са изпуснали всякакви процесуални срокове , но че е направил някои
преводи на ищцата Й.Д. съпруга на
починалия наследодател през 2017г , а през 2016г преводи били правени на името
на покойния и съпруг, поради което страните са помолили съда за отлагане на
делото за спогодба.В последващото съдебно заседание ответника представя банково
извлечение , но същото не е прието от съда тъй като това не са нови факти ,
нито е имало уважителни причини същия да не се снабди с това извлечение по-рано
, тоест това му искане е преклудирано .Йщцата Й.П.Д., по реда на чл.176 от ГПК твърди , че ходили в банката имало извлечения за 2017-2018г имало някакви
суми отразени , но по думите на процесуалния и представител нямало как да се
ориентират.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно, констатира
следното :
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, работодателят е този, който в условията на
пълно и главно доказване следва да установи факта на плащането на трудовото
възнаграждение в полза на работника за посочения в исковата молба период.В чл. 270, ал.
3 от КТ са регламентираните начините,
по които на работника или служителя се изплаща трудовото възнаграждение – лично
по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане на работника или
служителя – на негови близки. По писмено искане на работника или служителя
трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочена от него банка. Това
означава, че в съдебен процес за доказване обстоятелството, че заплатата е платена,
законът изисква писмен акт, а свидетелски показания ще са допустими, само
когато за събирането им има съгласие на насрещните страни /чл. 164, ал.
2 ГПК/ или в случаите, когато бъде
доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната /чл. 165, ал.
1 ГПК/. Такъв не беше представен на съда
при все ,че с разпореждането съдът е указал , но съдебно счетоводна експертиза не е
поискана нито от ищеца нито от ответника
, която да докаже колко действителност като сума за работна заплата не е
заплатена на наследодателя на ищците.
В
даденият от съда в едноседмичен срок страните не са взели становище във връзка с
дадените указания и доклада по делото и не са предприели съответните
процесуални действия, не са поискали събирането на други доказателства с оглед
доказателствената тежест в процеса.
Изпълнението
на задължението за изплащане на трудово възнаграждение, може да бъде доказано с
всякакви писмени доказателства, а при нужда от специални знания - и с помощта
на съдебна експертиза (Решение № 746 от 5.01.2011 г. на ВКС по Г.
д. № 727/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков,
Решение № 141/30.11.2010 г. по дело № 2715/2008 година ІІ г.о. ВКС; Определение
№ 475 от 30.03.2011 г. на ВКС по Г. д. № 43/2011 г., IV г. о.). Отделно от
това, ищците не ангажират никакви доказателства, че по време на действие на
трудовия договор наследодателя е предприел някакви действия спрямо своя
работодател, за да получи "неизплатените" си заплати.
Въпреки пасивното поведение както на ищците така и на ответника безспорно се доказа
,между наследодателя на ищците и ответното дружество е съществувало трудово
правоотношение до смъртта му , факт , който ответника призна в съдебно заседание,
тъй като призна ,че признава претенцията като основателна . От своя страна въпреки признанието на иска
ищецът не направи искане по чл.237 от ГПК , тоест да поиска
от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при
признание на иска, поради което съдът следва да коментира признанието на иска с
всички факти и доказателства по делото, тъй като съобразно чл.237 ал.4 от ГПК
признаието на иска не може да бъде оттеглено
.Съобразно Решение № 20 от 7.04.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., ГК, е застъпен следният извод: „Признанието
на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва
от защита срещу иска, защото искът е основателен. То има за предмет субективни
права и е несъвместимо с оспорване на иска, за разлика от признанието на факти
– юридически или доказателствени, което е доказателствено средство /чл. 175 ГПК/, и е съвместимо със защита срещу иска: ответникът може да отрече въведения
от ищеца право-пораждащ факт /факти/, а ако го признае – да противопостави
съответни възражения. Правната природа на трудовото възнаграждение е месечно, периодично плащане
за престиран труд по трудово правоотношение, който е възмезден /арг.чл.242 от КТ/. Основно задължение на работодателят е да заплаща в установените срокове на
работника уговореното трудово възнаграждение /арг.чл.128 от КТ/. Разпоредбата
на чл.245 от КТ гарантира изплащане на трудовото възнаграждение, а чл.270 ал.2
от КТ регламентира начина на плащане- авансово или окончателно всеки
месец.
По аргумент на чл.270 ал.2 от КТ следва, че трудовото възнаграждение е
изискуемо от първо число на месеца, следващ отработения. Ответникът-
работодател не е възразил по изложените в исковата молба фактически твърдения и
не е представил доказателства в указания от съда срок , въпреки това същия
признава исковата претенция , то следва да се приеме, че той не е изплатил
трудово възнаграждение на
наследодателя на ищците за претендираната сума,поради което следва да
бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата от за периода 01.07.2015г до 31.12.2015г по 380 лв. месечно
или в общ размер 1900лв .;за периода 01.01.2016г .до 31.12.2016г по 420лв.
месечно или в общ размер 5040лв; за периода 01.01.2017 до 30.04.2017г по 460 лв. месечно или 1840 лв.
Допълнително минималната работна
заплата за 2015г съобразно чл.244 от КТ
, предвид ПМС № 139/04.062015 е 380лв , за 2016г съобразно ПМС № №375/28.12.2015г. е 420лв а за 2017г съобразно
ПМС № 141/13.07.2017 г. е 460 лв.
Положения
труд следва да бъде заплащан своевременно и като не е сторило това ответникът
едноличен търговец съобразно чл.86 от ЗЗД дължи обезщетение за забавено плащане
в размер законната лихва , но тъй като не бе назначавана съдебно икономическа
експертиза и съдът изчисли същата с оглед на точност на изчисленията с програмата на Националната агенция по
приходите за изчисление за законна лихва , въпреки направеното признание на
ответника по делото , като съобразно изчисленията дължимата сума за лихви за
забава е както следва :
Лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. юли 2015г за периода
01.08.2015г до 10.04.2018 -103,92лв;Лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за м. август 2015г за
периода 01.09.2015г до 10.04.2018 -100,65 лв.; Лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за м. септември 2015г за
периода 01.10.2015г до 10.04.2018 -97,47лв; Лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за м. октомври 2015г за
периода 01.11.2015г до 10.04.2018 -94,20лв; Лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за м. ноември 2015г за
периода 01.12.2015г до 10.04.2018 -91,02лв; Лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за м. декември 2015г за периода 01.01.2016г до 10.04.2018
-87,74лв; Лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. януари 2016за
периода 01.02.2016г до 10.04.2018 -93,36лв; Лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за м. февруари 2016за
периода 01.03.2016г до 10.04.2018 -89,97лв; Лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за м. март2016 за периода 01.02.2016г до 10.04.2018 -86,35лв; Лихва
за забава върху трудовото възнаграждение за м. април 2016за периода 01.05.2016г до 10.04.2018-
82,85 лв; Лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. май 2016за периода 01.06.2016г до 10.04.2018-
79,23лв; Лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. юни 2016за периода 01.07.2016г до 10.04.2018-
75,72лв; Лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. юли 2016 за периода 01.08.2016г до 10.04.2018-
72,11лв.; Лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. август 2016 за периода 01.09.2016г до 10.04.2018-
68,49 лв; Лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. септември 2016 за периода 01.10.2016г до 10.04.2018-
64,99 лв.; Лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. октомври 2016за периода 01.11.2016г до 10.04.2018-
61,37 лв; Лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. ноември 2016за периода 01.12.2016г до 10.04.2018-
57,87лв; Лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м.декември 2016 за периода 01.01.2017г до 10.04.2018-
54,25лв; Лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. януари 2017 за периода 01.02.2012г до
10.04.2018-55,46лв ; Лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м.
февруари 2017 за периода 01.03.2012г до
10.04.2018- 51,88лв; Лихва за забава върху трудовото възнаграждение за
м.март 2017 за периода 01.04.2012г до
10.04.2018- 47,92лв; Лихва за забава върху трудовото възнаграждение за
м.април 2017 за периода 01.05.2012г до
10.04.2018-44,09 лв.Общата сума на претендираните лихви се равнява на 1660,91
лв ., за разликата от 1660,91 лв. до
претендираните 1675,83лв като иска е недоказан и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото следва да бъде осъден ответника на основание 78
ал.6 от ГПК да заплати по сметка на районен съд Тетевен дължимата се държавна
такса върху уважените искове в размер на
417, 63/четиристотин и седемнадесет лева и
шейсет и три стотинки / лева.
Съобразно чл.242 ал.1 от ГПК съдът след като присъжда възнаграждение за
работа съдът следва служебно да
постанови предварително изпълнение на решението/мотивите на ТР №5/2015г на
ОСГТК/. .Ищците
претендират разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК в размер на 1500лв , като
за същите е представена и сметка по чл.80 от ГПК .Предвид изхода на делото на ищците следва да се заплати претендираната
сума за процесуално представителство.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ
„Р-100-С.Р.” ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление ***, адрес за кореспонденция , **********,представлявано
от С.И.Р. и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Й.П.Д. ЕГН **********
*** ,Р.М.В. ЕГН ********** *** , В.М.В. ЕГН ********** *** следните суми : за периода 01.07.2015г до
31.12.2015г-1900/хиляда и
деветстотин /лв.;за периода 01.01.2016г до 31.12.2016г, сумата от 5040/пет хиляди и четиридесет /лв; за
периода 01.01.2017 до 30.04.2017г сумата
от 1840/хиляда и осемстотин и
четиридесет / лв. представляващи неизплатена работна заплата на наследодателя им М.В.Д., починал на
09.05.2017г.
ОСЪЖДА ЕТ
„Р-100-С.Р.” ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление ***, адрес за кореспонденция , ********
,представлявано от С.И.Р. и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Й.П.Д. ЕГН **********
*** Р.М.В. ЕГН ********** *** , В.М.В. ЕГН ********** *** сумата от 1660,91 /хиляда и шестстотин и шейсет лева и
деветдесет и една стотинки /лв. законна лихва върху неизплатени заплати на наследодателя им М.В.Д., починал на 09.05.2017г. в общ размер по
периоди от 01.08.205г до 10.04.2018г , като
отхвърля иска за разликата от 1660,91 лв. до
претендираните 1675,83лв. като недоказан.
ОСЪЖДА ЕТ
„Р-100-С.Р.” ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление ***, адрес за кореспонденция , ********
,представлявано от С.И.Р. и адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на Й.П.Д. ЕГН **********
*** ,Р.М.В. ЕГН ********** *** , В.М.В. ЕГН ********** *** сумата от 1500/хиляда и петстотин /лв разноски за процесуално
представителство.
ОСЪЖДА ЕТ „Р-100-С.Р.”
ЕИК******** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.И.Р. и
адрес *** ,ДА
ЗАПЛАТИ по сметката за държавните такси на Районен съд-гр.Тетевен ,сумата от 417, 63/четиристотин и седемнадесет
лева и шейсет и три стотинки / лева, представляваща държавна такса върху
уважените искове, както и сумата от 5,00/пет/ лева,представляваща държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист .
На основание чл.242 ал.1 от ГПК постановява предварително изпълнение
на решението .
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от датата на обявяването му, пред Ловешки окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ