РЕШЕНИЕ
№ 2313
гр. Варна, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20233110114066 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от С. П. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. А. А. С. № *, срещу Г. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., в.з. Т. № *,
иск с правно основание чл. 23, ал. 2 СК за приемане за установено по отношение на
ответницата, че ищецът притежава, поради придобиването им с лични средства в лична
собственост 2/8 ид.ч. от придобитите по време на брака: - ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ №
35, представляващ самостоятелен обект с кад.ид. № * по КККР на град Варна,
одобрени със Заповед № *г. на ИД на АГКК, с административен адрес по КККР - град В.,
община В., В. о., п.к. 9000, ул. „А.А.С.“ № *, който апартамент представлява самостоятелен
обект на осми етаж в сграда с кад.ид. № *, изградена и разположена в ПИ с кад.ид. № *, с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, със застроена площ от
104,31 кв.м., брой нива на обекта - 1, ниво - 1, състоящ се от входно антре, обособен дневен
тракт, две спални, баня, тоалет, килер и лоджия, стар идентификатор - няма, при граници и
съседни самостоятелни обекти по схема - на същия етаж имот № * и имот № *, под обекта
имот №* и имот № *, над обекта имот № * и имот № *, както и припадащите се 0,3627%
ид.ч. от общите части на комплекса „Л.“, равняващи се на 12,65 кв.м. ид.ч., ведно с 0,3627%
ид.ч. правото на строеж върху дворното място, в която същите са построени, а също така и
0,3114% ид.ч., равняващи се на 37,82 кв.м. ид.ч. от същото дворно място, находящо се в град
В., ул. „А.А.С.“ № * и представляващо ПИ с кад.ид. № * по КККР на град В., одобрени със
Заповед № *г. на ИД на АГКК, последно измениени на КККР със Заповед № *г. на
Началника на СГКК-Варна, с административен адрес по КККР - град В. община В., В.о., п.к.
9000, ул. „А.А.С.“ № *, целият с площ от 12142 кв.м., трайно предназначение на територията
- урбанизирана, начин на трайно ползване - високо застрояване, номер по предходен план -
*, квартал - 14, парцел - 19, стари кад.ид. - № *7, № *, при граници и съседи - ПИ с кад.ид. №
№ *, ПИ с кад.ид. № № *, ПИ с кад.ид. № № *, ПИ с кад.ид. № №*, който имот представлява
и е идентичен на УПИ № * за жилищно строителство, кв.14, по плана на 26-ти микрорайон
на град Варна; - ГАРАЖ В СГРАДА , представляващ самостоятелен обект с кад.ид. № *
по КККР на град В., одобрени със Заповед № *г. на ИД на АГКК, с административен адрес
по КККР - град В., община Варна, Варненска област, п.к. 9000, ул. „А.А.С.“ № *, който
1
гараж представлява самостоятелен обект на етаж -1, в сграда кад.ид. № *, изградена и
разположена в ПИ с кад.ид. № *, с предназначение на самостоятелния обект - гараж в
сграда, състоящ се от подземен паркинг със * броя закрити паркоместа, със застроена площ
на целия гараж от 3110,01 кв.м., брой нива на обекта - 1, ниво - 1, стар идентификатор -
няма, при граници и съседни самостоятелни обекти на гаража по схема - на същия етаж
няма, под обекта няма, над обекта няма, ведно с прилежащите му 42 кв.м. и маневрено хале,
цялото с площ от 2197,33 кв.м., с обща площ на паркинга с маневреното хале 5307,34, както
и припадащите му се по площообразуване 15,5208%, а по схема 15,5202% ид.ч. от общите
части на комплекса сгради „Л.“ и от правото на строеж върху дворното място, в което
същите са построени, равняващи се по площообразуване на 541,26 кв.м. ид.ч. от общите
части, а по схема 541,17 кв.м. ид.ч. от общите части, които 13,20 кв.м. в ид.ч. са обособени и
предвидени за ползване като ЗАКРИТО ПАРКОМЯСТО № 141, на етаж -1, при граници по
архитектура - паркомясто № 139, паркомясто № 140, паркомясто № 143 и маневрена площ,
ведно с прилежащите му 0,4244% ид.ч. от маневреното хале, равняващи се на 9,33 кв.м.
ид.ч., както и припадащите му се 0,0627% ид.ч. от общите части на комплекса сгради
„Лабиринт“ и от правото на строеж върху дворното място, в което същите са построени,
равняващи се по площообразуване на 2,18 кв.м. ид.ч. от общите части, а също така и
0,0534% ид.ч., равняващи се на 6,53 кв.м. ид.ч. от дворното място, находящо се в град Варна,
ул. „А.А. С.“ № * и представляващо ПИ с кад.ид. № * по КККР на град Варна, одобрени със
Заповед № *г. на ИД на АГКК, последно измениени на КККР със Заповед № *г. на
Началника на СГКК-В., с административен адрес по КККР - град В., община В., В.област,
п.к. 9000, ул. „Ак.А. С.“ № *, целият с площ от 12142 кв.м., трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - високо застрояване, номер по
предходен план - *, квартал - 14, парцел - 19, стари кад.ид. - № *, № *, при граници и съседи
- ПИ с кад.ид. № № * ПИ с кад.ид. № № *, ПИ с кад.ид. № № *, ПИ с кад.ид. № *, който
имот представлява и е идентичен на УПИ № * за жилищно строителство, кв.14, по плана на
26-ти микрорайон на град В.
Изложено е в исковата молба от ищеца С. П. П.а, че с ответницата Г. В. Н. са бивши
съпрузи по силата на Решение № * от 17.05.2023 г. по гр.д. № * г. по описа на Районен съд -
Варна, 42 състав, с което бракът им, сключен на 05.09.2019 г., е прекратен. С посоченото
съдебно решение било утвърдено споразумението между съпрузите по чл. 51 СК, съобразно
което имуществените им отношения досежно придобитото по време на брака имущество
следвало да бъдат уредени в отделно производство. Твърди се, че преди сключването на
брака им страните сключили предварителен договор №* г. за покупко-продажба с „М.“ АД,
съгласно който последният се задължил да изгради и прехвърли на ищеца и ответницата
собствеността върху апартамент № *, находящ се на етаж 8 от жилищен комплекс от
затворен тип „Л.“, с площ от 104,31 кв.м., както и прилежащите му 0,3627 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху сградата, 0,3114 % ид.ч. от УПИ, в който е
построена сградата, заедно с подземно паркомясто № *, построено на подземен етаж в
комплекса, с чиста застроена площ от 13,20 кв.м., ведно с 0,0627 % ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж, както и 0,4244 % ид.ч. от общите части на маневрено хале и
0,0534 % ид.ч. УПИ, в който е построена сградата. От уговорената продажна цена в общ
размер на 195 583 лв., първата вноска от 2 000 лв. /с равностойност в евро 1 022,58 евро/
била заплатена от ищеца изцяло с негови лични средства от паричен влог. Средствата за
втората вноска от 46 895,75 лв. /23 977,42 евро/ били дарени от баща му Петър С.ов П. по
силата на договор за дарение от 30.07.2019 г., който бил сключен за сумата от 52 000 лв.
Ищцовата страна излага, че след като с ответницата встъпили в граждански брак на
05.09.2019 г. закупили посочените имоти, съгласно обективираното в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 6, том LXX, дело № 15207/2019 г. от 25.09.2019 г.,
като заплащането на последната вноска от 146 687,25 лв. /75 000 евро/ било извършено със
средства от предоставен на съпрузите банков кредит № * от * г. от „О.Б.Б.“ АД, обезпечен с
ипотека, за която бил съставен Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № *г.
Съобразно изложеното страната счита, че е налице частична трансформация на лични
средства при закупуването на посочените имоти, предвид това, че част от средствата са
осигурени от ищеца и представляват негово лично имущество. В съответствие с това излага,
че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 23, ал. 2 СК предвид приноса
му в закупуването на придобитото по време на брака в режим на СИО имущество. Моли се
за уважаване на така заявената претенция и присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна Г. В. Н. е депозирала отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище както за допустимост, така и за
2
основателност на иска. Изрично е направено признание на иска от ответницата. Посочено е,
че изложената в исковата молба фактическа обстановка отговаря на действителното
положение. Не се оспорва, че по време на брака бившите съпрузи са придобили
собствеността върху процесните недвижими имоти по силата на Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № * г., както и че средствата за първите две вноски по
изплащането на продажната цена от 195 583 лв., а именно 2 000 лв., респ. 46 895,75 лв.,
представляват лични средства, осигурени от ищеца. Не се спори и че за третата вноска от
146 687,25 лв. бившите съпрузи са сключили договор за банков кредит от 19.09.2019 г.,
обезпечен с учредявана в полза на банката- кредитор ипотека от 25.09.2019 г. Счита, че не е
дала повод за завеждане на иска и моли за присъждането на разноски на основание чл. 78,
ал. 2 ГПК, предвид извършеното изрично признание за основателността му.
В о.с.з. ищецът не се явява, представлява се от адв. Н. Т., чрез която поддържа
изразената позиция по съществото на спора, моли за постановяване на неприсъствено
решение и оспорва, че ответницата не е станала повод за завеждане на делото.
В о.с.з. ответницата не се явява, с писмена молба докладвана от съда поддържа
изразната позиция по съществото на спора. Депозирана е писмена защита, която няма да
бъде ценена от съда, доколкото на страната не е предоставена възможност по чл. 149, ал.3 от
ГПК за предоставяне на писмена защита, нито такава е поискана до обявяване устните
състезания за приключени.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е заявил изрично, че признава предявеният иск.
Съдът намира, че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от
друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Ето защо и предвид
волеизявлението направено от процесуалния представител на ищеца, съдът постановява
настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 от ГПК не е
необходимо да излага нарочни мотиви за това.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че са налице
предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК и не дължи заплащане на разноските, тъй като не е дал
повод за завеждане на делото, по следните съображения:
Като доказателства по делото са събрани показанията на водения от ищеца свидетел
П.С.П. – баща на ищеца, който сочи, че след развода между ответницата и сина му,
последният я поканил да отидат при нотариус за да му прехвърли процесната част от имота
срещу определена сума за платените от нея вноски, но след изготвяне на документите от
нотариуса тя не дошла на втората среща и не подписали нищо. Визираните показания съдът
намира, че действително следва да бъдат преценени по реда на чл. 172 от ГПК като
заинтересовани поради близката родствена връзка със страната, която именно е водила
свидетеля, наред с което същите обслужват тезата именно на тази страна. Същевременно
извън формалната връзка на родство съдът не други данни за обстоятелство, които биха
могли да девалвират доказателствената стойност на показанията на този свидетел, които
съдът намира последователни и изградени въз основа на дългогодишни и преки
впечателения от отношенията на страните. Поради това именно, въз основа на тях съдът
намира за установено, че преди иницииране на настоящото производство ищецът е направил
опит за доброволно разрешаване на спора с ответницата досежно собствеността на
процесните ид.ч. от имоти. Доколкото обаче последната с конклудентните си действия е
манифенстирала отказ си от доброволното уреждане на спора (неявяване на втора среща с
ищеца и неподписване на изготвените от нотариуса документи), то пред ищеца не е
съществувала друга законна възможност за защита на правото му на собственост по
отношение на процесните имоти освен да предяви настоящия иск.
В обобщение съдът намира, че с извънсъдебното си поведение ответницата е дала
повод за завеждане на делото, поради което следва да репарира сторените от ищеца разноски
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Последните се претендират в размер на общо 5229,86 лв.,
от които 272,60 лв. заплатена държавна такса, 4810,00 лв. платено адвокатско
възнаграждение договор за правна защита и съдействие от 26.10.2023 г. и разноски за
вписване на исковата молба от общо 147,26 лв., които разходи за ищеца се доказват от
представените доказателства – списък по чл. 80 от ГПК, касови бележки, фактура и договор
за правна защита и съдействие от 26.10.2023 г.. Следователно с решението на ищеца следва
да се присъди сумата от 5229,86 лв.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения срещу
Г. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., в.з. Т. № * иск, че С. П. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. А. А. С. № * притежава, поради придобиването им с лични средства в
лична собственост 2/8 ид.ч. от придобитите по време на брака им: - ЖИЛИЩЕ-
АПАРТАМЕНТ № *, представляващ самостоятелен обект с кад.ид. № * по КККР на
град Варна, одобрени със Заповед № *г. на ИД на АГКК, с административен адрес по КККР
- град В., община В., В.област, п.к. 9000, ул. „А.А.С.“ № *, който апартамент представлява
самостоятелен обект на осми етаж в сграда с кад.ид. № *, изградена и разположена в ПИ с
кад.ид. № *, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, със застроена
площ от 104,31 кв.м., брой нива на обекта - 1, ниво - 1, състоящ се от входно антре, обособен
дневен тракт, две спални, баня, тоалет, килер и лоджия, стар идентификатор - няма, при
граници и съседни самостоятелни обекти по схема - на същия етаж имот № * и имот № *,
под обекта имот № * и имот № *, над обекта имот № * и имот № *, както и припадащите се
0,3627% ид.ч. от общите части на комплекса „Л.“, равняващи се на 12,65 кв.м. ид.ч., ведно с
0,3627% ид.ч. правото на строеж върху дворното място, в която същите са построени, а
също така и 0,3114% ид.ч., равняващи се на 37,82 кв.м. ид.ч. от същото дворно място,
находящо се в град В., ул. „А.А.С.“ № * и представляващо ПИ с кад.ид. № * по КККР на
град В., одобрени със Заповед № *г. на ИД на АГКК, последно измениени на КККР със
Заповед № * от *г. на Началника на СГКК-В., с административен адрес по КККР - град В.,
община В., В.област, п.к. 9000, ул. „А.А.С.“ № *, целият с площ от 12142 кв.м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - високо
застрояване, номер по предходен план - *, квартал - *, парцел - *, стари кад.ид. - № *, № *,
при граници и съседи - ПИ с кад.ид. № № *, ПИ с кад.ид. № № *, ПИ с кад.ид. № № *, ПИ с
кад.ид. № № *, който имот представлява и е идентичен на УПИ № * за жилищно
строителство, кв.*, по плана на 26-ти микрорайон на град В.; - ГАРАЖ В СГРАДА ,
представляващ самостоятелен обект с кад.ид. № * по КККР на град В., одобрени със
Заповед № *г. на ИД на АГКК, с административен адрес по КККР - град В., община В.,
В.област, п.к. 9000, ул. „А.А.С.“ № *, който гараж представлява самостоятелен обект на етаж
-1, в сграда кад.ид. № *, изградена и разположена в ПИ с кад.ид. № *, с предназначение на
самостоятелния обект - гараж в сграда, състоящ се от подземен паркинг със * броя закрити
паркоместа, със застроена площ на целия гараж от 3110,01 кв.м., брой нива на обекта - 1,
ниво - 1, стар идентификатор - няма, при граници и съседни самостоятелни обекти на гаража
по схема - на същия етаж няма, под обекта няма, над обекта няма, ведно с прилежащите му
42 кв.м. и маневрено хале, цялото с площ от 2197,33 кв.м., с обща площ на паркинга с
маневреното хале 5307,34, както и припадащите му се по площообразуване 15,5208%, а по
схема 15,5202% ид.ч. от общите части на комплекса сгради „Лабиринт“ и от правото на
строеж върху дворното място, в което същите са построени, равняващи се по
площообразуване на 541,26 кв.м. ид.ч. от общите части, а по схема 541,17 кв.м. ид.ч. от
общите части, които 13,20 кв.м. в ид.ч. са обособени и предвидени за ползване като
ЗАКРИТО ПАРКОМЯСТО № *, на етаж -1, при граници по архитектура - паркомясто № *,
паркомясто № *, паркомясто № * и маневрена площ, ведно с прилежащите му 0,4244% ид.ч.
от маневреното хале, равняващи се на 9,33 кв.м. ид.ч., както и припадащите му се 0,0627%
ид.ч. от общите части на комплекса сгради „Л.“ и от правото на строеж върху дворното
място, в което същите са построени, равняващи се по площообразуване на 2,18 кв.м. ид.ч. от
общите части, а също така и 0,0534% ид.ч., равняващи се на 6,53 кв.м. ид.ч. от дворното
място, находящо се в град В., ул. „А.А.С.“ № * и представляващо ПИ с кад.ид. № * по КККР
на град Варна, одобрени със Заповед № *г. на ИД на АГКК, последно измениени на КККР
със Заповед № * г. на Началника на СГКК-Варна, с административен адрес по КККР - град
В., община В., В. област, п.к. 9000, ул. „А.А.С.“ № *, целият с площ от * кв.м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - високо
застрояване, номер по предходен план - *, квартал - *, парцел - *, стари кад.ид. - № *, № *,
при граници и съседи - ПИ с кад.ид. № № *, ПИ с кад.ид. № № *, ПИ с кад.ид. № № *, ПИ с
кад.ид. № *, който имот представлява и е идентичен на УПИ № * за жилищно строителство,
кв.*, по плана на *-ти микрорайон на град В., на основание чл. 23, ал. 2 СК.
ОСЪЖДА Г. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., в.з. Т. № * ДА ЗАПЛАТИ на С.
4
П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. А. А. С. № * сумата от 5229,86 лв.,
представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5