РЕШЕНИЕ
№ …….
гр.
Провадия, 24.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, II
състав, в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при секретаря Н. С., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1480 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от К.А.К.
с ЕГН **********, с настоящ адрес *** срещу Я.Г.Д., ЕГН **********,***.
В
исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основава
исковата претенция:
Ищецът
твърди, че е собственик въз основа на покупко-продажба,
обективирана в нотариален акт № 159, том II от 23.02.2012 г. на СВ при PC
- Провадия от 2012г. на следните имоти, находящи се в
гр.Д., а именно: Дворно място с площ 308.00 кв.м., съставляващо имот с
идентификатор 24565.502.2229 по кадастралната карта на града, с
административен адрес ул. *** и на Дворно място с площ 418.00 кв.м,
съставляващо имот с идентификатор 24565.502.2230 по кадастралната карта на
града, ведно с построеният в това дворно място гараж със застроена площ
от 65.00 кв.м., с административен адрес ул. ***.
Ищецът
твърди, че двете места били съседни, с
граница на улица и че между двата имота нямало ограда. Към гаража имало
пристроена малка стаичка.
Ищецът
твърди, че рядко посещава процесните имоти и ответникът възползвайки се от това
започнал да ги ползва без правно основание и без да заплаща на ищеца възнаграждение
за ползването.
През
2017г. ищецът установил, че в гаража и малката стаичка се е самонастанило
неизвестно лице, което ги е освободило, след като му бил съставен
предупредителен протокол.
В
началото на 2019г. ищецът установил, че катинара на входната врата на имота бил
сменен и той нямал достъп. За случилото се подал сигнал до РП Провадия, била
извършена проверка, която приключила с отказ да бъде образувано досъдебно
производство. По проверката се установило, че ответникът държал имотите без
основание.
Иска
се да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на горепосочените имоти и ответникът да бъде осъден да предаде на
ищеца държането върху тях.
Иска се ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца обезщетение за ползването на имотите, от което го е
лишил в размер на 100 лева месечно считано от подаване на исковата молба до
предаване на държането върху
имотите, ведно със законната лихва върху сумата считано от първо
число на месеца следващ месеца на плащане до окончателното плащане.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от ответника.
В него
заявяват, че предявения иск е допустим, но неоснователен.
Оспорва
изложеното в исковата молба. Оспорва твърдението, че ответникът държи
процесните имоти без основание.
Ответникът
твърди, че държи процесните имоти за собственика им Р. К. явно, необезпокоявано
и непрекъснато повече от 5 години считано от датата на
изповядване на покупко- продажба
обективирана в нотариален акт за № 21, том XI, рег.№ 993, дело № 2049, вх.рег.№
6887/26.10.2009 г., когато Д. И.С., ЕГН ********** и съпругът й С. Д. С., ЕГН **********
са продали имотите на Р. К.. На същата дата К. предал на ответника продадените
имоти, за да ги поддържа.
Ответникът твърди, че от датата, на която са му
предадени продадените имоти той ги поддържа, заплаща им данъците и таксите и ги
владее изключително за себе си.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния
си представител подържа предявените искове и моли те да бъдат уважени. Ответникът
чрез процесуалния си представител молят за отхвърляне на предявените искове.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От Нотариален акт № 104, том І, рег. № 993, дело № 100/2012
г., вписан с вх. Рег.№954/27.02.2012 г., акт № 159, том ІІ, дело № 3591/2012
г., Скица на поземлен имот № 15-824540-10.09.2019 г.; Скица на поземлен имот №
15-824557-10.09.2019 г. Скица на поземлен имот № 15-824535-10.09.2019 г. се
установява, че ищецът на 23.02.2012г. е
закупил от Атанас А. и Николинка Атанасова следните имоти, находящи се в гр.Д.,
а именно: Дворно място с площ 308.00 кв.м., съставляващо имот с идентификатор
24565.502.2229 по кадастралната карта на града, с административен адрес ул. ***
при граници имоти с идентификатори: № 24565.502.851, № 24565.502.2230, № 24565.502.857,
№ 24565.502.853, № 24565.502.2142, с предназначение урбанизирана територия,
идентично с парцел IV – 844,954 в квартал 55 по предходен план на града
и Дворно място с площ
418.00 кв.м, съставляващо имот с идентификатор 24565.502.2230 по кадастралната
карта на града, ведно с построеният в това дворно място гараж с
идентификатор 24565.502.2230.1 със
застроена площ от 65.00 кв.м., с административен адрес ул. *** при граници на дворното
място имоти с идентификатори: № 24565.502.21.43,
24565.502.857, 24565.502.853, 24565.502.2229, 24565.502.851 с предназначение
урбанизирана територия, идентично с парцел IX – 844 в квартал 55 по предходен план на града.
От Нотариален
акт № 21, том V, рег. № 7617/, дело № 759/2009 г., вписан с рег. №
6887/26.10.2009 г., акт № 21, том ХІ, дело № 2049/2009 г. се установява, че на 23.10.2009г. Р. К. е купил от Д. С. и С. Д. дворно
място находящо се в гр.Д. с площ от 550 кв.м., съставляващо УПИ VIII-843 в
кв.55 по плана на града при граници: улица, ПИ IX-844
и ПИ V-842
ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с трети мансарден
етаж и приземни гаражи със застроена площ 142 кв.м. с РЗП 284 кв.м.. Видно от
скица на поземлен имот № 15-824540-10.09.2019 г. се установява, че в дворното
място закупено от Р. К. няма построен гараж отделно от къщата.
От Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство, гр. Провадия, 05.08.2019 г. и прокурорска преписка № ТОП-405/2019
г. по описа на Районна Прокуратура Варна ТО Провадия се установява, че ищецът е
подал жалба до РП Провадия на 22.04.2019г. тъй като е установил, че през м.март
2019г. входната врата на процесното му дворното място в гр.Д. е със сменен
катинар и той няма достъп до имота. По жалбата е извършена проверка, която е
приключила с отказ да бъде образувано досъдебно производство поради липса на
данни за извършено престъпление.
От изготвената по делото СИЕ, която съдът кредитира като
обективна и компетентно изготвена се установява, че средната пазарна месечна
цена на процесните имоти към датата на подаване на исковата молба –
15.10.2019г. е 92 лева.
От показанията на св.Д. и св.Н., които съдът кредитира като
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че Р.
К. е закупил дворно място с къща в гр.Д.. По време на закупуването къщата не е
била в добро състояние и се е нуждаела от ремонт, къщата е нямала покрив, дворното
място е било буренясало. Р. К. се договорил с ответника той да живее в
закупения от него имот и да го поддържа. Ответникът направил ремонт на къщата,
направил покрива й. Ответникът ползвал и гаража на ответника и процесните
дворни места, между тях и дворното място на Р. К. нямало ограда. Единият вход
на дворното място ползвано от К. бил за гаража, намиращ се в дворното място на
ищеца, другия вход бил за къщата. Ищецът е имал спор за дворното място с Р. К..
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предявени
са следните искове:
Осъдителен иск по чл.108 ЗС с искане да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик въз основа на
покупко-продажба на Дворно място с площ 308.00 кв.м., съставляващо имот
с идентификатор 24565.502.2229 по кадастралната карта на града, с
административен адрес ул. *** при граници имоти с идентификатори: №
24565.502.851, № 24565.502.2230, № 24565.502.857, № 24565.502.853, №
24565.502.2142, с предназначение урбанизирана територия, идентично с парцел IV – 844,954 в квартал 55 по предходен план на
града и
Дворно място с площ 418.00 кв.м, съставляващо имот с
идентификатор 24565.502.2230 по кадастралната карта на града, ведно с
построеният в това дворно място гараж с идентификатор 24565.502.2230.1 със застроена площ от 65.00 кв.м., с
административен адрес ул. *** при
граници на дворното място имоти с идентификатори: № 24565.502.21.43, 24565.502.857,
24565.502.853, 24565.502.2229, 24565.502.851 с предназначение урбанизирана
територия, идентично с парцел IX – 844 в квартал 55 по предходен план на градав квартал 55 по
предходен план на града и искане за осъждането на ответника да предаде
на ищеца държането върху тези имоти.
Иск по чл.59 ЗЗД с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за лишаването
му от ползването на имотите му в размер на 92 лева месечно, считано от подаване
на исковата молба – 15.10.2019г. до предаване на държането на имотите ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва до окончателното изплащане на
сумата.
Ищцовата
страна носи доказателствената тежест, че е собственик на процесните имоти в
резултат на покупко-продажба, че имотите се държат от ответника, че той е
недобросъвестен държател, размерът на средния пазарен наем за процесните имоти
към момента на подаване на исковата молба.
Ответната
страна, следва да установи че, е държател на процесните имоти на правно
основание и ги държи за Р. К., че заплаща дължимите данъци и такси за него.
В доклада си
по делото съдът е квалифицирал искът на ищеца относно претенцията му за
заплащане на обезщетение за ползването, от което е лишен на процесните имоти по
чл.73 ЗС, но предвид твърденията на страните, че ответникът е държател на
процесните имоти съдът намира, че този иск следва да се квалифицира като иск по
чл.59 ЗЗД, тъй като искът по чл.73 ЗС се предявява срещу владелец, но не и
срещу държател на чужд имот. С промяната на квалификацията на този иск не се
нарушава правото на защита на ответникът и равнопоставеността между страните по
делото, тъй като фактите, които подлежат на доказване – ползването на чужд имот
без основание и размерът на дължимото обезщетение в случая средния месечен
пазарен наем на процесните имоти и разпределението на доказателствената тежест
остава непроменени.
От писмените
доказателства по делото Нотариален
акт № 104, том І, рег. № 993, дело № 100/2012 г., вписан с вх. Рег.№954/27.02.2012
г., акт № 159, том ІІ, дело № 3591/2012 г., Скица на поземлен имот №
15-824540-10.09.2019 г.; Скица на поземлен имот № 15-824557-10.09.2019 г. Скица
на поземлен имот № 15-824535-10.09.2019 г. и Нотариален акт № 21, том V, рег. № 7617/,
дело № 759/2009 г., вписан с рег. № 6887/26.10.2009 г., акт № 21, том ХІ, дело
№ 2049/2009 г. се установи, че ищецът е собственик на процесните недвижими
имоти, които е придобил в резултат на покупко-продажба на 23.02.2012г.. Р. К. е собственик на съседното на дворно
място с идентификатор 24565.502.2230, дворно
място съставляващо УПИ VIII-843 в кв.55 по плана на гр.Д. ведно с
построената в него къща. К. е придобил собствеността върху това дворно място
ведно с построената върху него къща на
23.10.2009г.. В дворното място на Р. К.
няма гараж като отделна постройка от къщата, а само гаражи, намиращи се в
приземния й етаж.
От
разпитаните по делото свидетели се установи, че след закупуването на дворно място съставляващо УПИ VIII-843 в кв.55 по плана на гр.Д. ведно с
построената в него къща К. е предал държането на имота на ответника, който е
живял в него и го е поддържал. Установи се, че освен имота на К. ответникът е
ползвал и поддържал процесните имоти, тъй като между тях и имота на К. е нямало
ограда. Ответникът ползва гаража на ищеца, за който има отделна врата на
оградата на дворното място. Ответникът не доказва да държи процесните имоти
собственост на ищеца на някакво правно основание, напротив установи се, че той
има договорка само с Р. К. относно ползването на неговото дворно място и къща, но
не и на тези собственост на ищеца.
Предвид
гореизложеното предявеният иск по чл.108 ЗС е основателен и следва да бъде
уважен.
Относно
искът по чл.59 ЗЗД съдът намира, че същия е недопустим и производството по него
следа да бъде прекратено, тъй като ищецът е поискал присъждане на обезщетение
за бъдещ период- от подаване на исковата
молба до предаване на държането върху процесните имоти. Такова искане за присъждане на вземане за бъдещ период
е допустимо само в изрично регламентирани от закона случаи – присъждане на
законната лихва (чл.86 ЗЗД), присъждане на издръжка, искане по чл.344, ал.2 ГПК.
Настоящият случай не попада в посочените, поради което и не следва да се
разглежда от съда. Последното не лишава ищеца от възможността да претендират
обезщетението за лишаване от ползване след завеждане на исковата молба по
настоящото дело в отделно производство. В този смисъл е съдебната практика –
решение № 99/13.05.2016 г. по гр.д. № 83 по описа за 2016 г. на ВКС, I г.о., решение
№182/26.01.2017 г. по гр.д. № 2067 по описа за 2016 г. на ВКС, II г.о. и др.
Ищецът
е поискал присъждане на разноски и такива му се дължат съразмерно уважената
част от предявените искове на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Сторените от ищеца разноски са
следните: в размер на 1225 лева, от
които 25 лева – държавна такса, 300 лева за СИЕ и 900 лева адвокатско
възнаграждение, от които 600 лева за иска по чл.108 ЗС и 300 лева за иска по
чл.59 ЗЗД. Ответната страна е направила
искане за присъждане на разноски, които видно от договорът за правна защита и
съдействие са в размер на 600 лева.
Дължимата
държавна такса по делото е в размер на 67.78 лева по иска по чл.108 ЗС и 50 лева по иска по чл.59 ЗЗД. От
дължимата държавна такса ищецът е внесъл 25 лева, които ответникът следва да
бъде осъден да му заплати относно уважения иск по чл.108 ЗС. Недоплатеният
остатък от държавната такса за иска по чл.108 ЗС в размер на 42,78 лева
ответникът следва да заплати по сметка на РС Провадия.
Ищецът следва
да заплати по сметка на РС Провадия дължимата държавна такса по иска по чл.59 ЗЗД в размер на 50 лева, тъй като производството по този иск е прекратено.
На ищецът
съразмерно с уважената част от иска му следва да се присъдят разноски в общ размер
на 625 лева, от които 25 лева за заплатена държавна такса и 600 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение за уважения иск по чл.108 ЗС. Останалите
разноски – 300 лева адвокатско възнаграждение за иска по чл.59 ЗЗД и
заплатеното възнаграждение за вещо лице за изготвената СИЕ не следва да му се
присъждат, тъй като са сторени разноски по иска по чл.59 ЗЗД, производството
спрямо, който е прекратено като недопустимо.
На
ответникът съразмерно с прекратеното производство по иска по чл.59 ЗЗД следва
да бъдат присъдени 300 лева, на основание 78, ал.4 ЗЗД.
Мотивиран
така , Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.108
ЗС в отношенията между К.А.К. с ЕГН **********,
с настоящ адрес *** и Я.Г.Д., ЕГН **********,***, че
К.А.К. с ЕГН ********** е собственик на Дворно място с площ
308.00 кв.м., съставляващо имот с идентификатор 24565.502.2229 по
кадастралната карта на града, с административен адрес ул. *** при граници имоти
с идентификатори: № 24565.502.851, № 24565.502.2230, № 24565.502.857, №
24565.502.853, № 24565.502.2142, с предназначение урбанизирана територия,
идентично с парцел IV – 844,954 в
квартал 55 по предходен план на града
и Дворно място с площ
418.00 кв.м, съставляващо имот с идентификатор 24565.502.2230 по кадастралната
карта на града, ведно с построеният в това дворно място гараж с
идентификатор 24565.502.2230.1 със
застроена площ от 65.00 кв.м., с административен адрес ул. *** при граници на дворното място имоти с идентификатори: № 24565.502.21.43,
24565.502.857, 24565.502.853, 24565.502.2229, 24565.502.851 с предназначение
урбанизирана територия, идентично с парцел IX – 844 в
квартал 55 по предходен план на града, КАТО ОСЪЖДА Я.Г.Д., ЕГН ********** да предаде на К.А.К.
с ЕГН ********** държането върху Дворно място с площ 308.00 кв.м.,
съставляващо имот с идентификатор 24565.502.2229 по кадастралната карта
на града, с административен адрес ул. *** при граници имоти с идентификатори: №
24565.502.851, № 24565.502.2230, № 24565.502.857, № 24565.502.853, №
24565.502.2142, с предназначение урбанизирана територия, идентично с парцел IV – 844,954 в квартал 55 по предходен план на
града и
Дворно място с площ 418.00 кв.м, съставляващо имот с
идентификатор 24565.502.2230 по кадастралната карта на града, ведно с
построеният в това дворно място гараж с идентификатор 24565.502.2230.1 със застроена площ от 65.00 кв.м., с
административен адрес ул. *** при
граници на дворното място имоти с идентификатори: № 24565.502.21.43, 24565.502.857,
24565.502.853, 24565.502.2229, 24565.502.851 с предназначение урбанизирана
територия, идентично с парцел IX – 844 в квартал 55 по предходен план на града.
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д.1480/2019г. по описа на РС Провадия в частта по иска с правно основание
чл.59 ЗЗД, предявен от К.А.К. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** срещу Я.Г.Д.,
ЕГН **********,*** с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума
в размер на по 92 лева месечно, считано от подаване на исковата молба –
15.10.2019г. до предаване на държането върху процесните гореописани имоти,
представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на процесните
имоти от ответника, ведно с обезщетение за забава до окончателно заплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Я.Г.Д., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на К.А.К. с ЕГН **********, с
настоящ адрес ***, сумата от 625 лева разноски по делото, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.А.К. с ЕГН **********,
с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Я.Г.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 300 лева
разноски по делото, на основание
чл.78,ал.4 от ГПК.
ОСЪЖДА К.А.К.
с ЕГН **********, с настоящ адрес *** ДА ЗАПАТИ на РС ПРОВАДИЯ
сума в размер на 50 лева, на основание чл.71, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Я.Г.Д.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПАТИ на РС ПРОВАДИЯ сума в размер на 42,78 лева, на основание чл.71, ал.1 вр. с ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено, а в прекратителната му част,
имаща характер на определение подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……………………