Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
при секретар Мария Манолова,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело № 802 по описа на ВОС за 2018 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по т.д.№ 802 по описа
за 2018г. на Окръжен съд Варна е образувано по предявени обективно
съединени осъдителни искове на „ВГ-1“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Твърдишки проход 23, ет.3, офис 10-11, представлявано от К.К.Д.–управител,
чрез пълномощник адв.Р.М., Видинска адв.колегия, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258, Варна Тауърс-Г, представлявано от П.С.,
Я.Д.и Г. К.- членове на УС, за заплащане на сумата от 62 929.88 лева,
представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на
електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „ВГ-7“ с.Могилище, общ.Каварна, обл.Добрич,
произведена през м.септември 2015г., на основание Договор за изкупуване на
електрическа енергия № 88 от 05.05.2010г. и сумата от 15 876.69 лева,
обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 30.11.2015г. до
30.05.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане.
В
исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към електроразпределителната мрежа, по
силата на сключен с Енерго-Про Мрежи АД Договор за присъединяване на обект на
независим производител на ел.енергия № 857/10.09.2008-3107-ВГ-19.11.2008-4066-ВГ-12.11.2009
от 15.02.2009г. За изкупуване на произведената енергия е сключен с ответника
договор за изкупуване на електрическа енергия № 88 от 05.05.2010г., по силата
на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от
производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална
цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011г., и съобразно
разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на
електрическата енергия.
Сочи, че през м.
септември 2015 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в размер на
293,930 MWh, за която е издал фактура № 75/12.10.2015 г., на стойност 3483.01 лв. с ДДС като
стойността била изчислена по ед. цени за излишък на балансиращия пазар – 9,8748
лв./МВтЧ, тъй като централата била надхвърлила прага от 2000 МВтЧ/инсталиран 1
кВт мощност, но не била достигнала 2250 часа работа.
Впоследствие след като
централата надхвърлила 2250 ч. работа, ищецът издал дебитно известие №
76/31.10.2015 г. към фактура № 75/31.10.2015 г., с което с което е коригирал
продажната цена до размера на преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от
Решение СП-1 (а именно, на цена 178.4152 лв./MWh).
След корекцията с дебитно
известие № 76/31.10.2015 г. общата фактурирана продажна стойност/сума за
електрическата енергия доставена от ищеца на ответника през месец септември
2015 г. възлязла на 66 412.89лв. с ДДС, от която сума ответникът е
заплатил 3483.01 лв. по фактура № 75/12.10.2015 г., докато сумата в размер на
62 929.88 лв. по дебитно известие № 76/31.10.2015 г. останала дължима и
неплатена. Излага, че въпреки потвърждаването от страна на ответника на
количеството произведена енергия, последния оспорил дължимостта на плащането и
не заплатил пълната стойност. Излага още, че считано от 30.11.2015 г.
ответникът е изпаднал в забава относно заплащането на претендираната сума и
дължи обезщетение за забава до предявяването на иска в размер на 15 876.69
лева.
Ищецът пояснява, че за производителите на електрическа
енергия от вятърни електрически централи са определени две различни
преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се прилагат в
зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа
централа. Така в т. 8 на Решение Ц-10 е определена цена от 188.29 лв./MWh за
вятърни електрически централи, работили до 2 250 часа, и в т. 9 на Решение Ц-10
е определена цена от 172.95 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили
над 2 250 часа. Настоява се, че в този смисъл, по силата на Решение Ц-10
производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи,
включително ищецът, следва да фактурират произведената от тях електрическа
енергия по преференциалната цена, определена в т. 8 от Решение Ц-10 до
достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана
мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове - по
преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-10 за единица инсталирана
мощност. Изтъква се, че такава била и трайната практиката в отношенията между
ищеца и ответника, продължила повече от 5 години, както и в отношенията между
други производители на електрическа енергия от вятър и ответника.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът
„ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* гр. Варна чрез адв.В. от САК, оспорва
предявените исковете като неоснователни. Сочи, че ищецът е
производител на ел. енергия чрез обект ВяЕЦ „ВГ7“ с обща инсталирана мощност от 2000 кВт,
находящ се в землището на с. Могилище, община Каварна, присъединена към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД по силата на
посочения от ищеца договор и анекс към него. Сочи, че между него и ищеца е
сключен договор за изкупуване на произведените количества енергия № 88 от
05.05.2010 г., като съгласно чл. 18 от договора цената на изкупуваната ел.
енергия е регулирана и се определя от КЕВР. Сочи, че между страните за
процесния период е приложима преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011
г. на ДКЕВР, която счита, че се дължи за количествата енергия до размера на
нетното специфично производство, въз основа на което са определени
преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това производство – по цена
на излишък на балансиращия пазар. Сочи, че именно така е изкупено и заплатено
процесното количество, което ответникът е продал на „НЕК“ ЕАД, в съответствие
със задължението си по чл. 94 ЗЕ. Сочи, че спорът между страните възниква във връзка в тълкуването на Решение №
СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, с което се определя нетното специфично производство
на енергия, което единствено подлежи на заплащане по преференциалните цени,
съобразно изменената разпоредба на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ. Излага, че с писмо от
11.11.2015 г. е върнал издаденото дебитно известие, за да бъде коригирано,
съобразно становището на „НЕК“ за приложимата цена за изкупуване на
електрическа енергия от ВяЕЦ при работата до/над 2250 часа и нетното им
специфично производство, определено с Решение № СП-1/31.07.2015 г., но
коригиране не последвало. Сочи, че с последното изменение и допълнение на ЗЕВИ,
обществения доставчик, съотв. крайните снабдители са задължени да изкупуват
произведената ел. енергия по преференциална цена, но до достигане размера на
нетното специфично производство, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата
надхвърлящи това производство – по цени за излишък, като в пар. 1, т. 29 от ДР
на ЗЕВИ е дадена и легална дефиниция на понятието.
Оспорва се начина на изчисляване на стойността
на произведеното количество енергия, като се настоява, че след достигане на
пълните ефективни годишни часове на работа на ветровия генератор за 2015г.,
следва да се вземе предвид нетното специфично производство на ел.енергия по
т.1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на
КЕВР. Достигането на пълните ефективни часове при всички случаи съставляват
прага, до който се дължи преференциалната цена. Количествата на произведената и продадена
електрическа енергия над определените с Решението 2000 КВтч следва да се
заплащат по цена за излишък. Счита, че ищецът с поведението си, предхождащо
процесния период е демонстрирал принадлежността си към групата производители по
т. 1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, както и не се оспорва от ищеца,
че произведената от него енергия за предходен период е била заплащана по цена
от 188.29 лева/МВтч., съгласно т. 8 от Решение № Ц-18/20.06.2011 г. за ВяЦ,
работещи до 2250 часа. Сочи, че неправилно след преминаване на 2 250 часа
ефективна работа през м. септември, ищецът е издал процесното дебитно известие,
като фактурирал цялата произведената ел.енергия през м. септември по
преференциални цени по т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г., тъй като приел, че
след преминаването на 2 250 часа спрямо него се прилага нетно специфично
производство от 2 300 кВтч съгласно т. 1.8 от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на
КЕВР.
Изразява се становище, че
твърдението на ищеца, че две от подточките, а именно т. 1.7. и т. 1.8. от
Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, са приложими към една и съща ВяЕЦ,
противоречи на заложеното в решението диференциране и обособяване на отделни
групи производители въз основа на специални критерии, а именно
производителността на инсталацията, съответно наличния ресурс на първичния
енергиен източник. Поддържа, че след достигане на пълните ефективни годишни
часове на работа на ветровите генератори за 2015 г., следва да се вземе предвид
нетното специфично производство на електрическа енергия по т. 1.7. от Решение №
СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР. Достигането на пълните ефективни часове при всички
случаи съставляват прага, до който се дължи преференциалната цена. Над този
праг следва да се приложи чл. 31, ал. 5, т. 2 ЗЕВИ т.е. произведената от ищците
ел. енергия подлежи на изкупуване по цена за излишък на балансиращия пазар. По
изложените съображения ответникът твърди, че е изправна страна по договора, и счита,
че не е изпадал в забава и не дължи обезщетение за това.
Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК
допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва твърденията на
ответника. Отново излага анализ на начина, по който са изчислени стойностите на
продадената енергия и анализ на приложимата нормативна уредба. Сочи, че Решение
№ СП-1, в частта по т. 1.7 и 1.8, с които е определено нетно специфично производство
е отменено от Адм. съд – София-град като решението не е влязло в сила. Счита,
че отмяната на посочените две точки от Решение № СП-1 би имала действие от
момента на издаването на административния акт и следователно би било приложимо
и между страните в настоящото производство.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор, поддържа
становището си, изложено в отговора. Изтъква, че с влизане в сила на изменението на чл.31,
ал.5 от ЗЕВИ се създава изцяло нов механизъм за определяне на количествата
ел.енергия, които се изкупуват по преференц.цени като се предвижда краен
момент, в който тази цена е дължима. Този нов механизъм е приложим за
заварените случаи и занапред. Оспорва се твърдението, че становището на НЕК
като обществен доставчик на пазара на енергия, е без правно значение.
Претендира се отхвърляне на заявените искови претенции.
С
определение № 3338 от 28.09.2018г. в качеството на трето-лице помагач на
ответника е конституирано Национална електрическа компания ЕАД ЕИК *********,
което в писмено становище намира исковете за неоснователни и настоява за
тяхното отхвърляне.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и съображенията на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищецът "ВГ-1" ЕООД е производител
на електрическа енергия от възобновяем източник чрез енергиен обект - ВяЕЦ
„ВГ7", с обща инсталирана мощност от 2000 kW, находяща се в поземлен имот
с кадастрален номер № 48828.2.115 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.Могилище, община Каварна, област Добрич, присъединена към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север" АД /с предишно
наименование „Е.ОН България Мрежи" АД/ на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия №
857/10.09.2008-3107-ВГ-19.11.2008-4066-ВГ-12.11.2009 от 15.02.2009г.
Ответникът „Енерго-
Про Продажби" АД е титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с
електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. от ДКЕВР (допълнена с
последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР). Като краен снабдител по
силата на чл. 31 от ЗЕВИ ответникът е задължен да купува електрическата
енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на същата норма,
като част от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени,
определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък.
Третото лице помагач
на ответника - „Национална електрическа компания" ЕАД е титуляр на
лицензия за извършване на дейността обществен доставчик на електрическа енергия
№ Л-147-13/17.12.2004г., издадена от ДКЕВР.
Като обществен
доставчик по силата на чл. 94 от ЗЕ НЕК ЕАД е задължено да купува от „Енерго-Про
Продажби" АД, в качеството му на краен снабдител, количествата
електрическа енергия, която „Енерго-Про Продажби" АД е закупило по силата
на чл. 31 от ЗЕВИ по цената, по която е закупена от производителя.
Между „Енерго-Про
Продажби" АД и "ВГ-1" ЕООД е сключен Договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №88 от
05.05.2010г. По силата на този договор "ВГ-1" ЕООД произвежда,
доставя и продава електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергиен
обект -вятърна електроцентрала „ВГ7" на „Енерго-Про Продажби" АД в
качеството му на купувач. Съгласно чл. 18 от Договора цената за продажба на
електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР.
Към момента на
сключване на договора, цената, по която производителят продава на купувача
произведената ел.енергия е тази по Решение на ДКЕВР под №Ц-018 от 31.03.2010г.
През процесния период -
м.септември 2015г. преференциалната цена, приложима към договора, е тази,
определена с Решение Ц-10 / 30.03.2011 г. на ДКЕВР. На основание чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ същата е дължима до достигане на размера на нетното специфично
производство /НСП/ на електрическа енергия, определено в Решение
СП-1/31.07.2015г. на ДЕКВР.
За количествата,
надхвърлящи размера на НСП, се заплаща цена по цена за излишък на балансиращия
пазар /т.2 на същата разпоредба/.
Не се спори между
страните, че в конкретния случай през
м. септември на 2015 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в
размер на 293,930 MWh, за която е издал фактура № 75/12.10.2015 г., на стойност 3483.01 лв. с ДДС като стойността била изчислена по единични цени за излишък на
балансиращия пазар – 9,8748 лв./МВтЧ, тъй като централата била надхвърлила
прага от 2000 МВтЧ/инсталиран 1 кВт мощност, но не била достигнала 2250 часа работа.
Впоследствие след като централата надхвърля 2250 часа работа, ищецът
издава дебитно известие № 76/31.10.2015 г. към фактура № 75/31.10.2015 г., с
което коригира продажната цена до размера на преференциалната цена, различна от
тази за излишък. След корекцията с дебитно известие № 76/31.10.2015 г. общата
фактурирана продажна стойност за електрическата енергия доставена от ищеца на
ответника през месец септември 2015 г. възлиза на 66 412.89лв. с ДДС, от
която сума ответникът заплаща 3483.01 лв. по фактура № 75/12.10.2015 г. Именно разликата в цената,
осчетоводена в дебитното известие, и фактурата, според ищеца, е дължима от
ответното дружество като остатък от продажната цена на регулиран пазар, ведно с
обезщетение за забавено плащане. Твърди се, че след изтичане на уговорения
15-дневен падеж на отложеното плащане, при получено дебитно известие на
06.11.2015г., ответникът е изпаднал в забава в плащането на главницата.
Не се спори, че процесните
количества електрическа енергия са продадени от ищеца на ответника по силата на
сключения договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник № 88 от 05.05.2010 г. Съгласно чл.18 от същия
договор цената е регулирана и се определя от ДКЕВР, като към момента на
сключването му е определена с Решение Ц-018/31.03.2010г. Съгласно чл.18, ал.2
от договора в случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена
за изкупуване на ел.енергия от производителя бъде променена, то тя се прилага
между страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходима
подписване на допълнително споразумение по настоящия договор.
Съгласно приетото от
ДКЕВР Решение Ц-10 от 30.03.2011г. са определени преференциални цени на
ел.енергия, произведена от ветрови електрически централи, при които се прилага
специален критерий - наличен ресурс на първичния енергиен източник - при пълни
ефективни часове на работа на ветровите генератори : до 2250 годишни часа
включително и над 2250 годишни часове. Считано от 01.04.2011г. между страните
по договорите за изкупуване на ел.енергия се прилагат съответно цена от 188.29
лв/МВтч за ВЯЦ, работещи до 2 250 часа, и за ВтЕЦ, работещи над 2250 часа
– 172.95 лв/МВтч, в съответствие с чл.21, ал.1 от ЗВАЕИБ /отм./.
Действащият
към момента на сключване на процесния договор ЗВАЕИБ, е отменен с влезлия в
сила на 03.05.2011г. ЗЕВИ, като в съгласие с § 7, ал.1 от ПЗР ЗЕВИ приложима
към процесния договор е определената с Решение Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР
цена на изкупуване на ел.енергия.
Не се оспорва по
делото, че с влизане в сила на ЗЕВИ по тази цена е изкупувано цялото количество
ел.енергия. Това е било извършвано до влизане в сила на изменението на чл.31,
ал.5 от ЗЕВИ от 01.01.2014г., съгласно което крайният снабдител има задължение
да изкупува произведената енергия по преференциална цена за количествата до
размера на определената средногодишна продължителност на работа, определена от
енергийния регулатор за конкретния производител, а за надхвърлящите произведени
количества – по утвърдени цени за крайните снабдители.
В сила от 24.07.2015г.
е извършена промяна в разпоредбата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, съгласно която
крайният снабдител има задължение да изкупува произведената енергия по
преференциална цена за количествата до размера на нетното специфично
производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални
цени в съответните решение на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното
специфично производство – по цени за излишък на балансиращия пазар. Въведеният нов критерий „нетно
специфично производство на електрическа енергия" /НСП/ е дефиниран
в §1, т.29 от ДР ЗЕВИ като средногодишното производство на електрическа енергия
от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на
преференциални цени след приспадане на собствените нужди. КЕВР е длъжна да
приеме решение, с което да установи НСП на ел.енергия /§17 от ПЗР на ЗИД на
ЗЕ/.
С Решение СП-1 от
31.07.2015г. на КЕВР са определени различните стойности на НСП, в съгласие с
които се прилагат определените преференциални цени в съответните решения на
КЕВР, приети до влизане на ЗИД ЗЕВИ – 24.07.2015г., като е приложен критерий за
диференциация – до и над 2250 годишни часове работа на ветровите генератори.
Така в решението е прието, че НСП за ел.енергия, въз основа на които са
определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР е в
размер на 2000 kWh, при
определена цена – 188.29 лв./MWh, без ДДС, за ВЕЦ работещи до 2 250 часа /т.1.7/ и 2300 kWh, при определена цена – 172.95 лв./MWh, без ДДС, за ВЕЦ работещи над
2 250 часа /т.1.8/.
Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца : чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на спора в
конкретния случай е как следва да се определи размера на дължимата цена с
оглед Решение СП-1 от 31.07.2015г. на
КЕВР, с което са определени две различни количества на НСП, като основният
въпрос който се поставя е дали по отношение на една и съща ВЯЦ в рамките на
една календарна година са приложими и двете тарифи или спрямо една централа в
рамките на една календарна година е приложима само едната тарифа, при достигане
размера на която, разликата се заплаща по цени за излишък.
Видно от мотивите на
Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, НСП на ел.енергия на съответните групи
производители, за които са определени преференциални цени с Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР, е установено
въз основа на производителността на инсталацията, съответно наличния ресурс на
първичния енергиен източник, които са взети предвид при първоначалното
определяне на съответната преференциална цена, за конкретния случай – чрез
Решение Ц-13 от 28.06.2006г. за вятърни енергийни централи, работещи до и над
2250 часа.
С решение
№1115/28.01.2019г., постановено по адм.д. №5284/2018г. по описа на ВАС,
четвърто отделение, е оставено в сила решение №1177/23.02.2018г. по адм.д. №
8522/2015г. на Адм съд София град, в частта, с която е отменено Решение СП-1 от
31.07.2015г. на КЕВР по т.1.7, с която е определено НСП на ел.енергия, въз
основа на което са определени преференциалните цени в Решение №Ц-10 от
30.03.2011г. на КЕВР в размер на 2000 kWh, при определена цена -188.29 лв./MWh без ДДС, за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа.
Отменената точка установява един от множеството технически параметри, които
вече са послужили за утвърждаване на преференциалните цени на ел.енергия с
цитираното в мотивите Решение № Ц-10 от
30.03.2011г. на КЕВР.
Доколкото КЕВР е
законово задължена да извърши отново установяване по същия административен ред
на конкретен размер на НСП е прието Решение №СП-5/27.03.2019г., което към
датата на приключване на устните състезания, е породило действие /чл.13, ал.9
от ЗЕ/ и следва да бъде съобразено, по арг. от чл.235, ал.3 от ГПК.
Установеното НСП, съгласно Решение
№СП-5/27.03.2019г., се прилага, считано от 31.07.2015г. Обратното действие на
административния акт е придадено със закон, тъй като административният орган е
задължен по силата на § 17 от ПЗР към ЗИДЗЕ да
приеме решение, с което да се установи нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в
съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон.
Като се вземе предвид установеното по делото
обстоятелство, че през месец септември 2015 г. ВяЕЦ на ищеца е достигнала
нетното си специфично производство от 2000 kWh от 1(един) kW инсталирана
мощност при цена от 188,29 лв./MWh, без ДДС, която е заплатена именно като
преференциална цена, а произведеното над това количество ел.енергия е заплатено
по цена за излишък на балансиращия пазар, съдът намира, че произведената от
централата на ищцовото дружество ел.енергия за 2015 г. е надлежно заплатена,
като производителят е получил гарантираната му от закона преференция на
енергийния пазар.
Следователно е лишен от основание доводът на ищеца,
че следва да фактурира произведената от електрическа енергия по
преференциалната цена, определена в т. 8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. – 188.29
лв./MWh до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица
инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове – по
преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. – 172,95
лв./MWh, а след достигане на 2 300 кВтч нетно специфично производство – по
цена на излишък на балансиращия пазар.
Това твърдение е необосновано и изцяло противоречи на законовата
регламентация за два самостоятелни вида вятърни електроцентрали, което от
самото начало – 2006 г. и понастоящем води до различни стойностни и ценови
параметри за всяка една от тях. Подробен анализ на нормативната уредба в тази
насока е изложен в посеченото по-горе решение № 1115 от 28.01.2019 г. по адм.
дело № 5284/2018г. на ВАС. Посочено е, че за първи път през 2006 г. в решение №
Ц-13 от 28.06.2006 г. ДКЕВР е разгледал същността на тези централи и факторите,
пряко относими към ценообразуването. В мотивите към решението е отразено, че
пълните ефективни часове на работа се определят на база прогнозното количество
енергия за едногодишен период, разделено на общата инсталирана мощ на ветровата
централа. Ефективните часове на работа се съобразяват с изследванията на БАН за
потенциала на вятъра, съобразно които, страната е разделена на две ветрови
зони. Първата зона е с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите
генератори до 2 250 часа включително. Втората зона съответно е над
2 250 часа. По тези съображения, в решението за първи път се определят
преференциални цени, като те са различни в зависимост от ветровия генератор и
пълните ефективни годишни часове на работа. Впоследствие с приемането на новата
норма на чл.19а от НРЦЕЕ, разделението е нормативно закрепено, доколкото в ал.3
от нея е приет специален критерии при определяне на преференциални цени на
ел.енергия, произведена от ВяЕЦ – наличен ресурс на първичния енергиен източник
при пълни ефективни годишни часове работа на ветровите генератори: до 2250 са
по т.1 и над 2250 часа по т.2. Разделението по специфичния критерий е
продължено в следващите ценови решения на комисията, в това число и в решение №
Ц-010/2011 г., в което
е посочено, че преференциалните цени са определени за електроцентрали, работещи
съотв. до 2 250 часа и над 2 250 часа, а не за електроцентрали,
работили до посочените часове годишно.
Ако се възприеме тезата на ищеца, би
следвало категорията, към която принадлежи съответната електроцентрала, да се
определи едва след края на годината. В такъв случай, би се поставил и въпроса
за преизчисляване на вече фактурираното и заплатено по по-високата
преференциална цена количество електроенергия, част от която би била недължимо
платена.
Съгласно твърденията в исковата молба, както и предвид неоспорения от
ответника факт, че ищцовото дружество е получавало за произведената ел.енергия
преференциалната цена в размер на 188.29 лева МВтч – утвърдената с т.8 от
Решение Ц-10/30.03.2011г., следва да се приеме, че ищецът индивидуализира
своята ВяЕЦ като такава, работеща до
2250 ефективни часа годишно.
НСП, използвано от КЕВР при утвърждаване на преференциалната цена по т.8
от Решение Ц-10/30.03.2011г., е 2000 КВтч. Същото е определено както с
отменената по съдебен ред т.1.7 от Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, така и в диспозитива на
Решение №СП-5/27.03.2019г.
Доколкото ищецът сам е определил
принадлежността на централата си към категорията ВяЕЦ, работещи до 2250 часа, и
по този начин е получил за производството си от началото на календарната 2015г.
преференциална цена, съответстваща на тази за категорията, то за тази категория
са прилага съответното й НСП.
Дали централата изработва до 2250 ефективни часа
годишно или изработва над този праг е от значение само за определяне на това
коя от двете преференциални цени се прилага- тази по т.8 или по т.9 от Решение Ц-10/30.03.2011г. Прагът, след който не се
дължи преферентна цева за произведена енергия, е съответстващото за категорията
НСП, а не ефективните часове за ценовата категория. Това означава, че дори ВяЕЦ
от тази категория да работи 2250 ефективни часа /на максималната си инсталирана
мощност/ и да произведе съответно 2250 кВтч енергия от 1 кВт мощност, то по
преференциална цена законът допуска да бъдат заплатени само 2000 кВтч,
остатъкът, ако бъде продаден на крайния снабдител, се заплаща по цена за
излишък. Подходът на законодателя е принципен и се ръководи
от параметрите на централата и възможността й за ефективна работа, поради което
съдът счита, че една ВяЕЦ не може да попада в две тарифни групи. Този извод се
съдържа и в Решение на ВАС № 1115/28.01.2019г. по адм.дело № 5284/2018г., с
което е обявена незаконосъобразността на т. 1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015г.
В мотивите съдът приема, че е неоснователно твърдението на производителя на
енергия от ВяЕЦ, че по отношение на един и същ производител се прилагат двете
тарифи в зависимост от часовете работа, като съдът съобразява измененията в
приложимата нормативна уредба и регулаторна практика на КЕВР.
Между страните няма спор, че ответникът е
заплатил количествата ел.енергия, надхвърлящи НСП, за процесния период по цена
за излишък, нито е налице спор относно размера на дължимата цена за излишък.
С оглед на така изложеното съдът намира, че
предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Неоснователни се явяват и акцесорните
претенции за обезщетение за забава за
период до датата на предявяване на иска – 30.05.2018 г., както и за
присъждане на законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задълженията.
При този изход на спора в тежест на ищеца
следва да бъдат възложени по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК сторените от ответника
в производството разноски. Направеното от ищеца възражение за прекомерност на
адв. възнаграждение е неоснователно, доколкото последното е в размера на
установения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. минимум. Предвид
това следващите се на ответника разноски са в размер на 3495 лева – разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, в т.ч. ДДС, и ДТ по частна жалба срещу
определение за спиране
Воден от горното СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло исковете на „ВГ-1“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Твърдишки проход
23, ет.3, офис 10-11, представлявано от К.К.Д.–управител за осъждане на „Енерго-Про
Продажби“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258, Варна Тауърс-Г,
да заплати на „ВГ-1“ ЕООД ЕИК
*********
1.сумата от 62 929.88 лева,
представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на
електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „ВГ-7“ с.Могилище, общ.Каварна, обл.Добрич,
произведена през м.септември 2015г., на основание Договор за изкупуване на
електрическа енергия № 88 от 05.05.2010г, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане и
2. сумата от 15 876.69 лева,
обезщетение за забава в плащането на главницата от 62 929.88 лева за
периода от 30.11.2015г. до 30.05.2018г.
ОСЪЖДА „ВГ-1“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.Твърдишки проход 23, ет.3, офис 10-11, представлявано от К.К.Д.–управител да
заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.Вл.Варненчик №258, Варна Тауърс-Г, сумата от 3495 лева лева разноски в настоящото производство
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, като трето лице – помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: