Решение по дело №13/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 април 2022 г. (в сила от 11 април 2022 г.)
Съдия: Ива Байнова
Дело: 20227260700013
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

244/11.04.2022г., гр. Хасково

                   

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съдХасково, в открито заседание на девети март,  две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                                    Председател: Ива Байнова                            

                                                                                           Членове: Павлина Господинова

                                                                                                           Антоанета Митрушева

при участието на секретаря Йорданка Попова…….........................…..............в присъствието на

прокурор Цвета Пазаитова……….............……................………………………………... като разгледа докладваното от  Председателя  АНД (К) 13 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от РУ - Ивайловград към ОДМВР Хасково, против Решение №9 от 30.11.2021г., постановено по АНД №71/2021г. по описа на Районен съд – Ивайловград, с което е отменено НП №21-0276-000122/09.07.2021г., издадено от Началник група при РУ-Ивайловград.

Решението се обжалва с оплаквания за незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че в случая са налице всички съставомерни елементи на нарушението по чл.175, ал.3, пр.1 вр. чл.140, ал.1 ат ЗДвП. Излага съображения за неправилност на направения в решението извод, че липсва виновно поведение на касационният ответник. Сочи, че последният е управлявал автомобил със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП като за ангажиране на отговорността му е без значение дали това обстоятелство му е било известно или не, още повече, че като приобретател на автомобила е бил длъжен да го регистрира на свое име в двумесечен срок  от придобиването му.

Предвид изложеното, се иска отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено изцяло наказателното постановление. От пълномощник на ОДМВР-Хасково се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представя писмени бележки, в които оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна, поради което предлага да се остави в сила оспореното решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество , е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №21-0276-000122/09.07.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ-Ивайловград, с което на Е.И.Ч. , за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

За да постанови този резултат, районният съд след констатация , че административното наказателното производство е проведено при липса на съществени процесуални нарушения е приел, че вмененото противоправно деяние е несъставомерно, поради липса на субективния му елемент. В тази връзка е изложил съображения, че липсва виновно поведение на дееца, тъй като не му е бил известен факта на служебно прекратената регистрация на МПС, което освен това е било и с регистрационни табели.

Решението е неправилно.

Настоящата инстанция не споделя извода на районния съд за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Правилно е прието , че административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена.  В НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва неяснота, съответно не е засегнато по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и нарушената законова разпоредба, а приложената от административно-наказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

Неправилен обаче е изводът на районния съд, че вмененото на касационния ответник нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е несъставомерно.

Не е спорно по делото, че касационния ответник е придобил процесния автомобил, както и че като негов приобретател не го е пререгистрирал в едномесечния срок от придобиването му, каквото задължение му вменява разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП. При неизпълнение на това задължение, след изтичане на двумесечния срок от датата на придобиване на МПС, възниква основанието по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията.

 От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 17.06.2021г., на посоченото в НП място, Е.И.Ч. е управлявал процесното МПС, което към момента на проверката е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП, считано от 16.03.2021г. т.е. макар и с регистрационни табели, управляваното превозно средство не е било регистрирано по надлежния ред.  

Предвид горното, административнонаказателната отговорност на касационния ответник правилно е била ангажирана за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. 

Нормата на чл.140 ал.1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7 ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а в разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вината.

В случая се касае за прекратяване на регистрацията на ППС по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, а не по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради което не е било необходимо контролните органи да  информират Ч. за това прекратяване, още повече, че той е собственик на описаното МПС и е бил наясно, че не е изпълнил задължението си да го регистрира в законоустановения едномесечен срок по чл.145, ал.2 от ЗДвП.  

По изложените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при липса на съществени процесуални нарушения, но не съответства на материалния закон, поради което следва да се отменени и вместо него да се постанови друго, потвърждаващо наказателното постановление.

Независимо от този изход на производството, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено от пълномощник на ОДМВР-Хасково, не следва да се уважава, доколкото по делото не е осъществено процесуално представителство от юрисконсулт. Единствено подаването на молба с бланкетно изявление за поддържане на касационната жалба и за неправилност на оспореното решение, не се възприема като надлежно осъществено процесуално представителство, за което да се следва възнаграждение.

 Водим от гореизложеното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №9/30.11.2021г., постановено по АНД №71/2021г. по описа на Районен съд –Ивайловград и вместо него

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0276-000122/09.07.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ-Ивайловград, с което на Е.И.Ч. , за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Решението е окончателно.

 

Председател:                                         Членове:   1.

 

 

                                                                                 2.