РЕШЕНИЕ
№ 1130
гр. Варна, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Трифонова
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно
наказателно дело № 20253110202447 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Д. М., подадена срещу Наказателно
постановление № 439а-77/10.05.2024 г., издадено от началника на 03 РУ –
Варна, с което на жалбоподателя на основание чл. 264, ал. 2 ЗМВР е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лв.
Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. По-конкретно
жалбоподателят прави възражение, че по отношение на описаното в АУАН
събитие е бил издаден друг АУАН, в който не са били описани тези негови
действия, за които по-късно му е съставен втори АУАН. Твърди се, че и двата
съставени АУАН касаят едни и същи негови действия, свързани с
възпрепятстване на полицейски служители. Поради това, че за едно и също
административно нарушение жалбоподателят е санкциониран два пъти, моли
за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се
1
представлява от адв. Д. Д. от АК – Варна, който поддържа жалбата и
изложените в нея аргументи, както и искането за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Сочи, че върху АУАН, послужил за издаване на
обжалваното наказателно постановление са налице поправки, извършени от
неизвестно лице, което представлява съществено процесуално нарушение,
препятстващо възможността за издаване на обжалваното наказателно
постановление.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
На 11.03.2025 г. св. Д. М. Д. и св. В. С. В. - служители в 03 РУ – Варна,
получили сигнал за насилие в местност „*“, гр. Варна. В близост до надписа
„м. *“ били посрещнати от жена и дете, които заявили, че са бити от
жалбоподателя, който бил съпруг на жената и баща на детето. Според жената
жалбоподателят бил употребил алкохол и наркотици. Същата била уплашена и
изпитвала болка в крака. Жената и детето отвели полицейските служители до
адреса, където живеят, като жената ги поканила да влязат вътре в двора на
къщата.
В двора се появил жалбоподателят М., който тръгнал яростно срещу
полицейските служители. На няколко пъти жалбоподателят бил предупреден
от полицейските служители да държи дистанция, но той проявил агресия
спрямо св. В., като го ударил в областта на стомаха и с ръце го избутал в
гърдите.
По повод на случилото се св. Д. Д. съставил АУАН срещу жалбоподателя
за нарушение на чл. 264, ал. 2 ЗМВР за това, че противазоконно е нарушил
физическата неприкосновеност на служител на МВР.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който отказал да
го подпише, което обстоятелство било удостоверено с подписа на св. В. В..
В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН.
На 10.05.2025 г. И. Й. Т. – началник на 03 РУ - Варна, приемайки
2
идентична фактическа обстановка, като тази, която е изложена в АУАН, издал
обжалваното наказателно постановление.
Наред с посочените АУАН и НП на жалбоподателя бил съставен и АУАН
за нарушение на чл. 257, ал. 1 ЗМВР и НП въз основа на него.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни
доказателствени средства - показанията на св. Д. М. Д. и св. В. С. В. и
писмени доказателства – заповед на министъра на вътрешните работи, НП №
439-41/03.04.2024 г. и АУАН № 439-41/03.04.2024 г.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. Д. М. Д. и св. В. С. В.
като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в
себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните
по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото
същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което
въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически
изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на
посочените в НП време и място – на 11.03.2024 г. около 02,40 часа в гр. Варна,
местност „П.“, ул. „С. П.“ № 10, при извършване на полицейска проверка по
време на изпълнение на служебните задължения (обслужване на сигнал за
домашно насилие), жалбоподателят П. М. е ударил св. В. В. в областта на
стомаха и го е блъснал в гърдите многократно с цел възпрепятстване, като с
това е нарушил физическата му неприкосновеност – нарушение на чл. 264, ал.
2 ЗМВР.
3
От субективна страна предвид формалния характер на престъплението
(липсата на съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само
при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. Жалбоподателят М. е ударил на
няколко пъти в областта на стомаха и гърдите полицейски служител съвсем
целенасочено, като е съзнавал общественоопасния характер на извършеното
от него.
Наред с това АУАН и НП са издадени от компетентен орган. НП съдържа
реквизите, предвидени в чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
Независимо от това настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административнонаказателния процес е допуснато съществено процесуално
нарушение, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя и не
може да бъде отстранено едва в съдебната фаза на процеса, като обуславя
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
По-конкретно съставеният АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42,
ал. 1, т. 2 ЗАНН, тъй като датата на нарушението е поправена от неизвестно
лице и на неизвестна дата, което е равнозначно на липса на този задължителен
за посочения документ реквизит.
В АУАН за дата на съставяне и връчване на АУАН е посочена датата
22.04.2024 г., но е видно, че числата 22 и 04, използвани при изписването на
деня и месеца на съставяне и връчване на АУАН, са изпълнени върху друго
съдържание, наподобяващо числата 11 и 03 като ден и месец. Поправките са
извършени на всички четири места върху документа, удостоверяващи датата
на съставянето и връчването му, включително и на мястото, където св. В. е
удостоверил с подписа си отказа на лицето да получи АУАН.
В санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо
съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните
си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и
имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се
вменява извършването на конкретно административно нарушение, и същият
имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Следователно
тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително
мотивирани и т.н. Не е допустимо и санкционираното лице или съдът да
извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност
датата им на съставяне.
4
В този смисъл, докато в АПК (чл. 62, ал. 2) е предвидена възможност за
поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в административния
акт, в НПК, който на основание чл. 84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в
административнонаказателното производство, такава възможност за поправка
на очевидни фактически грешки не е предвидена. За да бъде извършена
въпросната поправка в АУАН, е следвало първо да се посочи авторът на
нейното извършване, след което жалбоподателят да бъде призован, като му се
предяви наново АУАН с извършената поправка, като по този начин ще се
отстрани порокът на АУАН.
Следователно за охраняване правото на защита е трябвало актът с
поправено съдържание да бъде предявен и препис от него да бъде връчен на
жалбоподателя преди издаването и връчването на НП. Ако актът с
поправеното съдържание не е връчен на жалбоподателя или това е направено
едновременно с връчването на наказателното постановление или след него, то
извършването на поправката би загубило смисъл, тъй като жалбоподателят ще
узнае за новата дата на съставяне на АУАН едва след като е наказан с НП. По
този начин същият е лишен от възможност да направи ново възражение по чл.
44, ал. 1 ЗАНН, включително относно спазването на сроковете за издаване на
АУАН и НП.
Щом се внася промяна в съдържанието на АУАН и то относно неговото
съществено съдържание, това трябва да бъде извършено при спазване на
общите правила за начина, по който се съставят този вид актове. Поправката
не следва да се извършва тайно. Лишаването на жалбоподателя от
възможността да участва и да узнае за извършената поправка в същественото
съдържание на АУАН е ограничило правото му на защита, а процесуалното
нарушение следва да се отнесе към категорията на съществените.
Касае се за извършена поправка върху АУАН, за която не се установява
да е извършена със знанието на жалбоподателя и без да е посочено от кого и
кога, а не просто за грешка, която е санирана с наказателното постановление,
поради което е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Ако поправка засягаше несъществена нередовност на АУАН, която би
могла да бъде отстранена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, то ирелевантно би
било кога и дали въобще жалбоподателят е уведомяван за такава поправка в
съдържанието на акта. Датата на съставяне и връчване на АУАН, включително
5
датата на удостоверяване на отказа АУАН да бъде получен, е съществен
реквизит, който пряко е свързан с възможността за адекватно упражняване на
правото на защита и такава нередовност не може да бъде преодоляна по чл.
53, ал. 2 от ЗАНН.
Всяка от поправките е извършена без да е отбелязано кой е нейният
автор, датата, на която е направена, както и присъствалите лица, като за да
бъде надлежно осъществена, поправката е трябвало да бъде удостоверена с
подписа на лицата, които първоначално са подписали акта за установяване на
нарушението.
По гореизложените съображения съдът намери жалбата за основателна,
а наказателното постановление като незаконосъобразно трябва да бъде
отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т. 1 вр. ал. 1 от ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 439а-77/10.05.2024 г.,
издадено от началника на 03 РУ – Варна, с което на П. Д. М. на основание чл.
264, ал. 2 ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на
2000 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията
от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6