№ 662
гр. София, 13.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20241110113360 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно и субективно
пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ за
признаване за установено, че в правната сфера на „Т.С.“ ЕАД съществуват следните
вземания от следните лица:
от М. В. П.-Х.: за сумата от 264.63 лева, представляваща неизплатена част от цена на
потребена в периода от м. 05.2017г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 5, находящ се в гр. София, ............... ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 29.03.2021г. до окончателно изплащане на задължението;
от Г. П. К.: за сумата от 264.63 лева, представляваща неизплатена част от цена на
потребена в периода от м. 05.2017г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 5, находящ се в гр. София, ............... ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 29.03.2021г. до окончателно изплащане на задължението,
за които парични притезания по ч. гр. дело № 17846/2021г. по описа на СРС, 54 състав,
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение между него и
ответниците в качеството им на собственици на горепосочения имот, възникнало въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна
енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.
Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването
е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато
е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения
на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г.,
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след
1
изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер
на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-
дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че
поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения ответниците
изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
правната им сфера възникнало и задължение за заплащане на обезщетение за забава върху
главните вземания. Изяснява, че в хода на производството в негова полза било извършено
плащане на сума в общ размер на 525.40 лева, в резултат от което непогасена останала
единствено част от цената на потребената през исковия период топлинна енергия в размер
на 529.26 лева, дължима ведно със законната лихва поравно от двамата ответници.
Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от ответницата М. В. П.-Х. с който същата оспорва предявените срещу нея искове,
твърдейки, че е погасила припадащата й се част от задълженията за имота за процесния
период чрез плащане, за което представя платежно нареждане от 13.01.2020г.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника Г. П. К..
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по
силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното
жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„Т.С.“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание
всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.
Между страните в настоящото производство не е спорно, а това е било така и в хода на
предшестващото го заповедно производство по ч. гр. дело № 17846/2021г. по описа на СРС,
54 състав, че през периода, посочен от заявителя- от м. 05.2017. до м. 04.2020г., ответниците
в качеството си на собственици на процесния имот са били потребители на доставяната до
него топлинна енергия съобразно определителната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всеки от тях
отговорен за половината от цената на същата; че ищецът и третото лице- негов помагач са
изпълнили задълженията си да предоставят соченото от кредитора количество топлинна
енергия, респ. услугата дялово разпределение.
С оглед на това с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4 тези факти с правно значение са отделени като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че същите се
установяват от надлежно приобщените и неоспорени от страните доказателства- Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 21, том LXL, дело № 17514/1997г., декларация за отказ
от вещно право на ползване от 28.03.2002г., вписана в Службата по вписванията- София,
Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 118, том I, рег. № 4121, дело №
96/2014г., договор между третото лице- помагач на ищеца и етажните собственици в
сградата, в която се намира процесният имот, за извършване на услугата дялово
разпределение в същата, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в
тази сграда, представените от третото лице- помагач и неоспорени от името на ответниците
документи за извършено във връзка с процесния имот дялово разпределение, вкл. такива,
2
носещи подпис за потребител, заключението на извършената съдебно- счетоводна
експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и
добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените
задачи, а и от поведението на ответниците преди образуване на производството, а и в хода
на същото по извършване на доброволни плащания, с които се поддържа да са погасени
процесните задължения, което поведение по правната си същност представлява признание
на неизгодно за страната обстоятелство с правно значение- съществуването на вземанията
на ищеца на поддържаното от него основание и в сочените от него размери. А признанието
на неизгодни за страната правнорелевантни факти е едно от най- надеждните и достоверни
доказателствени средства в българския граждански процес, което, преценено по реда на чл.
175 ГПК, намира опора в останалата доказателствена съвкупност по делото.
Установява се от представеното от ответницата М. П.-Х. с отговора на исковата молба
платежно нареждане от 13.01.2020г., че на посочената дата от името на същата в полза на
топлофикационното дружество е извършен паричен превод в размер на 550.80 лева, като
изрично в платежния документ е посочено, че сумата по него касае задължения на М. Х. за
имот с абонатен № 117140, за който не са спори, а и се установява от представените от
третото лице- помагач на ищеца документи, че е процесният.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебно-
счетоводната експертиза с тази сума ищецът е погасил задължения общо за имота за
процесния период, както следва: сумата от 484.79 лева- цена на потребена топлинна енергия,
сумата от 40.15 лева- обезщетение за забава, сумата от 22.85 лева- цена на услугата дялово
разпределение, както и сумата от 3.01 лева- обезщетение за забава върху неплатената цена
на услугата дялово разпределение.
Установява се въз основа на данните в заключението, в частност в таблицата в задача 4,
че общият размер на задълженията за имота за исковия период възлиза на сумите, както
следва: 1201.70 лева- стойност на потребената в имота топлинна енергия, сумата от 39.07
лева- цена на услугата дялово разпределение, както и обезщетения за забава в размер
съответно на 151.52 лева и на 7.03 лева, от които в заповедното производство заявителят-
понастоящем ищец, претендира само част, съобразявайки извършеното на 13.01.2020г.
плащане, което, както бе изяснено е отнесъл за погасяване на част от общото задължение, т.
е. на част от задълженията на двамата ответници, за които поддържа, а и не е спорно, че са
отговорни при равни дялове.
Последното, обаче, е необосновано, доколкото, както бе изяснено, при плащането на
сумата от 550.80 лева изрично е посочено, че е за погасяване на задълженията на М. Х.,
поради което при спазване на правилата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД тази сума следва да бъде
съобразена от съда като погасяваща единствено частта, припадаща се на този ответник.
В тази връзка, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че съгласно
задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1 от
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК, „за
погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най- напред разноските,
след това лихвите и най- после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2
ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените
елемента, или според поставения за тълкуване въпрос - от главница и лихви.
По отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави
разграничение между различните видове лихви - възнаградителна или обезщетителна,
договорна или законна. Неизпълнението на паричното задължение е винаги забавено
съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Законодателно уредената отговорност на длъжника при
неизпълнение на парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва
от датата на забавата без покана от кредитора, което определя паричните задължения винаги
3
като лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от страните лихви. Законната
лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока за
изпълнение за разлика от договорните възнаградителни и другите определени в закона
обезщетителни лихви, които са елемент на дълга от момента на възникването му. Всички
видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното
изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на определените по
договора или начислените до деня на плащането законни лихви. Интересът на кредитора
от изпълнението и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на чл.
66 ЗЗД, налагат тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква
поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита
интереса на кредитора - първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи
да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за
лихви по чл. 111, б. "в" ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата.
При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично
задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да
посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора.
Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме
изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по
реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.“
В случая съобразно твърденията на страните, а и на данните по делото към датата на
извършеното от името на М. Х. плащане длъжниците- понастоящем ответници, са били
носители на едно парично задължение към кредитора по смисъла и при съобразяване на
възпроизведените правни разяснения на касационната инстанция, доколкото са били
задължени за заплащането на главница и на законна мораторна лихва, дължима поради
неплащане на главното задължение в сроковете, предвидени в общите условия на ищеца.
Ето защо и тъй като в случая изпълнението от посочения ответник преди процеса не е било
достатъчно да погаси всички елементи на задължението му, възлизащо на половината от
посочените по- горе суми от общо 1399.32 лева, прихващането на изпълнението следва да
бъде извършено по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Така, със сумата от 550.80 лева са погасени задълженията на ответницата Х. за
обезщетения за забава върху цените на топлинната енергия- 75.76 лева, и на услугата дялово
разпределение- 3.52 лева, за исковия период, а с остатъка от 471.52 лева е погасена част от
общо дължимата от нея за същия период главница от 620.38 лева, поради което непогасена
след коментираното плащане е останала главница в размер на 148.86 лева, която, обаче,
както и дължимите върху нея обезщетение за забава от 14.01.2020г.- датата, следваща
плащането от 13.1.2020г., до края на исковия период и законна лихва от датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
до датата на извършеното от нея в хода на процеса плащане на сума в размер на 290.00 лева-
08.10.2025г., ответницата е погасила изцяло чрез последното.
По изложените фактически и правни съображения, респ. при съобразяване на нормата
на чл. 235, ал. 3 ГПК предявеният срещу М. П.-Х. иск следва да бъде изцяло отхвърлен.
Същевременно, по делото не се установява, а не се и твърди преди процеса да е
извършено плащане за погасяване изцяло или отчасти на задълженията на длъжника Г. К. за
исковия период, чийто размер по изложените вече съображения, касаещи общия размер на
дълга за целия исков период, както и погасителния ефект на извършените от М. Х. плащания
по отношение единствено на формираните в нейната правна сфера задължения, възлизат на
сумите, както следва: 600.85 лева- стойност на потребената в имота топлинна енергия,
сумата от 19.54 лева- цена на услугата дялово разпределение, както и обезщетения за забава
в размер съответно на 75.76 лева и на 3.52 лева
Съгласно изричните изявления от името на ищеца в исковата молба, обаче, както и
4
съгласно неоспорените от страните доказателствени изводи в заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, на 08.11.2021г.- в хода на производството, за погасяване на
процесните задължения е постъпила сума в общ размер на 525.40 лева от лице с имена М.
Б.П. с посочено основание на плащането: „по гр. дело № 17846/23.08.2021г. на СРС, 54
състав, за период 01.05.2017г.- 30.04.2020г.“, т. е. за погасяване на задълженията по
заповедта за изпълнение, издадена по посоченото ч. гр. дело. Настоящият съдебен състав
намира, че доколкото в платежното нареждане от 08.11.2021г. не е посочено от чие име се
извършва плащането, като ответницата М. Х., активно участвала в процеса, не излага
твърдения за извършени от нея други плащания, освен тези от 13.01.2020г. и от 08.10.2025г.,
плащането на сумата от 525.40 лева следва да бъде съобразено като такова за погасяване на
дълга на другия ответник по делото.
Доколкото, обаче, както бе изяснено, размерът на задълженията на посочения ответник
са в по- голям общ размер от стойността на заплатената на 08.11.2021г. сума, тъй като
извършените от М. Х. плащания не притежават погасителен ефект по отношение на него,
приложение отново следва да намери нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като се приеме, че със
сумата от 525.40 лева е погасена част от задълженията на Г. К. за исковия период, както
следва: изцяло обезщетенията за забава върху цените на топлинната енергия и на услугата
дялово разпределение, както и главница в размер на 446.12 лева, при което непогасена е
останала главница в размер на 174.26 лева, до която сума искът с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ срещу този ответник следва да бъде уважен, като върху
сумата следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата, следваща деня на
плащането- 09.11.2021г., до окончателно изплащане на задължението, а за разликата до
пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват и
на двете страни.
Така, ответницата М. Х. следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца сумата от
5.73 лева, представляваща част от сторените във връзка с предявените срещу нея претенции
разноски за заповедното производство, която част е съответна както на частта от
претенциите, предмет на исковото производство, така и на частта от иска с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ, която подлежи на отхвърляне поради
извършено в хода на процеса плащане. Съобразно същия принцип ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца и сумата от 130.78 лева- част от общо сторените във
връзка с иска срещу нея разноски за държавна такса, депозит за възнаграждение на вещото
лице, както и от претендираното от страната юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Ответникът Г. К., от друга страна, следва да заплати в полза на топлофикационното
дружество сумата от 10.17 лева- разноски за заповедното производство, съответни на
предявената в настоящия процес част от вземанията от него, както и сумата от 232.50 лева,
представляваща общият размер на извършените във връзка с претенциите срещу него
разноски в исковото производство при съобразяване на обстоятелството, че частичното
отхвърляне на иска срещу този ответник е обусловено от извършено в хода на процеса
плащане, респ. че съшият е станал повод за образуване на делото срещу него.
В полза на ответниците разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото не е
заявявана претенция такива да са реално извършени.
Следва да се изясни, че на основание нормите на чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане
на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026г., установените като дължими, респ.
5
недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро,
като превалутирането и закръгляването на същите бе извършено от съда съобразно нормите
на чл. 12 и чл. 13 от същия закон.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ, че Г. П. К., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ............. сумата от 89.10 евро (равностойност в евро на сумата от
174.26 лева), представляваща неизплатена част от цена на потребена в периода от м.
05.2017г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 5, находящ
се в гр. София, ............... ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.11.2021г.
до окончателно изплащане на задължението, за което парично притезание по ч. гр. дело ч.
гр. дело № 17846/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над
установената като дължима сума до пълния предявен размер от 135.30 евро (равностойност
в евро на исковата сума от 264.63 лева).
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ за признаване за установено, че М. В. Пачаръзова – Х.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ............. сумата от 135.30 евро (равностойност в евро
на исковата сума от 264.63 лева), представляваща неизплатена част от цена на потребена в
периода от м. 05.2017г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 5, находящ се в гр. София, ............... ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.03.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за което парично притезание по ч.
гр. дело № 17846/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Г. П. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ............. сумата от 5.20 евро (равностойност в евро на сумата от 10.17 лева)-
разноски за заповедното производство, както и сумата от 118.88 евро (равностойност в евро
на сумата от 232.50 лева), представляваща разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА М. В. П.-Х. ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ............. сумата от
2.93 евро (равностойност в евро на сумата от 5.73 лева)- разноски за заповедното
производство, както и сумата от 66.87 евро (равностойност в евро на сумата от 130.78 лева),
представляваща разноски за настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6