№ 3871
гр. Варна, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добрина П.а
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П.а Гражданско дело №
20223110109939 по описа за 2022 година
Предявени са искове от И. Л. И. с правно основание чл. 128 КТ, чл. 221 ал.1 КТ,
чл.224 КТ и иск по чл. чл.365 от ЗЗД вр. с чл.222 ал.3 от КТ срещу „Черно море“ АД, ЕИК
********* със гр. Варна да заплати на ищеца сумите както следва: за сумата от 1 835.31
лева неизплатени трудови възнаграждения в нетен размер за периода за м. ноември 2021 г.-
705,25 лева; м. декември 2021 г.- 265,29 лева и м. януари 20121г.- 864,77 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяването на иска, до окончателното изплащане
на сумата и сумата 2063.85 лева, представляваща лихва върху главница на месечно нетно
трудово възнаграждение за периода м. юни 2019 г. до м. октомври 2021 г. за периода с
падеж 26-то число на месеца, следващ месеца за които се дължи възнаграждението до
14.02.22г. и върху главница за м. ноември 2021 г.- лихва 40,35 лева върху главница 705,25
лева за периода от 25.12.2021 г. до 28.07.2022 г. и м. декември 2021 г.- лихва 12,90 лева
върху главница 265,29 лева за периода от 25.01.2022 г. .до 28.07.2022 г. и за м. януари 2022
г.- лихва 34,59 лева върху главница 864,77 лв. за периода от 26. 02. 2022 г. до 28.07.2022 г.
Ищцата твърди, че е започнала работа в ответното дружество през 1973г. и към
момента заемала длъжността „Касиер Домакин“. Твърди, че дължимото трудово
възнаграждение за за периода за м. ноември 2021 г.- 705,25 лева; м. декември 2021 г.- 265,29
лева и м. януари 20121г.- 864,77 лева не й е изплатено.
Твърди, че по гр.д.№1786/22г. ВРС й е присъдил сумата от 16020,90лв. нетно трудово
възнаграждение за периода м.януари 19г. до м. октомври 21г.,ведно със законната лихва
считано от 14.02.22г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Сочи се,
че трудовият договор на ищцата е прекратен на 01.02.2022г., на основание чл.327,ал.1, т.2
КТ. Твърди се, че ответникът не е преустановил периодично плащане на дължими трудови
възнаграждения на ищцата. Вследствие на икономическата криза от 2018г. оборотите на
предприятието спаднали чувствително, намалели поръчките, ограничили се пазарите,
получил се спад в търсенето на основно продукти на дружеството.
Въпреки желанието си дружеството не могло да изплати пълните възнаграждения на
работниците и служителите поради липса на средства. Ръководството се стремяло
1
периодично да изплаща трудовите възнаграждения на работниците и служителите. Ищцата
имал информация за състоянието на дружеството и доброволно останала на работа без да й
бъде намалено трудовото възнаграждение и осигуровки със знанието, че трудовите
възнаграждения не могат да бъдат изплащани редовно. Оспорва се дружеството да дължи
сумата над признатия размер от 1 835,31 лв. за периода м.11.2021г.-м.01.22г.
Оспорва се размерът на дължимото обезщетение за забава. Възразява относно
задължението за разноски, тъй като такива са били присъдени по гр.д.№1786/22г.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
Основното задължение на работника по трудовия договор е да престира труд, а
основното задължение на работодателя е да му плаща възнаграждение за извършената
работа. В тежест на ищеца е да установи, че е полагал труд, а в тежест на работодателя е да
установи, че е заплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа и
съответно при прекратяване на трудовото правоотношение с работника да му заплати
следващите му се обезщетения.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищцата е полагала труд
при ответника, дължимо и незаплатено нетно трудово възнаграждение в размер от 1 835,31
лв. за периода м.11.2021г.-м.01.22г. Месечното трудово възнаграждение е дължимо считано
от 25- то число на месеца, следващ месеца за които се дължи.
Ответникът не доказа да е изпълнил задължението си да е заплатил на ищцата
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, поради което съдът намира
предявените искове по чл.128 от КТ за основателни и те следва да бъдат уважени в
претендираните от ищеца размери за нетно трудово възнаграждение съобразно приетото за
безспорно дължимо и установено в заключението по ССЕ в общ размер на 1 835.31 лева
неизплатени трудови възнаграждения в нетен размер за периода за м. ноември 2021 г.- -м.
януари 2022г.
Трудовото възнаграждение се дължи ежемесечно съобразно уговореното между
страните. Ето защо, заявената претенция по чл. 245 от КТ се явява основателна за
претендирания от ищеца период 26-число на месеца следващ, този за който се дължи
трудовото възнаграждение до съответната дата Съобразно даденото заключение по
приетата от съда ССЕ на в.л. Я.Л. и предявените искове се явяват основателни за сумата в
претендирания размер от 87,84 лв., обезщетение за забава върху неизплатените месечни
възнаграждения за периода м.ноември 21г. до м.януари 22г. за периода от 26-то число на
месеца следващ месеца за които се дължи до 28.07.22г.
На съда е служебно известно постановено решение №1139/20.04.22г. по гр.д.
№1786/22г. на ВРС, с което на ищцата е присъдена сумата от 16020.90 лева,
представляваща сбора на дължимото нетно трудово възнаграждение за периода месец
януармесец януари 2019г. – месец октомври 2021г. вкл., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.02.2022г. до окончателното й
изплащане. Същевременно ответникът не е оспорил размерът на главниците за трудово
възнаграждение за което се претендира обезщетение за забава, с оглед на което исковете по
чл.245 от КТ за обезщетение за забава върху неизплатените месечни възнаграждения за
периода м.юни 19г. до м.октомври 21г. /изключае м.май 21г./ за периода от 26-то число на
месеца следващ месеца за които се дължи до 14.02.22г. се явяват основателни в размера по
приетата от съда и неоспорена от страните ССЕ.
Съответно искът следва да се уважи за сумата от 1069,60 лв. , представлряваща сбор
от дължимо обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за
месеците от юни 2019г. до м.декември 2019г. вкл., считано от 26-то число на месеца
2
следващ месеца за които е начислено до 14.02.22г., на осн.чл.245 от КТ, като отхвърли за
горницата над 1069,60 лв. до претендираните 1070,92 лв.; уважи за сумата от 671,78 лв.,
представлряваща сбор от дължимо обезщетение за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение за месеците от м. януари 2020г. до м.април 2020г.вкл. и от м.юни 2022г. до
м.декември 2020г. вкл., считано от 26-то число на месеца следващ месеца за които е
начислено до 14.02.22г., на осн.чл.245 от КТ, като отхвърли иска за горницата над 671,78 лв.
до претендираните 672,81 лв. и уважи за сумата от 232,68 лв. , представлряваща сбор от
дължимо обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за месеците
от м. януари 2021г. до м.октомври 2021г.вкл. , считано от 26-то число на месеца следващ
месеца за които е начислено до 14.02.22г., на осн.чл.245 от КТ.
Разноски: На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати такса
върху уважения размер на всеки един от исковете за иска с правно основание чл. 128 от КТ -
73,41 лв., по чл.245 от КТ 82,48 лв.. т.е. общо 155,89 лева, както и направените разноски от
бюджета на съда в размер на 160 лв.
Разноски на страните не се присъждат предвид липсата на доказателства за
извършването на такива.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА «Черно море» АД, ЕИК ********* със седалище в гр.Варна да заплати на
И. Л. И., ЕГН ********* , както следва:
-сумата от 1 835.31 лева (хиляда осемстотин тридесет и пет лева и тридесет и една
стотинки), неизплатено нетно трудово възнаграждение за месеците от ноември 2021г. до
м.януари 2022г.,вкл. на осн.чл.128 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда -28.07.22г. до окончателното
заплащане.
- сумата от 87,84 лв. (осемдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки),
представлряваща сбор от дължимо обезщетение за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение за месеците от ноември 2021г. до м.януари 2022г.,вкл., считано от 26-то
число на месеца следващ месеца за които е начислено до 28.07.22г., на осн.чл.245 от КТ.
-сумата от 1069,60 лв. (хиляда шестдесет и девет лева и шестдесет стотинки),
представлряваща сбор от дължимо обезщетение за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение за месеците от юни 2019г. до м.декември 2019г. вкл., считано от 26-то число
на месеца следващ месеца за които е начислено до 14.02.22г., на осн.чл.245 от КТ, като
отхвърля иска за горницата над 1069,60 лв. до претендираните 1070,92 лв.
-сумата от 671,78 лв. (шестстотин седемдесет и един лева и седемдесет и осем
стотинки), представлряваща сбор от дължимо обезщетение за забава върху неизплатеното
трудово възнаграждение за месеците от м. януари 2020г. до м.април 2020г.вкл. и от м.юни
2022г. до м.декември 2020г. вкл., считано от 26-то число на месеца следващ месеца за които
е начислено до 14.02.22г., на осн.чл.245 от КТ, като отхвърля иска за горницата над 671,78
лв. до претендираните 672,81 лв.
-сумата от 232,68 лв. (двеста тридесет и два лева и шестдесет и осем стотинки),
представлряваща сбор от дължимо обезщетение за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение за месеците от м. януари 2021г. до м.октомври 2021г.вкл. , считано от 26-
то число на месеца следващ месеца за които е начислено до 14.02.22г., на осн.чл.245 от КТ.
ОСЪЖДА «Черно море» АД, ЕИК ********* със седалище в гр.Варна да заплати в
3
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския районен съд сумата от
155,89 лева (сто петдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки), дължима дж.такса,
както и сумата в размер на 160 лева (сто и шестдесет лева), разноски от бюджета на съда,
на осн. чл.78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4