№ 260095 / 9.11.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 09.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана…….……четвърти наказателен състав в публично заседание на девети октомври през две хиляди и двадесета година……........…...............................................................…………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Николинка Александрова...................………..........…..……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от съдията Николова..…....……….......……….АН дело 1056 по описа за 2020г.…..........……………....и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-000625/ 09.07.2020г. на Директор на Дирекция „ИТ” Монтана, на „Х. К.” ЕООД със седалище и адрес на управление в град Монтана е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ.
Дружеството, представлявано от П.Б.- Г. обжалва същото чрез процесуален представител с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание представляващия дружеството не се явява. Процесуалният му представител доразвива доводите изложени в жалбата, като представя и писмена защита.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно. Представя и писмено становище.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
НП е издадено затова, че при извършена проверка на място на 28.05.2020 г. в 10.20 часа и на 04.06.2020 по документи по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ” - Монтана ресторант „Ин Х.”, находящ се в гр.Монтана, ул.”А. С.” № 18, обект на „Х. К.” ЕООД - Монтана, се констатирало, че дружеството жалбоподател в качеството си на работодател, представлявано от П.Т.Б.-Г., е допуснало в ресторанта да работи И. Д. П., с ЕГН xxxxxxxxxx, като помощник готвач, преди да му е предоставил копие от уведомлението, заверено в ТД на НАП.
Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Мотивите за това са следните:
При издаване на обжалваният акт е допуснато съществено нарушение на административнонаказателните правила, респективно на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Налице е съществено разминаване в периода и датите, на които се твърди, че е извършено нарушението и кога то е установено. В АУАН е посочена датата 28.05.2020г., а в наказателното постановление са посочени две дати.
От свидетелските показания, събрани в хода на съдебното производство не се установява безспорно датата на установяване на нарушението. В оспореното НП административнонаказващият орган приема, че нарушението е установено с протокол от извършена проверка от 04.06.2020г. В същото време свидетелят В.Х. /свидетел по установяване на нарушението и по съставяне на АУАН/ в о.с.з., проведено на 09.10.2020г. заявява, че нарушението е установено на дата 28.05.2020г.. когато същото е извършено. Останалите двама свидетели, С.Ш.-актосъставител и Л.Р.-свидетел по съставянето на АУАН, също заявяват пред съда в о.с.з., проведено на 11.09.2020г., че нарушението е установено на 28.05.2020г. Това противоречие между твърденията на свидетелите, участвали в производството по установяване на нарушението, съставянето и предявяването на АУАН и приетото от АНО за момент на установяване на нарушението, съдът намира за съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е нарушение на правото на защита на дружеството-жалбоподател, тъй като в хода на производството, както пред АНО, така и пред съда за същото не става ясно в кой момент е установено вмененото му нарушение, за да може адекватно да организира защитата си в тази насока.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формален процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове.
От изложеното се налага извод за наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение сочи на ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице. Последното обосновава извода, че в случая става въпрос за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо в стадия на съдебното производство.
На следващо място, след предявяване и връчване на АУАН и протокол от извършена проверка с изх. № 22-049/04.06.2020г., което е станало в един и същи ден -12.06.2020г., представляващият дружеството „Х. К.'” ЕООД е представил възражения срещу АУАН придружено с доказателства за наличие на сключен консултантски договор №002/20.05.2020г. между жалбоподателя „Х. К.” ЕООД, в качеството на възложител и И. П., в качеството на изпълнител. Съгласно предмета на договора на изпълнителя е възложено да изготви и предаде консултация по изготвяне на традиционно българско меню. В договорът е уговорен срокът за изпълнение, правата и задълженията на двете страни, както и възнаграждението, което ще получи консултанта -изпълнител. Към деня на извършване на проверката е бил налице и валидно сключен трудов договор № 041/27.05.2020г. Във възражението срещу съставеният АУАН представляващият дружеството - работодател е посочил подробни основания, че към 28.05.2020г. е налице валидно възникнало трудово правоотношение между страните, както това, че това е първият работен ден на П.. Представено е уведомление № 12388203007540/29.05.2020г. от ТД НА НАП, от което е видно, че уведомлението за сключен трудов договор е прието на дата 27.05.2020г. Тези факти не са били изследвани от наказващият орган, с което е нарушено задължението по чл. 52, ал.4 от ЗАНН. В случая уговореното трудово правоотношение съвпада с действително извършените действия от страна на И. П., като работник по трудово правоотношение. Нещо повече, въпреки че от страна на актосъставителя и свидетелите по установяване на нарушението и по съставяне и връчване на АУАН не се отрича, че в законоустановения 3-дневен срок от страна на наказаното дружество, чрез управителя П.Б.-Г. е постъпило възражение срещу АУАН, а видно от представената от АНО административнонаказателна преписка е, че към възражението, депозирано на 15.06.2020г., е приложен като писмено доказателство консултантски договор №002/20.05.2020г. между „Х. К.” ЕООД, в качеството на възложител и И. П., в качеството на изпълнител, същият не е описан като писмено доказателство в оспореното НП и не е ценен като такова. В НП като писмени доказателства са описани единствено тези, подкрепящи тезата на АНО за извършено нарушение на трудовото законодателство, но не и тези, които я опровергават. С това си поведение АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, което го е довело до неправилна преценка за наличие на административно нарушение и което влече незаконосъобразност на процесното НП.
В случая, не е налице извършено нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Приемайки, че такава е налице, АНО е допуснал и неправилно приложение на материалния закон.
Относно твърдението, направено от страна на АНО, че консултантски договор №002/20.05.2020г. е съставен единствено с цел избягване на административноаказателна отговорност, същото е неоснователно. Консултантския договор е представен, ведно с възражението по АУАН, същият е представен на съда, ведно с административнинаказателната преписка и не е оспорен от АНО, нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното такова. В съдебно производство дори не е направен, какъвто и да било коментар относно истинността на тава писмено доказателство. С оглед изложеното, съдът намира, че консултантският договор следва да се цени в съвкупност с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства и същият е годно доказателство.
С оглед изхода на делото и доколкото представителя на наказващият орган претендира за заплащане на адвокатско възнаграждение, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати същия, който е в размер на 120.00 лева.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 12-000625/ 09.07.2020г. на Директор на Дирекция „ИТ” Монтана, с което на „Х. К.” ЕООД със седалище и адрес на управление в град Монтана е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Дирекция „ИТ” Монтана да ЗАПЛАТИ на Х. К.” ЕООД със седалище и адрес на управление в град Монтана, ул. „Т.” №11, ЕИК xxxx сумата в размер на 300.00 (триста) лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: