РЕШЕНИЕ
№ ...
гр. Пирдоп, 28.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-
ПИРДОП, трети състав, в публичното заседание, проведено на
двадесет и девети юли две хиляди и двадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при участието секретаря Петя Александрова, сложи за разглеждане
докладваното от съдията Паралеева АНД № 104 по описа на съда за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.Д.П. *** срещу Наказателно постановление /НП/ № 11-6/03.06.2020 г.,
издадено от началника на РУ-Пирдоп към ОДМВР-София, с което на основание чл.53 ЗАНН на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на
500 лв. за нарушение на чл.257, ал.1 ЗМВР. В жалбата П. сочи, че обжалваното НП
е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния
закон. Твърди, че съставеният и АУАН бил нечетлив, което я лишило от
възможността да разбере какво нарушение е извършила, а според наказателното
постановление не била изпълнила полицейско разпореждане за спазване на
противоепидемични мерки при провеждане на кооперативния пазар в гр.Златица, без
да е изписано какви точно мерки не е спазила. Твърди, че е спазила всички
необходими мерки, поради което отразеното в НП противоречи на истината. Моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебното заседание по разглеждане на делото жалбоподателката Р.Д.П. се
явява и представлява сама. Поддържа депозираната от нея жалба и в хода по
същество на делото иска от съда да отмени обжалваното НП, като заявява, че не
смята, че е извършила някакво нарушение.
Въззиваемата страна- РУ Пирдоп и РП-Пирдоп не изпращат
представители в съдебното заседание и не ангажират становище.
Съдът, след като
подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Установи се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а
именно: Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА, № 043192/31.05.2020
и свидетелските показания, че административнонаказателното производство срещу
жалбоподателката П. е образувано със съставения срещу нея АУАН от 31.05.2020г.,
съдържащ констатации, че на 31.05.2020г., около 11.40 часа в гр.Златица, на ул.
„Св.св. Кирил и Методий“, при провеждане на кооперативен пазар, след надлежно
отправено устно разпореждане да спазва противоепидемичните мерки, като спазва
ограничителните ленти (забранено преминаването), същата не изпълнява разпореждането,
с което е нарушила чл.257, ал.1 ЗМВР. Въз основа на съставения АУАН
впоследствие е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което
описанието на време и място на извършване на нарушението съвпада с това в АУАН,
а самото нарушение е записано, че се е изразило в това, че лицето не изпълнява
полицейско разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му:
да спазва противоепидемичните мерки и реда при провеждане на кооперативния
пазар. В НП е запазена квалификацията от АУАН- нарушение на чл.257, ал.1 ЗМВР и
на Р.Д.П. е наложено наказание по чл.257, ал.1 ЗМВР в размер на 500.00 лв.
Изслушани са като свидетели
актосъставителят А.В.В. и свидетелите по АУАН С.Г.П. (също служител на
РУП-Пирдоп) и В.Т.Д.-Д. ***), които поддържат констатациите от АУАН. Двамата
свидетели разказват какви са техните спомени за процесния случай и за какво
нарушение е бил съставен АУАН на жалбоподателката П..
Актосъставителят А.В.В. разказва за процесния случай, че нарушението на Р.П.
е извършено при провеждане на кооперативния пазар в неделя в гр.Златица, където
имало организация, създадена поради заповед на кмета на община Златица.
Съвместно със служители на общината служителите на РУ-Пирдоп следяло за
спазване на противоепидемиологичните мерки. Начинът на провеждане на пазара бил
следният: влизало се от едно място, където стояли те и се излизало от друго
място. Движението било само в една посока. Жалбоподателката и мъжът и, заедно с
още един човек, идвали срещу хода, вървейки срещу потока на движение. Служител
на общината им направил забележка да се върнат и да минат от където трябва, но
господинът тръгнал да вдига ограничителната лента, поради което свидетелят им
разпоредил да преустановят действията си. Те тръгнали в обратна посока и някъде
след около 20 метра вдигнали лентата и излезли. Свидетелят В. ги пресрещнал,
поискал им лични карти и им съставил актове. Според свидетеля В. организацията
на движението на пазара е била добра и хората, които спазвали правилата и
влизали от точното място на пазара забелязвали поставените указателни табели,
защото те били написани на много големи листове и се виждали, а ограничителните
ленти били поставени още към 6 часа сутринта преди започване на пазара.
Еднопосочни с показанията на свидетеля А.В., са заявените от свидетеля С.П.
факти. Той твърди, че на процесната дата били на работа във връзка с
усложнената епидемиологична обстановка и охранявали пазара в гр.Златица. По
разпореждане на РЗИ били въведени определени изисквания, за да може да
функционира неделния пазар и гражданите да бъдат в безопасност. Били обособени
пунктове, на които се правела първо дезинфекция на преминаващите на пазара и те
като служители на реда наблюдавали за спазване на еднопосочното движение на
преминаващите през пазара. Пунктовете били изградени от служители на община
Златица, а те като полицейски служители били там, за да следят за опазване на
обществения ред и спазване на наложените мерки. В конкретния случай били на
едно от КПП-тата, над супермаркета и под аптеката и тогава видели госпожата и
мъжа и, че идват в обратна посока, движейки се към хората, които влизат.
Колегата му А.В. им направил забележка и им казал, че следва да обърнат
посоката си на движение и да излязат през изхода. Впоследствие им разпоредил
устно и да не преминават през загражденията, но малко по-надолу, на около 20
метра, след като вече били обърнали посоката си на движение, те преминали през
загражденията, т.е. през червено-белите ленти, които били поставени от
общината. За това колегата му А.В. им съставил актове. Свидетелят П. твърди, че
не е видял други хора, освен жалбоподателката и мъжа и да преминават
ограничителните ленти, тъй като ако бе видял и на тях щели да съставят актове.
Показанията на свидетелката В.Т.Д.-Д. ***, също очертават аналогична
фактическа обстановка с тази, очертана от другите двама свидетели – полицейски
служители. Свидетелката Д. потвърждава, че е била свидетел при съставянето на
АУАН срещу Р.П. на 31.05.2020г. Сочи, че тогава тя и мъжа и тръгнали да излизат
от пазара от там, където пишело „вход“, а не „изход“. Тя и колежката и от
община Златица, с която заедно били дежурни, им направили забележка и те
тръгнали да се връщат. Полицай А.В. също им направил забележка, но малко
по-надолу те повдигнали лентата и преминали през нея, без да достигнат до
обособения „изход“ на пазара. Свидетелката пояснява каква точно е била
организацията на пазара и че в 6 часа сутринта са поставени ограничителните
ленти. Табелите били поставени там, където стояла тя, като се продължи
по-надолу имало мостче, на което също имало лента и табели, след преминаването
на което мостче също имало табели и стрелки, за да се продължи само напред и
после се стигало до изхода. И на четирите точки имало полиция и нейни колеги от
общината, затова свидетелката предполага, че жалбоподателката и мъжът и са
влезли през „входа“. Свидетелката потвърждава заявеното и от другите свидетели,
а именно: че веднъж тя им е направила забележка, втори път полицейският
служител им е направил забележка, но въпреки това те са преминали през
забранено за преминаване място.
По искане на
жалбоподателката е разпитан един свидетел, чийто показания са изолирани от
останалите. Този свидетел е Гаврил Радославов Брайков, който е придружавал
жалбоподателката П. и съпруга и когато е установено тяхното нарушение, но на
него не е бил съставен АУАН. Според този свидетел тримата са приятели, като
заедно са влезли и излезли от пазара. Твърди, че влезли по-встрани от пътя и
излезли по-нагоре, като никъде не пишело, че има обособен „вход“, през който
трябва да се влезе. Не видели и указателни табели. Ограничителни ленти видели,
но там, от където преминали не били поставени стандартните ограничителни ленти,
а някакви тънки ленти, на които не пишело нищо. Отрича да са стигали до входа
на пазара и от там да са ги върнали, за да излязат от друго място. Твърди, че
дошъл при тях полицейски служител, който им казал, че трябва да заобиколят
целия пазар, за да излязат, но не могъл да им обясни от къде точно трябва да
излязат. Никой не им бил казвал, че се опитват да преминат през грешно място,
освен полицаят, който обаче не могъл да им обясни къде е изходът. Потвърждава
обаче, че след като полицаят им казал,
че там не е изход, те не се върнали, а си продължили пътя.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице
(соченото за нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно
постановление в законоустановения срок чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 19.06.2020
г., а жалбата е подадена на 22.06.2020 г.).
По
компетентността:
Компетентността
на актосъставителя А.В. произтича от приложената към делото Заповед №8121з-1098/25.08.2017г. на министъра на вътрешните работи, с която той оправомощава определени категории
лица да съставят АУАН-ове по ЗМВР, сред които упълномощени лица са всички
полицейски органи от областните дирекции на МВР и районните управления.
Компетентността на издателя на процесното НП – началника на РУ-Пирдоп, пък
произтича от Заповед №8121з-1371/11.11.2015г.
на министъра на вътрешните работи, с която последният оправомощава и
определя кои лица могат да издават НП по ЗМВР, като в т.1.14 са посочени
началниците на районни управления в ОДМВР.
По законосъобразността:
В контекста на правомощията си на съдебен контрол,
РС-Пирдоп установи, че процесното НП е законосъобразно – постановено е при
спазване на процесуалните правила и материално правните разпоредби.
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното производство
е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на
ЗАНН. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при
издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление съдържат всички изискуеми реквизити, нарушението е описано, а
фактите са подведени под съответстващата им правна квалификация – чл.257, ал.1 ЗМВР, която е едновременно материалноправна норма,
съдържаща правило за поведение и санкционна такава, предвиждаща конкретно
наказание за несъблюдаване на установеното правило.
Констатираното административно нарушение е описано словесно точно и ясно, като
е изложено нарушението.
В
АУАН и НП са описани времето, мястото
на нарушението и действието, с
което жалбоподателката е
реализирала административното
нарушение. Нарушението е
описано в АУАН по ясен и разбираем начин, а именно: че след надлежно отправено
устно разпореждане да спазва противоепидемичните мерки, като спазва
ограничителните ленти (забранено преминаването), Р.П. не изпълнява
разпореждането. В описателната фактическа част актосъставителят не
е длъжен да
включват всякакви установени второстепенни обстоятелства около нарушението, а
само тези, които са от значение за съставомерността му. В случая, фактите от
значение за съставомерността на нарушението, са
описани и в АУАН и в НП. В действителност
в НП е пропуснато да се възпроизведе посоченото в АУАН - „като спазва
ограничителните ленти“, но този пропуск не е съществен и нарушението е
достатъчно конкретизирано.
Основно възражение на жалбоподателката е, че връченият и АУАН е бил нечетлив
и това е нарушило правото и на защита. В действителност е представено копие от
АУАН, което към настоящия момент е нечетливо. Съдът намира, че следва във всеки
конкретен случай да се извърши преценка дали правото на защита на лицето е било
нарушено, а не да се изхожда от общи постановки за нарушено право на защита. На
първо място, съдът не счита, че е доказано по безспорен начин към датата на
съставянето на АУАН и връчването на препис от него, преписът да е бил нечетлив,
нито че представеното копие, което е преснимано, а не индигирано, е именно
връченото на жалбоподателката. Различни фактори, включително продължителното
излагане на слънце на акта, биха могли да са причина за избледняване на текста,
а никакви доказателства не са ангажирани, че към датата на съставяне на акта,
жалбоподателката по един или друг начин е възразила, че връченият и препис е
нечетлив, от където да може да се изведе обстоятелството, че в действителност
още към онзи момент преписът е бил нечетлив. На следващо място, дори да се
счете за доказано, че на жалбоподателката е връчен нечетлив препис от АУАН,
доказано е още че АУАН и е бил предявен на място в качеството на нарушител,
т.е. тя е била запозната с неговото съдържание. Няма данни
жалбоподателката да е подала възражение за това, че АУАН е нечетлив и да е
изискала от РУ-Пирдоп четлив
екземпляр, за да може да упражни правото си на възражение. Ако жалбоподателката
е считала, че връченото копие от акта е нечетливо, то за нея като наказано лице не е съществувала никаква пречка да поиска от актосъставителя да се запознае с по-четлив
екземпляр или да поиска предоставяне на заверено копие от оригиналния екземпляр
от акта. Освен това,
съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН, наказателното постановление се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. В горния смисъл е и трайната константна практика на
касационните съдилища- вж. напр. Решение
№25/30.01.2012 г. на АС- Хасково по КАНД №520 по описа за 2011 г.; решение
№1141/26.06.2015 г. на АС-Бургас по КНАХД №859 по описа за 2015 г.; решение
№372/13.07.2016 г. на АС-Пазарджик по КАНД №426 по описа за 2016 г.
Спазена е и разпоредбата на чл.40 ЗАНН, въвеждаща правила за свидетелите по
АУАН. В случая свидетелите са двама, като и двамата са свидетели-очевидци,
присъствали при установяване на нарушението.
АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН,
поради което образуването на административнонаказателно производство е било
допустимо. Спазен е предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за
произнасяне от страна на наказващия орган, който се е произнесъл своевременно.
При съставянето на АУАН жалбоподателката П. е вписала саморъчно възражение,
че не бил подсигурен вход за супера КОП, тъй като придружавала инвалид и
полицаят глобявал избирателно.
Възраженията, които са наведени в жалбата и се поддържат пред съда
настоящият съдебен състав намира за абсолютно неоснователни. Установеното
в АУАН и в НП нарушение не беше опровергано, а дори напротив
– бе потвърдено от наличните доказателства и най-вече от свидетелските
показания. От тях става ясно, че на пазара в гр.Златица е била създадена
стриктна организация за безопасността на гражданите, избрали да се ползват от
услугите на търговците на пазара. Става ясно от
показанията им, че жалбоподателката П. самоволно не е изпълнила разпореждане на
полицейски служител. Дори да се приеме тезата на жалбоподателката и на
доведения от нея свидетел, че от мястото, от което са влезли на пазара, не е
имало указателни табели, няма как да се пренебрегне фактът, че тя, нейния
съпруг и свидетелят Брайков са били напътени от служител на общината и им е
била направена забележка от униформен служител на реда, че входът на пазара не
може да бъде използван за изход и следва да се върнат обратно и да излязат през
обособения изход. Указанието и забележката жалбоподателката и нейните спътници
са приели пренебрежително, като демонстративно са се отдалечили на 20-тина
метра и отново са опитали да излязат през място, от където това не е било
разрешено, преминавайки ограничителните ленти. Тогава са получили устно
разпореждане от полицейския служител, който е видял действията им, според което
разпореждане е следвало да се върнат обратно и да преустановят нарушаването на
установения ред за преминаване през пазара. Въпреки това, тримата отново са
пренебрегнали указанията и са отказали да изпълнят разпореждането. Не може да
се възприеме твърдението на свидетеля Брайков, че ограничителните ленти не било
ясно за какво са поставени. В Република България към датата на нарушението-
31.05.2020г. е била в сила извънредна епидемична обстановка, с която цялото
общество е било запознато и за съда е несъмнено, че жалбоподателката и нейните
спътници са били напълно наясно, живеейки в малък град като Златица, че
кооперативният пазар се отваря за пръв път от обявяване на извънредното
положение, а и дори да не са били наясно с този факт, то са осъзнавали с каква
цел са били поставени ограничителните ленти. Не е било нужно на лентите да пише
„Не преминавай!“, както смята свидетелят Брайков, а е било достатъчно наличието
им, съпроводено от изричното указание, което им е било дадено, че не следва да
преминат. Отправеното към Р.П. разпореждане е било задължително за изпълнение,
освен ако не налага извършването на очевидно за лицето престъпление.
Конкретното разпореждане е било задължително за своя адресат, като не се
установиха обективни причини, които са я препятствали да изпълни
разпореждането. Напротив – установи се, че единствената причина да не бъде
изпълнено разпореждането е формираното у жалбоподателката решение да премине
именно през забраненото място, от което решение същата не се е отказала,
независимо че е получила разпореждане от компетентно длъжностно лице. Твърденията,
че актосъставителят се е държал грубо, както и че е действал избирателно, не се
потвърдиха, а и дори да бяха потвърдени, това не променя доказания факт, че
нарушението е било извършено. Законът не установява хипотеза, в която едно
нарушение да бъде лишено от качествените си характеристики само защото спрямо
друго лице, различно от този нарушител, не е осъществено административно
наказване.
Съгласно
чл.64, ал.1
ЗМВР, „полицейските
органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции“.
Същата разпоредба предвижда допустимата им форма - писмено или устно, а чл.64, ал.4
ЗМВР
указва, че разпорежданията са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение. За да е съставомерно
извършеното нарушение следва да се установи законосъобразността на издаденото
разпореждане - да е издадено от компетентен орган, във връзка с възложените му
функции, времето и мястото на издаването му, да не вменява на адресата
задължение за извършване на престъпление или нарушение. Полицейските инспектори, какъвто е актосъставителят, на
които е било вменено задължение да следят за спазване на противоепидемичните
мерки, са имали право, предвид функциите и задълженията си, да издават разпореждания при
изпълнение на тези функции.
Настоящият
състав намира, че се установява по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителката и нейната
вина, която се презюмира от разпоредбата на
чл.53, ал.2 ЗАНН. От словесното и цифрово
изписване на нарушението, което е точно,
конкретно и ясно, административно-привлечената
е могла да разбере
какво е извършила и правото и на защита не е нарушено. Фактът
на нарушението е установен безспорно от събраните доказателства по делото. От
съществено значение е фактът, че жалбоподателката
не е спазила въведени за безопасност противоепидемични мерки, въпреки че и е
било разпоредено да ги спази, с което е осъществила
от субективна и обективна страна състава на административното нарушение.
Безспорно установено е обстоятелство, че П. е отказала да се върне зад
ограничителната лента и да излезе през обособения на пазара „изход“, с
което не е изпълнила отправеното към нея
разпореждане от страна на орган на МВР, респективно – е осъществила
признаците от обективната страна на приложения административнонаказателен
състав. От субективна страна деянието е осъществено виновно, при условията на
пряк умисъл, доколкото жалбоподателката, въпреки че е възприела
издаденото устно разпореждане,
съзнателно не го е изпълнила.
Жалбоподателката
във въззивното производство е подведена
под отговорност за нарушение по чл. 257, ал. 1 ЗМВР. Предвидената в разпоредбата административна санкция за физическото
лице-нарушител е от 100 до 500 лв. В конкретния случай на нарушителката е
наложена максимална глоба от 500 лв., която според съда съответства на
обществената опасност на нарушението и нарушителя и намира, че такова наказание
ще реализира заложените в чл.12 ЗАНН цели. Следва да се отбележи, че
поведението на жалбоподателката е било изключително дръзко, като същата е
показала пренебрежение към отправеното и разпореждане и към служителя, който го
е отправил. Едновременно с това е показала пренебрежение и към усилията, които
общината полага, за да гарантира безопасността на хората. Не на последно място,
с поведението си жалбоподателката е дала лош и порочен пример на останалите
членове на обществото във време, в което дисциплината на хората е била решаваща
за опазване на здравето и живота. Именно всичко изложено обуславя максималния
размер на предвидената санкция спрямо жалбоподателката.
По
изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.1 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ 11-6, издадено от Началника на РУ-Пирдоп на 03.06.2020г., с което на
основание чл.53 ЗАНН на Р.Д.П., ЕГН:
**********, с адрес ***, е наложена ГЛОБА в размер 500 лв. за нарушение на
чл.257, ал.1 ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: