Р Е Ш Е Н И Е
№260400 12.10.2020
година
град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На пети октомври през две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
и при секретаря Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 3373 по
описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 310 от ГПК и е образувано по повод искова молба
от С.В.С. ЕГН **********,***, чрез
адвокат С.К.,***, за осъждане на
ответника да плати на ищеца сумата 240 лева, представляваща дължимо и неплатено
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 40 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от него в периода от
01.07.2017 година до 30.06.2020 година 280 часа нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските,
направени по водене на делото.
Исковата
молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът
излага, че през периода от 01.07.2017 година до 30.06.2020 година е работил
като полицай в сектор ПП към ОД МВР –
Бургас е полагал труд на 12/24 – часови
работни смени, предварително определени с график всеки месец. За този период е
положил общо 280 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза
на 320 часа дневен труд. Излага, че преизчисляването на нощния труд води до
извънреден труд от 40 часа, който следва да бъде допълнително заплатено от
ответника. В исковата молба е изложен довод, че при преизчисляване на база
основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.197, ал.5 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6 лева. Поради това
счита, че задължението на материално правно легитимирания да отговаря по иска
ответник ОД на МВР Бургас е в размер на 240
лева.
По
приложението на материалния закон в исковата молба ищецът, чрез процесуалния си
представител, е изложил подробни доводи за приложението на чл.176 от ЗМР, 197 ЗМВР, чл.178 от ЗМВР, Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, КТ и ЗДСл. Направил е извод,
че следва да бъде определен коефициент 1,143 като нормалната продължителност на
8 часовия дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен
труд.
Поради
изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява
исковете си. В исковата молба е посочил доказателства.
В
преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът ОД на МВР Бургас,
представлявана от директора, чрез юрисконсулт Владимирова, е дал писмен отговор
на предявения иск. По отношение на претенциите за главница процесуалният
представител на ответника заявява, че го
оспорва по основание и по размер.
В
писмения отговор са изложени следните фактически твърдения и правни доводи:
Ищецът е държавен служител по служебно правоотношение с
Министерството на вътрешните работи, т.е. ищецът е държавен служител по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР. В писмения отговор е изложен довод, че според разпоредбата
на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда
единствено от Закона за Министерството на вътрешните работи.
В писмения
отговор е посочено, че в ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да
се прилагат субсидиарно както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове като НСОРЗ. Изложено е още, че в този смисъл се е произнесъл Окръжен съд -
Русе с решение от 04.11.2019г. по въззивно гражданско дело № 548 по описа на
съда за 2019г. и други.
В писмения
отговор е изложено още, че препращане по аналогия към Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата е необосновано предвид специалната
законова регламентация за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от
държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР.
От името на
ответника е изложено, че отделно от това, разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е
неприложима, тъй като не са налице две от четирите кумулативно изискуеми
предпоставки, предвидени в ал. 1 на текста, а именно - продължителността на
нощното време да е по- малка от продължителността на дневното, както и
трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми.Съгласно чл.187, ал.1
и 3 от ЗМВР , както беше изяснено и по-горе, са с една и съща продължителност
от 8 часа и безспорно по отношение на държавните служители в МВР не е налице
работа по трудови норми.
В писмения
отговор е посочено, че е налице
специална нормативна уредба и по отношение на полагането и отчитането на
нощния труд на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, която също
изключва прилагането на общия ред.В алинея 3 на приложимата разпоредба на
чл.187 от ЗМВР е предвидено, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови
смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на текста е видно, че работата
извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден;
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период -
за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Процесуалният
представител на ответника излага още, че действащата през исковия период
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.Според
разпоредбата на чл. 3, ал.3 при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
изрична регламентация за преизчисляване липсва, поради което в противоречие с
материалния закон в исковата молба е посочен алгоритъм за преизчисляване,
предвиден в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Както бе изяснено по-горе в случая не е налице празнота в нормативната уредба,
а специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и
заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1
от ЗМВР. Тъй като ограничението в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е за
полагане на не повече от 8 часа нощен труд от държавните служители в МВР за
всеки 24- часов период, дори и при евентуално приравняване на нощен труд,
положен от държавните служители, към дневен, се получава коефициент 1 (8 часа
нощен труд към 8 часа дневен труд).Коефициент 1,143 е приложим само при
приравняване на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд.
В писмения отговор е посочено още, че през исковия период
са действали и заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з
-1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните работи, в чл. 1 на
които е изрично предвидено, че за всеки отработен час през нощта или за час от
него между 22,00 часа и 6,00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв.
Ответникът посочва още, че разпределението на работното
време за заеманата от ищеца длъжност е организирано в работни смени, определени
в месечен график, изготвен от специално натоварен служител и утвърден от
началника на районното управление. Отработените часове над нормативно
установения брой за времето от 22,00 до 6,00 часа са отчетени с протоколи,
Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредбата, изготвени от специално натоварен
служител. Екземпляр от протоколите е изпращан в сектор ’’Финансово осигуряване”
при ОДМВР Бургас за изплащане на отчетения нощен труд. Изложено е твърдение, че
положеният от ищеца нощен труд за исковия период е своевременно отчетен и заплатен.
В писмения отговор е посочено
още, че за държавните служители в МВР, с оглед
спецификата на служебните правоотношения, са предвидени редица компенсаторни
механизми за постигане на равно отношение пред закона с тези на работниците и
служителите по трудови правоотношения, напр. допълнителното възнаграждение за
прослужено време е 2% основният платен годишен отпуск е 30 работни дни плюс по
1 работен ден, но не повече от 10, за всяка прослужена година, обезщетенията
при прекратяване на служебното правоотношение е до 20 месечни възнаграждения,
докато за работниците и служителите по КТ са неповече от 6, по-благоприятен
режим на заплащане на извънредния труд, пенсиониране при условията на I-ва категория труд и гр.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага
подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
В
съдебно заседание е прието изменение на иска, като претенцията се счита
предявена за заплащане на възнаграждение за извънреден труд в размер от
1 513, 55 лева за 222,79 часа за посочения в исковата молба и по – горе
период вместо за сумата 677, 58 лева за
88,01 часа труд за същия период.
В
съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Владимирова, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. В
заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за
неоснователност и недоказаност на предявения иск.
По
приложимия материален закон настоящият състав приема следното:
Предявен иск с правно основание чл. 150
във връзка чл.
262 от КТ във връзка с чл.
187 от МВР.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява
следното от фактическа и правна страна:
По фактите между страните не е
спорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение с ОД МВР – Бургас за периода от 01.07.2017г. до
30.06.2019г. Не се спори, че е полагал нощен труд като е заемал длъжността, посочена в исковата
молба.
От
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от
страните, се установява, че за периода от 07.2017 година до 06.2020 година
ищецът е положил 616 часа нощен труд. Преизчислен с коефициент 1, 143 нощният
труд е в размер от 704,11 часа за целия
период. Разликата между преизчисления и отчетен по протоколи нощен труд възлиза
на 88,11 часа и трудовото възнаграждение, определено по методиката, която се
прилага при работодателя е в размер от 677, 58 лева.
По
делото не е спорно, че тази сума не е платена.
Страните спорят по
приложението на закона относно заплащане на възнаграждение за този труд.
При тази фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона
за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се
полага от 22,00 часа до 06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната
продължителност на работното време през
нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. По мнения на настоящия състав приложението на чл.
187, ал.3 от ЗМВР не изключва приложението на чл. 140, ал.2 от КТ, тъй като
двете норми регулират различен период от време, за който дават ограниченията на
броя часове нощен труд, които може да бъдат полагани.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
На посоченото основание са приети следните наредби:
В
чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143.
Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г.,
обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015 година. Наредбата от 25.05.2015 година е
отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС,
петчленен състав. Решението не подлежи на обжалване и е обнародвано.
Третата
наредба, приета хронологично във времето, е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В
периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на
третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент.
В
Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-776
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 0.143.
С оглед приложимите закони
настоящият състав приема, че за периода, посочен в исковата молба – считано от
01.07.2017 година подзаконовия нормативен акт, който е действал не е предвиждал правило за
преизчисляване на часовете нощен труд в дневен с коефициент, за разлика от
действалата преди това уредба на заплащането на възнагражденията за труд.
Въпреки
че не се съдържа изрична законова регламентация, приложение субсидиарно следва
да намери Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, предвид наличието на законова празнота,
на основание чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата, издадена по
приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Следователно и предвид
цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на нощния труд
в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата
молба.
Неприлагане
субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на работната заплата би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители и от лицата, работещи по трудови
правоотношение, по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а
това противоречи на целта и духа на закона.
При това положение
настоящият състав приема, че предявеният иск е
доказан по основание и размер.
Главницата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба на 01.07.2020 година до окончателното й плащане.
По отношение на иска за
заплащане на лихва за забава настоящият състав приема следното:
При този изход от спора и
съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и
разноските, направени по водене на делото. Видно от приложения към делото
договор за правна защита и съдействие уговореното и платено адвокатско
възнаграждение е в размер от 120 лева с ДДС. Договорът е подписан при
действието на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията с изм. с Решение № 5419
на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г. Съгласно чл. 7, ал.2 при защита на интерес до
1 000 лева възнаграждението е 100 лева. Предвид изложеното относно размера
на възнаграждението настоящият състав приема, че възнаграждението не следва да
бъде намалявано поради прекомерност.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Бургаски районен
съд държавна такса в размер на 50,00 лева. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и
чл.83, ал.1, т.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и
разноските за извършване на експертизата,
които са в размер от 205 лева. Общо задължението на посоченото основание
е в размер от 255 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес:
град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати на С.В.С. ЕГН **********,***, сумата 677, 58 лева /шестстотин седемдесет и седем лева, петдесет
и осем стотинки/, представляща дължимо и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден
труд от общо 88,11 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.07.2017 година до 30.06.2020
година нощен труд от 704,11 часа труд, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба на 01.07.2020 година до
окончателното й плащане, както и сумата 120
лева /сто и двадесет лева/, представляваща възнаграждение за един адвокат
по договор за правна защита и съдействие с ДДС.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46,
представлявана от Директора да плати по сметка на Бургаски районен съд разноски в размер от 255 лева /двеста петдесет и пет лева/, от
която сумата 50,00 лева /петдесет лева, представляваща дължима държавна такса и
сумата 205 лева /двеста и пет лева/, представляваща възнаграждение за вещо
лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.