РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 18.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, касационен състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия
ЦАНКОВА КАНД № 176 / 2020 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 260001 от 14.08.2020 г., постановено по АНД № 132/2020 г., Луковитският районен съд, е потвърдил Наказателно постановление № 20-0297-000084 от 27.03.2020 г. на Началник РУ-Луковит, към ОДМВР – Ловеч, с което на М.М.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразно.
Недоволен от така постановеното решение е останал М.М.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, който е подал касационна жалба без да релевира конкретни отменителни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, като се сочи, че обжалваното решение на ЛРС е незаконосъобразно, без да се отрича авторството на административното нарушение. Касаторът намира обжалваното пред РС наказателно постановление за незаконосъобразно, алтернативно моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС и вместо него да постанови друго решение по същество, с което да отмени оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – РУ-Луковит към ОДМВР – Ловеч, не се представлява, като липсва писмен отговор и писмено становище.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление.
Касационният състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Луковитският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 20-0297-000084 от 27.03.2020 г. на Началник РУ-Луковит, към ОДМВР – Ловеч, с което на М.М.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на административното нарушение.
С касационната жалба не се релевират конкретни оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС, а единствено за незаконосъобразност на оспореното НП, като по същество не се отрича авторството на административното нарушение.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление, както поради липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, така и поради съставомерност на административното нарушение, въз основа на събраните пред РС писмени и гласни доказателства /показания на свидетелите: Г.В.Й., Т.П.К. и В.А.Е./, като следва да се посочи, че всички доказателства по делото са непротиворечиви, подробни и ясни, поради което правилно РС ги е кредитирал.
В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Допълнително следва да се посочи, че нито пред районния съд, нито пред настоящата инстанция наказаният В. е посочил нови доказателства, като от разпита на свидетелката В.А.Е. пред РС не се установява различна фактическа обстановка от тази, изложена в АУАН и НП, като същата свидетелка само сочи, че в събота /без да сочи дата/ „закупихме колата и се оказва, че в неделя имахме уговорка с майстора да се види какво има по колата“.
Според касационната инстанция показанията на свидетелите Г.В.Й. и Т.П.К. в с.з. на 14.07.2020 г. пред РС са подробни, ясни и непротиворечиви, като са напълно достатъчни за доказване на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
Ето защо правилно районният съд е кредитирал същите показания на свидетелите Г.В.Й. и Т.П.К., които са и очевидци на административното нарушение, които показания кореспондират и на писмените доказателства по делото.
При това положение, както беше посочено по-горе, административното нарушение е доказано, видно от показанията на свидетелите Г.В. Й., Т.П.К. и В.А.Е., както и от писмените доказателства по делото.
Касационната инстанция споделя и мотивите на РС за липса на допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП.
Касационната инстанция намира, че липсват предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, видно от справката за нарушител на л. 28-30 и л. 40-42 от делото на РС, която удостоверява, че касаторът В. е наказван многократно за административни нарушения на ЗДвП с наказателни постановления, както и спрямо касатора са издавани заповеди за прилагане на ПАМ.
Отделно, видно от завереното копие на БП № 297ЗМ-43/2020 г. по описа на РУ – Луковит на л. 15-42 от делото на РС, установено е, че за същото административно нарушение е водено и наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, приключило с постановление за прекратяване от 02.03.2020 г. на РП – Луковит, влязло в сила, с мотиви, че от обективна и субективна страна е доказано престъплението, но деянието и дееца се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност, поради което деянието представлява административно нарушение, а не престъпление.
По тези съображения съдът намира, че няма място за приложението на чл. 28 от ЗАНН, т.к. предпоставките за маловажност на случая не са съвместими с водено за същото деяние наказателно производство, както и с данните, че наказаното лице е системен нарушител на ЗДвП.
Следва да се посочи, че касаторът не релевира конкретни нарушения на РС по смисъла на касационните основания на чл. 348 от НПК, към които препраща нормата на чл. 63 от ЗАНН, поради което и касационната инстанция не дължи по-подробни мотиви.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно.
От страна на ответника по касация не се претендират разноски за юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, а и същият не е представляван в съдебно заседание, като липсва и писмен отговор и писмено становище, поради което съдът не следва да се произнася относно разноските.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260001 от 14.08.2020 г., постановено по АНД № 132/2020 г. на Луковитския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: