№ 157
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20251001000095 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК .
С решение от 05.12.2024 г. по т. дело № 57/2024 г. Окръжен съд – Благоевград е
осъдил „Био Хоризонт“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Разлог, ул. „Шейново“ 13, ет. 2, ап. 2, представлявано от Р. Г. К., да заплати на „Б. – 2007“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град ***, улица “***” № **,
представлявано от С. К., сумата от 29 085,20 лева, представляваща остатък по задължение
по фактура с № ********** от 30.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 14.03.2024 г. до окончателното плащане на сумата, като отхвърля иска за
мораторна лихва върху сумата от 39 085,20 лева в размер на 7 762, 72 лева - за периода от
31.12.2020г. до деня на частично плащане - 30.12.2022 г. и за сумата от 4 085,23 лева - за
последващото забавяне от 31.12.2022 г. до 10.02.2024 г. върху остатъка от сумата 29 085.20
лева, като неоснователни. Осъдил е ответника да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 3 575,76 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Недоволен от горното решение е останал ищецът в първоинстанционното
производство „Б. – 2007“ ЕООД Разлог, който го обжалва в срок в отхвърлителната част с
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост . Въззивникът излага, че съдът
неправилно е приел за основателно наведеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземането за мораторни лихви. Позовава се на
трайната и непротиворечива съдебна практика, практика, съгласно която обезщетение за
забавено плащане /мораторна лихва / се дължи от датата на изискуемостта на всяко едно
1
вземане до неговото окончателно изплащане, а в случай ,че искът за главното вземане е
предявен след изтичане на три години датата на неговия падеж, погасяват се не всички
дължими лихви, а само онези, които са изтекли в периода преди тригодишния срок от
датата на предявяване на иска. С оглед на изложеното и предвид липсата на осъществена
плащане на главното задължение поддържа, че претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху същото се явява основателна за периода от три години преди датата на
депозиране на исковата молба в съда, а именно за периода 15.03.2021 г. – 15.03.2024 г., в и
следва да бъде уважена в претендираните по исковата молба размери. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи предявения иск.
Въззиваемият Био Хоризонт“ ЕООД Разлог изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба. Сочи, че във въззивната жалба е наведено искане за присъждане на
вземания за мораторна лихва, които са напълно различни по размер и период на начисляване
от посочените в исковата молба, което е недопустимо. Твърди, че съдът неправилно не е
оставил исковата молба без движение, поради което преденията за мораторна лихва е
останала неуточнена. Излага, че размерът на претенцията е останал недоказан в процеса,
доколкото на вещото лице е била поставена задача за изчисляване размера на обезщетението
за забавено плащане върху определено задължение, но без посочване на конкретен период
на начисляване на лихвата за забава. Твърди, че в процесния случай, предвид липсата на
точно посочен падеж, вземането за заплащане на възнаграждение по договор за изработка е
станало изискуемо от деня на поканата до длъжника, която в случая съвпада със съставянето
и осчетоводяването на процесната фактура на 31.12.2020 г. С оглед на горното поддържа, че
към датата на депозиране на исковата молба в съда - 15.03.2024 г. е изтекъл 3 годишния
давностен срок за вземането за мораторна лихва, което е обосновало и неговото погасяване.
Твърди, че извършеното от него частично плащане не е обосновало прекъсване на давността,
тъй като от същото и от обстоятелствата по неговото извършване не може да се направи
категоричен извод че длъжникът е признал цялото задължение, а не единствено за платената
част, за което се позовава на съдебна практика. Моли съда да потвърди обжалваното
решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от „Б. –
2007“ ЕООД, Разлог, ЕИК ********* срещу Био Хоризонт“ ЕООД, Разлог, ЕИК *********
АД, ЕИК 121651177ЕИК за заплащане на сумата от 29 085,20 лева, представляваща
незаплатен остатък по задължение по фактура с № ********** от 30.12.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2024 г. до окончателното
плащане на сумата, мораторна лихва върху сумата от 39 085,20 лева в размер на 7 762, 72
лева , дължима за периода от 31.12.2020 г. до деня на частично плащане - 30.12.2022 г.
мораторна лихва в размер на 4 085,23 лева, дължима за последващото забавяне в периода
31.12.2022 г. до 10.02.2024 г. върху незаплатения остатък от сумата 29 085.20 лева, като
неоснователни.
2
Предвид влизането в законна сила на решението по отношение на дължимоста на
главното вземане – сума в размер на 29 085,20 лева, представляваща незаплатен остатък по
задължение по фактура с № ********** от 30.12.2020 г., обективираща извършване на
услуги по извършване на изкопи с багер, и съдържащото се в исковата молба признание за
получаване на частично плащане в размер на 10 000 лева на 30.12.2022 г. , настоящата
инстанция намира, че към датата на предявяване на исковата молба задължението за
плащане по процесната фактура № ********** от 30.12.2020 е било частично погасено,
поради което към датата на предявяване на исковата молба е била дължима единствено сума
в размер на 29 085,20 лева, която е следвало да бъде заплатена на датата на издаване на
фактурата - 30.12.2020 г.
В исковата молба са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
претенциите на ищеца за заплащане на вземането по процесната фактура № ********** от
30.12.2020 г. в размер на 29 085,20 лева – главна претенция и претенция за заплащане на
акцесорно вземане- обезщетение за забавено плащане на главното задължение за периода на
забавата. Исковата претенция за заплащане на главното вземане по процесната фактура е
депозирана в съда на 15.03.2024 г. – в рамките на установяване от нормата на чл. 110 от ЗЗД
петгодишен давностен срок, като претенцията за заплащане на обезщетение за забавено
плащане в размер на 7 762,72 лева , начислено върху цялата сума по фактурата е предявена
за периода от датата на възникване на вземането - 31.12.2020 г. до датата на извършване на
частично плащане в размер на 10 000 лева - 30.12.2022 г. , а претенцията за забавено
плащане на останалата сума по фактурата, в размер на 4 085,23 лева, е претендирано за
периода 31.12.2022 г. – 10.02.2024 г. Така индивидуализираните размери и периоди на
начисляване на претенцията за мораторна лихва са заявени своевременно във поправена
искова молба / лист 45 и следващите от делото на първоинстанционния съд/, която се счита
за редовна от датата на нейното първоначално депозиране в съда – 15.03.2024 г. Искане за
уважаване на претенция за заплащане на мораторна лихва в напълно идентични размери,
начислена за същите периоди е направено и във въззивната жалба, поради което доводите на
въззиваемия, че е претенцията за заплащане на мораторна лихва е уточнена по период и
размер едва във въззивната жалба, поради което решението се явява процесуално
недопустимо се явяват неоснователни.
За да формира извод за погасяване на вземането по давност, първоинстанционният
съд се е позовал и съобразил напълно неотносима към процесната хипотеза съдебна
практика. Цитираното от първоинстанционния съд съдебно решение разглежда хипотеза в
която предмет на предявения иск е само и единствено претенция за заплащане на
обезщетение за забавено плащане на погасено изцяло към датата на предявяване на иска
главно задължение, което не е предмет на разглеждане, заедно с претенцията за заплащане
на мораторна. В настоящия случай с исковата молба са предявени 2 кумулативно съединени
претенции със заплащане на незаплатено възнаграждение по договор за изработка, ведно с
обезщетение за забава поради не изпълнение на задължението на падежа, поради което
приложената от първоинстанционният съд съдебна практика се явява неотносима към
3
настоящия казус.
Съгласно задължителната за настоящия състав съдебна практика - Решение № 20
от 30.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 484/2009 г., II т. о., ТК, „Когато искът за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва е предявен след изтичане на три години
от изискуемостта на главното вземане, се погасяват лихвите, които са били дължими преди
тригодишния срок от предявяване на иска. Вземането за лихви за период от три години
преди предявяване на исковата молба не е погасено по давност.“
В настоящия случай ответникът е изпаднал в забава на датата на приемане на
фактура № ********** от 30.12.2020 г., тъй като не е изпълнил задължението си за
заплащане на посочената в нея цена на получената услуга. С оглед на това и въз основа на
горното разрешение, към датата на предявяване на исковата молба в съда – 15.03.2024 г. , на
основание чл. 111 б.В от ЗЗД е погасено единствено вземането за обезщетение за забавено
плащане на главницата /мораторна лихва/ , дължимо за периода 30.12.2020 г. - 15.03.2021 г.
Претенцията за заплащане на мораторна лихва за периода 16.03.2021 г. – 15.03.2024 г. се
явява основателна в следните размери, изчислени от съда с програмен продукт:
-за периода 16.03.2021 г. - 30.12.2022 г. /датата на осъществяване на частично
плащане в размер на 10 000 лева/ , дължима върху сума в размер на 39 085,20 лева,
мораторната лихва възлиза на 7 111,30 лева .
-за периода от 31.12.2022 г. до 10.02.2024 г. / крайна дата, посочена в исковата
молба, начислена върху сума в размер на 29 085,20 лева , мораторната лихва възлиза на
4 085,23 лева . До размера на тези суми претенцията на ищеца за заплащане на мораторна
лихва се явява основателна и следва да бъде уважена, за разликата над тези суми до
претендираните по исковата молба размери – отхвърлена, като неоснователна.
Поради несъвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в обжалваната част, а
завените претенции за мораторна лихва – уважени в посочените по-горе размери .
На основание чл.78 ал. 1 от ГПК въззиваемият следва да заплати на въззивника
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1 700 лева и направените за
водене на първоинстанционното производство разноски в размер на още 404,24 лева.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 05.12.2024 г. по т. дело № 57/2024 г. на Окръжен съд –
Благоевград , в частта , в която е отхвърлен иска, предявен от Б. – 2007“ ЕООД, Разлог, ЕИК
*********, срещу „Био Хоризонт“ ЕООД, Разлог, ЕИК 204083013К ********* за заплащане
на мораторна лихва в размер на 7 762, 72 лева , начислена върху сумата от 39 085,20 лева за
периода от 31.12.2020г. до деня на частично плащане - 30.12.2022 г. и на мораторна лихва в
размер на 4 085,23 лева, начислена върху сумата 29 085.20 лева, за последяващото забавяне
4
от 31.12.2022 г. до 10.02.2024 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Био Хоризонт“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Разлог, ул. „Шейново“ 13, ет. 2, ап. 2, представлявано от Р. Г. К., да заплати
на „Б. – 2007“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град ***,
улица “***” № **, представлявано от С. К., сума в размер на 7 111,30 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на сумата от 39 085,20 лева , дължима по фактура №
********** от 30.12.2020 г. за периода от 31.12.2020г. до деня на частично плащане -
30.12.2022 г. и сума в размер на 4 085,23 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на сумата от 29 085,20 лева , дължима по фактура № ********** от 30.12.2020 г.
за периода от 31.12.2022 г. до 10.02.2024 г., направените пред настоящата инстанция
разноски в размер на 1 700 лева и направените за водене на първоинстанционното
производство разноски в размер на още 404,24 лева .
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на сума в размер на разликата над 7 111,30 лева до
претендираните 7 762, 72 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата
от 39 085,20 лева , дължима по фактура № ********** от 30.12.2020 г. за периода от
31.12.2020г. до деня на частично плащане - 30.12.2022 г., като неоснователен.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5