№ 935
гр. Бургас, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20252120202312 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба, подадена от К. Д. К. с ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 23-0769-002203 от 06.10.2023г., издадено от
Началник група в ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 6, пр. 2 от ЗДвП, за извършено
нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на
200 лева.
Жалбоподателят оспорва правилността и законосъобразността на НП,
като излага доводи за липса на субективния елемент, доколкото е бил подведен
от служител на КАТ Бургас, че е подал молба за регистрация на МПС и това е
достатъчно за изпълнение на задължението му по ЗДвП.
В провелото се пред настоящата инстанция съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата си.
Излага, че процесното МПС е било е повреден мотор, поради което не го е
представил за регистрация, а единствено е депозирал заявление за
регистрирането му. Излага, че служител от КАТ Бургас му е казал, че това е
достатъчно и няма нужда да предприема други действия.
За административнонаказващия орган, редовно уведомен, се явява
юрисконсулт Желязкова, която оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
1
Разгледана по същество същата е основателна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебен контрол, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 21.12.2022г. на основание договор за покупко - продажба на ППС К.
Д. К., придобил собствеността над автомобил „Форд Торнео Конект“ с рег.№
*******. В законоустановения едномесечен срок по чл.145, ал.2 от ЗДвП и по-
конкретно на дата 18.01.2025г. лицето подало заявление в Сектор „ПП“ за
промяна на собственост и зачисляване на МПС в региона, но не представило
автомобила. Поради това на 22.02.2023г. регистрацията на автомобила била
прекратена.
На 26.05.2023г. бил съставен АУАН, в който актосъставителят
квалифицирал нарушението като такова по чл.145, ал.2 от ЗДвП. Въз основа
на така издадения АУАН на 06.10.2023г. било издадено и атакуваното НП, в
което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени по
преписката и решил, че “ К. Д. К. е осъществил състава на нарушението по чл.
145, ал. 2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 177, ал. 6 пр. 2 от ЗДвП, му
наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по
надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната
фактическа обстановка. На практика, жалбоподателят не спори по така
установените факти, а по правната им оценка.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от
НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е
2
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок.
Съобразно предвиденото в правната норма на чл.145, ал.2 ЗДвП
приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до
един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е
придобито от търговец с цел продажба.
Като се запозна с обжалваното наказателно постановление съдът
намира, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН описанието на нарушението както в АУАН, така и в
НП, следва да съдържа всички обстоятелства, при които е извършено. В
конкретния случай нито в АУАН, нито в НП, е посочена датата и мястото на
извършване на нарушението по чл. 145, ал.2 от ЗДвП. Тъкмо напротив в НП е
посочена единствено датата на установяване на нарушението – 26.05.2023г.
Действително, нарушението следва да се счита за осъществено след изтичане
на определен от закона срок при бездействие от страна на носителя на
задължението. Въпреки това обаче, в нито един от двата документа, не е
посочено от кога започва да тече този срок, както и неговата
продължителност, за да може да се изчисли кога се смята за довършен
фактическият състав на нарушението. Това води до невъзможност
жалбоподателят да организира адекватно своята защита, а и до невъзможност
за упражняване на съдебен контрол по правилността на фактите. С оглед на
това, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Дори да се приеме, че посочената в НП и АУАН дата – 26.05.2023г. е
датата на извършване на нарушението, отново би било налице основание за
отмяна на обжалвания акт с оглед неправилното определяне на датата на
допускане на нарушението. Видно от преписката договорът за покупко -
продажба на процесното превозно средство е от 21.12.2022г., поради което и
същото е следвало да бъде регистрирано в срок до 21.01.2023г. Като не е
сторило това в посочения срок жалбоподателят е осъществил с бездействие
състава на нарушението по чл. 145, ал. 2 ЗДвП на дата – 21.01.2023г.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати
нередовности, които са опорочили цялото производство и са довели до
незаконосъобразно издаване на НП, поради което и същото следва да се
отмени.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г.,
3
в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят
обаче не е отправил искане за репариране на сторените от него разноски в
процеса, поради което и такива не следва да бъдат присъдени.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 предложение второ от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-002203 от
06.10.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателя К. Д. К. с ЕГН **********, с адрес
***********, на основание чл. 177, ал. 6, пр. 2 от ЗДвП, за извършено
нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на
200 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4