Присъда по дело №302/2021 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И
към Присъда от 04.10.2021 г. по ВАНД № 302/2021 г. на СлОС

Производството е въззивно и е по реда на чл.378, ал.5 във връзка с
чл.313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на невлязло в сила първоинстанционно
решение, постановено по реда на глава ХХVІІІ-ма от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на обв. Н. П. Т. и допълнителна
въззивна жалба на обвиняемия чрез неговия защитник адв. С.С. – АК Бургас,
срещу Решение № 65/07.06.2021 г. по АНД № 571/2021 г. по описа на РС –
Сливен.
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е признал обв.Н. П.
Т. за виновен в това, че на 14.12.2019 г. в гр. Сливен, на бул. И.в. до КПП на
под. ***, без надлежно разрешително държал високо рискови наркотични
вещества: - коноп с нето тегло – 0.449 гр., с концентрация на
тетрахидроканабинол 14.60 %, на стойност 2.69 лв., и смес – от тютюн и
коноп с нето тегло – 0.032 гр., с концентрация на тетрахидроканабинол 0.60
%, на стойност 0.19 лева, или коноп с общо тегло 0,481 грама, на обща
стойност 2,88 лева, като случая е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5,
вр. ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК, като на основание чл.78А от НК обвиняемият е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в полза на държавата по бюджета на съдебната власт в
размер на 200 /двеста/ лева.
На основание чл. 354а ал.6 от НК съдът е отнел в полза на държавата
веществените доказателства - наркотици с общо нето тегло 0,481 грама -
коноп, подробно описано в приемателно-предавателен протокол № 69011 от
06.02.2020 г. на ЦМУ, Отдел „НОП” – гр. София.
Осъдил е обв. Н. П. Т. да заплати в полза на държавата направените по
делото разноски, а именно сума в размер на 6,00 лв. по сметка на ОД МВР –
Сливен, и сума в размер на 98,61 лв. по сметка на БНТЛ ОД МВР – Бургас.
С въззивната жалба първоинстанционният съдебен акт е оспорен като
се твърди неправилно приложение на материалния закон. Настоява се за
отмяна на решението и постановяване на нов съдебен акт, с който
обвиняемият да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение с
приложение на чл.9, ал.2 от НК. С депозираната в последствие допълнителна
въззивна жалба от обв. Н. П. Т. чрез адв. С.С. – АК Бургас, се поддържа
първоначално направеното искане за отмяна на първоинстанционното
решение и оправдаване на обвиняемия по повдигнатото обвинение.
В с.з. обвиняемият, редовно призован, не се явява. Представлява се от
защитниците си адв.Д. Б. – АК Сливен и адв. С.Р. – АК Бургас, които
поддържат въззивната жалба и допълнението към нея.
Представителят на ОП – Сливен намира решението на СлРС за
правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде потвърдено.
В ход по същество двамата защитници пледират за приложението на
чл.9, ал.2 от НК и молят обвиняемият да бъде оправдан. Адв. С. цитира
1

задължителна съдебна практика, допускаща приложимостта на чл.9, ал.2 от
НК спрямо всички престъпления по НК. Адв. Б. акцентира върху липсата на
обществена опасност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, независимо от
формалното наличие на признаците на визираното в закона престъпление.
Искането е за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на
нов, с който обвиняемият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Въззивната инстанция, след като обсъди както поотделно, така и в
съвкупност събрания по делото доказателствен материал и извърши цялостна
проверка по реда на чл. 313 сл. от НПК на правилността на решението
намира, че въззивната жалба е допустима, доколкото е подадена от надлежна
страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК, а разгледана по
същество, въззивната жалба е основателна.
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на
постановление на ОП – Сливен, с което е предложено обв.Н. П. Т. да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание за извършено от него престъпление по чл.354а,
ал.5, вр.ал.3, предл.2, т.1 от НК. Постановлението на ОП – Сливен е издадено
след служебна проверка и отмяна на постановление от 19.02.2020 г. на РП –
Сливен за прекратяване на наказателно производство по ДП № 1534/2019 г.
по описа на РУ – Сливен, вх. № 4087/2019 г. по описа на РП - Сливен, с което
на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.9 ал.2 от НК
наказателното производство по същото досъдебно производство е било
прекратено. Постановлението на ОП – Сливен, с което е предложено обв.Н. П.
Т. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание за извършено от него престъпление по чл.354а,
ал.5, вр.ал.3, предл.2, т.1 от НК, е внесено и разгледано от РС – Сливен.
Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния
съд и не се оспорва от страните. По делото са събрани необходимия обем
доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Доказателственият материал по делото е проверен и приобщен от съда по
предвидения в закона ред. Въз основа на същия се установява следната
фактическа обстановка:
На 14.12.2019 г. около 21.15 ч. при изпълнение на патрулно-постова
дейност на бул. И.в.” срещу контролно-пропускателния пункт на поделение
*** гр.Сливен, патрулен екип в състав от полицейските служители в РУ на
МВР - Сливен - свид. Й. и свид. К. спрели за проверка движещ се в посока от
ж.п. гара Сливен към бул.“Б.ш.“, л.а „Ф.Г.“ с рег. № *** След извършена
проверка на документите на водача, било установено, че автомобилът се
управлява от обв. Н. П. Т. от с. К.. В автомобила с него пътували още две
лица - Д.С.К. и К.А.Г.. След като тримата предоставили своите документи за
самоличност, полицейските служители ги попитали дали държат в себе си
вещества, забранени от закона. Тогава обв. Н. П. Т. извадил от портфейла си 1
бр. самозалепващо се полиетиленово пликче, което съдържало 1 бр. топче с
неправилна форма и 1 бр. угарка от ръчно свита цигара, съдържащи суха
2

зелена маса и заявил, че представляват марихуана за негова лична употреба. С
протокол за доброволно предаване от 14.12.2019 г. обв. Н.Т. предал на
служителите на РУ Сливен 1 бр. самозалепващо се полиетиленово пликче, с
намиращи се в него топче марихуана и 1 бр. угарка от ръчно свита цигара с
марихуана. След това служителите на РУ Сливен отвели обв. Н.Т. в сектор
ПП при ОД МВР Сливен, където му била извършена проверка за алкохол и
наркотични вещества в кръвта. И двете проби били отрицателни.
По реда на чл.212, ал.2 от НПК, чрез разпит в качеството на свидетел, е
започнало настоящото досъдебно производство, при което е бил извършен
оглед на вещественото доказателство - предадените от обв. Т. обекти,
съдържащи зелена листна маса, които при направения полеви тест са
реагирали на наркотично вещество - марихуана.
По делото е изготвена физико-химическа експертиза, според
заключението на която, топчето съдържало 0,449 гр. коноп/марихуана със
съдържание на тетрахидроканабинол - 14,60%, а угарката от саморъчно свита
цигара е съдържала 0,032 гр. коноп/марихуана със съдържание на
тетрахидроканабинол 0,60%. Стойността на наркотичното вещество,
изчислена съобразно Постановлението на МС възлиза на 2.88 лв.
Обв. Н. П. Т. е български гражданин, със средно образование, студент,
неосъждан. От уверение № 87/18.11.2020 г, издадено от Медицински
университет – Пловдив, Медицински колеж, е видно, че през 2020/2021 г.
учебна година Н. П. Т. е бил записан във втори курс по специалността
„зъботехник“ с образователно-квалификационна степен „Професионален
бакалавър“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и
доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност. Тя е
била възприета по сходен начин от първостепенния съд и кореспондира с
изложената такава в постановлението на прокурора за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия. Фактическата обстановка се
подкрепя от събрания в досъдебното производство доказателствен материал –
писмени и гласни доказателства, заключение на назначената по делото
експертиза. Настоящият състав на въззивния съд също цени приобщените
доказателства, като намира същите за безпротиворечиви относно главния
факт, подлежащ на доказване.
На база възприетите фактически констатации, първостепенният съд е
приел, че деянието, за което обвиняемият Т. е привлечен и предаден на съд е
осъществено както от обективна, така и от субективна страна. Обвиняемият
на инкриминираната дата и място без надлежно разрешително е държал
високорискови наркотични вещества – коноп с нето тегло – 0.449 гр., с
концентрация на тетрахидроканабинол 14.60 %, на стойност 2.69 лв., и смес –
от тютюн и коноп с нето тегло – 0.032 гр., с концентрация на
тетрахидроканабинол 0.60 %, на стойност 0.19 лева, или коноп с общо тегло
0,481 грама, на обща стойност 2,88 лева.
3

В конкретният случай първостепенният съд е възприел обвинителната
теза и е счел, че случаят е маловажен, без да излага подробни съображения в
тази насока. Налице е позоваване на съдебна практика с цитиран един съдебен
акт на Окръжен съд – Сливен, без детайли от същия. Въззивният съд в
настоящия му състав обаче счита, че конкретиката на настоящия казус попада
в обхвата на чл.9, ал.2 от НК, тъй като се касае за малозначително деяние,
поради което същото не представлява престъпление.
За да стигне до този извод настоящата инстанция съобрази
изключително ниската степен на обществена опасност на самото деяние,
свързана с количеството – коноп с общо тегло 0,481 грама /1 бр. топче с
неправилна форма и 1 бр. угарка от ръчно свита цигара/ и стойността на
държаното от обвиняемия наркотично вещество – 2,88 лв., предназначението
му – за лична употреба. Отчетена бе и ниската степен на обществена
опасност на самия деец. В случая се касае за млад човек, студент във висше
учебно заведение, с чисто съдебно минало. Обв.Т. няма криминалистически
регистрации. От изложеното по-горе във фактическата обстановка е видно, че
при извършената от полицейския екип проверка, Т. е признал, че
наркотичното вещество е негово и го е предал доброволно на полицаите.
Необходимо да се подчертае, че обв.Т. е проявил критично отношение към
стореното, признавайки за извършеното и оказвайки съдействие при
проверката и в хода на разследването.
Първостепенният съд не е оценил всички изброени по-горе
обстоятелства и е счел, че обв. Т. е осъществил престъпление по смисъла на
чл.354а, ал.5 вр.ал.3, т.1, предл.1 от НК, като е намерил, че случаят е
маловажен. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, съобразена и
с практиката на ВС на РБ и ВКС дава основание на въззивната инстанция да
приеме, че се касае до изключително ниска степен на засягане на
обществените отношения, защитени с разпоредбата на чл. 354а НК и
изключително ниска степен на обществена опасност на самия деец.
Несъмнено наркотичните вещества и тяхното разпространение имат
принципно вредно въздействие, но тези обстоятелства не изключват
приложението на чл. 9, ал.2 от НК. По делото няма доказателства за
съпричастността на обвиняемия към който и да е от тези два факта. Обратно,
налице са данни за продължаващо обучение на обвиняемия във висше учебно
заведение, като избраната от него специалност предполага отговорност,
задълбоченост и всеотдайност към грижата за здравето на хората и
обществото като цяло.
Действително инкриминираното деяние формално осъществява
обективните признаци на противозаконно държане на високорискови
наркотични вещества и с оглед на това попада в обсега на наказателно-
правната забрана по чл. 354а НК, тоест е противоправно. Не е налице обаче
съответстващо на тази противоправност ниво на обществена опасност на
извършеното. Оценката на едно деяние като общественоопасно зависи от
обективните негови свойства и най-вече от свойството му да застраши или да
4

причини вреда на защитени обществени отношения. При криминализиране
държането на високорискови наркотични вещества без съответното
разрешение, законодателят е имал предвид проявите, при които вероятността
от настъпването на вредоносен ефект върху правно защитените блага е
висока. А конкретният случай не е такъв. Държането на 0,481 грама коноп, не
разкрива присъщото на престъпленията по чл. 354а, ал. 1 – 5 НК ниво на
обществена опасност. То носи твърде нисък потенциал за увреждане на
правно защитените с посочената норма социални блага – човешко здраве,
обществен морал, сигурност. Няма някакво специфично съчетание на
елементи на деянието или специфика в обстоятелствата, при които е
извършено то, които да налагат друг извод за степента на
неговата укоримост и да оправдаят използването на санкционните механизми
на наказателното право спрямо обвиняемия.
Преценката за приложението на чл.9, ал.2 от НК е винаги конкретна.
Правната доктрина и съдебната практика последователно приемат, че при
обсъждане приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК за всеки
отделен казус, следва да се отчита водеща роля на оценката на степента на
обществена опасност на деянието и на втори план – степента на обществена
опасност на дееца. Настоящият случай попада в приложното поле на чл.9,
ал.2 от НК, както с оглед характеристиката на извършеното, подробно
обсъдена по-горе, така също поради ниската степен на обществена опасност
на обвиняемия. Същият е с изцяло положителна социална оценка. От
приобщените справка за съдимост, характеристични справки и уверение
издадено от Медицински университет – Пловдив е видно, че се касае до млад
човек, студент, с необременено съдебно минало, като процесното деяние се
явява изолирана проява, предвид наличните доказателства. Липсват данни за
други нарушения на установения в страната ред. Отсъства изграден стереотип
за извършване на закононарушения, не е налице обществен отзвук
обвиняемият да е лице с неприемливо социално поведение. Следва да се
отчете и обстоятелството, че при извършената от полицейските служители
проверка за алкохол и наркотични вещества в кръвта и двете проби на
обвиняемия са били отрицателни.
При категоричните данни по делото за предназначението на веществото
– именно за собствена употреба, степента на обществена опасност на
извършеното няма как да се преценява самостоятелно без съобразяване
личността на обвиняемия – млад човек, студент, без каквито и да е
противообществени прояви, оказал съдействие на органите на досъдебното
производство. В подобен смисъл е преобладаващата съдебна практика на
Окръжен съд – Сливен, напр. Решение № 88/20.06.2011 г. по ВАНД №
250/2011 г., Решение № 58/15.07.2016 г. по ВНАХД № 278/2016 г., Решение
№ 11/05.03.2019 г. по ВАНД № 3/2019 г., Присъда от 18.09.2017 г. по ВАНД
№ 477/2017 г., Присъда № 3/11.07.2016 г. по ВНАХД № 247/2016 г., Присъда
от 01.06.2020 г. по ВАНД № 112/2020 г., Решение от 24.01.2019 г. по ВАНД
№ 646/2018 г., Решение от 17.05.2011 г. по ВНАХД № 194/2011 г., Решение
5

№ 72/24.06.2011 г. по ВНАХД № 249/2011 г., Решение от 24.02.2015 г. по
ВНАХД № 21/2015 г., Присъда от 02.07.2018 г. по ВАНД № 305/2018 г.,
всички по описа на Окръжен съд – Сливен.
По тези съображения въззивният съд прие, че РС – Сливен,
постановявайки съдебния си акт, е нарушил материалния закон като е
признал обвиняемия за виновен за престъпление по чл.354а, ал.5 вр.ал.3, т.1,
предл.1 от НК и го е освободил от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба.
Поради това на основание чл.334, т.2 от НПК във вр. с чл.336, ал.1, т.3
от НПК отмени постановеното решение от РС в частта, с която Н. П. Т. е
признат за виновен и е освободен от наказателна отговорност като му е
наложено административно наказание глоба като вместо това призна
обвиняемия за невинен и го оправда по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.354а, ал.5 вр.ал.3, т.1, предл.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.190 от НПК въззивният съд, признавайки
обвиняемия за невиновен, е длъжен да отмени атакувания съдебен акт и в
частта, с която лицето е осъдено да заплати направените по делото разноски,
които остават за сметка на държавата.
Решението на СлРС следва да бъде потвърдено в частта, с която е
налице произнасяне по веществените доказателства, които са отнети в полза
на държавата.
Така мотивиран, въззивният съд постанови съдебния си акт.
Мотивите са изготвени на 05.10.2021 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
6

Номер на акта:	10
Дата:	4 октомври 2021 г.
Съдия:	Яница Събчева Събева Ченалова

Дело:	20212200600302
Тип на делото:	Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване:	17 август 2021 г.

Присъда по дело №302/2021 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите