№ 10267
гр. С., 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20251110103953 по описа за 2025 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД моли да се осъдят ответниците К. Т. М. и Г. Д. Г. да заплатят, всеки от
тях, следните суми, представляващи по 1/2 от задълженията за имота: 144.18 лв. стойност
на доставена и незаплатената топлинна енергия за периода от 1.5.2021 г. до 30.04.2022 г.,
42.78 лв. законна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 15.1.2025 г., 13.14 лв. стойност на услуга
дялово разпределение за периода от м.02.2022 г. до м.10.2022 г. и 4.02 лв. законна лихва за
периода от 16.4.2022 г. до 15.1.2025 г., и ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане. Поддържа се, че ответниците по наследство
и като съсобственици по наследство са потребители и дължат цената на ТЕ доставена в
топлоснабдения имот – ап. 2 в гр. С., .......... Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер
на договор между топлопреносното предприятие и потребителя и регламентират
отношенията във връзка с доставяне, разпределине, изчисляване, заплащане на топлинната
енергия, които общи условия са надлежно публикувани и са влезли в сила за потребителя,
без да е нужно изричното им приемане. Ищецът твърди, че за процесния период в имота е
доставена топлинна енергия, която е следвало да бъде заплатена, но длъжниците не са
изпълнили точно /в срок и по размер/ задължението си. Твърди се, че е налице и забава за
заплащане на задълженията. Твърди се, че е сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т. с.” ЕООД, като топлинна енергия за
имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Поддържа се, че за имота на ответниците са издадени такива изравнителни сметки. Ищецът
претендира плащане на вземанията в горепосочените размери. Претендира разноските по
делото.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали молба с приложено платежно
нареждане за плащане на задълженията.
Ищецът признава плащането, с което са погасени главници, мораторни и законни лихви и
част от съдебните разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Установява се от представеното от ответниците преводно нареждане, като се признава и от
ищеца, че сумите за главници и лихви, включително законната лихва до датата на плащане,
както и част от разноските за държавна такса /остават дължими 59.96 лв./ са платени след
подаване на исковата молба. Съобразно извършеното плащане, исковете за осъждане на
ответниците да платят претендираните главници и лихви следва да се отхвърлят като
погасени с плащане след завеждане на делото.
Относно разноските:
Ищцовото дружество има право на разноски по делото, тъй като не е налице хипотезата на
чл. 78, ал. 2 ГПК, защото с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на
делото. От представеното в съдебно заседание платежно нареждане се установява, че
ответниците са платили още 109.96 лв. за погасяване на дължимите по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Относно последното, съдът го определя
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и съответно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8, изр. 2
ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да надхвърля
максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл. 37, ал. 2 от Закона за
правната помощ. По аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато
сложността му е ниска /Определение № 518/03.12.2019 г. на Върховен касационен съд на
Република България, Гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение по гр. д. № 4461
по описа за 2019 г./. В случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като е
приключило в едно съдебно заседание без събиране на нови доказателства предвид
изършеното плащане. Ето защо дължимото юрисконсултско възнаграждение възлиза на 50
лв. Доколкото с извършеното плащане ответниците са погасили остатъкът от държавната
такса в размер на 59.96 лв. и юрисконсултското възнаграждение от 50 лв., разноски не
следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като погасени с плащане след завеждане на делото, предявените от „Т. С.”
ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ..........., искове с правно
2
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на К. Т. М., ЕГН
**********, да плати сумите: 144.18 лв. стойност на доставена и незаплатената топлинна
енергия за периода от 1.5.2021 г. до 30.04.2022 г., 42.78 лв. законна лихва за забава от
15.09.2022 г. до 15.1.2025 г., 13.14 лв. стойност на услуга дялово разпределение за периода от
м.02.2022 г. до м.10.2022 г. и 4.02 лв. законна лихва за периода от 16.4.2022 г. до 15.1.2025 г.,
и ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ, като погасени с плащане след завеждане на делото, предявените от „Т. С.”
ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ..........., искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на Г. Д. Г., ЕГН
**********, да плати сумите: 144.18 лв. стойност на доставена и незаплатената топлинна
енергия за периода от 1.5.2021 г. до 30.04.2022 г., 42.78 лв. законна лихва за забава от
15.09.2022 г. до 15.1.2025 г., 13.14 лв. стойност на услуга дялово разпределение за периода от
м.02.2022 г. до м.10.2022 г. и 4.02 лв. законна лихва за периода от 16.4.2022 г. до 15.1.2025 г.,
и ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т. с.” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3