№ 13
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседА.е на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20221000502354 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 97/19.04.2022 г., постановено по гр. д. № 333/2021 г. по описа на ОС-
гр. Монтана, допълнено с Решение № 168/24.06.2022 г., частично е уважен предявеният от
Л. Н. К. срещу Б. В. М. деликтен иск с правно основА.е чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 5000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от
50000 лв.), представляваща заместващо обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от смъртта на неговия близък родственик Ц. Н. Х. (брат), настъпила на 28.11.2017 г.
вследствие на ПТП, ведно със законната лихва върху главното парично притезА.е от
25.10.2018 г. до окончателното му заплащане. Изцяло са отхвърлени предявените от А. Н. Б.
и Г. Н. К. деликтни искове с правно основА.е чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от по
50000 лв. (за всеки един от тях), представляваща заместващо обезщетение за причинените
им неимуществени вреди от смъртта на техния близък родственик Ц. Н. Х. (брат),
настъпила на 28.11.2017 г. вследствие на ПТП, ведно със законната лихва върху главните
парични притезА.я от 25.10.2018 г. до окончателното им заплащане.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че по деликтния иск,
предявен от брата на починалия - Л. Н. К., са установени всички правопораждащи спорното
материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за
справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от
настъпване на процесното увреждащо събитие е в размер на сумата от 5000 лв. Достигнал е
до правния извод, че в процеса на доказване не установено по несъмнен начин, че между
брата и сестрата на починалия - А. Н. Б. и Г. Н. К., е била налице изключителност в
отношенията им, т.е. тези отношения да са се отличавали с извънредно близост, житейска и
емоционална свързаност извън обичайната между братя и сестра.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците в частта, в
1
която предявените активно субективно съединени деликтни искове са отхвърлени - над
сумата от 5000 лв. (за брата Л. Н. К.) до размера от 20000 лв., респ. до сумата от 20000 лв.
(за брата и сестрата А. Н. Б. и Г. Н. К.), ведно със законната лихва върху главните парични
притезА.я от 25.10.2018 г. до окончателното им заплащане. Въззивниците поддържат, че в
обжалваната част решението е необосновано, тъй като от събрА.те по делото доказателства
се установява, че ищците са изживели изключително тежко загубата на своя брат, поради
което определеният размер на заместващото обезщетение (за брата Л. Н. К.) не отговаря на
обществените критерии за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, т.е. той не
съответства на действително претърпените болки и страдА.я, респ. поради доказаната
изключителност в емоционалната връзка между А. Н. Б. и Г. Н. К., от една страна, и
загиналия им брат, от друга, е справедливо за преживените от тях болки и страдА.я да бъде
присъдено заместващо обезщетение.
Въззиваемият-ответник не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба, но в проведеното пред САС о. с. з. на 06.12.2022 г. неговият процесуален
представител навежда подробни правни доводи за нейната неоснователност.
Решението не е обжалвано от ищците в частта, в която предявените от тях деликтни
искове са отхвърлени над сумата от по 20000 лв. до пълния им предявен размер от по 50000
лв., а от ответника в частта, в която предявеният от Л. Н. К. иск е уважен до сумата от 5000
лв., поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
огрА.чен от релевирА.те въззивни основА.я в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Съдът, като съобрази доводите на стрА.те и събрА.те писмени и гласни
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
ОС-гр. Монтана е бил сезиран с активно субективно съединени деликтни искове с
правно основА.е чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на заместващо
обезщетение за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно (деликтно) основА.е,
трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез
действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между предписаното от
уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от
дееца); 3) причиняване на неимуществени вреди от лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдА.я, които в съответния установен по делото случай е справедливо да бъдат
обезщетени; 4) причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия
вредоносен резултат; 5) това противонормено поведение трябва да е виновно (в
гражданското право вината като субективен елемент на имуществената отговорност се
презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен
искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди при
настъпване на процесното увреждащо събитие на 28.11.2017 г. – за сумата от 5000 лв. за
брата Л. Н. К., основА.ето (правопораждащите спорните материални права юридически
факти) на този осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по
настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд
2
правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
при определяне размера на заместващото обезщетение, а по отношение на другите двама
ищци – единствено по отношение на обстоятелството дали притежават активна материална
легитимация за заплащане на заместващо обезщетение за преживените от тях
неимуществени вреди при смъртта на техния брат.
Неоснователен е правният довод на въззивниците А. Н. Б. и Г. Н. К. за неправилност
на първоинстанционното решение, тъй като ОС-гр. Монтана обосновано е достигнал до
правния извод, че тези ищци, които са брат, респ. сестра на починалия при настъпване на
процесното застрахователно събитие Ц. Н. К., в конкретния случай не са измежду кръга от
лица, които притежават субективното право да получат заместващо обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния близък (брат). Както е изяснено
в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, материално
легитимирА. да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.V.1961 г. и ППВС № 5/24.ХI.1969 г., както и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдА.я, които в съответния
установен по делото случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на решението
се подчертава, че най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се
ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска
връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдА.я от загубата му. С ППВС №
5/24.ХI.1969 г. е допълнен кръгът на най-близките, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди, извън тези, изброени в ППВС № 4/25.V.1961 г., а именно
материалноправно легитимирА. са и отглежданото, но неосиновено дете, съответно
отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане. Както е
изяснено обаче в тези задължителни за правосъдните оргА. тълкувателни акта на ВС, респ.
на ВКС, правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно – то може да бъде
упражнено, ако претендиращият обезщетение докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно нормативните
правила, уредени в чл. 52 ЗЗД. В тълкувателното решение е прието, че макар и братята и
сестрите да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, поради което връзките помежду
им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост,
при смъртта на някой от тях, причинена от деликт, за преживелия близък се поражда
субективно право да получи заместващо обезщетение за причинените му неимуществени
вреди само по изключение, а именно когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдА.я, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а
ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е
понесъл морални болки и страдА.я, които в достатъчна степен обосновават основА.е да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на
Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия.
Терминът „изключителност” от лексикална (семантична) гледна точка означава
обстоятелство, което се е осъществило извън обичайното, типичното проявление на фактите
и явленията в обективната действителност, т.е. когато неговите проявни форми излизат
извън повтарящото се в живота правило за поведение (събитието е извънредно, специално).
В този смисъл, изключението се свързва с отклонение от типичното, често повтарящото се,
извън обичайната социална, емоционална и духовна среда, в която човек се ражда, развива
3
се и получава духовна, морална и материална подкрепа.
Следователно, духовната връзка между починалия и родственика (в конкретния
случай между братя и сестра) трябва да е изградена и да се развива в по-дълбока, по-трайна
и в по-голяма степен от общоприетите за морала на съвременното българско общество
емоционална привързаност, така че скръбта от трагичната кончина на близък родственик
значително да превишава интензитета на естествената горест, чувство за безпомощност и
трагична непрежалимост. В обратната ситуация – когато преживелият родственик е в
състояние в един сравнително кратък период от време (когато неблагоприятните
емоционални последици за неговата духовна сфера от кончината на негов близък - брат, са
преодолими и той би могъл да възстанови не само социалните си общувА.я, но и радостта
от живота, свързана с преодоляване на ежедневни трудности в своята професия, бит и най-
близък семеен кръг) да се отдели от естественото състояние на скръб, мъка и вглъбеност, то
изживените болки и страдА.я при трагичната кончина на негов близък не биха се
отличавали с изключително висок интензитет, в какъвто смисъл са дадените тълкувателни
разяснения на ВКС.
В конкретния случай, за да възникне активната материална легитимация на ищците
(братя и сестра на починалия при настъпване на процесното трагично събитие), следва в
процеса на доказване да се установи чрез главно и пълно доказване (по несъмнен, безспорен
начин, както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК), че те - със своя
починал родственик (техния брат), са изградила такава духовна и емоционална връзка, която
да е била трайна, като болките и страдА.ята от загубата на техния брат да са с по-висок
интензитет от обичайните, както и те да са продължили в относително дълъг период от
време. Такъв житейски конекситет би възникнал, когато отношенията между брата и
сестрата са изключително дълбоки – напр. когато са полагА. взаимни грижи за тяхното
образовА.е, професионална реализация, финансово подпомагане, гледане на болен брат или
сестра, или техен близък, изграждане на чувство за общност при споделяне на значителни
житейски трудности и предизвикателства и пр. Едва в тази житейска ситуация, когато
братът или сестрата възприема своя брат или сестра като изключително близък човек, на
когото основно да са разчитали през своето социално и нравствено съзряване, смъртта на
този близък родственик би довело до травматични последици в психиката на брата или
сестрата, които би следвало, с оглед на критериите за справедливост, предписА. в правната
норма на чл. 52 ЗЗД, да бъдат обезщетени чрез заплащане на заместващо обезщетение - чрез
присъждане на конкретна парична сума.
От събрА.те по делото доказателства - свидетелските показА.я, обаче не се
установиха превишаващи естествената скръб и горест у ищците болки и страдА.я от
трагичната кончина на техния брат, които да обуславят изключителността на тези
негативни емоционални състояния, респ. не се установи, че те са продължили в един
продължителен период от време, като са били съпроводени с дълбока депресия и чувство
на безизходица и непреодолимост. Напротив – от пресъздадените пред съда субективни
възприятия на свидетелите се установява, че между братята и сестрата, от една страна, и
починалия, от друга, са били изградени обичайни за българското общество топли
отношения, характеризиращи се с обич, доверие и взаимност („С брат си Ц. бяха в много
добри отношения, като малки живееха в една къща – като малки бяха заедно, а после
4
продължиха да живеят, но отделно… Ходеха редовно на гробището след смъртта му. Ц. не е
женен. Братята се събираха за всеки един празник… Според мен всеки един е в тъга заради
брат си. Ц. не работеше никъде преди да почине. Той си има къща в селото, при леля си
живее” – свидетелят Г. А.; „След инцидента аз дойдох и звъннах на Любен, че са блъснали
брат му. Той реагира много зле. По телефона дори се разрева… Братята и сестрата се
погрижиха за всички ритуали и за погребението… Зле понесоха смъртта му, бяха
разстроени. Между Ц. и Л. отношенията бяха добри, поддържаха се, контактуваха, ходеха
си. Обръщаха му внимА.е по празници, защото той не беше женен. Ц. живееше отделно от
тях. Все още скърбят за него. Ходят все още на гробищата, правят помени, „Задушница”.
Споменават брат си. Стават все по-тъжни (все пак е загуба на брат” – свидетелят Е. А.).
От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и неоспорена от
стрА.те СПЕ, извършела психологическа беседа с ищците, не се установяват превишаващи
естествената скръб и горест от внезапната смърт на близък родственик (брат) емоционални
и психически състояния – 1) Л. Н. К. – приел е смъртта на брат си по травматичен за
психиката му начин, като това обстоятелство се е отразило на психическото му здраве към
тогавашния момент, развил е психо-соматична симптоматика, но към настоящия момент не
се наблюдават необичайни промени в поведението му, които да се обусловени от
преживяното; 2) А. Н. Б. – приела е смъртта на брат си по болезнен, но не и по травматичен
за психиката й начин, като това обстоятелство се е отразило на психическото й здраве в
грА.ците на нормалната траурна реакция и загуба при смърт на близък (към настоящия
момент не се наблюдават необичайни промени в поведението му, които да се обусловени
от преживяното) и 3) Г. Н. К. - приел е смъртта на брат си по болезнен, с елементи на
психическа травма (не в такава степен на интензивност както при Л.), като това
обстоятелство се е отразило на психическото му здраве в негативен аспект към тогавашния
момент (към настоящия момент не се наблюдават необичайни промени в поведението му,
които да се обусловени от преживяното).
Следователно, при преценка на всички приети за установени правнорелевантни
факти (аналитично и съобразно конкретния житейски контекст), въззивният съд достигна до
категоричния фактически извод, че между ищците и техния внезапно починал брат са
съществували близките отношения, които се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа и емоционална близост. Установява се, че ищците Л. Н. К. и А. Н. Б. са изградили
свое семейство (ищецът Г. Н. К. не е семеен), а загиналият е живял при своята леля, като са
поддържали помежду си нормални човешки, братски и сестрински отношения, като при
всяка отдала им се възможност са се виждали.
Изцяло в съответствие с нормалната човешка логика, а и следователно правно
обосновано се явява съждението, че с оглед на обстоятелството, че при настъпване на
процесното ПТП напълно естествено е ищците да са се намирала в стресово състояние,
емоционално напрегнати, с непрестанно чувство на тъга и болка, като известен период те са
били емоционално дебалансирА.. Но от събрА.те по делото доказателства не се установи, че
ищците са поела грижата, вкл. издръжката за загиналия или негов близък, респ. че са
5
подпомагали брат си в образовА.ето му, професионалната и личностна реализация (през
цялото му съзряване като личност), че взаимно и при съвместна подкрепа са преодолявали
значими житейски препятствия, за да могат техните отношения да се окачествят като
изключение от общоприетите близки взаимовръзки между родственици в традиционното
българско общество. Напротив, изясни се, че ищците Л. Н. К. и А. Н. Б. са изградили свои
семейства, които им оказват морална подкрепа, вкл. и за преодоляване негативните
преживявА.я, свързА. с кончината на техния брат.
Нещо повече, въззивният съд не отрича и пренебрегва мъката, която ищците са
изпитвали при смъртта на техния брат, но, както бе изяснено, за да възникне в техния
патримониум субективно право за заплащане на заместващо обезщетение за причинените
им неимуществени вреди, следва да се установят превишаващи по интензитет (над
обичайните) негативни емоционални преживявА.я. И когато от събрА.те по делото
доказателствени средства съдът не установи тези превишаващи нормалните, обичайните
болки и страдА.я при кончината на много близък родственик, той прилага точно и правилно
закона съобразно задължителните за него тълкувателни разяснения.
При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства и изложените правни
съображения настоящата съдебна инстанция достига до категоричния правен извод, че не е
установено в процеса на доказване, че ищците (вкл. и Л. Н. К.) са активно материално
легитимирА. - съобразно критериите за справедливост (пояснени и с ТР № 1/21.06.2018 г. на
ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК), да получат заместващо обезщетение за претърпените
болки и страдА.я от трагичната кончина на техния брат.
Но тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила (като необжалвано от
ответника в тази част) в частта, в която е уважен предявеният от Л. Н. К. деликтен иск за
сумата от 5000 лв., въззивният съд не може – в противоречие с основния принцип в
българския граждански процес, уреден в чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК, за забрана влошаване
положението на жалбоподателя (reformatio in pejus), да отмени решението в тази част,
поради което приема, че присъденото от първоинстанционния съд заместващо обезщетение
за причинените от делинквента неимуществени вреди при смъртта на неговия брат, които не
се отличават с изключителност, а се характеризират с обичайната в този случай горест и
мъка, не надвишава сумата от 5000 лв. (съобразно критериите за справедливост, установени
в правната норма на чл. 52 ЗЗД).
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада
изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, макар и по различни
правни съображения по отношение на деликтния иск, предявен от Л. Н. К., въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 97/19.04.2022 г., постановено по гр. д. № 333/2021 г.
по описа на ОС-гр. Монтана, допълнено с Решение № 168/24.06.2022 г. – в обжалваната му
6
част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на стрА.те.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на стрА.те.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7