№ 7948
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110169058 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът ********** е предявило против Р. К. Ч. обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 200 ЗЗД
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумите - главница в размер на 2124.49лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес *****************,
ведно със законна лихва от 30.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от
15.09.2019г. до 20.07.2021г. в размер на 273,71лв., главница в размер на 24,68лв.
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2018г. до 20.07.2021г., ведно със законната лихва от 30.07.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от
31.07.2018г. до 20.07.2021г. в размер на 5,14лв., за които суми има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 45238/2021г. по описа на
СРС, 27 състав. (с протоколно определение от 30.06.2022г. съдът е прекратил делото на
основание чл.232 ГПК поради частично оттегляне на исковите претенции за сумите:
главница в размер на 2124.49лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ
се на адрес *****************, ведно със законна лихва от 30.07.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 15.09.2019г. до 20.07.2021г. в размер на 273,71лв., главница в
размер на 24,68лв. представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.06.2018г. до 20.07.2021г., ведно със законната лихва от 30.07.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за
1
периода от 31.07.2018г. до 20.07.2021г. в размер на 5,14лв., т.е. за ½ от задължението).
Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за топлоснабден
имот в *************, като за периода м.05.2018г. до м.04.2020г. е ползвала топлинна
енергия, но не я е заплатила, както и за периода м.06.2018г. до м.04.2020г. не е изплатила
такса за дялово разпределение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, в който оспорва исковете.
Сочи, че е собственик на ½ ид.ч от процесния имот. Твърди, че топлинна енергия не е
доставяна и консумирана. Прави възражение за частично погасени по давност суми.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното
от фактическа страна следното:
От приобщеното ч.гр.д. № 45238/2021г. по описа на СРС, 27 състав, се установява, че е
образувано въз основа на заявление вх.№ 35018/30.07.2021г., въз основа на което на
07.08.2021г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с
която е разпоредено: Р. К. Ч., ЕГН: **********, *************** да за плати на заявителя
**********, ЕИК: **************, сумите: главница в размер на 4 248,98 BGN /четири
хиляди двеста четиридесет и осем лева и 98 стотинки/, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: *****************, ведно със законна лихва от 30.07.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019г. до 20.07.2021 г. в размер на 547,43
BGN /петстотин четиридесет и седем лева и 43 стотинки/, главница в размер на 49,36 BGN
/четиридесет и девет лева и 36 стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва
от 30.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.07.2018г. до 20.07.2021 г. в размер на 10,28 BGN /десет лева
и 28 стотинки/, държавна такса в размер на 97,12 BGN /деветдесет и седем лева и 12
стотинки/, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 BGN /петдесет лева/. В срока
по чл.414 ГПК е подадено възражение от длъжника, поради което съдът с разпореждане №
16093/13.09.2021г. е дал указания до заявителя по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в изпълнение на
които ищецът в срок е предявил настоящият иск. С протоколно определение от 30.06.2022г.
съдът е прекратил делото на основание чл.232 ГПК поради частично оттегляне на исковите
претенции за сумите, като е обезсилил издадената заповед в съответните части.
Приет по делото е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 89, том 1, рег.№
4274, дело № 085/2011г. от 24.08.2011г., от който се установява, че Р. К. Ч. дарява на майка
си *********** процесния недвижим имот - *************. Видно от приетото по делото
удостоверение за наследници изх.№ 1944/19.04.2021г. се установява, че *********** е
починала на 12.04.2021г., като е оставила за наследници Динко Петров Червендинев
(съпруг) и дъщеря си Р. К. Ч..
Приети по делото са Общите условия за продажба на топлинна енергия от
2
************** на потребители за битови нужди в гр.София, действащи след 26.06.2016г.,
представени към исковата молба.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния период
от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в процесния имот е доставена топлинна енергия в размер на
4200.34лв с ДДС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главният иск, следва да са налице следните материални
предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор
за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя
(т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на
потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна
енергия в твърдяното количество на купувача. Във връзка с твърденията на страните,
ищецът следва да докаже, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за
процесния обект, че е доставено твърдяното количество топлинна енергия за процесния
обект в процесния период.
От приетото удостоверение за наследници и договора за дарение съдът приема за
доказано, че наследодател на ответницата е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153
ЗЕ, съответно ответницата отговаря съразмерно на наследствения си дял от ½, т.е. за
половината от доставеното количество топлинна енергия.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
общоизвестните Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците и без да
са ги приели изрично, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. В чл.33 (ОУ в сила от
27.06.2016г.) е прието, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, след което
се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата.
По отношение на размер на доставеното количество топлинна енергия, съдът
кредитира заключението на вещото лице по СТЕ, съгласно което се установява, че за
процесния недвижим имот, за процесния период е била доставяна от ищеца услугата за
топлинна енергия в размер на 4200.34лв с ДДС, съответно ответницата отговаря за ½ от
задължението или 2100,17лв. до който размер искът е основателен, съответно
неоснователен за разликата до пълния претендиран размер (след определението за
прекратяване по чл.232 ГПК) от 2124,49лв.
3
По иска по чл.86 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Съгласно чл.33 от ОУ е предвидено, че при неизпълнение в срок на задълженията в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, се дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата
сума за топлинна енергия. За периода от 15.09.2019г. до 20.07.2032г. съдът определи
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху дължимата главница в размер на
общо 270,58лв. по реда на чл.162 ГПК.
Искът за главница за дялово разпределение следва да се отхвърли поради това, че
ищецът не проведе пълно и главно доказване на обстоятелствата по наличие на договор
между ищеца и дружество за дялово разпределение ************, така и договор между
последното и потребителите в сградата, както и да докаже извършване на услугите, за което
е поето задължение за плащане спрямо топлофикационното дружество, напротив по делото
се установява, че е осъществена услугата дялово разпределение, но не и от твърдяната
фирма за дялово разпределение без да има изменение на иска.
Акцесорният иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
следва да се отхвърли с оглед чл.119 ЗЗД, така и поради това, че в чл.22 от ОУ липсва срок
за плащане на услугата за дялово разпределение, поради което купувачът изпада в забава
след поканата (чл.84, ал.2 ЗЗД), поради което и доколкото по делото няма доказателства за
покана за плащане на главницата за дялово разпределение преди подаване на заявлението,
то искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение е неоснователен
(така и решение № 3959/22.12.2022г. по в.гр.д. № 10130/2021г. по описа на СГС).
По възражението за погасителна давност:
Вземанията за топлинна енергия и за лихва се погасяват с тригодишната давност по
чл.111, б. „в“, пр.2 и пр.3 ЗЗД. Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е
уредено в Общи условия, в които е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Процесният период е от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., а заявлението по
чл.410 ГПК е подадено на 30.07.2021г., от което с оглед фикцията по чл.422 ГПК се счита
предявен иска, като с оглед чл.3, т.2 ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от
13.03.2020г. до 22.05.2020 г., следователно възражението за давност се явява неоснователно
с оглед изискуемостта на задължението и спиране течението на давностния срок.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат двете страни.
Ищецът е сторил разноски в исковото производство в размер на 222,84лв. за д.т., вкл.
претендира за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер
от 100лв., 351лв. за депозит за в.л. за СТЕ, а за заповедното е доказал сторени разноски в
размер на 97,12лв. за д.т. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение или общо 820,96 лв.,
поради което и с оглед частичната основателност на исковете следва да му се присъдят
разноски в размер на 400,79лв.
4
Ответникът не е доказал сторени разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК от
**************, с ЕИК *********** и със седалище и адрес на управление ************,
положителни установителни искове с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че Р. К.
Ч., ЕГН: **********, *************** дължи на **********, ЕИК: **************,
сумите: главница в размер на 2100,17лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: *****************, ведно със законна лихва от 30.07.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 15.09.2019г. до 20.07.2021 г. в размер на 270,58лв., за които
суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
07.08.2021г. по ч.гр.д. № 45238/2021г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 2124,49лв.,
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 273,71лв., ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 24,68лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 30.07.2021г. до изплащане на вземането,
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.07.2018г. до 20.07.2021г. в размер на 5.14лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Р. К. Ч., ЕГН: **********,
*************** да заплати на **************, с ЕИК *********** и със седалище и адрес
на управление ************, разноски делото в размер на 400,79лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5