№ 686
гр. Б., 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120202272 по описа за 2023 година
Производството по делото е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано по повод жалбата на И. Н. Д. с ЕГН ********** от гр.В., със съдебен адрес
в гр.В., ул.“... чрез адв.Ж. Г. АК-В. (изрично упълномощен) против наказателно
постановление №23-0769-000590/03.05.2023г, издадено от Началник група към ОДМВР-Б.,
сектор „Пътна полиция“-Б., с което за извършени нарушения по чл.5 ал.1 т.1 и по чл.123
ал.1 т.3 б.“а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.185 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са
наложени наказания глоба от 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 (един) месеца.
Със жалбата се моли за отмяна на НП, като се счита за незаконосъобразно. Акцентира
се върху незнанието на жалбоподателя, че имало съприкосновение от управлявания от него
автомобил върху друг автомобил, което прави извършеното нарушение несъставомерно от
субективна страна. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят-редовно призован, не се явява лично. Не се
представлява. Представя се писмено становище от упълномощен адвокат. Не се сочат нови
доказателства.
За административнонаказаващия орган се явява ЮК надлежно упълномощен. Моли
съдът да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление и се претендира ЮК
възнаграждение.
В качеството на свидетели по делото бяха разпитани актосъставителят Х. Хростов и
1
свидетелят по акта Д. Г..
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
На 29.01.2023г за времето от 07,00 часа до 19,00 часа свидетелят Х. на длъжност
мл.автоконтрольор в сектор КАТ и колегата му Д. Г. били заедно в една смяна на работа. В
14,30 часа били повикани във връзка с настъпило пътнотранспортно произшествие с
напуснал участник и паркиран автомобил на паркинга на магазин „Л.“, находящ се на
ул.“П.“ зад а. З. в гр.Б.. При пристигане на мястото на ПТП установили пострадалият
автомобил марка Сузуки модел Гранд Витара с рег.№ ... и неговият собственик. Последният
посочил, че бил в магазина за определено време и като излязъл намерил върху автомобила
си бележка, че точно определен автомобил с посочен регистрационен номер го е ударил
докато е правил маневра на паркинга. Свидетелите Х. и Г. направили справка чрез ОДЧ по
повод посочения в бележката автомобил и се оказало че е „рент а кар“. Собственикът на
пострадалия лек автомобил марка „Хюндай“ модел „Тусон“ с рег. № ... бил освободен след
като предварително свидетелят Х. направил снимка на тази част от автомобила му, по която
си личали следите от удара (виж приложения диск). Водачът на пострадалия лек автомобил
бил освободен след като с него била проведена беседа, взето му било сведение и била
попълнена декларация и бил освободен. Свидетелите посетили офиса на фирмата, чиято
собственост бил автомобилът „рент а кар“–участник в ПТП. Там получили имената и адреса
на другия участник в ПТП. Намерили водача, който им показал и автомобила, който
управлявал. На този автомобил свидетелите също направили снимки (в диска), като с
измерване на височината на следата свидетелят Х. установил, че следите съответстват на
щетите нанесени на пострадалия автомобил. Тъй като било вече късно, свидетелите
уведомили жалбоподателя да се яви в сектор „ПП“–Б. на следващия ден, където следва да се
изготвят документи във връзка с настъпилото ПТП. На следващия ден в сектор „ПП“ се
явили жалбоподателят и собственикът на пострадалия автомобил. Пред тях и след като им
взел сведения актосътавителят Х. съставил протокол за ПТП (лист 10) и им предоставили
формуляри за попълване на декларации. Жалбоподателят попълнил и декларация по чл.188
от ЗДвП, от която станало ясно, че на 29.01.2023г, около 14,40 часа той е управлявал МПС
лек авнтомобил с рег.№.... В същия ден след изясняване на обстановката свидетелят Х.
съставил АУАН серия АД и бланков №337223 (лист 6 от делото). В него вписал, че на
29.01.2023г в 14,40 часа на паркинга на магазин „Л.“, находящ се на ул.“П.“ в гр.Б., зад а. З.,
жалбоподателят като водач на МПС –л.а. марка „Хюндай“ модел „Тусон“ с рег.№ ... при
извършване на маневра завиване наляво с цел да навлезе в реда на паркираните МПС
допуснал ПТП с паркирания от дясната му страна л.а. марка „Сузуки“ модел „Гранд Витара“
с рег.№ ..., като му нанесъл имуществени вреди. Водачът на лекия автомобил марка Хюндай
не останал на мястото на произшествието за установяване на вредите и го напуснал.
Правните квалификации на нарушенията били по чл.5 ал.1 т.1 и по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от
ЗДвП. Жалбоподателят получил екземпляр от акта, разписал го без възражения. Такива не
постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
2
Като взел предвид акта, събраните писмени доказателства
административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем наказателно
постановление № 23-0769-0000590 (лист 5 от делото), в което при пълна идентичност с
фактическата обстановка в акта и правните квалификации на нарушенията, на
жалбоподателката на основание чл.185 е наложена глоба в размер на 20 лева и на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП били наложени две наказания –глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания
доказателствен материал по делото: акт за установяване на административно нарушение
серия АД и бланков №337223 от 30.01.2023г, наказателно постановление № 23-0769-000590
от 03.05.2023г., справка за нарушител/водач (лист 14 и 15 от делото), протокол за ПТП
№1793894 от 30.01.2023г, декларация по чл.188 от ЗДвП , декларации от дваманта
участници в ПТП заповедта на министъра на вътрешните работи и два брой пълномощни
като и два броя становища.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Х. и Г. като ги намира за последователни,
логични и безпристрастни.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния 14 дневен срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (лист 5 на гърба и пощенското клеймо на лист 4 от делото), подадена от
легитимно да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт и пред родово и местно
компетентен съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав след извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП
със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи на лист 16 и
17 от делото), в срока по чл. 34, ал. ал.1 и ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен от полицейски
служител заемащ длъжността младши автоконтрольор и съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДвП е
компетентен да осъществява посоченото. От формална страна са спазени императивните
норми на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
За осъществяването на първото вменено на жалбоподателя нарушение –това по чл.5
ал.1 т.1 от ЗДвП, съдът съобрази следното:
Съгласно нормата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП участниците в движението не трябва да
поставят в опасност живота и здравето на хората и да причиняват имуществени вреди.
Очевидно, в настоящия казус жалбоподателят в качеството на водач и участник в
движението с поведението си е причинил на друг лек автомобил имуществени вреди
изразяващи се в щети по заден десен калник и задна дясна броня. Правилно и
3
законосъобразно е избрана нарушената правна норма както и правилно е избрана и
административнонаказващата разпоредба на чл.185 от ЗДвП, в която законодателят е
определил единствено наказание глоба във фиксиран размер от 20 лева за водач, който
нарушава правилата за движение назад. По несъмнен начин се доказа осъщественото от
обективна и от субективна страна административно нарушение по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП от
жалбоподателя Д.. Наказанието по чл.185 е фиксирано-глоба в размер на 20 лева.
Относно другото нарушение–това по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП:
От доказателствата по делото явства, че жалбоподателят не е спрял след като е
реализирал ПТП. Това, че е разбрал, че е допуснал ПТП явства от следите оставени върху
двата автомобила. Свалена е боята на пострадалия автомобил и следи от същата е била
установена върху автомобила управляван от жалбоподателя. Освен това е налице и огъване
и деформиране на бронята и калника на пострадалия автомобил. Следователно ударът е бил
достатъчно силен за да бъдат оставени такива поражения. Това ПТП е направило
впечатление на намиращ се наблизо очевидец, който е имал доблестта да запомни и запише
модела и регистрационния номер на управлявания от жалбоподателя автомобил, за да може
да му бъде потърсена отговорност. Водачът Д. е бил установен благодарение на тези
бележка оставена от неизвестен очевидец на ПТП.
Видно от изложеното по-горе и по мнение на настоящата инстанция на жалбоподателя
следва да се вмени нарушаване нормата на чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП, тъй като видно от
доказателствената съвкупност такова поведение е налице. Съгласно правилото на чл.123
ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП, водач на ППС, който е участник в пътно транспортно произшествие
само с имуществени вреди е длъжен да остане на място и да установи какви са последици от
произшествието. На първо място е налице ПТП съгласно дефиницията на §6 т.30 от ДР на
ЗДвП, тъй като вследствие на настъпило събитие на пътя, по време на управление на ППС,
по автомобила на паркирания на обществен рпаркинг автомобил са били нанесени
материални щети. Тези щети са описани в изготвения протокол за ПТП. Водачът Д. е
участник в ПТП съгласно дефиницията на §6 т. 27 от ДР на ЗДвП, тъй като с поведението е
допринесъл за настъпването на ПТП. След съприкосновението Д. е усетил
съприкосновението поради силата на удара. При тези обстоятелства жалбоподателят е имал
обективна възможност да разбере, че е ударил друго МПС и е имал възможност да спре и да
установи нанесените по другото МПС материални щети, но не го е направил, потеглил е в
неизвестна посока и само случайността, че свидетел очевидец на ПТП е наблюдавал
нарушенията и е предупредил пострадалия, което пък е спомогнало да бъде установен.
Съдът не кредитира защитната теза на жалбоподателя, че не е разбрал, че е извършил ПТП,
тъй като това се опровергава от свидетелските показания и от съответния протокол за ПТП,
който той е подписал.
За това нарушение съгласно нормата на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП наказанията са две:
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева.
Административнонаказващият орган е съобразил обществената опасност на дееца Д.
(съгласно справката за нарушител той е системен нарушител по ЗДвП за двадесет години
4
шофьорски стаж) и е съобразил обществената опасност на деянието и му е наложил
наказанията към минималните предвидени в закона размери -100 лева глоба и 1 месец
лишаване от право да управлява МПС, които съдът намира да справедливи.
В хода на административнонаказателното производство по никакъв начин не е било
накърнено правото на защита на жалбоподателя. Съдът не констатира пороци в процеса на
констатиране на нарушението и издаването на обжалваното наказателно постановление.
Наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде безусловно потвърдено.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към
чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи,
че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай, представителя на
административнонказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение,
което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева
и поради това съдът следва да се произнесе като осъди жалбоподателя да го заплати в полза
на ОДМВР –Б..
Предвид гореизложеното, Б.кият районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0769-000590/03.05.2023г,
издадено от Началник група към ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“-Б., с което на И. Н. Д.
с ЕГН ********** от гр.В., със съдебен адрес в гр.В., ул.“... чрез адв.Ж. Г. АК-В. за
извършени нарушения по чл.5 ал.1 т.1 и по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на основание чл.185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 (двадесет)
лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени наказания глоба от 100 (сто) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месеца.
ОСЪЖДА И. Н. Д. с ЕГН ********** от гр.В., със съдебен адрес в гр.В., ул.“... чрез
адв.Ж. Г. АК-В. да заплати в полза на ОДМВР-Б. ЮК възнаграждение в размер от 80
(осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Б.
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6