№ 16089
гр. София, 03.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110115855 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
П. П. И. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 2406/2023 г. по описа
на СРС, което на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС следва да се приложи към настоящото дело.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ответникът е направил изрично признание на всички факти, предмет на ССчЕ и
на СТЕ, поради което искането следва да бъде отхвърлено, като фактите бъдат
отделени като безспорни.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на
„Бруната” ООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е
длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Искането е
основателно, поради което следва да бъде уважено.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за задължаване на „Бруната” ООД по
реда на чл. 190 ГПК да представи посочените в исковата молба заверени преписи от
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния
имот през исковия период.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 ГПК „Бруната” ООД, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. “Братя Бъкстон” № 85 като трето лице – помагач
на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Бруната” ООД в едноседмичен срок от
получаване на съобщението с настоящото определение да представи в заверен препис
намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на
1
топлинната енергия в процесния имот през исковия период, включително документите
за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата
на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост,
протоколи за неосигурен достъп на служител на дружеството за отчет на
измервателните уреди, като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да приложи
разпоредбата на чл. 161 ГПК и да приеме, че отчитане не е извършвано.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС ч.гр.дело № 2406/2023 г. по описа на СРС
към настоящето дело.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане изготвянето на СТЕ и ССчЕ.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 01.06.2023 г. от 10:50 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
Да се връчат на конституираното трето лице-помагач преписи от исковата молба,
приложенията към нея, отговора на исковата молба и настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Предявени са за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на цена на
доставена топлинна енергия, такса за дялово разпределение и за обезщетение за забава
в размер на законната лихва.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ответника П. П. И. за сумите,
както следва: 621,86 лева (шестстотин двадесет и един лева и 86 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
17.01.2023 г. до изплащане на вземането, 91,17 лева (деветдесет и един лева и 17
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 16.12.2022 г.,
29,40 лева (двадесет и девет лева и 40 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 17.01.2023 г. до изплащане на вземането, 5,84
лева (пет лева и 84 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
10.04.2020 г. до 16.12.2022 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет
и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
В законоустановения срок длъжникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422
вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за сумите в заповедта за
изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове
за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения
2
имот: ......... Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и
лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираните вземания
така, както са установени в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. На първо
място оспорват основанието, въз основа на което ищцовото дружество претендира
вземанията, като отрича наличието на облигационна връзка между страните. Сочи, че
не е собственик, нито ползвател на процесния имот, поради което не е обвързан от
общите условия на ищеца. Отделно, счита, че не са настъпили предпоставките за
претендиране на мораторна лихва за забава от страна на ищцовото дружество. Счита,
че недължима е и претендираната сума за дялово разпределение, доколкото
сключеният с трето лице договор не може да обвърже ответника. Намира за недължима
и претендираната мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, тъй
като не е настъпила изискуемостта за претендирането й. В случай на установяване
наличието на облигационна връзка, в условията на евентуалност прави възражение за
настъпила погасителна давност на част от претендираните суми за периода преди
17.01.2020 г. Признава фактите и обстоятелствата, посочени в поставените към вещите
лица въпроси от ищеца. Оспорва доказателствената стойност на представения
протокол от проведено ОС и нотариален акт, като счита, че не го обвързват. Счита, че в
случай че се установи наличие на облигационно правоотношение, то не следва да
отговаря за повече от ½ част от претендираните суми. Претендират разноски.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендираните размери, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението си.
По исковете чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия и отправена и получена от ответника
покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълговете на падежа/след
получаване на поканата.
Във връзка с възражението за изтекъл период на погасителна давност, в тежест на
ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до
изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са
били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността, по чл. 115
ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства, че е
отправил, а ответникът е получили покана да заплатят дължимата такса за дялово
разпределение; че са били налице основания за спиране или прекъсване течението на
давността.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
установяването на разпределените в негова доказателствена тежест факти.
ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че по
всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата
3
експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който
е направил и исканията за тяхното допускане.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4