№ 2368
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20231110149408 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П. Г. Н., ЕГН:
**********, с която против ..., със седалище и адрес на управление: ..., представлявано от ..,
с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1,
евентуално предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски
кредит № .. към искане № . като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП,
ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕП, евентуално като заобикалящ същите, в условията на евентуалност
за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11 от Договор за паричен заем № .. към
искане № ., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение,
както и на клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 7 от Договор за паричен заем № .. към искане № .,
предвиждаща договорна лихва в размер на 44.5 %, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и
предл. 2 ЗЗД като противоречащи на закона и заобикалящи закона.
Ищцата твърди, че на 28.07.2023 г. е сключила с ответника Договор за
потребителски кредит № .. към искане № ., по силата на който й била предоставена в заем
сумата от 2400 лева при уговорени ГПР в размер на 54,34 % и ГЛП в размер на 44,50 %, като
се е задължила да върне заема ведно с възнаградителна лихва в срок до 29.07.2024 г. на 12
месечни погасителни вноски. Сочи, че съгласно чл. 5 от договора била задължена да осигури
едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция или 2. поръчителство на едно или две
физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, като поради
непредставянето на обезпечение й била начислена неустойка по чл. 11 от договора в размер
на 3014,47 лева. Излага, че нито в процесния договор за кредит, нито в стандартния
европейски формуляр не било посочено какво точно се включва в ГПР. Релевира възражение
за нищожност на целия договор поради противоречие на закона с разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 9 и 10 ЗПК. Изтъква, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение в
действителност представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, но
това в случая не е сторено, поради което посоченият в договора ГПР е неправилен. В тази
връзка сочи, че към потребителя са поставени неизпълними изисквания относно
обезпечението, което следва да представи, с което се цели увеличаване на възнаграждението
на кредитора, като неустойката е изначално включена в погасителните вноски. Навежда
възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради нейната неравноправност по
1
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото е необосновано висока – надвишава размера на
възнаградителната лихва. Сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, предвиждаща максимален праг на ГПР. Намира я за нищожна и като накърняваща
добрите нрави, защото неустойката излиза извън присъщите й функции, неясно е какви
точно вреди на кредитора би покрила и цели неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя и до значително увеличаване на подлежащата на връщане сума.
На следващо място поддържа, че клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 7 от процесния договор,
предвиждаща възнаградителна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, за
което излага подробни съображения. С оглед изложеното и на основание чл. 23 ЗПК, счита,
че следва да върне само стойността на главницата, съобразно погасителния план по
процесния договор. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Ответникът не
оспорва да е сключен процесният договор, с посоченото в ИМ съдържание, нито оспорва
сумата да е получена от ищеца. Оспорва твърденията, че договорът е нищожен на всички,
посочени от ищцата основания. Оспорва размера на ГПР да е над установения максимум.
Излага съображения, че договорът за заем не е недействителен по смисъла на ЗПК, като са
спазени всички изисквания на чл. 11 ЗПК. Излага подробни съображения, че клаузата за
възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, респективно не е нищожна на това
основание. Твърди, че процесната неустойка е начислена въз основа на действителна
неустоечна клауза, както и че същата не следва да се включва при изчисляването на ГПР,
като в случая същата не била дължима, тъй като нейната изискуемост настъпвала при
неизпълнение на посочените в договора задължения от страна на потребителя. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 211, ал.1 ГПК ответникът предявява насрещни осъдителни искове с
правна квалификация чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД срещу ищцата по
първоначалните искове за заплащане на сумата в размер на 178 лева, представляваща
незаплатена възнаградителна лихва за периода от 28.08.2022 г. до 28.09.2023 г., както и на
сумата от 2400 лева, представляваща непогасен остатък по главница по Договор за
потребителски кредит № .. - от вноски № 3 до № 12, обявени за предсрочно изискуеми с
исковата молба, ведно със законната лихва върху двете суми от депозирането на насрещната
искова молба – 19.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ответницата по насрещния иск е депозирала отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Изцяло поддържа
първоначалната искова молба и изложените в същата аргументи.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от приетия като доказателство по делото Договор за
потребителски кредит № .. към искане № . (л. 25-31 от делото) се установява, че на
28.07.2023 г. между ищцата П. Г. Н., в качеството й на кредитополучател, и ответникът ..., в
качеството му на кредитор, е сключен договор за кредит, по силата на който ответникът
предоставил на ищцата сумата от 2400 лева, която същата се задължила да върне на 12
месечни погасителни вноски – в размер на 5 х 89 лева и 7 х 395,56 лева, заедно с
възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 44,50 % и
годишен процент на разходите от 54,34 % , с дата на последно плащане на 29.07.2024 г., като
общата сума, дължима от кредитополучателя сума е 3213,92 лева, включваща главница в
размер на 2400 лева и възнаградителна лихва в размер на 813,92 лева. В чл. 4 от договора е
предвидено, че договорът служи като разписка, удостоверяваща получаването на заемната
сума от страна на кредитополучателя. В чл. 5 от договора е уговорено, че договорът за
потребителски кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1/
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от
сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната
редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти
2
общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва
или 2/. поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по
– малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама
поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на
не по – малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчител/и по
други договори за кредит, сключен/и с кредитора; да не е/са кредитополучател/и по
договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“ както
по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;
да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ,
удостоверяващ размера на получавания от тях доход. В чл. 5, ал. 2 страните са уговорили, че
кредитополучателят ще предостави посоченото обезпечение в срок до 3 дни от сключване на
договора за кредит. В чл. 11, ал. 1 от договора страните са приели, че в случай, че
кредитополучателят не предостави договореното в чл. 5 от договора обезпечение в
тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в договора за кредит, същият дължи на кредитора неустойка в размер
на 3014,08 лева. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно посочения в
Приложение № 1 към договора за кредит начин.
Видно от Приложение № 1 – погасителен план към договор за кредит № .. (л. 32-33 от
делото) общият размер на вноската, с включена неустойка е в размер на 519 лева, а общият
размер на дължимата сума е 6228 лева, от които 2400 лева за главница, 813,92 лева за
договорна лихва и 3014,08 лева за неустойка, като последната е разсрочена за изплащане
заедно с погасителните вноски по кредита с падеж на първата вноска на 28.08.2023 г. и
падеж на последната вноска на 29.07.2024 г., общо 12 месечни вноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
В тежест на ищеца по предявените в условията на евентуалност искове за
прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № .. към искане № . на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК,
като противоречащ на закона, евентуално като заобикалящ закона, евентуално за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11 от договора, предвиждаща заплащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение, както и на клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 7 от
договора, предвиждаща договорна лихва, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД
като противоречащи на закона и заобикалящи закона, е да докаже следните обстоятелства:
сключването между страните на Договор за потребителски кредит № .. към искане № . и
неговото съдържание; че договорът противоречи на закона и/или го заобикаля, поради което
е недействителен на основание чл. 22 ЗПК; както и твърденията си за нищожност на
клаузите на чл. 3, ал. 1, т. 7 и чл. 11 от договора на посочените в исковата молба основания.
В тежест на ответника е да докаже, че клаузите от договора са индивидуално
уговорени, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и
коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора с оспорените клаузи.
По предявените насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца по насрещните искове е да докаже
сключването на Договор за потребителски кредит № .. към искане № . от със соченото
съдържание и предаване на сумата от 2400 лева на ответницата, като последната се е
задължила да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в претендирания
размер.
Съдът приема, че когато искът е за прогласяване недействителност на сделка или на
отделна договорна клауза, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от
едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран
3
с множество обективно съединени искове - при един петитум ищецът е заявил множество
основания за прогласяване недействителността на сделката или на отделна клауза от нея. С
оглед основанията на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при условията
на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от
най-тежкото към най-лекото (така решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по
описа на ВКС, III г. о.). Доколкото се иска прогласяване нищожността на конкретни
договорни клаузи на различни основания и съобразявайки съдебната практика, съдът
приема, че се касае за обективно съединени искове за прогласяване нищожност на клаузите,
които с оглед наведените основания следва да се разгледат при условията на евентуалност,
като подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на въведеното
основание – от най-тежкото към най-лекото, а именно: иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК – нищожност поради противоречие на закона,
включително поради неравноправност и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД
вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – нищожност поради заобикаляне на закона.
Съдът намира, че следва първо да разгледа иска за прогласяване нищожността на
договора за кредит поради противоречието му със закона, а именно с императивните
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК.
С доклада по чл. 140 ГПК, приет при липса на възражения, съдът на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото
обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № .. към
искане № . със соченото в исковата молба съдържание, а именно: че по силата на този
договор ищцата е получила от ответника сумата от 2400 лева – главница, че
кредитополучателят се е задължил да върне сумата от общо 3213,92 лева, при ГПР - 54,34 %,
ГЛП - 44,50 %, на 12 месечни погасителни вноски, с падеж на последната вноска на
29.07.2024 г., че в договора за кредит е уговорена неустойка за непредоставяне на
обезпечение в размер на 3014,08 лева – чл. 11, ал. 1 от договора, която е начислена на
ищцата поради неизпълнение на задължението по чл. 5 от договора за кредит за представяне
на обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчител.
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята
правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната
дефиниция, дадена в чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
В случая от представените по делото доказателства се установява сключването на
договор за предоставяне на потребителски кредит, както и че сумата от 2400 лева – главница
по договора е била предоставена на ищцата, което не се оспорва от последната, а и съгласно
чл. 4, ал. 1, изр. второ от договора същият служи като разписка за получаване на процесната
сума.
За да е налице валидно сключен договор за потребителски кредит, необходимо е
същият да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК изисквания. Неспазването на
което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до извод за
недействителност на договора за потребителски кредит. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
След като се запозна със съдържанието на процесния договор за кредит, съдът
приема, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 9, 11, 12 и 20 ЗПК.
4
Посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му, лихвеният процент по
кредита. Доколкото е бил договорен фиксиран лихвен процент, то не е било необходимо
посочването на методика за изчисляване на референтен лихвен процент. Изготвен е
погасителен план, който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, като в случая договорът съдържа и предупреждение за
последиците за потребителя при просрочие на вноските (чл. 6, ал. 1), както и наличието на
право на отказ на потребителя от договора, срока в който това право може да бъде
упражнено, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихвата (чл. 7). Уредено е и правото на кредитополучателя при погасяване на
главницата или на част от нея да получи при поискване и безвъзмездно извлечение от
сметката под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания (чл. 10,
ал. 2). По въпроса дали срочният договор за потребителски кредит, предвиждащ
погасяването на главницата чрез последователни вноски, трябва да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата изчислена на
базата на лихвения процент, когато не е налице искане на потребителя по чл. 11, ал. 1, т. 12
ЗПК, както и дали трябва договорът за потребителски кредит, по отношение на който не са
приложими различни лихвени проценти, да съдържа посочване отделно на главницата и
лихвите, които се погасяват с погасителната вноска, е постановено решение №
106/03.06.2022 г. по гр. д. № 3253/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., според което само при
наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави
извлечение под формата на погасителен план. Когато не са приложими различни лихвени
проценти, не е необходимо в погасителния план да се съдържа посочване отделно на
главницата и лихвите, които се погасяват с погасителната вноска. В настоящия случай
потребителят е получил още при сключването на договора погасителен план, в който се
съдържа разбивка на вноските по главница и лихва, и който не се променя, с което са
спазени и разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК.
Съдът приема обаче, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в
тази връзка намира за необходимо да изложи съображения по твърдението на ищеца за
нищожност на неустоечната клауза на чл. 11 от договора за потребителски кредит:
Преценката относно действителността на процесната клауза на чл. 11 вр. с чл. 5 от
процесния договор следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД,
така и с нормите на ЗПК, при действието на които е сключен договорът. Автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т. ч. да уговорят
такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието
на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за
търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.
дело № 1/2009 г., ОСТК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР от
54,34 %, който размер освен че надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, не отразява и
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно -
неустойката в размер на 3014,08 лева, която се начислява автоматично от кредитора.
Размерът на неустойката надхвърля заетата сума и заедно с нея се формира годишен
процент на разходите, който е значително по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4
5
ЗПК.
Уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията
по договора. Съдът приема, че задължението за заплащане на неустойка не е свързано с
неизпълнение на договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който в
противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е включен в годишния процент на разходите
(индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, който съобразно
правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което
означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – арг. от чл. 19, ал. 5
ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия (в този смисъл е и Решение на Съда на
Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд).
В случая разходът за неустойка е предварително известен на страните, целта на
неустойката е да създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на
кредитора, което се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително
възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита,
формално извън договорната лихва, но все на кредитодателя, който е овластен да получава и
двете плащания. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на
кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.
Прикривайки даден разход по кредита като не е посочен изрично в договора за кредит и не е
взет предвид при посочване размера на ГПР, кредиторът на практика е въвел в заблуждение
потребителя и същият не е бил наясно за риска, който поема, респективно цената, която
трябва да плати преди да бъде обвързан от договора.
В допълнение, получаването на заема е обусловено от предоставяне на едно от
посочените „обезпечения“, като заемателят се е съгласил да заплати неустойка в размер на
3014,08 лева, която се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план,
т. е. предоставянето на обезпечението е и условие за предоставянето на заемната сума. С
уговорената в чл. 5 неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително
възнаграждение за предоставяне на заемната сума - т. нар. „скрита възнаградителна лихва“.
Този извод следва от спецификата и краткия срок за изпълнение на задължението, по
отношение на което е уговорена неустойката – тридневен срок от сключване на договора (чл.
5, ал. 2). Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя, са на
практика неосъществими за него. Посочената алтернатива за обезпечение - банкова гаранция
е житейски немислима при сключване на договор за потребителски кредит, доколкото
кандидатстващото лице може просто да се възползва от средствата, нужни за издаването на
банковата гаранция. По този начин кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на
задължението. Още повече, ако кредиторът действително е имал намерение да получи
обезпечение от такъв тип, той е можел да постави сключването на договора за кредит и
предоставяне на паричните средства под условие от предварителното поемане на
поръчителство от лице, отговарящо на посочени изисквания, каквато възможност, той има
съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа на горния извод следва да се отбележи и
уговорката, че в случай на възникване на задължение за заплащане на неустойка, то същото
6
ще бъде заплащано заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно
уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда към изначално съгласие
между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а
това за неустойка ще възникне. В аспекта на изложеното съдът приема, че обсъжданата
клауза от договора носи характеристиките и на неравноправна такава по смисъла на чл. 143
ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и задълженията между
страните. Същата попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава
потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по
договора след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед цената на
договора за кредит за потребителя неустойка, при липса на насрещна престация. Следва да
се отчете и задължението на кредитора преди сключване на договора за кредит да оцени
кредитоспособността на потребителя като извърши справки в достъпните му бази данни и
регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на
заемните средства. На практика с тази клауза кредиторът прехвърля риска от неизпълнение
на това си задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства
чрез сключването на договора. Последното води до значително нарастване на цената на
кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в противоречие със закона - чл.
16 ЗПК.
С оглед гореизложеното съдът намира, че задължението по чл. 11, ал. 1 от процесния
договор не е свързано с неизпълнението на договора, а представлява разход по смисъла на
чл. 19, ал. 1 ЗПК, който в противоречие на правилото чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е включен в
годишния процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към
деня на сключването. При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва
посочен действителният размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено
съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния
процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите задължения.
Поради това неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване
на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен,
че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, не може да се
приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно и при съобразяване на
чл. 22 ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихви и/или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (така решение
№ 2261/18.08.2022 г. по в. гр. д. № 14174/2021 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав,
решение № 3432/28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен
състав, решение № 156/11.01.2023 г. по в. гр. д. № 2399/2022 г. по описа на СГС, ІІ-А
въззивен състав, решение № 54/09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-
Б въззивен състав и др.).
С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че процесният договор за
потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК и искът следва да бъде уважен на това
основание.
С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане на исковете, предявени в условията на евентуалност – за
установяване, че клаузите на чл. 11 и чл. 3, ал. 1, т. 7 от договора за потребителски кредит
противоречат на закона и/или го заобикалят, поради което не дължи произнасяне по тях.
По предявените от ... срещу П. Г. Н. насрещни осъдителни искове с правно основание
чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, съдът приема следното:
7
Основателната на предявения насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК е обусловена от установяването при условията на пълно
и главно доказване от страна на ищеца ... на следните правопораждащи факти: 1) наличие на
валидно сключен между страните по делото договор за потребителски кредит; 2) усвояване
на сумата от страна на ответницата П. Г. Н.; 3) изискуемост на вземанията и размер на
същите. При доказване на тези обстоятелства ответницата по насрещните искове следва да
установи погасяването на дълга на падежа.
В конкретния случай несъмнено се установи по делото, че на 28.07.2023 г. между П. Г.
Н., в качеството й на кредитополучател, и ..., в качеството му на кредитор, е сключен
Договор за паричен заем № .. към искане № ., по силата на който ... е предоставило на П. Г.
Н. сумата в размер на 2400 лева, която кредитополучателят се задължил да върне н а 12
месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в
размер 44,50 %, годишен процент на разходите от 54,34 %, както и при договорено
обезпечение – поръчител или банкова гаранция.
Съдът достигна до извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният
размер на разходите по кредита, което води до недействителност на договора за кредит
съгласно чл. 22 ЗПК, а съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Предвид предходното ответницата по насрещните искове не
дължи заплащане на сумите по договора, надхвърлящи чистата стойност на кредита.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се установява, че в изпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит ответницата по насрещните искове е заплатила на
ищеца сумата от 259,50 лева, с която сума са погасени задължения за неустойка в размер на
240,39 лева и други разходи по кредита в размер 19,11 лева. Поради това, предявеният
насрещен иск за заплащане на сумата от 2400 лева следва да бъде уважен за сумата от
2140,50 лева, а в останалата част и за сумата над 2140,50 лева до пълния предявен размер от
2400 лева следва да се отхвърли като неоснователен. Върху сумата от 2140,50 лева се дължи
и законна лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба –19.10.2023 г.
Искът с правно основание чл. 79 ал. 1 вр. чл. 240 ал. 2 ЗЗД за сумата в размер на 178 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 28.08.2023 г. до 28.09.2023
г., следва да се отхвърли изцяло като неоснователен, по изложените по – горе съображения.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда и за двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по първоначалните искове следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от 425 лева, представляваща доказани разноски за
държавна такса в размер на 250 лева и депозит за вещо лице за ССчЕ в размер на 225 лева .
Процесуалният представител на ищеца – адв. А. Д. от САК претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение с включен ДДС, в минимален размер, за оказана безплатна
правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА въз основа на представен по делото договор за правна
защита и съдействие. Съдът стигна до извод за основателност на установителен иск за
прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № .. към искане № .,
който иск е оценяем (чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК), с цена на иска 6228 лева. Следователно
минималното възнаграждение, определено въз основа чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, възлиза на
сумата от 922,80 лева, като същото се определя по реда, предвиден в §2А ДР НМРАВ, без
ДДС, тъй като по делото не е представено удостоверение за регистрация по ДДС.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът по насрещните искове има право на разноски
съобразно уважената част от тях. Същият доказва заплащането на държавна такса в размер
на 146 лева и депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза в размер на 225 лева и
следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и
чл. 25, ал. 1 НЗПП в минимален размер от 100 лева, или общо неговите разноски в
8
производството са на стойност 471 лева. Съобразно с уважената част от насрещните искове,
ответницата по него следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 391,07 лева.
Ответницата по насрещните искове не е претендирала присъждането на разноски, а и
не е представила доказателства за сторени такива, поради което и не следва да й се
присъждат.
И двете страни са релевирали възражения за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, които
съдът намира за неоснователни, доколкото присъдените от съда възнаграждения са в
минимален размер, като същите са съобразени с фактическата и правна сложност на делото
(разглеждането му е приключило с проведено едно открито съдебно заседание) и
извършените от процесуалните представители на страните действия.
В проведеното на 31.10.2024 г. открито съдебно заседание съдът е констатирал, че с
молба от 29.10.2024 г. вещото лице по ССчЕ е приложило справка-декларация, съобразно
която възнаграждението за изготвяне на заключението следва да бъде увеличено на сумата в
общ размер на 615,78 лева, поради което на вещото лице е изплатено възнаграждение в
размер на сумата от 450 лева - от внесените от страните депозити, а за разликата от сумата
от 165,78 лева – от бюджета на съда. Следователно на основание чл. 77 ГПК и с оглед изхода
на спора, сумата от 165,78 лева следва да се възложи поравно на страните – в размер на
82,89 лева за всяка страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по иск, предявен от
П. Г. Н., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ........ срещу ..., със седалище и
адрес на управление: ..., представлявано от .., че Договор за потребителски кредит № .. към
искане № . от 28.07.2023 г., сключен между страните, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК поради
противоречие на закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД П. Г. Н., ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: ........ ДА ЗАПЛАТИ на ..., със седалище и адрес
на управление: ..., представлявано от .. сумата от 2140,50 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № .. към искане № . от 28.07.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – 19.10.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 2140,50 лева до пълния предявен размер от
2400 лева, както и предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 178
лева възнаградителна лихва за периода от 28.08.2023 г. до 28.09.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ..., със седалище и адрес на управление: ...,
представлявано от .. ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. Н., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: ........ сумата от 425 лева, представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ..., със седалище и адрес на управление:
..., представлявано от .. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. З. Д. от САК, личен № ......, със съдебен
адрес: ... сумата от 922,80 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за правна
защита и съдействие на ищцата по настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. Г. Н., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ........ ДА ЗАПЛАТИ на ..., със седалище и адрес на управление: ...,
представлявано от .. сумата от 391,07 лева, представляваща разноски в производството
съобразно уважената част от насрещния иск.
9
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК П. Г. Н., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: ........ ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Софийски районен съд сумата от 82,89
лева, представляваща допълнителен депозит за вещо лице по ССчЕ.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК ..., със седалище и адрес на управление: ...,
представлявано от .. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Софийски районен съд сумата
от 82,89 лева, представляваща допълнителен депозит за вещо лице по ССчЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10