Решение по дело №11628/2011 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1997
Дата: 4 май 2012 г. (в сила от 4 май 2012 г.)
Съдия: Христо Иванов Койчев
Дело: 20113110111628
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …

гр. Варна, 04.05.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ХРИСТО КОЙЧЕВ

 

  при участието на секретар Г.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11628 по описа за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от Г.Й.Й. срещу Й.Д.Й. искове с правно основание чл. 49, ал. 1 и ал.3, чл.59 и чл.143, чл.53 от СК.  В хода на производството страните са постигнали споразумение по чл. 51 от СК и производството е преминало към развод по взаимно съгласие по чл. 50 от ГПК, на основание чл. 321 ал.5 от ГПК.

Молителите твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо, взаимно съгласие за прекратяване на брака с развод.

Предвид постигнатото между тях сериозно и непоколебимо съгласие за развод и уреждането на всички лични и имуществени отношения помежду им за след развода в писмено споразумение, молят съда да постанови решение, с което да прекрати брака им, без да издирва мотивите за това, като утвърди постигнатото споразумение в следния смисъл:

Упражняването на родителските права върху малолетното дете Н.Й.Д., ЕГН ********** да се предоставят на майката Г.Й.Й..

Й.Д.Й. да заплаща издръжка за детето чрез неговата майка и законен представител в размер на 80 лева, считано от дата на завеждане на иска.

Режимът на лични контакти на бащата с детето да бъде определен както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятната ваканция когато майката не е в годиш отпуск, както и втория ден от Коледните, Новогодишни и Великденски празници.

Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ул. “*********** да се предостави на Й.Д.Й..

След развода Г.Й.Й. запазва брачното си фамилно име Й..

След развода страните няма да си дължат издръжка.

Разноските по делото са така, както са направени, окончателната държавна такса - по равно между страните, а таксата за издръжка да се поеме от Й.Д.Й..

В съдебно заседание по същество молителите поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, както и постигнатото по между им споразумение.

Контролиращата страна чрез процесуалния си представител изразява мнение, че постигнатото между съпрузите споразумение е в интерес на роденото от брака дете.

 Съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

               Видно от Удостоверение за сключен граждански брак, молителите са сключили граждански брак на 05.04.2003г. пред длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 396.

Видно от удостоверенията за раждане, молителите са родители на детето Н.Й.Д., ЕГН **********.

Съдът, след като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си за развод, като решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо и не желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака, и прецени, че постигнатото между тях споразумение съответства на изискванията на разпоредбата на чл. 51 от СК: изчерпателно е, не противоречи на закона и на морала и е в интерес на детето, намира че същото следва да бъде утвърдено от съда, а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК.

На основание от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,  съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40 лв., която следва да се внесе от молителите по равно, съгласно споразумението. По споразумението за издръжката молителят следва да бъде осъден да заплати и д.т. в размер на 57.60лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                                                            Р Е Ш И :

 

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА МЕЖДУ Г.Й.Й. ЕГН ********** и Й.Д.Й. ЕГН **********, сключен  на 05.04.2003г. пред длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 396, по взаимно съгласие, на основание чл. 50 от СК.

 

Утвърждава споразумението по чл. 51 СК, както следва:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Н.Й.Д., ЕГН ********** на майката Г.Й.Й. ЕГН **********.  

 

ОСЪЖДА Й.Д.Й. ЕГН **********г*** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Н.Й.Д., ЕГН ********** чрез неговата майката и законна представителка Г.Й.Й. ЕГН **********, издръжка в размер на 80 /осемдесет/ лева месечно, с падеж до пето число на месеца, считано от завеждане на иска за развод в съда до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при закъснение върху всяка закъсняла вноска.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Й.Д.Й. ЕГН ********** с детето Н.Й.Д., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятната ваканция когато майката не е в годиш отпуск, както и втория ден от Коледните, Новогодишни и Великденски празници.

 

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ул. “***********, на Й.Д.Й. ЕГН **********.

 

  ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи брачното си фамилно име Й..

 

ОСЪЖДА Г.Й.Й. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС окончателна държавна такса в размер на 20 /двадесет/ лева,  на основание чл.6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

ОСЪЖДА Й.Д.Й. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС окончателна държавна такса в размер на 20 /двадесет/ лева и държавна такса по споразумението за издръжката в размер на 57.60 лева /петдесет и седем лева и 60ст./, на основание чл. 6 и чл. 7 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

  РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: