№ 550
гр. Велико Търново, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20214110200868 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление № 9 от 27.05.2021
г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с което за нарушение
на чл. 100, ал. 1 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/, във връзка с т. 10.2. от
Индивидуална лицензия № 2-003/25.03.2010 г., ведно с измененията към нея, за извършване
на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга на територията на
Република България на дружеството е наложена имуществена санкция от 1 500 /хиляда е
петстотин/ лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност,
алтернативно намаляване на санкцията до минималния предвиден от закона размер.
Жалбоподателят, редовно призовано, не се представлява в съдебно заседание и не
взема становище по жалбата.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП
като правилно и законосъобразно. Претендира и разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение № ВТ – 007 от 16.02.2021 г.,
инициирал настоящото административно-наказателно производство, служители на
1
Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/ констатирали нарушение на чл. 100, ал. 1 от
Закона за пощенските услуги /ЗПУ/, във връзка с т. 10.2. от Индивидуална лицензия № 2-
003/25.03.2010 г., ведно с измененията към нея, за извършване на услуги, включени в
обхвата на универсалната пощенска услуга на територията на Република България,
извършено от дружеството-жалбоподател и изразяващо се в това, че на 19.11.2020 г., на
адрес: гр. Велико Търново, ул. „Христо Ботев“ № 24, ет. 2, била доставена писмовна пратка
от него. Цитираната пратка била адресирана до физическо лице и била без датно клеймо
и/или друга форма, съдържаща информация относно датата, за подпечатване на пощенските
пратки, на документите за приемане и доставяне на пощенски пратки.
Дружеството имало издадена Индивидуална лицензия М 2-003/25.03.2010 г., изм. №
2-003-001/09.06.2011 г., изм. 2-003-02/14.11.2013 г., изм. 2-005-002/26.07.2018 г. за
извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга па
територията па Република България (ИЛ).
Съгласно т. 10.2. от ИЛ, при изпълнението па пощенските услуги дружеството било
длъжно да използва датни клейма за подпечатване на пощенските пратки и на документите
за приемане и доставяне па пощенски пратки.
Допускайки горепосочената пощенска пратка от 19.11.2020 г. да е без датно клеймо
и/или друга форма, съдържаща информация относно датата, за подпечатване на пощенските
пратки, на документите за приемане и доставяне па пощенски пратки, дружеството не било
изпълнило изискването на т. 10.2. от ИЛ и по този начин било осъществило състава на чл.
100, ал .1 от ЗПУ.
Актът за установяване на административно нарушение е връчен надлежно на
представляващия на дружеството и е подписан от него без възражения. Последвали се
писмени такива, които не са взети предвид при решаване на преписката.
Въз основа на съставения АУАН е последвало и издаването на обжалваното
наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта
фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба чл. 100, ал. 1
от ЗПУ, налагайки на дружеството имуществена санкция в размер на размер на 1500 лева.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
неоснователна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е
ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз
основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от
2
ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока.
Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които
е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото
нарушение, представени са и доказателства, подкрепящи административното обвинение.
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, следва правният извод, че
дружеството - жалбоподател е осъществило състава на нарушението по чл. 100, ал. 1 от
Закона за пощенските услуги /ЗПУ/, във връзка с т. 10.2. от Индивидуална лицензия № 2-
003/25.03.2010 г., ведно с измененията към нея, за извършване на услуги, включени в
обхвата на универсалната пощенска услуга на територията на Република България. По
делото се установи по категоричен и безспорен начин, че върху изпратената и получена
писмовна пощенска пратка липсват каквито й да било обозначения, клейма, отпечатъци и
др., от които да се види кой е пощенския оператор и на коя дата е изпратена, съответно
получена. Това обстоятелство се установява от писмените доказателства по делото, от
показанията свидетелите и представения снимков материал на процесната писмовна пратка.
Съдът намира за неоснователни доводите в жалбата, че дружеството -жалбоподател е
използвало друга форма на обозначаване на пощенските пратки. Дори и да се приеме, че е
използвана друга форма на обозначаване на пощенските пратки, тази друга форма
задължително следва да фигурира в самите писма и доколкото процесната писмовна пратка
не е обозначена по никакъв начин, то нарушението е налице. Жалбоподателят не е
ангажирал никакви доказателства за тази друга форма в хода на
административнонаказателното производство.
В случая правилно и законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл.
100, ал. 1 от ЗПУ, предвиждаща отговорност за пощенски оператор, който наруши
условията на издадената му индивидуална лицензия. Налице е пълно съответствие между
словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез
изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира,
че материалният закон е приложен правилно.
В процесният случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени
задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
По отношение на наложената имуществена санкция в размер на 1 500 лева,
настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предвидената от
законодателя санкция в разпоредбата на чл. 100, ал. 1 ЗПУ е относително определена в
границата от 1 000 до 10 000 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган
е обсъдил добросъвестно смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради
което обосновано е индивидуализирал санкцията малко над предвидения минимален размер,
отчитайки обстоятелството, че дружеството е санкционирано и за други идентични
нарушения, както и вторичните вредни последици за потребителите на пощенски услуги,
3
които са били лишени от изискуемата се по закон информация, относно датата на приемане,
проследяване на движението и доставяне на пощенските пратки.
В този смисъл не са налице и предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, доколкото
процесното нарушение с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да
бъде преценявано като маловажно по смисъла на цитираната разпоредба.
Като окончателен се налага изводът, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, и като такова следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, дружеството - жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на
въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 120 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 9 от 27.05.2021 г. на Председателя
на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с което на ***, за нарушение на чл. 100,
ал. 1 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/, във връзка с т. 10.2. от Индивидуална лицензия
№ 2-003/25.03.2010 г., ведно с измененията към нея, за извършване на услуги, включени в
обхвата на универсалната пощенска услуга на територията на Република България е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда петстотин/ лева, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА *** да заплати на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120.00 /сто
и двадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4