№ 1675
гр. Пазарджик, 06.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
и прокурора Петя Сергеева Ташкова (РП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Административно
наказателно дело № 20215220200930 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Подсъдимият А.К. – редовно уведомен от предходното заседание, се
явява лично и със защитника си адв. Любомиров – надлежно упълномощен от
преди.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Т..
Свидетелят Н.А. – редовно призована, явява се лично.
Свидетелят А.Р.- редовно призован, явява се лично.
Свидетелят Ив. К. Анг. – по отношение на този свидетел съдът докладва
постъпило съобщение от кметство с. С., затова че лицето е починало.
Свидетелят И.Н. – редовно призован, явява се лично.
Свидетелят Е.Д. – редовно призована, явява се лично.
Явява се вещото лице д-р П.М. редовно призован.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
1
АДВ.ЛЮБОМИРОВ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Съгласни сме да се промени хода на
съдебното следствие и да се изслуша първо вещото лице.
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
П. М. М. – 62 г., живущ в гр. Пазарджик, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р М. – Представил съм писмено заключение което
поддържам.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/- Нямаме въпроси към вещото лице, да се
приеме заключението.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на С М Е, определя възнаграждение на вещото
лице д-р М. в размер на 20.00 лева, платими от бюджета на Районен съд -
Пазарджик.
Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
Н. Н. АНГ. - родена на ... г. в с. Г.М., живуща в с. С., общ. Белово,
българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, пенсионер, ЕГН -
**********.
Анг. Ив. Р. – ЕГН **********, роден в гр. Пазарджик, живущ в с. С.,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование,
2
работещ, без родство.
Ив. Люб. Н. – ЕГН **********, роден в гр. С., живущ в с. С., българин,
български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, работещ,
без родство.
Ел. К. Д. – ЕГН – **********, родена в гр. П., живуща в гр. Пазарджик,
българка, българска гражданка, неомъжена, живея на семейни начала с А.К.,
със средно образование, безработна.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелите обещаха да кажат истината и напуснаха съдебната зала с
изключение на свидетелката Н.А..
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА Н.А. – Беше
август месец, датата не мога да си спомня в момента. Имаме навес в нас,
който е закрит. Там бяхме – аз, И., А., И. с двете деца и брат му на И.. Те си
стояха под навеса- А. и И., имаме срещу входната врата пейка аз си стоях от
страни с видимост от към улицата и децата покрай мен си играеха. Към 22.30
часа може и по -късно да е било, идва човек срещу нас - аз имам поглед към
улицата. Идва човек пиян направо към нас и аз викам „Кой си ти бе?“, той
отговори „Сега ще видиш, кой съм“. Аз с едната ръка за парапета съм се
облегнала и с другата до вратата и той като изрита вратата и ме удари вратата
в областта на главата и ми беше синьо, добре че бях до парапета и легнах
върху парапета. Той - подсъдимият започна да ме удря с плесница, но децата
се уплашиха, а желязната врата ме удари в главата. Децата припищяха и А.
изскочи и каза „какво става, какво става“ и го позна, каза му „Т., може ли
такова нещо, какво искаш от хората, къде си тръгнал да се биеш, заедно сме
живели, от едно село сме“. Подсъдимият каза „Сега ще ви оправя, щи ви
изтрепя“. А. го изведе навън там има канал за напояване там залитна и сам
падна, стана, тръгна нагоре за към тях си и пак каза „ей сега ще ви обеся,
отивам взимам пушката и ще дойда да ви изтрепа“. Никога не сме имали
пререкания с него дори сме и роднини. Той е внук на моят мъж на брат му.
Моят син И. той е неадекватен, зрението с едното око му е 7 процента, а с
другото 9 процента. Ако не беше А. и И. щеше да ни утрепе на место. Аз съм
трудно подвижна, синът ми не вижда и защо коя е причината. В съседство до
3
нас живеят баба му, вуйчо му и леля му. На предния ден наш племенник
почина на моя мъж на сестра му син и моят син излезна отвън, седнал под
навеса и плаче. Аз съм седнала на пейката и аз плача, а неговият вуйчо цяла
нощ понеже всичко се чува си пие и горе си беше пуснал музика и в един
момент вуйчо му Н. идва и вика на моят син „какво си се разлигавил, какво
ревеш“ и синът ми вика „бате почина“, а той вика „знам, каквото е починал,
голяма работа ще пием“, той „не искам да пия“. Моят син вика „на теб не ти
ли е мъчно, той ми е като брат“, той каза „утре ще отида да си ходя по
ливадите няма и свещ да му запаля“. Моят син каза „това е срамота“ и той взе
да псува. Моят син И. каза „ставай и се махай от двора ми“, той каза „ти ли
ще кажеш, кой си ти да ми кажеш“. И аз взех и аз да викам, той си тръгна и
пак се връща обратно. И. му каза пак да става и да се маха. Там под навеса
има и дърво и той взе едно дърво, но той не вижда, не може да улучи никой,
няма никой пострадал. На другия ден дойде жена му на А. и баба му си
говориха, аз ги чух за вчера „ей този боклук“ - те двете си говорят. За вечерта
на 28.08.2020г. А. изтряска вратата и я разби и влезна в двора, парапета ни е
така и аз паднах върху парапета, вече вратата беше отворена и тогава децата
пропищяха и А. излезна. След това същата вечер ме вкараха вътре - А. ми
помогна и влезнах вътре. Него абсолютно никой с пръст не го е пипнал. А.
никой не го е бил. Ходихме да си вземем съдебно медицинско удостоверение
веднага на другия ден сутринта.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ А.Р. – Датата не си я
спомням коя беше, мисля че беше в края на юни миналата година около 22.30
часа аз бях в Н., около 22.00 отидох там. Аз понеже бях със счупен крак,
наскоро бях претърпял операция и седнахме да пийнем по ракия. Бяхме - аз,
И. и И.. Аз когато отидох те бяха там, и на И. децата бяха, но бяха на
вътрешния вход на къщата и не бяха седнали точно до нас. Около 22.30 часа
А. дойде и започнаха нещо да говорят на по- висок тон. Ние сме вътре, той на
вратата дойде и застана на самата входна врата. Вратата е желязна, входна
външна до половината е плътна долната, а после са решетки. Долната част на
вратата е плътна с ламарина, а после са решетки. А. идва и нещо взеха да се
разправят, той да говори на висок тон. Там е тъмно, няма лампа 22.30 часа е
тъмно. Вече по едно време нещо се сбутаха и с вратата я беше ударил тук,
4
защото където стояхме навеса е малко по отстрани на вратата и бях с гръб. Н.
привика нещо каза „удари ме“, но аз не съм видял да я удря, защото е тъмно,
тя имаше нещо синьо, червено. Аз станах и отидох да видя, но малко по-
бавно, защото кракът ми беше със шина. След това И. и И. и те станаха. Аз
помолих Т. да ходи да си почива и той каза добре. Аз отидох да видя, как е Н.
и общо взето отвън нещо се разправяха, бяха малко отвън до вратата и И.
нещо разговаряше с А.. След това И. отиде, но аз бях до Н. и точно не съм
чул, защото аз по -бавно ходих защото бях с патерици. А.К. не съм чул да
псува, просто на по- висок тон разговаряха, но думите не си ги спомням. Не
съм видял А. да пада, просто го помолих два –три пъти, защото преди години
сме работили заедно, аз го помолих и той ме послуша отиде си след това. А.
беше пийнал алкохол, то и ние бяхме пийнали. Не мога да кажа, че е бил чак
толкова пиян. Нещо са се скарали през деня с вуйчото, а аз не съм бил там. И.
започна да ми разказва, че са се скарали през деня с някакви дървета са се
гонили, имало е дрязги между тях, а те са първи братовчеди, някакви дрязги е
имало между тях – това го знам от покойния И.. А за вечерта не си спомням
изразите, просто се разправяха на по- висок тон. Не съм видял, но чух че се
отвори вратата и че Н. е ударена, защото бях с гръб и е тъмно. После станах,
за да видя какво става. Когато се обърнах с лице и се приближавах, не съм
видял А. да нанася удари с юмруци или плесници на Н.. Той беше отвън на
вратата, а тя беше отвътре на вратата. Тя беше малко се облегнала на страни
на оградата и се виждаше, че е ударена имаше леко като надуто по лицето.
При отварянето на вратата Н. беше седнала на един стол срещу вратата на
една пътека. Тя не беше близо до нас, беше седнала до къщата там има
пътека. Беше седнала на самият вход на къщата, която е на 5-6 метра по
навътре от външната врата, а навеса на който бяхме ние се пада от дясната
страна на вратата. Аз понеже бях при Н. и не съм видял отвън какво е
станало. Покойния И. излезна с И. вън до вратата, А. и той беше отвън до
вратата в този момент. Вратата беше отворена, но не напълно. Аз не виждах,
защото както е вратата и навеса и вече не се вижда нищо и отвън не знам
какво е станало. Прецених, че А. е пил по държанието, че говори на по- висок
тон, така си мисля може да е пийнал може да не е. Там имаше и две деца, те
се разпищяха, но те бяха по навътре, 7-8 метра по навътре, навън не са
излизали, децата нещо бяха уплашени.
5
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ И.Н. – Това беше
доста отдавна, почти не си спомням точно как беше. Спомням си, че бяхме на
гости с децата ми у леля Н. и синът й. Моите деца са на 8 г. и 6 г. тогава бяха
на толкова, сега са на 9 г. и на 7 г. и са момчета. Първоначално бях с И.А.,
после дойде и А. и си приказвахме. Това е двор с един навес - дърварник,
бяхме на сянка седнали и си говорихме и пийваме по някоя ракия. Н. влизаше
и вътре и отвън, сядаше там на един стол, който беше по -навътре от входната
врата. Там има стол и едно навесче и тя стоеше там, това е вратата за влизане
в къщата, а навеса е на двора. В един момент нещо като викове чух, Н. нещо
викаше отвън, нещо говореше и мисля, че Н. тръгна към вратата. Аз гледах
към вратата, тя отиде нещо се развика към вратата, децата нещо се
размрънкаха, стояха при нея. Аз отидох първо към децата, те не са свикнали
на такива викове. Аз чух че тя нещо се развика „кой си ти, какво става“ и на
мен вниманието ми отиде към децата. Там беше А. и покойния И., но той не
виждаше и аз отидох да видя и аз какво става и смътно си спомням защото аз
бях пийнал. Леля Н. говореше „той ме преби или удари“, но то там на
входната врата е тъмно и аз не можах да видя. При децата е светло на
лампата, а там е по- тъмно и после като отидох към вратата видях А.. Тя нещо
каза че я бил ударил А. и аз мисля, че го бутнах, мисля че той не беше вътре,
отвън беше и аз афектиран от децата и го бутнах навън да се маха. Той беше
пред вратата, не беше влезнал вътре. Махай се или изчезвай му казах нещо
такова. Там е малко грапаво песъчливо и го бутнах още веднъж и той падна.
След това се прибрахме вътре при децата. Това си спомням горе –долу.
Когато отидох до вратата Н. си стоеше права, но беше облегната на един
парапет. Не съм видял да има следи от ударено, на другия ден вече. Те си
размениха някакви обидни реплики един на друг. Децата бяха уплашени, те не
са свикнали на такива викове – в смисъл за говорене на висок тон. Седнахме
следобеда към 16.00 часа и пиехме ракия до към 22.00 часа, около 300-400
грама да сме пили. Съседи на Н. и покойния И. са роднини – на А. баба му. Аз
присъствах на единия инцидент, който стана предния ден. И. ми се обади по
обяд около 12.00 часа, попита ми „какво правя“ казах че слагам на децата да
ядат каза ми да взема един галон бира и да отида. Аз знам, че той не вижда.
Аз отидох и седнахме пак там на това същото място и братовчед му не знам
как се казва точно мисля, че е Н., те са първи братовчеди с И.. Н. живее в по-
горната къща, а И. в по -долната и ми се оплакваше че нещо се карали с
6
братовчед му и един съсед срещу тях ги разтървал и той се е прибрал, и
тогава ми се обади да отида за бира. След колко време беше виждам идва
отгоре Н., И. не беше изтрезнял и започнаха пак нещо да се псуват и аз
застанах на вратата и не пуснах Н. да влезе. Н. излезе и тя и казах да взима И.
да влиза вътре и баба Неша и тя чу разправията и каза на другия и той да се
прибира. Н. мисля, че е роднина на А. мисля, че чичо или вуйчо му се пада.
На 28.06.2020 г., когато се случи това с вратата мисля, че И. беше до баба Н.
или А. говореше с него – не съм сигурен. Не съм видял А. да нанася удари с
юмрук на Н., защото те са на тъмно и не мога да видя и когато отидох тя
стоеше права до парапета и А. с И. нещо говореше, а А. беше отвън. Беше
много отдавна и аз стресиран от децата и не си спомням с А. какви изрази са
си разменили. В момента не ми стана ясно причината защо е дошъл А., а
после разбрах че дошъл да пита нещо за вуйчо си където са се карали двамата
братовчеди. Това го разбрах след като той си тръгна. Това го разбрах от И.
той тогава ми обясни. Аз А. не го познавам, дори не знаех че Н. му е чичо или
вуйчо, после ми го обясниха това на мен. И. ми каза на мен „сигурно където
се карахме с Н. той му е племенник“. И. беше много афектиран и А. го
успокояваше, искаше да ходи към А., но той не може да ходи беше се
изправил и не вижда. Мисля, че не успя да стигне до А., но не съм сигурен. И.
каза на А. „чичо ти, вуйчо ти“. И. покойния си псуваше, той не виждаше с
очите и единия му крак имаше злополука – отрязани пръсти. Ходеше, но
куцаше.
СЪДЪТ счита, че следва да бъдат прочетени показанията на свидетеля
И.Н. като основанието ще бъде определено след евентуално липса или
съгласие на страните.
ПРОКУРОРЪТ – Съгласни сме да се прочетат показанията на свидетеля
И.Н..
АДВ. ЛЮБОМИРОВ - Не съм съгласен да се четат показанията на
свидетеля.
СЪДЪТ счита, че следва да бъдат прочетени показанията на свидетеля
И.Н., който е дал на ДП на 30.09.2020 г., които се намират на л. 24 от делото.
Това е така, тъй като свидетелят няколко пъти заяви че не си спомня. Налице
са условията да се прочетат тези показания на осн. чл. 281, ал. 4, във връзка с
7
ал. 1, т. 2 от НПК, затова съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля И.Н. дадени на ДП на л. 24.
СВИДЕТЕЛЯТ И.Н. – Аз ви казах, че не си спомням всичко каквото е
било и на другия ден баба Н. ми разказа. Аз ви казах, че точно не съм сигурен,
после я попитах баба Н. и тя ми каза. На другия ден Н. каза точно какво се е
случило. Казах това което ми е казала Н. и това което аз си спомням. Аз го
бутнах, не съм казал че съм го бутнал, но го бутнах А..
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА Е.Д. – По случая
знам това. На 28.06.2020 г. в неделя бяхме на вилата в местност „К.“, бяхме с
А. и децата ни, ние имаме две деца. Оставих А. на центъра и той ми каза, че
ще ходи до баба му до вуйчо му и аз се прибрах с децата ни в нас. Аз се
прибрах в с. С. в неговата родна къща аз и децата ми и той ми каза, че ще
ходи до баба му и до вуйчо му. След това е отишъл и е чул в съседната къща –
това ми го разказва А. когато се прибра. Каза ми, че е чул да си говорят в
съседната къща, минал е покрай къщата, чул е като си говорят тези които са
били събрани и са започнали да се карат там. Подробности не знам след като
не съм била и там. Беше отдавна и не мога да се сетя абсолютно всичко. Той
се прибра и ме разказа. Той се прибра много наранен. Аз се уплаших, както и
в случая съм притеснена и уплашена. Започнах да го разпитвам, той ми каза,
че са започнали да го бутат, да го удрят. Той е влезнал през вратата – опитал
се е да влезне, искал е да ги попита нещо, но какво не мога да се сетя. А. се
прибра около 21.00-22.00 часа, нямаше полунощ. Той не беше употребил
същия ден алкохол. Мисля, че ми каза, че е пил една бира на центъра. Ние се
прибрахме около 20.00 часа в къщи и него го оставихме на центъра.
АДВ. ЛЮБОМИРОВ – Тъй като свидетелката твърди, че не си спомня
какъв е бил поводът да посети домът на Н. А., моля да бъдат прочетени
показанията на досъдебното производство, защото там е обяснила и считам,
че това е един важен момент.
ПРОКУРОРЪТ – Даваме съгласие да се прочетат.
СЪДЪТ счита, че са налице основания да се четат показанията на
8
свидетелката Е.Д. дадени на ДП. Свидетелят заявява, че не си спомня,
страните са съгласни, съдът също така разясни на свидетеля, че на осн. чл.
281, ал. 7 от НПК, че тези показания могат да бъдат ползвани при
постановяване на присъдата като същите са дадени пред орган на ДП, а не
пред съдия с оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетелката Е.Д. на л. 26 от ДП.
СВИДЕТЕЛКАТА Е.Д. – Да, точно това е както го прочетохте.
След съгласие на страните свидетелите бяха освободени от съдебната
зала.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Нямаме други искания, да се приключи
делото.
СЪДЪТ на осн. чл. 378, ал.2, във връзка с чл. 283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА писмените доказателства към делото, а
именно – СМУ № 159/2020 г. на Н.А., фиш за спешна медицинска помощ, С
М У № 160/2020 г. на А.К., справка за съдимост на А.К., характеристична
справка, ДСМПИС на А.К..
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д ЕЛ И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Поддържам предложението на РП –Пазарджик, като
считам същото за доказано по категоричен и несъмнен начин. От събраните
гласни доказателства се установи, че на 28.06.2020 г. постаралата Н. А.,
свидетелите И.Н. А. и А.Р. се намирали в дома на пострадалата в с. С.. В дома
на пострадалата се намирали и малолетните деца на св. И.Н., както и сина на
пострадалата И.А. – починал към настоящия момент. Установи се, че тримата
9
мъже стояли под навес в дясно от входната врата, а пострадалата Н. А. се
намирала в близост до вратата към двора на къщата, около нея се намирали
малолетните деца на св. И.Н.. След 22.30 часа пред дома на пострадалата
дошъл обв. А.К. във видимо нетрезво състояние. Същият блъснал пътната
врата на къщата на пострадалата Н. А., като с вратата я блъснал и тя паднала
от стола. Същият започнал саморазправа с нея и след като я блъснал я ударил
с юмрук в областта на лицето. Намесели се останалите присъстващи, като св.
Радко помогнал на пострадалата да се изправи, а синът й и св. И. изблъскали
А. от дома на пострадалата Н.. При блъскането на вратата от улицата по
посока на пострадалата на същата били причинени увреждания в областта на
главата, а от удара с юмрук кръвонасядания в областта на гърдите. Безспорно
на същата е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК. По
отношение на доказателства на първо място считам, че следва да се ценят
показанията на Н., която подробно, логично и последователно описа
инцидента. Считам, че следва да се кредитират нейните показания, тъй като
се потвърждават от показанията на св. И.Н. и св. А.Р., които не са възприели
самото нанасяне на ударите, но са чули скандала и крясъците на децата след
като обв. К. се е появил, чули са и виковете на пострадалата, че е била
пребита. Безспорно показанията й се потвърждават от приетата СМЕ, в която
вещото лице е описало констатираните травматични увреждания и е
разграничил, кои от тях са причинени от удара с металната врата и кои от
нанесения удар с юмрук. Относно хулиганските подбуди, считам че без
съмнение поведението на обв. К. използвайки хулигански подбуди, тъй като в
поведението грубо е нарушил обществени норми и е показал, че се чувства
недосегаем за наложените правила на морала. Същият е инициирал скандал в
чужд дом след 22.00 часа, т.е. в нощната част на денонощието, влязъл е без да
бъде поканен, нарушил е спокойствието на присъстващи там, нападнал е
физически възрастна жена над 70 г., извършил е деянието в присъствието на
малолетни деца, които са били уплашили и са се разкрещели, извършил е
деянието и в нетрезво състояние, за което свидетелства дори и св. Е.Д., която
живее с него на семейни начала, според която той се е прибрал подпийнал.
Няма личен мотив за случилото се, тъй като дори да се приеме, че е бил
провокиран от предходен скандал от починалия И.А. и вуйчото на
обвиняемия, първо този скандал не е между същите страни, които са по
настоящето дело, второ по никакъв начин скандала не е засегнал лично обв.
10
К., трето в скандала не е участвала пострадалата, която по някакъв начин да
провокира обв. К. за физическа саморазправа и на четвърто място скандала не
е предхождал възникналия инцидент извършеното престъпление от страна на
обвиняемия а от показанията на всички разпитани свидетели се е развил в
предходния ден. Смятам, че обв. К. под влияние на алкохол в 23.00 часа е
решил да отиде да се саморазправя в дома на пострадалата, нападайки една
беззащитна жена. Затова няма спор, че телесната повреда е причинена по
квалифициращ признак хулигански подбуди, затова моля да признаете обв. К.
за виновен по така повдигнатото обвинение. Налице са всички предпоставки
на чл. 78А от НК да бъде освободен от наказателна отговорност. По
отношение на глобата отчитам като отегчаващи вината обстоятелства
наличието на предходни криминални прояви. Моля да му възложите
направените по делото разноски, които са в размер на 203.00 лева.
АДВ. ЛЮБОМИРОВ – Започвайки пледоарията си ще започна от там
където завърши представителя на държавното обвинение, като ще се
противопоставя на това, което настоява прокурора, че са налице отегчаващи
вината обстоятелства, защото били налице предходни криминални прояви.
Видно от свидетелството за съдимост на доверителят ми той си е явявал
веднъж на съд по определено обвинение, бил е признат за виновен, изтърпял е
наказанието си, т.е. платил е глобата си и към момента е реабилитиран, така
че не може да се твърди и да се настоява вие да вземете решението си, като
отчетете отегчаващи вината обстоятелства. Вашето решение трябва да бъде
взето на базата на събраните по делото доказателства с търсена на правилната
правна квалификация, която се извлича от събраните доказателства в това
число и съобразявайки характеристичната справка налична по делото, която е
изготвена от полицейският инспектор Л., и която е с оглед на твърденията в
нея, че доверителят ми не е агресивен, не дружи с лица от криминалния
контингент, не злоупотребява с алкохол и се ползва добро име. По- надолу е
записано, че е скромен, тих и добродушен. Той не е известен като
скандалджия и като лице, което лесно избухва под влияние на алкохол и
причинява телесни наранявания или други телесни прояви или престъпления.
Настояването за това да приемете, че действието са извършени от нетрезво
състояние също са голословни от страна на РП. Това не е установено по
безспорен начин и най- малкото жената, с която доверителят ми живее на
11
семейни начала е твърдяла такова нещо. Тя пред Вас заяви, че от него е
разбрала, че А. е изпил една бира на центъра на с. С., когато го е оставила, за
да посети баба си и вуйчо си. Във връзка с предложението, което е довело до
образуването до настоящето дело, заради което сме пред Вас, оспорвам това
предложение по отношение на правната квалификация, която днес в залата
защитава представителя на ДО, а именно, че ако е извършено деяние, то е
извършено и следва да се квалифицира по правната норма на чл.131, ал.1,
т.12, във връзка с чл.130, ал.2 от НК, т.е. че са налице хулигански подбуди в
действията и такива подбуди са мотивирали действия на доверителя ми. Не
случайно изброявайки аргументи против това, което аз в момента настоявам
да приемете, а именно поддържайки възприетата правна квалификация,
прокурорът изброяваше 1, 2, 3 и 4 абсолютно достоверно и мисля безспорно
по делото установихме, че вуйчото и бабата на доверителят ми са били обект
на определена агресия от страна на покойния син на пострадалата свидетелка.
Това беше заявено от самата нея, когато тя каза, че той с едно дърво, но ние
не искахме да я разпитваме с подробности в тази връзка. Това беше
потвърдено и от останалите разпитани свидетели и най- вече от И.Н. на
когото също е станало известно, че е имало определена разправия. Това го
твърди самият обв. А.К. подзащитният ми в неговите обяснения. Именно това
са мотивите той вечерта в тъмната част на денонощието да влезе или да ги
посети по- скоро в техният дом. Всичко което се е случило с процесните
наранявания, като резултат от процесните наранявания на пострадалата
свидетелка са резултат от това, че се е отворила входната врата навътре,
причинено и е било нараняване такова каквото е описано, но не се установя
по категоричен начин, че А. и е нанасял удари с плесници, както се изрази
свидетелката Н.А., а и от медицинското свидетелство няма категорични данни
за такива. Аз няма да застъпвам пред Вас тезата, че нараняванията с входната
врата при рязкото й отваряне са извършени несъзнателно и с това си действие
А. е причинил по непредпазливост телесни наранявания на св. А..
Нараняванията не са причинени по хулигански подбуди. Налице е личен
мотив той да се отзове на територията на техния двор или по- скоро до
входната врата. И следва отчитайки наличните събрани и на съдебната фаза
доказателства да възприемете и друга правна квалификация, а именно по
чл.130, ал. 2 от НК без да възприемете това което РП настоява, че са налице
хулигански подбуди в действията на доверителя ми. В тази връзка отчитайки
12
добрите характеристични данни на доверителя ми, а именно, че това е една
изолирана проява с мотивите, а именно че действията са му в резултат на това
да поиска обяснение, и да потърси такова от покойния вече свидетел, да
възприемете тази квалификация като му наложите най- лекото наказание
предвидено в правната норма на чл.130, ал. 2 от НК, като там се предвиждат
лишаване от свобода до шест месеца или пробация или глоба от 100 до 300
лева и понеже действително са налице условията за освобождаване от
наказателна отговорност да наложите глоба предвидена в минималния
размер, т.е. да паднете под минимума 1000 лева, ако възприемете моите
аргументи. Настояването, че е извършено в нетрезво състояние е с цел, за да
се установят хулиганските подбуди, защото един подпийнал човек е съвсем в
състояние да извърши това което се твърди от РП. Но разбрахме, че там
пийналите са били други и това са хората, които са се били събрали още от
следобеда. Чухме го от св. И.Н., а и изпитото количество не е било малко и
като свидетелство за това е и наличното по делото СМУ, което Вие ще
погледнете и там нараняванията са значително повече, които са причинени на
доверителят ми, отколкото нараняванията причинени на св. А. независимо, че
не признават да са причинявали наранявалия. Това СМУ е съвсем
красноречиво, как е завършил този инцидент, битият да не кажа пребитият е
доверителят ми в какъвто вид се е прибрал в къщи. Не възприемем правната
квалификация по хулигански подбуди и моля да възприемете, че е сторено
под общата правна норма за престъпление от частен характер, а не за общ
характер.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ К. – Ако
предположим, че съм отишъл там, за да бия трима мъже, нея ли ще бия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ К. - Поддържам казаното от
адвоката ми.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание за постановяване на решението,
след което го обяви на страните и разясни реда и сроковете за неговото
обжалване и протестиране.
Протоколът, написан в съдебно заседание, което приключи в 15:10
часа.
13
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14