РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Перник, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500257 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 239/13.03.2025 г. по гр.д. №6886/2024 г. по описа на РС-Перник е
оставен без разглеждане предявеният иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК от Б. Г. Р., ЕГН: ********** от *** в качеството му на наследник на Й. Б. Р.
за признаване за установено, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) в
частта за сумите в размер на ½ от общия дълг на неговия наследодател,
представляваща квотата на другия наследник Е. Г. Р., равняващ се общо на сумата от
2313,94 лв., съставляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.09.2002 г. до 30.04.2009 г. и сумата от 1265,44 лв., съставляваща мораторна лихва за
периода от 30.10.2002 г. до 19.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението- 24.11.2009 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 177,38 лв., съставляваща юрисконсултско
възнаграждение въз основа на издадена заповед за изпълнение № 5511 от 27.11.2009 г.
и изпълнителен лист от 16.03.2011 г. по ч.гр.д. № 6348/2009 г. по описа на ПРС, като
недопустим.
Със същото решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 439, ал.
1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК от Б. Г. Р., ЕГН: ********** от *** в качеството му на
наследник на Й. Б. Р. за признаване за установено, че в полза на „Топлофикация
Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува право на принудително изпълнение за
1
сумите в размер на ½ от общия дълг на неговия наследодател, равняващ се общо на
сумата от 2313,94 лв., съставляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.09.2002 г. до 30.04.2009 г. и сумата от 1265,44 лв., съставляваща
мораторна лихва за периода от 30.10.2002 г. до 19.11.2009 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 24.11.2009 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 177,38 лв., съставляваща
юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК № 5511 от 27.11.2009 г. и изпълнителен лист от 16.03.2011 г. по ч.гр.д. №
6348/2009 г. по описа на ПРС или за сумите от 1156,97 лв., съставляваща главница за
периода от 01.09.2002 г. до 30.04.2009 г. и сумата от 632,72 лв., съставляваща
мораторна лихва за периода от 30.10.2002 г. до 19.11.2009 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 24.11.2009 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 88,69 лв., съставляваща
юрисконсултско възнаграждение, като неоснователен.
Решението в отхвърлителната му част е обжалвано в срока по чл.259 ал.1 ГПК от
Б. Г. Р. чрез пълномощника адв. С. Д. от АК -***, с искане същото да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно. Във въззивната жалба се излагат подробни
съображения, въз основа на които жалбоподателят твърди, че съдебното решение е
неправилно. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
погасителната давност за вземанията е спряла да тече в периода от смъртта на неговата
наследодателка Й. Б. Р. до конституирането на нейните наследници по изпълнителното
дело, поради което се претендира, че погасителната давност за вземанията е изтекла
към 17.10.2018 г. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне
на исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище за
неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По доводите за неправилност намира следното:
Пред районния съд е предявен и разгледан отрицателен установителен иск с
правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответното
дружество „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, че ищецът Б. Г. Р., ЕГН:
********** от *** в качеството му на наследник на Й. Б. Р., не дължи като погасени по
давност сумите в размер на 2313,94 лв., съставляваща главница за доставена топлинна
енергия периода от 01.09.2002 г. до 30.04.2009 г. и сумата от 1265,44 лв., съставляваща
мораторна лихва за периода от 30.10.2002 г. до 19.11.2009 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 24.11.2009 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 177,38 лв., съставляваща
юрисконсултско възнаграждение, за които неговата наследодателка е осъдена със
2
заповед за изпълнение № 5511 от 27.11.2009 г. и изпълнителен лист от 16.03.2011 г. по
ч.гр.д. № 6348/2009 г. по описа на ПРС. В частта, в която с обжалваното решение /с
характер на определение/, районният съд е прекратил производството по делото като
недопустимо поради липса на правен интерес у ищеца да претендира установяване на
недължимост на суми над наследствената си квота, същото не е обжалвано и е влязло в
сила.
Ищецът твърди, че по искане на дружеството- ответник „Топлофикация-
Перник“ АД спрямо неговия наследодател Й. Б. Р. за събиране на сумите по заповед за
изпълнение № 5511/ 27.11.2009 г. и изпълнителен лист от 16.03.2011 г. по ч.гр.д. №
6348/2009 г. по описа на ПРС било образувано изпълнително дело № 434/2011 г. по
описа на ЧСИ А. В. на 12.05.2011 г., което било прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, като последното валидно да прекъсне давността изпълнително действие било
извършено на 17.10.2011 г. След смъртта на неговата наследодателка на 17.11.2017 г.,
по искане на ответника за събиране на посочените суми било образувано второ
изпълнително дело № 423/2018 г. по описа на ЧСИ С. Б.. Последното изпълнително
действие по това изпълнително дело било извършено на 30.03.2018 г. По молба на
взискателя и на основание на издадения изпълнителен лист било образувано на
04.08.2022 г. изп.д. № 1526/2022 г. на ЧСИ С. Б., който с постановление от 21.09.2022 г.
го бил конституирал като правоприемник. Поддържа, че вземанията, предмет на иска,
са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- Перник”АД е подал
отговор, с който е оспорил исковете, като поддържа, че по двете изпълнителни дела са
предприемани регулярно изпълнителни действия, в резултат на които давността е
прекъсвана многократно. Ответникът поддържа, че съгласно приетото в съдебната
практикае перемцията на изпълнителното дело е без значение за прекъсването на
давността.
С обжалваното решение РС-Перник е приел, че погасителната давност за
вземането, установено с влязла в сила заповед за изпълнение е общата 5-годишна
давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Приел е, че между страните липсва спор, че
последното валидно изпълнително действие по първото изпълнително дело №
434/2011 г., е било извършено на 17.10.2011 г., като до обявяване на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС за вземанията, предмет на
изпълнението, не е текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД,
Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г. Приел е, че доколкото
длъжницата Й. Б. Р. е починала на ***, давностният срок спира да тече, тъй като до
конституирането на наследниците на взискателя съдебният изпълнител няма
възможност да извършва валидни процесуални действия. Наследниците на длъжника
били конституирани по новообразуваното изп.д.№ 423/2018 г. по описа на ЧСИ С. Б. с
постановление от 18.02.2019 г. Същото било прекратено на 05.07.2022 г. на основание
чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. На 05.08.2022 г. взискателят образувал трето изпълнително дело
№ 1526/2022 г. по описа на ЧСИ С. Б., отново срещу починалата длъжница, като с
постановление от 21.09.2022 г. като длъжник по изпълнителното дело бил
конституиран ищецът и неговата сестра. Съдът е приел това процесуално действие за
невалидно, поради което и не е от естество да прекъсне погасителната давност.
Районният съд е приел обаче, че на 16.11.2023 г. взискателят е депозирал молба за
налагане на запор върху трудово възнаграждение или върху пенсия на длъжника, а
впоследствие на 14.10.2024 г. е било изпратено запорно съобщение на ищеца, с което е
бил наложен запор върху негови вземания за трудови възнаграждения, поради което и
3
районният съд е приел, че с процесните валидни изпълнителни действия давността за
вземанията е била прекъсната и не е изтекла към момента на предявяване на исковете.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. От тези факти ищецът - длъжник черпи права,
изключващи изпълняемото право (погасяване правото на принудително изпълнение
поради изтекла давност, плащане, прихващане и др.).
От фактическа страна в производството не е било спорно, че срещу
наследодателката на въззивника- ищец е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК № 5511 от 27.11.2009 г. и изпълнителен лист от 16.03.2011 г. по ч.гр.д. №
6348/2009 г. по описа на ПРС, въз основа на която е образувано изпълнително дело №
434/2011 г. по описа на ЧСИ А. В., което било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, като последното валидно да прекъсне давността изпълнително действие било
извършено на 17.10.2011 г. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със
стабилитет, като спор между същите страни на същото основание и за същото вземане
вече е недопустим. Понеже ефектът на влязлата в сила заповед е като на окончателно
разрешен правен спор за съществуване на вземането с влязло в сила решение, то
приложение ще намери разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност
за всички вземания по заповедта ще е пет години.
Според Тълкувателно решение № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземанията по
изпълнителни дела, образувани до приемане на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС. В мотивите към ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС е
разяснено, че в тези случаи давността започва да тече отново от 26.06.2015 г., от когато
е обявено за загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г. Като се съобрази даденото от ВКС
тълкуване по прилагане на материалния закон следва, че след прекъсване течението на
давността с образуване на изпълнителното дело на 12.05.2011 г., новият петгодишен
давностен срок за процесните вземания ще започне да тече отново от 26.06.2015 г. –
датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид възприетото тълкуване, съдът намира, че доколкото давността е
прекъсната с образуване на делото на 12.05.2011 г.и е спряла да тече до 26.06.2015 г.,
без правно значение за спора е да се обсъжда какви изпълнителни действия са били
предприети от взискателя по изпълнителното дело през този период. Към момента на
образуване на първото изпълнително дело наследодателката на въззивника не е била
починала, а смъртта е настъпила по време на висящия изпълнителен процес, т. е.
приложим е чл. 429, ал. 2 ГПК, съгласно който "Издаденият изпълнителен лист срещу
наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите
наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го
приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител
определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на
наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано", т. е. по
изпълнителния лист срещу Й. Р. може да се изпълнява срещу въззивника (наследник),
защото субективните предели на изпълняемото право по издадения изпълнителен лист
включват и наследниците на длъжника. В случаите по чл. 432, т. 3 ГПК са налице
промени, отнасящи се до гражданскоправния статут на страните (промени в
правоспособността, дееспособността или правосубектността), водещи до необходимост
4
от предприемане на действия по конституиране на правоприемници, учредяване на
настойничество или попечителство и т. н. В тези случаи са налице обективни причини,
стоящи извън волята на страните, при настъпване на които съдебният изпълнител
следва да постанови акт за спиране на производството, като доктрината и съдебната
практика приемат, че актът има констативно действие, а спирането настъпва по силата
на закона. Закономерна последица от спиране на производството по делото,
разпоредена от чл. 61 ГПК е, че от същия този момент спира течението на всички
процесуални срокове. През посочения период е било обективно невъзможно
изпълнението да продължи, поради липсата на правен субект, срещу когото да се
изпълнява, като тази невъзможност обхваща всички изпълнителни действия. В рамките
на този период е спрял да тече предвиденият в чл. 110 и сл. ЗЗД срок за погасителната
давност, доколкото е било правно невъзможно да се извършват каквито и да е било
действия спрямо неизвестните към този момент наследници, следователно взискателят
нито е бил длъжен, нито е могъл да има активно процесуално поведение за
инициирането на изпълнителни действия за събиране на вземането - предмет на
принудителното изпълнение по отношение на тях. Активната и пасивната легитимация
в изпълнителното производство се определят от изпълнителния лист, според който
взискател може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор, а
длъжник по изпълнението може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи
като длъжник по вземането или като лице, отговарящо за него. Изключенията от това
правило са визирани в разпоредбите на чл. 429, ал. 2 и 3 от ГПК, и те касаят
изпълнението върху имущество на трето на изпълнителния лист лице. Съгласно чл.
429, ал. 2 ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде
изпълняван върху имуществото на неговите наследници, които са приели
наследството. С настъпване на смъртта на наследодателя субективните предели на
изпълнителния лист, издаден срещу него, се разпростират по отношение на неговите
наследници, като до конституирането им по делото са спрели да текат процесуалните
срокове, включително двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С конституирането на наследниците на починалата длъжница по изп.д.
№423/2018 г. по описа на ЧСИ С. Б. с постановление от 18.02.2019 г. давността за
вземанията отново е започнала да тече. По въпроса за действията, с които давността се
приема за прекъсната РС-Перник е съобразил разясненията, дадени в мотивите към т.
10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., според които
давността се прекъсва с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Според т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, ако в молбата за проучване
на имуществото на длъжника е включено искане за налагане на запори и възбрани
върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това
проучване, т. е. молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1
ГПК, тя прекъсва давността. Следователно, според възприетото от ВКС задължително
тълкуване, в изпълнителният процес давността не спира да тече, но се прекъсва
многократно с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ по инициатива на ЧСИ или по възлагане от
5
взискателя. След 18.02.2019 г. с молби от 13.01.2021 г. и 14.04.2022 г. взискателят е
направил искания за предприемане на изпълнителни действия- налагане на запор
върху вземания на длъжниците по делото към трети лица, годни да прекъснат
давността. След образуването на изпълнително дело № 1526/2022 г., на 16.11.2023 г.
взискателят е депозирал молба за налагане на запор върху трудово възнаграждение или
върху пенсия на въззивника, а впоследствие на 14.10.2024 г. е било изпратено запорно
съобщение до същия, които действия са от естество да прекъснат погасителната
давност за вземанията. От последното редовно предприето изпълнително действие на
14.10.2024 г. не е изминал срок от повече от 5 години по чл. 117, ал. 2 ГПК до подаване
на исковата молба, поради което давностният срок не е изтекъл.
Достигайки до същия извод, районния съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от спора и направеното в този смисъл искане жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемото дружество направените разноски във въззивното
производство, а именно сумата от 100 лева юрисконсутско възнаграждение.
Цената на иска е под 5 000 лв. и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 239/13.03.2025 г. по гр.д. №6886/2024 г. по описа на
РС-Перник в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.
439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК от Б. Г. Р., ЕГН: ********** от ***, в качеството му на
наследник на Й. Б. Р., за признаване за установено, че в полза на „Топлофикация
Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“, не съществува право на принудително изпълнение за
сумите в размер на ½ от общия дълг на неговия наследодател, равняващ се общо на
сумата от 2313,94 лв., съставляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.09.2002 г. до 30.04.2009 г. и сумата от 1265,44 лв., съставляваща
мораторна лихва за периода от 30.10.2002 г. до 19.11.2009 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 24.11.2009 г., до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 177,38 лв., съставляваща
юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК № 5511 от 27.11.2009 г. и изпълнителен лист от 16.03.2011 г. по ч.гр.д. №
6348/2009 г. по описа на ПРС или за сумите от 1156,97 лв., съставляваща главница за
периода от 01.09.2002 г. до 30.04.2009 г. и сумата от 632,72 лв., съставляваща
мораторна лихва за периода от 30.10.2002 г. до 19.11.2009 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 24.11.2009 г., до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 88,69 лв., съставляваща
юрисконсултско възнаграждение.
6
В останалата част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в
сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 вр. ал.8 ГПК Топлофикация Перник“ АД, ЕИК
*********, да заплати на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК ********** сумата от
100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7