№ 94
гр. Сливен, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20212230105454 по описа за 2021 година
В исковата молба ищцата твърди, че през 2021г при връчването на покона за
доброволно изпълнение е разбрала, че срещу нея има образувано изпълнително
производство № 476/2021г. на ЧСИ Г.Грозева с район на действие Окръжен съд Сливен с
взискател-ответника по предявените искове Община Сливен.Твърди се, че с покана за
доброволно изпълнение е поканен ищеца да заплати на Община Сливен доброволно
задълженията си в размер на 514.77лв, представляваща неолихвяема сума, 548.54лв,
представляваща главница, 1.37лв представляващи лихви, 160.20лв, представляващи
разноски по изпълнителното дело, 133.88лв представляваща такса по т.26 от Тарифа за
таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС, 80лв представляващи други дължими
суми.Сочи се, че задължението е формирано от АУЗ от 16.08.2016г., издаден от ответника и
е в размер на 660.87лв.Твърди се, че по отношение на въпросните суми е изтекла в полза на
ищеца погасителна давност.
Поискано е да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата
от сумата от 660.87лв, представляваща по Акт №АУ 001592/2016г. на Община Сливен
Съдът е квалифицирал така предявения отрицателен установителен иск, като такъв с
правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка чл.439, ал.2 от ГПК.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му за
изтекла погасителна давност , е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че предявения иск е допустим, но неоснователен.Посочено е, че
актът за установяване на задължение е връчен на ищцата при условията на чл.32 от ДОПК
1
на 29.12.2016г. и в законоустановения 14дневен срок не е подадена жалба срещу
акта.Задълженията в акта са за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за
период от 2012г. до 2015г. и са в размер на 548.54лв главница и 367.42лв лихви.Сочи се , че
на 26.04.2010г. ищцата е подала 5броя данъчни декларации по чл.14,ал.1 от ЗМДТ с
приложи документи за собственост.Твърди се, че ищцата е данъчно задължено лице и
съответно дължи заплащането на данък върху недвижимите имоти и такса за битови
отпадъци, а лихвата върху публични вземания също е публично вземане.Сочи се, че АУЗ от
16.08.2016г. е издаден от компетентен административен орган и акта е обоснован и
мотивиран.Сочи се, че с издаването на акта за установяване на публични задължения
давността е прекъснала и е започнала да тече нова давност, като с образуването на
изпълнителното дело давността е прекъснала.Прави се възражение, че давността е
прекъсната и с посочването на конкретен изпълнителен способ, който е поискан от
взискателя по изпълнителното дело, а именно възбрана на недвижим имот на
28.04.2021г.Направено е възражение, че по отношение на вземанията на Община Сливен не
изтекла абсолютната 10годишна погасителна давност, предвидена в чл.171,ал.2 от ДОПК.
Поискано е да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, като неоснователни и
недоказани.Алтернативно е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Указано е на ответника, че доказателствената тежест по отношение на твърденията
му за прекъсване на давността,начина на връчване на акта за установяване на задължение, е
негова.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован не се явява. Вместо него се явява адв.
К., който поддържа предявения отрицателен установителен иск и моли да бъде уважен и да
бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски.
Ответника, редовно призован, чрез процесуалния си представител ст.експерт Очкова
моли предявения иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски-юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.04.2010г В. Д. Г. е подала декларация до Дирекция Местни данъци и такси при
Община Сливен, че е собственик на имот, находящ се в гр. Сливен, м. Орта синур, Изгрев по
наследство и отказ от наследство, с площ от 500 кв.м.. Към декларацията е представен
нотариален акт за собственост на недвижим имот от 23.04.1984 г., с който е признат З.П-Г.
за собственик по наследство и отказ от наследство на следния недвижим имот: лозе-градина
от 500 кв.м. в м. Орта синур, Сливенско землище при граници: Никола Пондалов, К.Василев
и Д. Костадинов.
На 26.04.2010г В. Д. Г. е подала декларация до Дирекция Местни данъци и такси при
Община Сливен, че е собственик на имот, находящ се в гр. Сливен, м. Терасите, Баш чардак
чрез покупка, с площ от 2125 кв.м., в това число застроена площ 112 кв.м. Към декларацията
2
е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 16.04.2003 г., с
който В. Д. Г. е закупила правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в м.
Бадемлика с площ от 2650 кв.м., ведно с построената в него селскостопанска сграда с площ
от 112 кв.м.
На 26.04.2010г В. Д. Г. е подала декларация до Дирекция Местни данъци и такси при
Община Сливен, че е собственик на имот, находящ се в гр. Сливен, м. Гаговец, чрез покупка,
с площ от 1000 кв.м. Към декларацията е представен нотариален акт за придобиване на
недвижим имот, чрез давностно владение от 21.08.1992 г., с който е признат З.П-Г. за
собственик на полски имот, състоящ се от 1000 кв.м., образуващ имот с планоснимачен №
544 в м. Гаговец в землището на гр. Сливен.
На 26.04.2010г В. Д. Г. е подала декларация до Дирекция Местни данъци и такси при
Община Сливен, че е собственик на имот, находящ се в гр. Сливен, м. Баш чардак по
наследство, с площ от 600 кв.м., в това число застроена площ 47 кв.м. Към декларацията е
представено удостоверение, че Весела Захариева Сивова се отказва от наследството на
З.П.Г..
На 26.04.2010г В. Д. Г. е подала декларация до Дирекция Местни данъци и такси при
Община Сливен, че е собственик на имот, находящ се в гр. ....... по наследство и отказ от
наследство, с площ от 86кв.м., представляващ жилище. Към декларацията е представено
удостоверение, че Весела Захариева Сивова се отказва от наследството на З.П.Г. и
удостоверение за наследници, от което се установява, че В. Д. Г. е наследник на З.П.Г.. Към
декларацията е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на
основание делба на съсобствен недвижим имот от 23.04.1984 г., с който З.П-Г. е признат за
собственик на следния недвижим имот: апартамент № 1 на трети етаж в жилищен блок Роза
на ул. Аспарух 1-Д в гр. Сливен, застроен върху 86 кв.м.
На 16.08.2016 г. е издаден акт за установяване на задължение от Община Сливен,
Дирекция местни приходи на В. Д. Г. за неплатени местни данъци и такси за недвижими
имоти за периода 2012 – 2015 г. , като размера на задължението за местни данъци и такси за
недвижимите имоти е 554.30 лв. , лихвата е в размер на 112.33 лв. и има внесена сума в
размер на 5.76 лв., като общия размер на задължението е 660.87 лв.
На 12.09.2016г. е изпратено съобщение, че на основание чл.32 от ДОПК до В. Д. Г.,
че следва да се яви в Община Сливен за връчване на акта за установяване на задължение.
Писмото е изпратено с обратна разписка и е върнато, като непотърсено.
С протокол от 31.10.2016 г. на Община Сливен – Дирекция Местни данъци и такси е
отразено посещение на адрес на 31.10.2016 г., ....... Посочено е, че при посещение не са
открили лицето, негов представител или пълномощник, или пълнолетно лице, което има
същия постоянен адрес, което да се съгласи да приеме съобщението.
На 08.11.2016г. е изпратено съобщение, че на основание чл.32 от ДОПК до В. Д. Г.,
че следва да се яви в Община Сливен за връчване на акта за установяване на задължение.
Писмото е изпратено с обратна разписка и е върнато, като непотърсено.
3
С протокол от 11.11.2016 г. на Община Сливен – Дирекция Местни данъци и такси е
отразено посещение на адрес на 11.11.2016 г., ....... Посочено е, че при посещение не са
открили лицето, негов представител или пълномощник, или пълнолетно лице, което има
същия постоянен адрес, което да се съгласи да приеме съобщението.
На 14.11.2016 г. у поставено съобщение по чл. 32 от ДОПК до В. Д. Г. от Община
Сливен Дирекция Местни данъци и такси, с което е посочено, че в 14-дневен срок от
поставяне на съобщението, Г. следва да се яви при главен експерт Пашова от 09:00 до 16:30
часа, за връчване на акта за установяване на задължение от 16.08.2016 г. В съобщението е
посочено, че в случай, че не се яви в посочения срок, на основание чл. 32, ал. 6 от ДОПК
съответния акт ще бъде приложен към преписката и ще се счита за редовно връчен. Датата
на публикуване на съобщението е 14.11.2016 г. Датата на сваляне на съобщението е
28.11.2016 г.
На 15.11.2016г. е изпратено съобщение, че на основание чл.32 от ДОПК до В. Д. Г.,
че следва да се яви в Община Сливен за връчване на акта за установяване на задължение.
Писмото е изпратено с обратна разписка и е върнато, като непотърсено.
На 18.03.2021 г. Община Сливен е подала молба за образуване на изпълнително дело
до ЧСИ Гергана Грозева с район на действие Окръжен съд – Сливен, срещу В. Д. Г. на
основание АУЗ от 16.08.2016 г. С молбата е поискано, да бъде извършено проучване на
имущественото състояние на длъжника, да бъдат наложени запори върху вземанията на
длъжника и да се наложи възбрана върху съквестеруемите имоти на длъжника.
На 18.03.2021 г. е образувано изпълнително дело № 476/2021 г. по описа на ЧСИ
Гергана Грозева.
На 28.04.2021 г. Община Сливен е поискала налагането на обезпечителна мярка
„възбрана на недвижим имот“ собственост на В. Д. Г. в поземлен имот 1891 в м. Бадемлика,
описан в нотариален акт за покупко-продажба от 22.04.2003 г.
На 12.10.2021 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на адвокат
пълномощника на В. Д. Г..
На 2.12.2021 г. е изпратено писмо до Служба Вписвания за вписване на възбрана
върху недвижим имот, находящ се в м. Баш чардак с площ от 2125 кв.м.
На 10.12.2021 г. е уведомена В. Д. Г., чрез адвокат пълномощника си за вписаната
възбрана.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства, които са ясни и непротиворечиви, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК съдът
приема, че ищеца има правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск,
4
че не дължи на ответника сумата от 660.87 лв. , представлява главница и лихви по АУЗ от
16.08.2016 г., поради изтекла погасителна давност.
По основателността предявения иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във
връзка чл.439, ал.2 от ГПК.- отрицателен установителен иск за признаване на установено, че
ищеца не дължи на ответника сумата от 554.30лв. главница и 112.33 лв. лихва по АУЗ от
16.08.2016 г., поради изтекла погасителна давност. Безспорно се установи в
производството, че е издаден Акт за установяване на задължение от 16.08.2016г. за
вземанията на ответника за периода 2012-2015г. Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от
ДОПК публичните задължения се погасяват с изтичането на пет годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.В чл.172,ал.2 от
ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на
публично задължение или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Акта
за установяване на задължение е издаден на 16.08.2016г. и е започнала да тече нова пет
годишна погасителна давност за вземанията на ответника.С молбата за образуване на
изпълнително производство, депозирана на 18.03.2021 г. погасителната давност е
прекъсната, т.е преди изтичането на 5годишната давност, предвидена в чл.171,ал.1 от ДОПК
вр.чл.172,ал.2 от ДОПК.Съдът приема, че предявения иск е неоснователен. В чл. 172, ал. 2 от
ДОПК изрично е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на Акта за установяване
на публично вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. В
разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК изрично е предвидена 10 годишна погасителна
давност, като давностния срок започва от 01.01 на годината, следваща годината през която е
следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични задължения,
независимо от спирането или прекъсването на давността. В настоящия случай за ищцата не
е изтекъл нито пет годишния давностен срок предвиден в чл. 171 ал. 1 от ДОПК, нито 10
годишния давностен срок, визиран в чл. 171, ал. 2 от ДОПК. С оглед изложеното,
предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК вр.чл.78,ал.8 от ГПК ще следва да бъде осъден ищеца
да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 100лв, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният отрицателен установителен иск с правно основание
5
чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване на установено, че В. Д. Г., ЕГН
********** от ......., НЕ ДЪЛЖИ на Община Сливен, със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, бул.Цар Освободител №1, ЕИК000590654 сумата от 548.54 лв., представляваща
неплатен данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 1.01.2012г. до
31.12.2015г. и сумата от 112.33лв, представляваща начислени лихви, поради изтекла
абсолютна погасителна давност, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В. Д. Г., ЕГН ********** от ....... да заплати на Община Сливен, със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.Цар Освободител №1, ЕИК000590654 на
основание чл.78,ал.3 от ГПК във вр.чл.78,ал.8 от ГПК направените по делото разноски в
размер на 100 лв, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с с въззивна жалба пред Сливенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6