Р Е Ш Е Н И Е
№104
02.03.2023 г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият
административен съд, в открито заседание на седми февруари, две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря,
Стойка Колева, разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 738 по описа за 2022 г. на
Административен съд Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.118,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба на Е.С.А. с ЕГН ********** с адрес ***, подадена чрез адв.Т.Г.,
редовно упълномощен срещу Решение № 126/18.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ
–Добрич, с което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане № **********/13.09.2022
г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Добрич.
Жалбоподателят
счита решението и разпореждането за незаконосъобразни. Твърди, че има навършени
66 г., 10 месеца и 15 години 6м. и 25 дни действителен осигурителен стаж,
поради което отговаря на условията за пенсиониране при условията на чл.68, ал.3
от КСО. Счита издадените административни
актове за незаконосъобразни поради това, че не му е признат за действителен
осигурителен стаж периодът от 2г. и 1 ден,
през който е отбил редовната си военна служба. Подробно излага
съображенията си за това в жалбата. В съдебно заседание чрез адв. Т.Г. заявява,
че поддържа жалбата. Моли решението да бъде отменено, а преписката да се върне в
ТП на НОИ Добрич за ново произнасяне за отпускане на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО. Претендира присъждане на направените
по делото разноски, адвокатски хонорар.
Ответната страна, директорът на
ТП на НОИ гр.Добрич, чрез процесуалния си
представител, юрисконсулт М., оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Поддържа решението на директора на ТП на НОИ Добрич, тъй към
датата на постановяването му лицето този вид стаж не попадал в нормата на §1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО. Той следвало да
се зачита, само в случая когато лицето следва да се пенсионира по чл.68, ал.1 и
2, а не по чл.68, ал.3 от КСО, където законодателят е въвел допълнително
понятие „действителен осигурителен стаж“.
Добричкият административен съд,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление за отпускане на
пенсия с вх. № 2113-24-929 от 08.07.2022 г. Е.С.А., роден на *** г. е поискал отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ръководителят на "Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич се е произнесъл по заявлението с Разпореждане
№ № **********/13.09.2022 г., с което е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Длъжностното лице е зачело на Е.А. осигурителен стаж от трета
категория труд – 15г., 6м. и 26 дни, но е приело, че действителният
осигурителен стаж бил 13 г., 06 м. и 25 дни, понеже в него не се включва периодът
на наборната военна служба от 2 г. и 1 ден.
Отказът е мотивиран с изводите,
че заявителят не отговаря на изискването за възраст по чл.68, ал.3 от КСО,
което за мъжете и жените през 2022 г. е да имат навършени 66 г. и 10 месеца и най-малко
15 години действителен осигурителен стаж. Заявителят имал невършена
необходимата възраст, но нямал 15 години действителен осигурителен стаж, а само
13 г., 06 м. и 25 дни, понеже не следвало да се включва периодът на наборната
военна служба от 2 г. и 1 ден.
В срока по чл. 117, ал. 2, т. 1
от КСО разпореждането е обжалвано пред Директора на Териториално поделение на
НОИ - Добрич с жалба вх. № 1012-24-259/07.11.2022 г.
Директорът на ТП на НОИ – Добрич
се е произнесъл по жалбата с оспореното в настоящото съдебно производство Решение
№ 126/18.11.2022 г. като е отхвърлил жалбата срещу постановения с
разпореждането отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. В мотивите на решението е тълкувано изискването за „действителен стаж“
по чл.68, ал.3 от КСО.
Решението е обжалвано на
28.11.2022 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за
основателна.
Обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи -
ръководителя на териториалното поделение на НОИ в гр.Добрич и ръководителя на
пенсионното осигуряване, които са определени като компетентни органи да се
произнасят по искания за отпускане на пенсии и
по жалби срещу разпореждания, с които е отказано отпускане на пенсия с
нормите на чл.98, ал.1, т.1 и чл.117,
ал.1, т.2, б.“а“ от КСО. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" КСО разпорежданията за
отказ или за неправилно определяне или изменение на пенсиите се обжалват пред
ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Съгласно чл. 117,
ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.
Решението и потвърденото с него
разпореждане отговарят на изискванията за форма на административните актове.
Съдът не установи в
административното производство да са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Решението и потвърденото с него
разпореждане са постановени в противоречие с материалния закон.
Съгласно разпоредба на чл. 9, ал.
7 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44, ал.1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж, за осигурителен стаж от трета категория се
признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и
школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за
съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са
положени. Относима към спора е и разпоредбата на чл. 81 от отменения Правилник
за прилагане на Закона за пенсиите, съгласно която във всичките й редакции,
вкл. и в процесния период, изслужената наборна военна служба се зачита за
трудов стаж от III категория. След като стажът е положен при действието на
цитирания текст, той следва да бъде признат с оглед нормата на § 9, ал. 1 КСО,
тъй като се касае за трудов стаж, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите
дотогава разпоредби. Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през
което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено
правоотношение, се зачита за трудов стаж при пенсиониране по действащото
законодателство до 31.12.1999 г., поради което се признава за осигурителен стаж
по КСО съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на същия кодекс. В този смисъл е и трайната
съдебна практика. Съгласно цитираните норми този осигурителен стаж се признава
за действителен по см. на чл.68, ал.3 от КСО.
Трудовият стаж, положен в изпълнение на
задължението за отбиване на наборна военна служба, е действителен осигурителен
стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 КСО вр. § 1, т. 12 от ДР на КСО и новата т. 12
в §1 от ДР на КСО не следва да се тълкува в смисъл, че отпада задължението на
държавата да зачете времето на наборната военната служба за действително
отработен осигурителен стаж.
Новата редакция на § 1, ал. 1, т.
12 от ДР на КСО, обн. ДВ, бр. 8 от 2023 г. определя, че "Действителен
стаж" е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за
политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски.
Тази норма е с тълкувателен
характер, има обратно действие и на основание чл. 142, ал. 2 от АПК също следва
да бъде съобразена от съда при преценката относно спазването на материалния
закон.
Между страните не се спори, че ако
бъде зачетен стажът, положен при отбиване на наборна военна служба, жалбоподателят
ще отговаря на условията в чл.68, ал.3 от КСО да му се отпусне лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Въпреки че всички условия за
пенсиониране по чл.68, ал.3 от КСО са били налице, административният орган е
приел, че на жалбоподателя не следва да
се отпуска пенсия. Тези изводи на административния орган противоречат на
материалния закон и на еднозначната съдебна практика на Върховния
административен съд, VІ отделение - решение № 4930 от 26.04.2016 г. по адм. д.
№ 1961/2016 г.; решение № 11681 от 03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г.;
решение № 9471 от 17.07.2017 г. по адм. д. № 7470/2016 г., решение № 15446 от
11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI отд.,; решение на ВАС №
6234/24.04.2019 г. по адм. д. № 1300/2019 г. ; решение № 11681/03.10.2018 г. по
адм. д. № 10591/2017г.
По гореизложените съображения,
съдът намира жалбата за основателна, а решението и потвърденото с него
разпореждане за незаконосъобразни, постановени при неправилно прилагане на
материалния закон. Същите следва да бъдат отменени на основанието по чл.146,
т.4 от АПК, а на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде
върната на административния орган за издаване на нов административен акт при
съобразяване на указанията, дадени в настоящото решение относно тълкуването и
прилагането на закона.
Основателна, при този изход на
спора, е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените в
производството разноски. Такива са доказани в размер на 500 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение по представен списък.
Водим от горното и на основание
чл. 118, ал. 2 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2, предл. 2 , чл.173, ал.2 и
чл.174 от АПК, Административен съд - Добрич, трети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Е.С.А. с ЕГН ********** РЕШЕНИЕ № 126/18.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ
–Добрич, с което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане № **********/13.09.2022
г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Добрич, като
ИЗПРАЩА преписката на Ръководител
"Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на Национален
осигурителен институт - Добрич за ново произнасяне по заявление за отпускане на
пенсия с вх. № 2113-24-929 от 08.07.2022 г. Е.С.А., роден на *** Г., съобразно
указанията в мотивите на настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ 14 (четиринадесет)
дневен срок за произнасяне по заявлението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Добрич да
заплати на Е.С.А. с ЕГН ********** сумата от 500 лв. (петстотин лева),
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Добрич до
Върховния административен съд на РБ в 14- /четиринадесет/ дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: