РЕШЕНИЕ
№ 906
гр. Варна , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ в публично заседание на девети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20213110103018 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от *** срещу М. ИСМ. М. иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5103,82 лева, представляваща заплатено от застрахователя ***
по щета № ********** застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи в размер от
15 лева, на трето лице за причинени на увредения лек автомобил марка ***имуществени
вреди в резултат на реализирано на 05.06.2016 г. застрахователно събитие, изразяващо се в
осъществено в гр. Варна, ПТП, по вина на ответника, който е управлявал лек автомобил
марка*** в нарушение на правилата за движение по пътищата и с концентрация на алкохол
в кръвта над допустимата по закон, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 08.05.2019 г., до окончателното погасяване на
вземането, както сумата от 1064,71 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 17.04.2017 г. до 07.05.2019 г., на основание чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ
и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че на 05.06.2016 г. в гр. Варна е реализирано ПТП по вина на ответника,
който е управлявал застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца със
застрахователна полица № BG*** валидна към момента на събитието, лек автомобил „***в
нарушение на правилата за движение по пътищата, с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон и в това състояние е причинил имуществени вреди на управлявания
от М.М. лек автомобил *** за което е съставен Протокол за ПТП от органите на КАТ.
Твърди се, че в дружеството е заведена щета № ***и след направена оценка е заплатено
застрахователно обезщетение за увредения автомобил марка „Х***върди се, на ответника е
изпратена регресна покана да заплати претендираната сума, но същият не я е заплатил.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си
представител е подал отговор на исковата молба, в който се оспорва исковата претенция по
основание и размер. Изложено е, че ищецът не е ангажирал доказателства за собствеността
на ответника върху процесния лек автомобил. Оспорва се, че при ПТП ответникът е
управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон.
Посочва се, че по делото са представени два броя опис на претенция с различно съдържание,
като в единия от тях съдържащ 57 пункта не кореспондира с протокола за ПТП. Сочи се, че
автомобилът на ответникът е произведен десет години преди датата на ПТП, като се
поддържа, че част от щетите може да не са вследствие от ПТП. Оспорва се размера на
претенцията, като се твърди, че същата надхвърля средните пазарни цени. Оспорва се и
претенцията за мораторна лихва, като се поддържа, че регресната покана не е достигнала до
ответника, поради което последният не е поставен в забава.
В съдебното заседание, дружеството ищец не изпраща процесуален представител.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът подържа
отговора на исковата молба. В съдебното заседание от 09.07.2021 г. на ответника е дадена
възможност за представяне на писмени бележки в едноседмичен срок от съдебното
заседание. Предоставения срок е изтекъл на 16.07.2021 г., но ответникът не е депозирал
писмени бележки.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представеното по делото извлечение от справка от
Гаранционен фонд се установява, че ответникът е имал при ищеца действаща застраховка
„Гражданска отговорност“ по повод лек автомобил марка***със срок на застрахователно
покритие от 15.02.2016 г. до 14.02.2017 г.
От представения по делото протокол за ПТП № 1634237/05.06.2016 г., съставен и
подписан от полицейски орган, както и от ответника, се установява, че на 05.06.2016 г. в гр.
Варна е осъществено ПТП, по вина на ответника, който е управлявал лек автомобил марка
*** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила и е блъснал лекия автомобил на
трето лице.
На 13.03.2017 г. във връзка с процесното ПТП, в полза на третото лице, собственик
на увредения автомобил е изплатено застрахователно обезщетение в размер от 5088,82 лева
от ищеца, видно от представеното по делото платежно нареждане (л. 32).
На 17.03.2017 г. ищецът е изпратил регресна покана до ответника, за заплащане на
сумата от 5113,82 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение
по повод процесното ПТП и сторени ликвидационни разходи. Представена е обратна
разписка към регресната покана, в която е отбелязано, че „адресът не съществува“.
От депозираното и неоспорено от страните заключение по възложена съдебно -
автотехническа експертиза, на което съдът дава вяра като пълно, обосновано и
кореспондиращо с останалите събрани по делото доказателствени материали се установява,
че по процесния лек авотмобил са констатирани следните увреждания - калник преден ляв,
предна врата лява, външна дръжка предна врата лява, лайсна предна врата лява, задна врата
лява, външна дръжка задна врата лява, лайсна задна врата лява, лайсна задна врата лява
долна, стъкло предна лява врата, панел заден ляв /калник/ 5 вр., капак резервоар гориво,
калобран заден ляв, вежда PVC заден ляв калник, облицовка задна броня, лайсна задна баг.
врата - широка, корпус странично огледало ляво, калник преден десен, вежда PVC преден
десен калник, предна врата дясна, лайсна предна врата дясна, корпус странично огледало
дясно, основа заден ляв калник, амортисьор заден ляв, носач заден ляв, тръбопровод за
2
зареждане с гориво, кора пласт, на тръбопровод за зареждане с гориво, шенкел заден ляв,
колесен лагер заден ляв, спирачен диск заден ляв, спирачен маркуч заден ляв, датчик ABS
заден ляв, жило ръчна спирачка, огледало зад. ляв спирачен диск, стабил. щанга задна, греда
заден мост, задна лява полуоска, каре задно ляво вътрешно, маншон каре задно ляво
вътрешно, стабил. щанга задна лява, спирачна накладка з.л. колело, гума задна лява Barum
Bravuris 4x4 dot0216 80% годна, джанта стоманена з.л. 16", тапицерия заден ляв панел, заден
шумозаглушител, ср.колона л., праг ляв, облицовка PVC праг ляв -подмяна, рог заден ляв,
под багажник, легенче резервна гума, щанга задна лява рог/купе, греда носеща над
диференциал, ухо теглич заден, заключващ механизъм капачка резервоар, кора
пластм.рез.гума, конзола задна броня лява, капачка декоративна задна лява джанта,
тапицерия врата задна лява, водач стъкло з.л.врата преден, механизъм заключване з.л.врата,
които според заключението се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Установява се, че общата стойност на процесните щети поотделно и като обща сума по
средни пазарни цени към датата на събитието, като при определянето и е използвана цената
на оригинални и алтернативни резервни части предлагана в сервизи отговарящи на
съвременните изисквания за качество, а именно притежаващи сертификат за качество, както
и сервизи, които не притежават такъв сертификат е в размер от 23901,71 лева. Изплатеното
от застрахователя обезщетение в размер от 5103,82 лева съответства на действащата към
момента на събитието методика за определяне на обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“. Установява се, че всички увредени детайли, които са предвидени за подмяна
са увредени до степен, която не позволява тяхното възстановяване и последващо безопасно
и безаварийно употребяване.
*Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ и чл. 86 ал. 1 от
ЗЗД.
По иска по чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ.
Според чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като е управлявал моторното
превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма.
За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки – 1.)
наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” по повод лек автомобил марка *** 2.) настъпване в срока на застрахователно
покритие на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск –
твърдяното ПТП, вследствие което са причинени имуществени вреди на лек автомобил
марка „*** 3.) изплащане от ищеца на застрахователно обезщетение за причинените вреди;
4.) ответникът е причинил имуществените вреди в нарушение на правилата за движение по
пътищата, управлявайки МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон; 5.) размера на регресната си претенция; 6.) поставянето в забава на ответника и 7.)
размера на претендираното обезщетение за забава. Според чл. 45 ал. 2 от ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. В
тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи
възражения.
По делото се установи, че при реализиране на процесното ПТП от 05.06.2016 г.
между страните е имало валидно застрахователно правоотношение по сключен между тях
3
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, по повод лек автомобил марка „*** със
срок на застрахователно покритие от 15.02.2016 г. до 14.02.2017 г.
Установи се, че в срока на застрахователното покритие на процесната застраховка е
настъпило застрахователно събитие - 05.06.2016 г., представляващо покрит застрахователен
риск, а именно рискът от увеличаване на пасива от имуществото на ответника, в резултат от
ангажиране на неговата „Гражданската отговорност“, поради причинените вреди на лека
автомобил, собственост на трето лице, вследствие на осъществено ПТП от 05.06.2016 г.
Ответникът не е оспорил участието си и твърдените от ищеца механизъм и вреди при
осъществяването на ПТП, а и тези обстоятелства се установяват от приложения по делото
протокол за ПТП, подписан от ответника, както и от заключението по възложената
експертиза.
От представения, неоспорен и подписан от ответника протокол за ПТП се установи,
че към момента на настъпване на застрахователното събитие, ответникът е управлявал МПС
с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила. Посоченото обуславя извода, че
ответникът при настъпване на ПТП е извършил нарушение на Закона за движението по
пътищата, като е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма, като допустимата по закон норма, съгласно чл. 5
ал. 3 т. 1 от ЗДвП е до 0,5 промила включително.
По делото се установи, че ищецът е изплатил в полза на третото лице, чиито
автомобил е увреден вследствие на процесното ПТП, застрахователно обезщетение в размер
от 5088,82 лева. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника, според което
определеното и заплатено от ищеца застрахователно обезщетение е в завишен размер.
Съобразно заключението на САТЕ същото е в размер в пъти по - малък от действителните
вреди по автомобила, определени по средни пазарни цени към момента на процесното ПТП.
С оглед на горните мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки,
предявеният иск по чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ е основателен и следва да бъде уважен в
претендирания размер от 5088,82 лева. Претендират се ликвидационни разноски, които
определени в обичайния размер от 15 лева също следва да бъдат присъдени.
По иска по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
При осъществяване на фактическия състав по чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ, в полза на
изплатилия обезщетение застраховател се поражда регресно право, което обаче разгледано
като задължение на виновния водач – в случая ответника, възниква като безсрочно.
Следователно, за да се счита изпаднал в забава по регресния дълг е следвало ответникът да
бъде поканен от ищеца – чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. По делото ищецът е представил регресна
покана и обратна разписка с отбелязване, че „адресът не съществува“. От последната е
видно, че регресната покана не е връчена на ответника, нито лично, нито чрез някой от
другите нормативно предвидени способи за връчване. От представената обратна разписка не
може да се направи извод за надлежно връчване на ответника на регресна покана, респ. за
поставянето му в забава за регресното задължение, поради което не може да се направи
извод и че акцесорното задлъжение за обезщетение за забава върху главницата е възникнало,
респ. че ответникът дължи заплащане на претендираното от ищеца обезщетение по чл. 86
ал. 1 от ЗЗД.
По изложените съображения, съдът приема, че искът за обезщетение за забава е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства в полза на ищеца се полагат съдебно – деловодни разноски съобразно
уважената част от исковете. С подаването на исковата молба, ищецът е заплатил държавна
4
такса в размер от 254 лева и заплатен депозит за вещо лице в размер от 200 лева.
Следователно, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в общ размер от 922,83 лева, от които сумата от 292,51 лева за
държавна такса, а впоследствие сумата от 400 лева за депозит за особен представител и
сумата от 230,32 лева за депозит за вещо лице.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, в полза на ответника се
полагат съдебно – деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Доколкото
обаче не е направено искане в тази насока, съдът не следва да присъжда разноски в полза на
ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. ИСМ. М., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на *** със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 5103,82 лева /пет хиляди сто и три лева и осемдесет и
две стотинки/, представляваща заплатено от застрахователя*** по щета №
***застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи в размер от 15 лева, на трето
лице за причинени на увредения лек автомобил марка „**** имуществени вреди в резултат
на реализирано на 05.06.2016 г. застрахователно събитие, изразяващо се в осъществено в
гр. Варна, ПТП, по вина на ответника, който е управлявал лек автомобил марка „***в
нарушение на правилата за движение по пътищата и с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата по закон, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 08.05.2019 г., до окончателното погасяване на вземането, на
основание чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** със седалище и адрес на управление гр. *** срещу
М. ИСМ. М., ЕГН ********** с адрес гр. *** акцесорнен иск за сумата от 1064,71 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата по чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ за
периода от 17.04.2017 г. до 07.05.2019 г., на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М. ИСМ. М., ЕГН ********** с адрес гр. *** да заплати на*** със
седалище и адрес на управление гр. *, сумата от 922,83 лева /деветстотин двадесет и два
лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5