МОТИВИ към присъда от
04.11.2020г. по НОХД № 5744/2019г. по описа на Варненския Районен Съд, ХІІІ наказателен състав
Производството пред първо инстанционният съд е
образувано по депозиран от Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против И.М.Д., за престъпление от общ характер по чл. 195 ал. 1 т. 5, вр. чл. 194 ал. 1 от НК, за това, че на 06.05.2019 г. в
гр. Варна, след предварителен сговор Ц.И.С. отнел чужди движими вещи велосипед
марка „Крос GRX7" от владението на А.Ю.А. на
стойност 629,10 лева и велосипед марка „Драг Мастър Про" от владението на Г.Д.С.
на стойност 1169,10 лева, всичко на обща стойност 1798,20 лева без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай.
И срещу Ц.И.С. за престъпление от общ характер
по чл.195 ал.1 т.5, вр. чл.194 ал.1 от НК, за това, че на 06.05.2019 г. в
гр. Варна, след предварителен сговор Ц.И.С. отнел чужди движими вещи велосипед
марка „Крос GRX7" от владението на А.Ю.А. на
стойност 629,10лева и велосипед марка „Драг Мастър Про" от владението на Г.Д.С.
на стойност 1169,10 лева, всичко на обща стойност 1798,20 лева без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай. По отношение на този подсъдим производството по
делото е приключило по реда на чл.381 ал.7 от НПК, като подс.С., защитникът му
и прокурора са постигнали споразумение за прекратяване на наказателното
производство със споразумение.
Участващият
в производството представител на ВРП поддържа предявеното против подс. Д. обвинение, счита че същото е доказано с оглед събраните в
хода на досъдебното производство доказателства. Прокурорът,
анализирайки показанията на разпитаните по делото свидетели и приобщените
писмени доказателства, изразява становище, че следва да се кредитира изцяло
заявеното от тях като логично и последователно. Представителят на ВРП
счита, че всички доказателства събрани по делото сочат, че подсъдимият е автор
на деянието за което му е възведено обвинение. Поради това и
акцентирайки върху деянието, размера на причинената вреда, както и данните за
личността на подсъдимия Д., пледира да бъде признат за виновен, като за
извършеното деяние да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” при
условията на чл.54 ал.1 от НК над минимума предвиден в санкцията на закона,
което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
Подсъдимият Д.
участва в производството лично, представлява се и от процесуален представител.
В хода на
съдебното производство защитника на подс.Д. счита,
че няма доказателства клиента му да е участвал в деянието, алтернативно пледира
за налагане на минимално наказание ако състава на съда счете, че осъщественото
от подсъдимият деяние е съставомерно по чл. 197 от НК
и моли за присъда по този текст от закона. Също така
извежда доводи, че не е бил осъществен състава на чл.195 ал.1 т.5 от НК.
След преценка на
събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност,съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.Д. и С. се
познавали и често се виждали. Те имали определено място, на което се
виждали в района на ул.“Батак“ в
гр.Варна Свид. С. работел в ателие за ремонт на велосипеди, което се намирало в
гр.Варна, бул.“Приморски“ №65. Там
той съхранявал и оставените му за ремонт велосипеди, като те оставени на стълбището
към задния двор на къщата. На 06.05.2019г. около 18.10 часа последно заключил вратата на къщата, но бил
пропуснал да заключи задната врата. Къщата представлявала кооперация на три
етажа, като към ателието има достъп от към входната му врата, през подхода към гаражите на
кооперацията и през самата кооперация. През целия ден той бил
на работа и наблюдавал, както
входа на ателието си така и прохода към гаражите, които бил заключен с верига и
неможело да се прескочи. През деня на 06.05.2019г.
свид.А. оставил за ремонт велосипеда си на
свид.Станджалиев. Оставеният за ремонт велосипед и този
собственост на свид.С. се намирали един до друг под
козирката на складовото помещение на ателието, като към тях нямало видимост от
улицата. Единственият достъп до там бил през междинния етаж на кооперацията, която него
ден била оставена отключена. Свид. С. след като
оставил своя и на свид.А. велосипеди продължил
да работи в ателието си.
На
06.05.2019 г. подс. И.Д. отново бил употребил упойващи вещества. Той се
разхождал по бул.„Приморски" в гр. Варна, влязъл в кооперацията намираща
се на № 65, разходил се и забелязал, че в задния двор има няколко велосипеда.
Проверил и установил, че вратата водеща към тях не се заключва. По-късно същия ден отишъл до
ул. „Батак" в гр. Варна, където срещнал своя познат - Ц.И.С.. Предложил му да
отнемат велосипедите, който по-рано е видял в задния двор на кооперацията.
Твърдял, че велосипедите са скъпи и могат да изкарат доста пари от тях. Ц.С. се
е съгласил и двамата отишли до ателието за ремонт на велосипеди, стопанисвано
от свидетеля Г.С.. Подс.Д. и С. влезли
през отключена врата на междинния етаж на кооперацията и така влезли в задния
двор, където били велосипедите. Ц.С. взел по-големия велосипед марка
„Крос" модел "GRX-7", собственост на А.А.. А подс.И.Д.
е взел велосипед марка „Драг" модел „Мастър про". Отново през
незаключената междинна врата на входа на къщата двамата изнесли велосипедите.
След като излезли на улицата се качили на тях и започнали да обикалят града.
Опитали се в няколко заложни къщи една, от които находяща се в района на
„Червения площад" в гр. Варна, за да продадат велосипедите, но никъде не
ги взели, тъй като нямали лични карти и документи за тях. Тогава се сетили за
своя познат свид.Х.Т.К.. От телефона на подс.Д. се свързали със свидетелят и го
помолили да се срещнат. Те тримата се срещнали до автобусна спирка „Явор"
в гр. Варна, предтекста бил, че двамата искали да заложат техни лични
велосипеди, но поради липса на документи за самоличност немогли. Поради това и
помолили свид. К. с неговата лична карта да заложи велосипеда, който карал
подс. Д.. Тримата тръгнали с велосипедите към центъра, като свид.К. се возил на
велосипеда на С.. К. се съгласил и потеглили към заложа къща, находяща се в
района на „Червения площад" в гр. Варна. Там И.Д. се опитал да заложи велосипеда, управляван него,
но не успели въпреки, че свид.К. имал лична карта. От заложната къща отказали
да вземат велосипеда като залог.
След това подс.И.Д. и Ц.С. си разменили велосипедите, и се насочили към
заложна къща, находяща се на ул. „Капитан Райчо". По време на движението си те се разделили,
като се уговорили да се чакат пред заложната къща.
Междувременно обв. Ц.С. и св. Х.К. отишли до заложната къща на
ул.“капитан Райчо“. В нея влязъл само св. Х.К., като заложил велосипеда на
негови име, за което получил 60 лева. Причината да го заложи на негово име
била, че С. нямал лична карта. За услугата на св. К. получил 20 лева.
По същото време свид.С. бил установил кражбата на колелетата и съобщил
на органите на полицията. Полицейските служители били получили описание на
отнетите велосипеди, снимки и указания да извършват проверки с цел
установяването им.
В района на Рибната борса полицейски патрул на 01 РУ гр. Варна в състав
св. В.В. и Г* Г* забелязали младо момче да управлява велосипед приличащ на един
от обявените за откраднати. Поради това
го спрели за проверка. Това бил подс.И.Д.. Попитали го дали е негов велосипеда
на което подсъдимия отговорил утвърдително. Но породи факта, че бил идентичен
на отнетия свид.В. го помолили без да се обръща назад да му каже каква марка е
велосипеда и какви специфики има. Подс.Д. неможал да отговори и се притеснил.
След това обяснил, че същия ден заедно със С. са отнели велосипедите. Заявил на
полицейските служители още, че е тръгнал да заложи управлявания от него
велосипед в заложната къща на ул.„Капитан Райчо". Посочил им, че със С.
имат среща пред заложна къща за да продадат велосипедите. Поради това отвели
подс.Д. и незабавно се насочили към посочената от него заложна къща, където
имал среща със С.. В посочената от подс.Д. заложна къща те установили другия
отнет велосипед, а именно марка „Крос" модел GRX-7.
Същият бил заложен на името на св. Х.Т.К. за сумата от 60 лева.
При обход в района на ул. „Тодор Влайков" в гр. Варна,
полицейските служители св. С.Е. и Д* Д* установили и Ц.С. и св. Х.Т., след
което ги отвели в 1 РПУ за изясняване на случая. Отнетите велосипеди са върнати
на собствениците им, след проведено разпознаване по снимки.
Видно от
заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза, стойността
на инкриминираните вещи е 1798,20 лева, като
велосипеда марка „Крос GRX7" бил на стойност 629, 10 лева,
а велосипеда марка „Драг Мастър Про" бил на стойност 1169,10 лева.
Видно от заключението на
изготвената съдебно-психиатрична експертиза подс.И.Д. не страда от психично
заболяване, и зависимост към алкохол и психоактивни вещества. На лице е вредна
употреба на Марихуана. Към момента на извършване на деянието той е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Д. може да носи наказателна отговорност.
Физическото
и психическо състояние на подс. Д. му
позволява правилно да възприема фактите, които имат значение по делото и може
да дава достоверни обяснения за тях, както и да участва пълноценно в
наказателното производство.
Съдът кредитира изцяло заключенията на назначените експертизи по делото
като дадени обективно, компетентни и пълни и неоспорени от страните.
Подс Ц.И.С. е роден на *** г. в гр. Т*, Република България., българин,
български гражданин, с адрес гр. Варна, ул. „К* № 3, основно образование,
безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на гласните доказателства по делото от показанията на
св. С., А., В., Е. и К. дадени в хода на съдебното следствие, свидетелство за съдимост, оглед на ВД, и
други, които са последователни, взаимно обвързани, допълващи се и кореспондират
изцяло както помежду си, така и с писмените доказателства по ДП № 740/2019г. на 1 РУП - Варна,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК- постановления на ВРП, справка за
съдимост, и други, които са последователни, безпротиворечиви , взаимно
обвързани и допълващи се и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът изцяло кредитира
показанията на разпитаните свидетели по делото, тъй като същите се подкрепят от
гласните и писмени доказателства по делото. Основния факт които следва
да бъде изяснен безпротиворечиво е и двамата ли подсъдими са участвали при
извършване на кражбата и двамата ли са участвали при отчуждаване на веща и бил ли е
наличен сговор между тях да отнемат вещите.
По отношение на първия факт безспорно се установява посредством
разпитите им, че и двамата се участвали едновременно при отнемане на велосипедите
и това не е спорно между страните.
По отношение факта дали между тях е имало предварителен сговор за
отнемане на вещите съдът установява следното. И подс.Д.
и С. сочат една и съща фактология на събитията: Д. е
видял по-рано през деня велосипедите и след като са се срещнали с подс. С. е предложил да отидат до мястото, на което са
били оставени за да ги вземат. Тук подс.Д. сочи, че е искал само да ги покарат и в последствие да ги
върнат, обаче тези му твърдения се опровергават. На първо място с показанията
на С., които сочи конкретните намерения на подс.Д., а
именно да ги заложат и по този начин да се снабдят с парични средства. На второ
място в тази посока са и показанията на свид.К., които
е бил потърсен именно от подс.Д. за съдействие да
заложи велосипедите, тъй като той е нямал документи за самоличност. В тази
посока са и показанията на свид.В., които сочи, че при
задържането на подс.Д. той е посочил, е същия ден
малко по-рано ги е откраднал със свой приятел т.е. не ги е взел за да ги
покара, а за да се разпореди с тях във своя полза. Съдът напълно кредитира
показанията на свид.С., в които той сочи, как са се развили събитията. Категоричен е, че му е било предложено от подс.Д. извършването на кражбата на велосипедите, постигнатото
съгласие между тях и реализирането на намерението им. Съдът прима, че именно
поради постигнатото съгласие между двамата да отнемат посочените вещи те са се
насочили към бул.“Приморски“, влезли са в двора на къщата
където са се намирали велосипедите и са ги отнели. С. се е съгласил с извършеното отнемане на
веща от владението на собственика и в последствие е участвал в прекъсване на
владението върху нея. В последствие двамата заедно са се
разпоредели с веща.
Тук следва да се посочи, че осъществените и описани по-горе действия на
подсъдимите сочат от една страна, че всеки един от тях е участвал
в изпълнителния процес
довел до отнемане на вещите, а от друга, че деянието е предварително намислено и подготвено, а не е
резултат на внезапно взето общо решение, т.е. следва да се
приеме, че кражбата е извършена при предварителен сговор. Двамата
не са озовали случайно до ателието за ремонт на велосипеди, а целенасочено са
го посетили в изпълнение на предварително постигната между тях договорка.
В
този смисъл следва да се отбележи, че предварителния сговор, така както е
посочен в чл.
195, ал. 1, т. 5 от НК може да бъде осъществен само между
двама или повече съучастници, всеки един от които, сам по себе си, участва в
изпълнителното деяния като извършител, по смисъла на чл.20, ал.2 от НК. Това е видно от самия текст на разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК, който предвижда
кражбата да е извършена от две или
повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване.
От
СУБЕКТИВНА страна деянието е извършено от подсъдимия Д. при пряк умисъл, като е
съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
им последици и е желаел настъпването им, както и са съзнавал, че действа при
предварителен сговор. Доказва се и користната им цел – да добие облага за себе си.
Безспорно при извършване на деянието
двамата подсъдими са имали предварителна уговорка и са разпределили ролите си
при отнемане на вещите, като всеки един от тях е взел и конкретен велосипед.
Твърдението,че
са взели велосипедите само, за да ги покарат из
града е защитна версия на подс.Д., която обаче се опровергава от събраните и
анализирани по делото доказателства. Безспорно първоначално
са се насочили към морската градина, но това не е било с цел да се разходят, а
за да не ги забележат след отнемането на вещите.
Следва да се посочи,
че изискуемото от закона намерение за своене трябва да съществува при самото
отнемане на вещта, тъй като по принцип намерението за противозаконно
присвояване, което е възникнало след извършване на отнемането, не изпълнява
състава на престъплението кражба. Намерението за
противозаконно присвояване изисква наличието на дейност, насочена към
определена последица, поради което е изключено осъществяване на подобно деяние
с евентуален умисъл. Освен това намерението на дееца
трябва да бъде сериозно, а не само предполагано и неговото изясняване може да
стане единствено чрез анализ на фактите. В случая
намерението за своене на вещта само у подсъдимите се доказва с действията им,
което се дефинира като намерение на дееца за дълготрайно във времето
упражняване на правата на собственика на дадена вещ
да я държи, ползва и да се разпорежда с нея. Т. е. Противозаконното отнемане по дефиниция ангажира
отнемане на вещта от пострадалия и упражняване върху нея съвкупността от права,
които упражнява собственика. В конкретния случай вещта е отнета от Д. и С., след което двамата целенасочено са отишли до ателието за
ремонт на велосипеди, през незаключена врата са влезли в задния двор на обекта
и са взели двата велосипеда, като предварително подс.Д. е
убедил С., че от тях ще изкарат доста пари. Всеки един се е
съгласил с извършеното от другия отнемане на велосипед и е приел последиците
му. Действително намерението за противозаконно
присвояване се явява субективен признак и не е необходимо да бъде изпълнено на
всяка цена, за да се приеме, че е налице довършено престъпление. Но в случая събраните доказателства, въз основа на които може да се
основе извод, че у подсъдимите е налице намерение противозаконно за присвои
вещите, се изведоха именно от техните умишлени действия при отнемане на вещите
и разпореждането им с тях. Именно поради това съда,
счете, че е осъществен състава на престъплението кражба.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подс. И.М.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 5 вр.
чл.194 ал. 1 от НК, за
това, че на 06.05.2019 г. в гр. Варна,
след предварителен сговор Ц.И.С. отнел чужди движими вещи велосипед марка „Крос
GRX7" на стойност 629, 10 лева и велосипед марка „Драг Мастър Про" на
стойност 1169,10 лева, всичко на обща стойност 1798,20 лева от владението на Г.Д.С.
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай.
Двата велосипеда са били под фактическата власт на
свид.С.. Те са се намирали прибрани във вътрешния двор на кооперацията, в която
се е помещавало ателието му за ремонт на велосипеди. Той лично се е погрижил да
ги прибере на място по принцип недостъпно за външни лица, като по време на
извършване на отнемането е бил в предната част на ателието си. Същият ден свид.А.
е оставил велосипеда си на ремонт, като по този начин е прехвърлили и
фактическата власт върху веща. на свид. С.. Именно поради това и съдът прие, че
вещите са били във владение на свид.С..
Обект на престъплението са обществените отношения, чрез които се
осигуряват условията за нормално упражняване на правото на собственост и на
имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.
От обективна страна
изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимите чрез действие– достигане до
задния двор на кооперацията, вземане на колелетата и напускане на сградата с
тях, след което отзалечаването им с вещите. С това се
е реализирал и вредоносния резултат, с който престъплението е довършено.
От субективна
страна при осъществяване на деянието подсъдимия и действал при форма на вината
пряк умисъл. Той добре е осъзнавал, че инкриминираните вещи са чужда
собственост, както и че предприемат действия с цел да се лиши собственика им от
фактическата власт, като при това е
предвиждал и пряко е целял установяването на тяхно владение върху нея, като
всеки един се е съгласявал и приемал действията на другия подсъдими .
От субективна страна
деянието е извършено с предварително сформиран пряко насочен умисъл. Подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, т.е. желали са неговото извършване,
като и са предвиждали настъпването на съставомерните последици и са искали
тяхното настъпване.
Съдът намира, че в
случая не са налице и предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 от НК. В разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, са посочени обстоятелствата,
които изключват обществената опасност на деянието и респективно сочат, кога
едно деяние е с явно незначителна обществена опасност. Съгласно съдебната практика наличието на малозначителност се
определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до извършеното
деяние. В случая от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че деецът е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъплението по чл.195 ал.1 и 5 от НК.
Престъплението за което деецът е подведен под наказателна
отговорност се намира в раздел престъпления собствеността, и е свързано с
обществените отношения, гарантиращи правото на собственост на гражданите.
Настоящата инстанция намира, че фактическите обстоятелства,
свързани с настоящия случай, не указват на малозначителност или явна
незначителност.
От събраните по делото доказателства е
видно, че извършеното от подсъдимите деяние е породило съответните
общественоопасни последици- налице са причинени щети, които не са възстановени, като съдът намира, че
деянието е немаловажен случай предвид на това, че обществената му опасност не
е явно незначителна.
Съдът не намери основание за прилагане на разпоредбата на
чл.197 от НК по отношение на подсъдимия, т.к намалената наказателна отговорност
при кражбата намира приложение само когато отнетата вещ бъде върната или
заместена от дееца или с негово активно съдействие, а не когато това е станало
от други лица. В конкретният случай отнетите
вещи, независимо от приобщаването им като веществено доказателство с протокол
за доброволно предаване, били намерени и върнати на пострадалия от органите на
полицията, поради което не може да бъде възприет довода, че е налице
възстановяване на отнетото имущество изцяло от подсъдимия и е осъществен
състава на престъплението по чл. 197 от НК. За да е приложима тази законова разпоредба не
следва вещта е била
върната поради откриването й от полицията, а това действие следва да се случило
поради поведението на подсъдимия. Видно от материалите от
досъдебното производство с протокол за доброволно предаване подс.Д. е предал на водещия разследването велосипеда който е
управлявал, то това е станало след като е бил уличен, че веща не е негова
собственост. На първия въпрос на полицейския служител свид.В.
той категорично е отговорил, че велосипеда е негов. Едва когато е бил запитан за марката му и характерните му белези
подс.Д. не е могъл да отговори и това го е
притеснило. Едва след това е признал за извършеното деяние и
посочил от къде е отнел веща и с кого е бил, както и къде е заложен втория
велосипед.
При горните констатации, и тъй като прие, че възведеното против
подсъдимия обвинение в тази му част е доказано по несъмнен начин по см.чл.303
ал.2 от НК със събраните в съдебното производство доказателства, съдът призна
подс.Д. за виновен в извършването на
престъплението по което му е възведено
обвинение.
При индивидуализацията на наказанието
съдът съобрази следното:
По отношение на подс.Д. като
смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът приема събраните данни, че
доброволно е разказал за извършеното противоправно деяние пред органите на
полицията и по този начин е способствал за откриването и на втория велосипед. Също така съдът отчете и стореното от него за прекъсване употребата
на наркотични вещества и социалната реинтеграция. Подс.Д.
към настоящия момент полага труд и се е откъснал от лошата среда. Съдът също така
отчете и чистото му съдебно минало.
Поради това, като взе предвид степента на
обществена опасност на подс. Д.,
изводима и от интензитета на престъпната му дейност, и високата степен на
обществена опасност на престъплението, съдът определи наказание на подс.Д. при условията на чл.54 от НК, при превес на смегчаващите
отговорността му обстоятелства, съдът определи наказание от една година „лишаване от свобода”.
При
преценка на начина на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” , съдът
намира, че не е налице законова пречка
за приложението на чл.66 ал.1 от НК, както и че за постигане на целите на
наказанието, не е необходимо определеното наказание да бъде изтърпяно
ефективно. Поради това и постанови изтърпяването на
наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. Съдът счете, че така определеното като вид и размер наказание ще изпълни
в достатъчна степен целите, визирани в НК, като намери че продължителността на
изпитателния срок, която е
съответна на тежестта на престъплението, ще мотивира подс.Д. да
се въздържа от извършването на противоправни прояви. Поради
това и съдът не приложи разпоредбата на чл.67 ал.3 от НК.
Претендираната по-голяма снизходителност не би удовлетворила
критериите по чл. 54 от НК и не би изпълнила
целите на наказанието по чл. 36 от НК.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. Д. да
заплатят направените по делото разноски в полза на бюджета на ОД на МВР-Варна и
в полза на Районен съд Варна.
Като причини за
осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на установения в Р.България
правов ред и чуждата собственост.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ:
