РЕШЕНИЕ
№ 20543
гр. ..., 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20251110107706 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 1219,59
лева – непогасено регресно вземане за изплатено по застраховка „...” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на ... г., на паркинг, находящ се в ... с включени
разноски по определянето му в размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /10.02.2025 г./ до окончателното изпълнение на задължението, и
с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 248,87 лева – мораторна лихва за забава за периода
от 16.08.2023 г. до 09.02.2025 г., начислена върху главницата за обезщетение.
Ищецът ..., ЕИК ..., излага, че на ... г., на паркинг на ... в гр. ..., е реализирано ПТП с
участието на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., управляван от водача Л. Л. Р., и
лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., с водач И. И. Д., като съгласно изготвения
двустранен констативен протокол за ПТП, виновен за ПТП е водачът на лек автомобил с
марка и модел „...“ с рег. № .... Навежда, че лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е
застрахован при ищеца по договор за имуществено застраховане „... на МПС”, а
собственикът на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е застраховал гражданската
отговорност на водача при ответника. Ищецът сочи, че е образувал щета № ... във връзка с
инцидента, вредите са описани от експерти на дружеството и за възстановяването на лек
автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е заплатено застрахователно обезщетение в
размер на 1204,59 лева. Поддържа, че във връзка с ликвидацията на преписката е реализирал
обичайни разноски в размер на 15,00 лева. Излага твърдения, че ответникът не е
1
възстановил претендираната сума в общ размер на 1219,59 лева, въпреки връчената му
извънсъдебна покана. Поради допусната забава в изпълнението, претендира мораторна
лихва върху незаплатеното задължение. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
Ответникът ... поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Не
оспорва, че към датата на процесното ПТП „ГО“ на увреждащия автомобил е застрахована
при същия, както и съществуването на застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „...“ при ищеца за увредения автомобил. Не оспорва изплащането на
застрахователното обезщетение. Оспорва авторството на подписа, положен за водача на лек
автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... в представения по делото двустранен протокол за
ПТП. Оспорва механизма на настъпилото ПТП и релевира възражение за изключителна вина
на водача на увреденото МПС за настъпване на произшествието, като евентуално сочи, че
последният е съпричинил с поведението си вредоносния резултат – паркирал е на
нерегламентирано място. Оспорва твърдението на ищеца, че всички вреди се намират в
причинната връзка с процесния инцидент. Евентуално посочва, че действително
причинените вреди са в по – нисък размер. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните
факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято ... е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.
В представения по делото двустранен протокол от ... г. участниците в ПТП – И. И. Д.,
като водач на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., и Л. Л. Р., като водач на лек
автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., са удостоверили, че на посочената дата, на
паркинг, между тях е реализирано ПТП. От описания от участниците в ПТП механизъм и
изготвената скица на пътната обстановка при ПТП е видно, че водачът на лек автомобил с
марка и модел „...“ с рег. № ... предприема маневра за движение на заден ход, вследствие на
което реализира ПТП с намиращия се зад него, паркиран лек автомобил с марка и модел „...“
с рег. № ..., при което са причинени щети и на двете превозни средства, като лек автомобил с
марка и модел „...“ с рег. № ... е увреден в задната част – броня и ляв заден калник.
Констатациите в протокола се потвърждават в пълна степен от дадените по делото от
водачите свидетелски показания. Водачите потвърждават описания в протокола механизъм
на произшествието, произтеклите вреди от него по лек автомобил с марка и модел „...“ с рег.
№ ..., както и обстоятелството, че за произшествието, на място са съставили и подписали
представения по делото двустранен констативния протокол за ПТП от ... г. От показанията на
свидетелите се установява, че лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е бил паркиран
от водачката Д. на обособено за целта паркомясто на паркинга, като към момента на удара,
2
водачката е била извън превозното средство. От показанията на свидетелката Р. се
установява, че същата не е заходила правилно, в опита си да паркира, поради което е ударила
с автомобила си паркирания лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № .... Свидетелката Р.
отрича да е имало конфликтна ситуация, която да й е попречила при маневрирането, като
например да е била засечена от друг автомобил или да е преминал внезапно пешеходец.
Предвид установеното от свидетелите, оспорването на истинността на двустранен
констативния протокол за ПТП от ... г. се явява недоказано по делото.
По делото е изслушано заключение на съдебно – автотехническа експертиза, изводите
на което потвърждават съобщения от водачите механизъм на настъпване на произшествието.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да влезе между паркирани превозни
средства, трябва да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение. Водачката
Р. е възприела паркирания автомобил „...“, но при извършване на маневрата за движение на
заден ход, не е съобразила положението му, така че е нарушила предписаното от закона
правило за поведение при такава пътна ситуация, като това нейно нарушение се явява
единствена причина за настъпване на произшествието.
Предвид изложеното, се явяват недоказани и следователно неоснователни
възраженията на ответника за изключителна вина, евентуално за съпричиняване на
вредоносния резултат от водачката на застрахованото при ищеца МПС.
Видно от заключението на съдебно - автотехническата експертиза, вещото лице е
съпоставило представения механизъм с щетите в описа на застрахователя, сравнявайки
последните и с отразените в двустранния протокол за ПТП видими увреждания, като така е
достигнало до категоричния извод, че щетите по лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. №
... се намират в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото на ... г. произшествие в
гр. ....
С оглед становището на страните, съдът е приел с неоспорения по делото окончателен
доклад за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, че за лек
автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... има валидно сключена имуществена застраховка
към датата на процесното събитие – ... г., при ищеца, че за лек автомобил с марка и модел
„...“ с рег. № ..., към датата на процесното събитие – ... г., има валидно сключена застраховка
„...“ при ответника, и че застрахователното обезщетение в размер на 1204,59 лева е
изплатено от ищеца за възстановяването на автомобила в доверен сервиз на застрахователя в
изпълнение на договорното му задължение по застраховка „...“.
Плащането има погасителен ефект спрямо задължението по застраховка „...”,
доколкото е довело до отстраняване на щетите, възникнали при реализиране на покрит по
тази застраховка риск.
От изложеното съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по застраховка
„...”, застраховател по която е ответникът, застрахованият водач на лек автомобил с марка и
модел „...“ с рег. № ... е извършил виновно противоправно деяние, в причинна връзка с което
3
са причинени вреди на застрахования при ищеца по имуществена застраховка автомобил,
като ищецът е платил обезщетение в горепосочения размер. Следователно искът е доказан
по основание.
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но
не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „...” /плащането на
недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера
на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности,
за да се определи, в какъв размер в случая е възникнал регресният дълг. В случая
заключението на съдебно – автотехническата експертиза е определило сумата 1095,60 лева,
изчислена на база средни пазарни цени (доколкото автомобилът не е гаранционен), като това
е размерът на действителните вреди, поради което и регресното вземане е възникнало за тази
сума заедно с 15,00 лева вземане за ликвидационни разноски /съдът приема, че сумата от
15,00 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ/, или общо за сумата 1110,60 лева.
Предявеният иск се явява основателен до посочения размер, като следва да бъда отхвърлен
за разликата до пълния предявен размер от 1219,59 лева, като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата .../ към застрахователя
по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед
регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване
на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай моментът на
настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/. Ето защо, за
поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. В случая ищецът е отправил покана
до длъжника, като в отговор на нея с уведомително писмо от 15.08.2023 г, входирано при
ищеца на 16.08.2023 г., длъжникът е отказал да уважи регресната претенция с твърдения, че
двустранният констативен протокол за ПТП от ... г. е с неистинско съдържание. Съгласно
специалната разпоредба на чл. 412, ал.3, т. 1 КЗ застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи,
сочещи за неговата отговорност /арг. чл. 412, ал. 2 КЗ/. В случая не се твърди, че изпратената
преписка е била непълна, поради което ответникът е следвало да извърши плащане на
цялото дължимо регресно вземане /1110,60 лева/ най – късно до 15.08.2023 г., като след тази
дата е изпаднал в забава.
За периода 16.08.2023 г. – 09.02.2025 г. размерът на мораторната лихва върху
предявената и установена като дължима главница в размер на 1110,60 лева възлиза на 226,63
4
лева /съдът извършва на осн. чл. 162 ГПК изчисленията чрез лихвен калкулатор за
изчисляване на законна лихва на портала за електронни услуги на НАП/. Предявеният иск се
явява основателен до посочения размер, като следва да бъда отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 248,87 лева, като неоснователен.
По разноските:
Ищецът претендира разноски и такива следва да му бъдат присъдени, съразмерно с
уважената част от исковете, в общ размер на 926,79 лева, съгласно представен списък за
разноските на л. 127 от делото /държавна такса, адвокатско възнаграждение (504,00 лева с
включен ДДС) и депозити за САТЕ и свидетел/ и представени доказателства за сторени
такива. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 420,00 лева без ДДС не е
прекомерно, при минимален ориентировъчен размер, с оглед материалния интерес на делото,
от 446,85 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, като доколкото адвокатът, представлявал ищеца, е регистриран по ДДС,
се следва и начисленият върху възнаграждението и платен данък от клиента в размер на
84,00 лева.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на ответника не се следват разноски в
общ размер на 20,11 лева (депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП – в минимален размер, съобразно
действащата редакция, изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на
..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 411 КЗ, сумата 1110,60
лева, представляваща неизплатено регресно вземане за изплатено по застраховка „... на
МПС”, по щета № ..., обезщетение за щети по лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. №
..., претърпени от застрахователно събитие, настъпило на ... г., в гр. ..., на паркинг, намиращ
се на ..., с включени разноски по определянето му в размер на 15,00 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба /10.02.2025 г./ до окончателното
изпълнение на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1110,60 лева до
пълния размер на претенцията от 1219,59 лева.
ОСЪЖДА ... ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ...,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 226,63 лева,
представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата от 1110,60 лева за
периода 16.08.2023 г. – 09.02.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 226,63 лева до
пълния размер на претенцията от 248,87 лева.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на
..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
5
926,79 лева, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в исковото
производство пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ...,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
20,11 лева, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в исковото производство
пред първоинстанционния съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6