РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 184
гр. Пловдив, 07.02. 2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХII състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П.,при участието на прокурора МАРИН ПЕЛТЕКОВ като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА адм. д. № 994 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
І. За характера на производството,
исковете и становищата на страните:
1.Производството
по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
2.Ищецът
Г.З.Д., ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адв. В.С., е
предявил срещу Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ - София,
ул.”Н. Столетов” № 21 претенция за присъждане на сумата от общо 20000 лева, в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив за периода от
07.08.2018г. до 13.10.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане.Претендира
се и присъждане на сторените разноски по производството.
Твърди
се, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди вследстие на престоя си там, включително, унижение, срам, чувство за
безпомощност, болки и страдания. Твърди, че причинените вреди се изразяват в
неосигуряване на Д. на елементарни битови и хигиенни условия, а именно: липса
на достатъчно жилищна площ /не е надвишавала 3 кв.м./; не е осигурен санитарен
възел и течаща вода;недостатъчна хигиена в спалните помещения; липса на
достатъчно отопление през зимата и на охлаждане през лятото; наличие на дървеници,
хлебарки и гризачи, както и, че не му е дадена възможност да работи.
3.Ответникът
– Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, чрез процесуалния си
представител, счита така предявената претенция за неоснователна и недоказана и
моли съда да я отхвърли.
4.Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив счита исковата претенция за неоснователна и моли съда да я отхвърли.
ІІ. За фактите:
5.Пловдивският
административен съд – XII състав, след като прецени поотделно
и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното:
6.От
постъпило становище рег. № 5059 от 18.06.2021 г. от ИСДВР се установява, че по
отношение престоя на ищеца е представена справка за исковия период от 07.08.2018
г. до 13.10.2020 г., от която се установява: - спалните помещения, които е
обитавал Д., броят на настанените лишени от свобода във всяко едно от тях през
исковия период; площта на стаите, мебелите в тях и техните размери, площта на
санитарните помещения; достъп до течаща вода и друга информация относно
битовите условия и работата.
От
становището се установява, че в Затвор гр.Пловдив и в системата на ГДИН
единствения меродавен документ, от който може да се направи справка за броя на
л.св.по спални помещения е „Сведение за
разпределение и движение на лишените от свобода“, което пък по
утвърдената „Номенклатура на делата със срокове за съхранение на ГДИН и
териториалните поделения„ – ТС- НО – 5,
утвърдено със Заповед № Л-42/02.01.2020г. на Главния Директор на ГДИН и
утвърдена от Държавната агенция „Архиви“, се съхранява за срок от три години.
Л. св.
Д., от момента на настаняването си на 05.04.2018г. до 13.10.2020г.- момента на
освобождаването си, е настанен в трета група, 22 стая, съгл. Заповед № 546 от
05.04.2018г.Л.св.Д. е освободен на 13.10.2020г. по изтърпяване.Информацията
относно престоя е представена в табличен вид, като измерванията са извършени от
служителят Н.Д.– „сътрудник капитално строителство“ в Затвор Пловдив.
Установява
се също така, че през различни периоди от време, в посоченото помещение са пребивавали лица над определения
капацитет от 6 души, видно от справката, а именно: - за периодите от 04.08.2018г.
до 10.08.2018г., от 11.08.2018г. до 17.08.2018г., от 18.08.2018г. до
14.09.2018г., от 15.09.2018г. до 16.09.2018г.,от 19.09.2018г. до 29.09.2018г.,
30.09.2018г. до 19.10.2018г., от 20.10.2018г. до 23.10.2018г., от 24.10.2018г.
до 06.11.2018г., от 07.11.2018г. до 16.11.2018г., от 17.11.2018г. до
04.12.2018г., от 05.12.2018г. до 11.12.2018г., от 12.12.2018г. до
18.02.2019г., от 19.02.2019г. до
22.02.2019г., от 23.02.2019г. до 24.04.2019г., от 25.04.2019г. до 14.05.2019г.,
от 15.05.2019г. до 17.05.2019г., от 18.05.2019г. до 26.05.2019г., от
27.05.2019г. до 29.05.2019г., от 30.05.2019г. до 04.06.2019г., от 05.06.2019г. до 11.06.2019г., от
12.06.2019г. до 21.06.2019г., от 22.06.2019г. до 05.07.2019г., от 06.07.2019г.
до 12.07.2019г., от 13.07.2019г. до 31.07.2019г., от 23.06.2020г. до
24.06.2020г., от 25.06.2020г. до 20.07.2020г.,
от 21.07.2020г. до 24.07.2020г., от 25.07.2020г. до 13.10.2020г.,
включени в обхвата на процесния период Д.
е пребивавал в помещение, в което са
настанени повече от 6 лица, т.е. последният, през 410 дни от посоченият исков
период не е разполагал с минималните 4кв.м. жилищна площ. Това спално помещение
– 22 стая в трети пост, е с площ 26,50 кв.м без санитарен възел, площ на
санитарния възел 4,05 кв.м. с максимален капацитет на настанените лишени от
свобода 6 души. От справката се
установява също, че във всички спални помещения в Затвор Пловдив има обособени санитарни
възли с достъп до течаща студена вода.Оборудването на спалните помещения е
стандартно и еднакво за всички л.св., а именно легло с размер 90х180 см. И шкаф
с размери 45 х 50 см.Къпането на лишените от свобода е в обща баня, като всички
л.св. имат достъп до течаща топла вода съгласно утвърден график за
разпределение на времето на л.св. от съответната група. Отоплението се
осъществява чрез централно – локално парно отопление през отоплителния сезон.
Проветряването на стаята е по желание на л.св. и могат да правят това чрез
отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от
настанените, като за целта получават съответните прибори, както и могат да
закупуват от лавката на затвора вещи, предмети и хранителни продукти, които л. св. могат да
получават, ползват и държат за себе си /заповед № ЛС- 04-642/28.11.2018г./ на
Министъра на правосъдието. Съответния отговорник на спалното помещение изготвя
график за почистване, което е на доброволен принцип. Размерите на спалните
помещения, са както следва : Спално
помещение № 22 на пост № 3 е с размери :квадратура без санитарен възел – 26,50
кв.м. Квадратурата на санитарния възел е 4,05 кв.м. с един отваряем прозорец
0,60 х 0,72.Квадратурата на прозореца в спалното помещение е 1,20 х 1,20. Л.св.
Д. е участвал в Специализирана групова работа „Формиране на социални умения“,
но поради липса на мотивация, не е успял да я завърши. Молби от л. св. Д.
против условията на затвора не са подавани,както и молби за назначаване на
работа.
7.Така
от становище от техник „Строителство и архитектура“ в Затвора Пловдив се
установява, че през периода на изтърпяване на наказанието на ищеца не са
правени основни ремонти на спалните помещения, а единствено е извършвана своевременна
смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела, не
се допуска да има счупени прозорци, като същите се подменят своевременно. През
2017г. е извършено боядисване на общите помещения на л. св. Дограмата е
подменена с нова/ПВЦ/, поставен е гранитогрес в общите умивални, а на пети пост
е извършено боядисване на килиите на л.св. Отделно от това, със собствени сили
л. св., назначени като строители по щата на домакините и строителни материали,
предоставени по централно сключени договори от ГД „ИН“, е извършен ремонт и
базата се поддържа в сравнително добро състояние. По отношение на банята се
посочва, че същата е обща, подът е с
мозайка, а стените са с фаянсови плочи, като всеки ден по график има баня за л.
св., осигурена е топла вода от котел, който работи на въглища и е на
територията на затвора, същият е ново закупен през януари 2017г., а въглища се
осигуряват редовно от централна доставка на ГД „ИН“.
8.От
приобщената справка от младши експерт се установява, че Затвор – гр.Пловдив
разполага с постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла
и възглавници достатъчно, за да бъдат обезпечени всички л.св. в корпуса и двете
ЗО. Всеки л. св. при постъпването си получава спално бельо и постелен инвентар,
за което се води отчетност, като грижата за чистотата на спалното бельо се
полага на л. св., а в утвърден график от началника на затвора, два пъти
седмично – в понеделник и четвъртък всеки л. св. има право да занесе спалното
си бельо за изпиране в пералнята на затвора, като при изхабяване по преценка на
л.св. същият има право бельото му да бъде заменено, като оформи молба,
адресирана до началника на затвора. Не е налице възможност да се раздава чисто
нов постелен инвентар, но всичко се предава изпрано, чисто и обезпаразитено.
Във всяка стая в затвора има достъп денонощно до течаща вода.Случаи, в които
няма такъв е единствено при отстраняване на В и К повреди. Времето за достъп до
топла вода е посочено в утвърден от началника на затвора график за
разпределение на времето на л.св. В справката се посочва също така, че за
поддържането на хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект на
основание чл.80 ал.1 ЗИНЗС, на който обект е назначен л. св. При извършените
проверки от длъжностни лица е установено, че хигиената в затворническата баня е
задоволителна, вземайки предвид спецификата на обекта, а за посочения период Г.З.Д. не е работил към домакинския щат в
служебния стол.
9.В
хода на съдебното производство към делото са приобщени и график за
разпределение на времето на лишените от свобода от трети пост от 25.03.2014 г.; 15 бр. протоколи
за дезинсекция за периода м.07.2018 г. м.18.09.2020 г.;Договор от 13.11.2018г.,
сключен между ГД „ИН“ и „ДДД-1“ ООД с предмет „Извършване на дезинсекция и
дератизация на сградите на ГД „ИН„ и териториалните й служби, със срок на
действие 24 месеца от датата на сключването му.
Други
доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от страните.
ІІІ. За правото:
10.При така изяснената фактическа обстановка, на база
приобщените писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
11.Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за
понесени неимуществени вреди в периоди, както следва: от 07.08.2018г. до
13.10.2020г., когато е пребивавал в Затвора – Пловдив, пряка последица от допуснатото
от страна на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3
КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.
12.На първо място, следва да бъде съобразено, че разпоредбата
на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Така,
съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на
глава единадесета от АПК, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът
в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра
на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от
структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно
чл.12 ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за процесния период има, както процесуална, така и
материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
13.На следващо място, е необходимо да се отбележи, че
установените в част седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за
успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или
бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с
административен или съдебен акт.
За
да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе
казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и
при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.
Ефектът
от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение
от 10.02.2012 г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата
претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване
от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му
ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на
всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса
дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 от ЗИНЗС, според която, в случаите по чл.3
ал.2 от с.з., съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно
чл.3 ал.1 от ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от 1.06.2009г./
осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отношение. В ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или
нечовешко отношение се смятат: 1./ всяко умишлено действие или бездействие,
което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в
този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./ умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3./ унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. А съгласно ал.3, за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно
чл.3 ал.1 от ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г./
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е
указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В
най-общ план, и двете редакции са еманация на установените в практиката на ЕСПЧ
стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл.3 от ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4
и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на
нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са
действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки
конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази
законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното
място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Все
в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 от ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство
на задържаните лица.
В
чл.43 ал.4 от ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017 г./ е установено изискването
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието
„жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно,
като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи –
стени и колони. А, за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да
осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно
движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в
затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според
чл.43 ал.5 от ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017г./,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с Правилника за прилагане на
закона, като в чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
На
лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден,
но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Относима
към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от
България през 1992 г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република
България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според посочената
разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено
от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща
за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от
общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки
случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“.
По
казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища /Решение
№ 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм.д. № 15508/2011 г., Решение № 6667 от
15.05.2013 г. на ВАС по адм.д. № 13664/2012 г., Решение № 104 от 20.02.2009 г.
на ВКС по гр.д. № 5895/2007 г., Решение № 538 от 22.10. 2009 г. на ВКС по гр.д.
№ 1648/2008 г., Решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр.д. № 4427/2007 г./,
в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до
санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за
проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата
жизнена среда за осъденото лице, независимо че към релевантните периоди не са
действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна
площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят
условията в местата за лишаване от свобода.
При
разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на
множество решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд
от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3
от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от
свобода /решение от 10.06.2006 г. по делото Й. срещу България, решение от
02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007 г. на
ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007 г. на ЕСПЧ по делото М.
срещу България, решение от 27.11.2008 г. на ЕСПЧ по делото С. К. срещу
България, решение от 27 януари 2015 г. по шест съединени дела Н. и други срещу
България/. Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм,
уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 от Пилотно решение Pilot Judgment
приложим при наличие на структурни или системни проблеми в държава член на
Съвета на Европа.
Така
например, в пилотното решение от 27 януари 2015 г. за условията в българските
затвори „Н. и други против България“, жалба № 36925/10, Съдът прие, че
провеждането на исково производство по чл.1 от ЗОДОВ от затворници за
обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия
в българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би поправило
нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при разглеждането на
този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата молба,
указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете, оценката на
доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане на
доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в
посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране
в нарушение на чл.3 от Конвенцията.
14.В исковата молба претенциите на Д. са за липса на достатъчна
жилищна площ, липса на санитарен възел и течаща топла и студена вода, недостатъчна
хигиена в спалните помещения, както и наличие на дървеници, хлебарки и гризачи,липса
на достатъчно отопление през зимния сезон и охлаждане през летния сезон,липса
на предоставена работа.
15.По отношение на исковия период, а именно: от 07.08.2018г. до
13.10.2020г.., за който се претендират неимуществени вреди в размер на 20 000
лева, ведно със законната лихва, следва да се посочи, че от приложените по
делото справки се установява, че лицето е постъпило в Затвора – Пловдив на 01.08.2018г.,
където е пребивавало до 13.10.2020г. От събраните и описани по-горе
доказателства се установява, че за периодите, подробно описани в цитираната
по-горе справка на ИСДВР при Затвора – Пловдив, а именно : периодите от 04.08.2018г.
до 10.08.2018г., от 11.08.2018г. до 17.08.2018г., от 18.08.2018г. до
14.09.2018г., от 15.09.2018г. до 16.09.2018г.,от 19.09.2018г. до 29.09.2018г.,
30.09.2018г. до 19.10.2018г., от 20.10.2018г. до 23.10.2018г., от 24.10.2018г.
до 06.11.2018г., от 07.11.2018г. до 16.11.2018г., от 17.11.2018г. до
04.12.2018г., от 05.12.2018г. до 11.12.2018г., от 12.12.2018г. до
18.02.2019г., от 19.02.2019г. до
22.02.2019г., от 23.02.2019г. до 24.04.2019г., от 25.04.2019г. до 14.05.2019г.,
от 15.05.2019г. до 17.05.2019г., от 18.05.2019г. до 26.05.2019г., от
27.05.2019г. до 29.05.2019г., от 30.05.2019г. до 04.06.2019г., от 05.06.2019г. до 11.06.2019г., от
12.06.2019г. до 21.06.2019г., от 22.06.2019г. до 05.07.2019г., от 06.07.2019г.
до 12.07.2019г., от 13.07.2019г. до 31.07.2019г., от 23.06.2020г. до 24.06.2020г.,
от 25.06.2020г. до 20.07.2020г., от
21.07.2020г. до 24.07.2020г., от 25.07.2020г. до 13.10.2020г., включени в
обхвата на процесния период, ищецът е
пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.м. общо 410 дни, каза се, всички в Затвора –
Пловдив. Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация не
се ангажираха от страна на ищеца.
Тези
обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в
пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
16.По отношение на твърденията за нарушения на чл. 20, ал. 2 и
3 от ППЗИНЗС, следва да се посочи, че съотнасянето на описаните данни в
предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налага да се приеме,
че помещенията, които е обитавал Д. при изтърпяване на наложеното му наказание
лишаване от свобода през исковия период в Затвора Пловдив, са разполагали със
санитарен възел и постоянно течаща вода. Изложеното налага да се приеме, че в
случая не се констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, доколкото на
Д. са били осигурени постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В тази насока е необходимо да се посочи, че ползването
на баня се е осъществявало по утвърден график два пъти седмично, което е
съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин
на ищеца е осигурен и достъп до топла вода. Данните по делото непротиворечиво
сочат, че всички помещения, в които е пребивавал Д. са разполагали със
санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието на
топла течаща вода, в приложеното от ответника становище, се сочи, че в Затвора
– Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, а съгласно графика за разпределение
на времето на лишените от свобода от съответната група, като в подкрепа на тези твърдения е приложен
и самият график, касаещ втори пост, видно от който, лишените от свобода от този
пост са разполагали с достъп до баня всеки вторник от 13:30 ч. до 16:30 ч. и всеки
четвъртък от 13:30 часа до 16:30
часа. Помещенията са били са обзаведени
с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна
светлина и възможност за проветряване, а отоплението се е осъществявало
посредством централно парно.
17.Настоящият съдебен състав не приема за доказани и
твърденията на ищеца за претърпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и
гризачи в обсъжданите периоди в Затвора Пловдив, тъй като от страна на
ответника, както вече бе казано, са ангажирани доказателства за периодично
извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и
гризачи въз основа на сключен договор от страна на ответника – множество
протоколи за извършени дейности по ДДД в Затвора Пловдив - от „ДДД 1“ ООД, в
които протоколи са описани: размерът на третираната площ; препаратът, с който е
третирано и неговото количество; срещу какви вредители; имената на лицето,
извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело
обработката.
18.Що се отнася до хигиената в Затвора – Пловдив и твърденията
на ищеца в тази насока,следва да се посочи,че от приетите по делото справки и
становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от
лицата, настанени в тях. В тази връзка, видно от приложеното по делото
становище в Затвора - Пловдив се извършва своевременна смяна на течащи
кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и счупени прозорци.
Пак там е изложено, че през 2017 г. е извършено боядисване на общите помещения
на лишените от свобода, дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е
гранитогрес в общите умивални. Посочено е, че със собствени сили лишените от
свобода и със строителни материали, предоставени по централно сключени договори
от ГДИН се извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро
състояние. Според становището, банята е обща, подът е с мозайка, а стените са с
фаянсови плочи, като всеки ден по график има баня за лишените от свобода.
Осигурена е топла вода от котел, който работи на въглища и е на територията на
затвора /закупен през м.януари 2017 г./, а въглищата се осигуряват редовно от
централна доставка от ГД “ИН“. От справката на Инспектор СДВР по делото се
установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените,
като за целта получават съответните прибори, както и могат да закупуват от
лавката на затвора вещи, предмети и
хранителни продукти, които л. св. могат да получават, ползват и държат
за себе си /заповед № ЛС- 04-642/28.11.2018г./ на Министъра на правосъдието.
Съответния отговорник на спалното помещение изготвя график за почистване, което
е на доброволен принцип. От справката на
младши експерт Т. по делото се установява, че за поддържане на хигиената в
затворническата баня е разкрит работен обект на основание чл.80 ал.1 от ЗИНЗС,
на който обект е назначен лишен от свобода, където при извършени проверки от
длъжностни лица е установено, че хигиената в затворническата баня е
задоволителна. Наред с това се констатира, че липсват данни да е подавана молба
от Д., в която да изявява воля за получаване на допълнителен постелен инвентар
или изпиране на зачисления му, които да са с отрицателен отговор. Ето защо е
напълно неоснователна претенцията, в частта за неосигурен санитарен възел и студена
и топла течаща вода,лоши хигиенно-битови условия.
От
цитираните по-горе справки се установява също така и че в затвора разполагат с
постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла и
възглавници, достатъчно, за да бъдат обезпечени всички лишени от свобода в
корпуса и в двете ЗО. Посочено е, че грижата за чистотата на спалното бельо се
полага на лишените от свобода като в утвърден график от началника на затвора,
два пъти седмично – понеделник и четвъртък, всеки лишен от свобода има право да
занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на
бельото по преценка на лишения от свобода има право бельото да бъде заменено,
чрез молба до началника на затвора. От събраните по делото доказателства, каза
се, не се установява ищецът да е подал молба за изпиране на бельото или за
допълнителен инвентар.
19.Настоящият съдебен състав не приема за доказани и твърденията
на ищеца за претъпени вреди от неосигуряването на работа, доколкото от страна
на ответника са ангажирани доказателства,че от страна на л.св.Д. не са подавани
каквито и да е молби за назначаване на работа, и в този смисъл са данните,
съдържащи са в Справката от ИСДВР.
20.Казано с други думи, в случая се установява наличие на
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД
„Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти
по делото досежно липса на достатъчно жилищна площ за коментираните периоди, включени в обхвата на процесния
период, които водят до извода, че битовите условия създават предпоставки за
увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка
за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен
пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода,
водят и до извода за заплаха за здравето им поради липса на осъществени
елементарни хигиенни стандарти. С оглед доказателствената тежест в процеса,
следва да се приеме, че ответникът не е представил доказателства за осигуряване
на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода“ през посоченияте по-горе периоди, в който ищецът е пребивавал в това
заведение. Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС
е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно
длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за
вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В
случая, безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо
бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено
да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на
наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на
ищеца в посочените периоди, включени в обхвата на процесния период, такива
условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно
– минимална жилищна площ от 4 кв.м. в спалните помещения, в които е бил
настанен, необходима за спокойното му биологично съществуване, които да не
създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и за
нарушаване на забраната, установена в чл.3 от ЕКПЧ. Недостатъчното жизнено
пространство поради пренаселеността в спалните помещения, в което е бил
настанен ищецът, са предизвикали такова
ниво на страдание за Д., което надвишава това, присъщо на лишаването от
свобода. Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не
трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят
по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора. В
пилотното решение на ЕСПЧ по делото Н. и други срещу България се сочи, че
крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на
това дали условията на задържане са в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ.
Неблагоприятните ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни
условия на задържане. Ако лишените от свобода имат на разположение по-малко от
три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова
тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение
на чл.3 от Конвенцията. В този смисъл са решенията по делото Н. и др. срещу
България, делото Тореджани, делото Червенков срещу България и други.
При
това положение, правилото на чл.284 ал.5 във връзка с ал.1 от ЗИНЗС налага да
се приеме, че Г.З.Д. е претърпял
посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата
молба негативни психически състояния.
21. По отношение на размера на исковите претенции, следва да се
посочи, че съгласно чл.52 от ЗЗД,
обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост,
като неговият размер зависи от степента и характера на вредите и от
продължителността на периода, през който са били претърпени. С оглед характера
на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и
периода, през който е търпял неприемливите условия при изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, според настоящия състав,
обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер
на 2665 (две хиляди шестотин шестдесет и пет) лв., при съобразяване на
съдебната практика по идентични дела, които се присъждат заради липсата на достатъчно
нетна площ за обитаване на затворническите помещения за посочените периоди,
която се констатира в рамките на общо 410 дни за периодите от 04.08.2018г. до 10.08.2018г., от
11.08.2018г. до 17.08.2018г., от 18.08.2018г. до 14.09.2018г., от 15.09.2018г.
до 16.09.2018г.,от 19.09.2018г. до 29.09.2018г., 30.09.2018г. до 19.10.2018г.,
от 20.10.2018г. до 23.10.2018г., от 24.10.2018г. до 06.11.2018г., от
07.11.2018г. до 16.11.2018г., от 17.11.2018г. до 04.12.2018г., от 05.12.2018г.
до 11.12.2018г., от 12.12.2018г. до 18.02.2019г., от 19.02.2019г. до 22.02.2019г., от
23.02.2019г. до 24.04.2019г., от 25.04.2019г. до 14.05.2019г., от 15.05.2019г.
до 17.05.2019г., от 18.05.2019г. до 26.05.2019г., от 27.05.2019г. до
29.05.2019г., от 30.05.2019г. до 04.06.2019г.,
от 05.06.2019г. до 11.06.2019г., от 12.06.2019г. до 21.06.2019г., от
22.06.2019г. до 05.07.2019г., от 06.07.2019г. до 12.07.2019г., от 13.07.2019г.
до 31.07.2019г., от 23.06.2020г. до 24.06.2020г., от 25.06.2020г. до
20.07.2020г., от 21.07.2020г. до
24.07.2020г., от 25.07.2020г. до 13.10.2020г., включени в обхвата на процесния
период. Според съда, именно посоченият
размер в най- пълна степен ще овъзмезди ищеца за претърпените психически
увреждания и той е най- съответен и справедлив на база преценка, касаеща
установените по делото факти. Същият е съобразен и с обществения критерий за
справедливост.
22.В останалата част, за разликата над 2665 лв. до пълния предявен размер от 20 000
лева, искът следва да бъде отхвърлен.
23.Спрямо този уважен размер на главния иск от 2665 лева, ще следва да бъде уважена и
акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата като обезщетение
за забавено плащане на парично задължение, считано от 14.04.2021 г. /датата на
предявяване на исковата молба/, до окончателното изплащане на сумата.
ІV. За разноските:
24.На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, на ищеца ще следва да
бъдат присъдени сторените в производството разноски. Те се констатираха в
размер на 10 лв. - заплатената държавна такса.
По
тези мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н.
Столетов” № 21, да заплати на Г.З.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 2665 (две
хиляди шестотин шестдесет и пет) лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – Пловдив за периодите от 04.08.2018г.
до 10.08.2018г., от 11.08.2018г. до 17.08.2018г., от 18.08.2018г. до
14.09.2018г., от 15.09.2018г. до 16.09.2018г.,от 19.09.2018г. до 29.09.2018г.,
30.09.2018г. до 19.10.2018г., от 20.10.2018г. до 23.10.2018г., от 24.10.2018г.
до 06.11.2018г., от 07.11.2018г. до 16.11.2018г., от 17.11.2018г. до
04.12.2018г., от 05.12.2018г. до 11.12.2018г., от 12.12.2018г. до 18.02.2019г., от 19.02.2019г. до 22.02.2019г., от
23.02.2019г. до 24.04.2019г., от 25.04.2019г. до 14.05.2019г., от 15.05.2019г.
до 17.05.2019г., от 18.05.2019г. до 26.05.2019г., от 27.05.2019г. до
29.05.2019г., от 30.05.2019г. до 04.06.2019г.,
от 05.06.2019г. до 11.06.2019г., от 12.06.2019г. до 21.06.2019г., от
22.06.2019г. до 05.07.2019г., от 06.07.2019г. до 12.07.2019г., от 13.07.2019г.
до 31.07.2019г., от 23.06.2020г. до 24.06.2020г., от 25.06.2020г. до
20.07.2020г., от 21.07.2020г. до
24.07.2020г., от 25.07.2020г. до 13.10.2020г., включени в обхвата на процесния
период, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 14.04.2021г.
– датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция до пълния й
размер от 20 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра
на правосъдието, гр. София, да заплати на Г.З.Д., ЕГН ********** ***, сумата от
10 лв., представляваща заплатената държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: