№ 9175
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110142012 по описа за 2023 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 1 454,02 лева, от които 1058,72 лв. - главница за доставена топлинна
енергия за периода от месец май 2008 г. до месец април 2011 г., ведно със законната лихва за
периода от 02.08.2012 г. до изплащане на вземането, 268,75 лв. – мораторна лихва за
периода от 01.07.2008 г. до 16.07.2012 г. и 126,55 лв. – разноски по делото – 26,55 лв.
държавна такса и 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 21.01.2013 г. по ч.гр.д. № 16589/2012 г. по описа на СРС, 80 състав.
Ищецът твърди, че е наследник по закон на Ю.Д.Ю., починал на 01.04.2022 г.
Твърди, че въз основа на изпълнителния лист от 21.01.2013 г., било образувано, за събиране
на сумите по него, изпълнително дело № 20138580400316/2013 г. на ЧСИ У.Д., рег. № ... при
КЧСИ, по което длъжник бил неговият наследодател – Ю.Д.Ю., починал на 01.04.2022 г.
Посочва, че с изпълнителния лист от 21.03.2013 г. наследодателят му бил осъден да заплати
на ответника сумата от 1 454,02 лева, от които 1058,72 лв. - главница за доставена топлинна
енергия за периода от месец май 2008 г. до месец април 2011 г., ведно със законната лихва за
периода от 02.08.2012 г. до изплащане на вземането, 268,75 лв. – мораторна лихва за
периода от 01.07.2008 г. до 16.07.2012 г. и 126,55 лв. – разноски по делото – 26,55 лв.
държавна такса и 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Ищецът излага твърдения, че
срещу него, в качеството му на наследник, е образувано изпълнително дело №
20238560400145 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № .... при КЧСИ. Твърди, че не дължи сумите по
изпълнителния лист, тъй като вземанията са погасени по давност. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК депозира отговор, с който оспорва предявените
искове. Твърди, че вземанията не са погасени по давност, като излага доводи, че давността е
прекъсвана многократно чрез осъществявани от съдебен изпълнител действия по
принудително изпълнение, както и доколкото изпълнителното производство е било спряно
по силата на закона, считано от смъртта на длъжника – 01.04.2022 г. Излага съображения, че
1
по време на обявеното в страната извънредно положение погасителна давност не е текла.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено недължимостта на процесните вземания.
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили
факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които
водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност по отношение на процесните
вземания
С изпълнителен лист от 21.01.2013 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължения по чл. 410 от ГПК по гр.д.№ 16589/2012г. на СРС, 80
състав, Ю.Д.Ю. е осъден да заплати на „ФИРМА“ ЕАД сумата от 1058,72 лева - неплатена
стойност на топлинната енергия, ползвана през периода от м.05.2008 г. до м.04.2011 г., ведно
със законната лихва от 02.08.2012 г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва в
размер на 268,75 лева за периода от 01.07.2008 г. до 16.07.2012 г., както и разноски в размер
на 26,55 лева държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
От приобщеното по делото заверено копие на изпълнително дело
20138580400316/2013 г. по описа на ЧСИ У.Д., се установява, че същото е образувано по
молба на ответника от 01.03.2013 г. въз основа на изпълнителния лист от 21.01.2013 г. С
посочената молба не са посочени конкретни изпълнителни способи, а е направено възлагане
по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ проучването на длъжника и определянето на изпълнителен
способ.
След образуване на изпълнителното дело са извършвани редица изпълнителни
действия. Изпратени са запорни съобщения до търговски банки за налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника от 20.03.2013 г., като със запорно съобщение от 20.03.2013 г.,
получено на 21.03.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На 24.08.2015 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, вписана в Служба по
вписванията на 03.02.2016 г. С молба от 28.02.2019 г. ответникът – взискател по
изпълнителното дело е поискал налагане на запор на банковите сметки на длъжника и
трудовото възнаграждение и/или пенсията. На 13.05.2019 г. е наложена възбрана върху
недвижим имот на длъжника, вписана в Служба по вписванията на 17.05.2019 г.
На 14.06.2022 г. е издадено постановление за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради изтекъл двугодишен срок в който
взискателят не е поискал предприемане на изпълнителни действия.
На 01.02.2023 г. за процесните вземания е образувано ново изпълнително дело №
20238560400145 по описа на ЧСИ Б.Б., по молба на ответника от 01.02.2023 г. въз основа на
изпълнителния лист от 21.01.2013 г., с която е поискано и предприемане на конкретни
изпълнителни действия, вкл. на съдебния изпълнител е възложено по чл. 18 ЗЧСИ
определяне начина на изпълнението. С разпореждане от 21.03.2023 г. същото е спряно,
поради настъпила смърт на страна в производството. Установява се, че Ю.Д.Ю. е починал
на 01.04.2022 г., като е оставил за наследник ищецът в настоящото производство Н. Ю. У..
ЧСИ е изпратил съобщение за призоваване към наследяване до Н. Ю. У., като същия е подал
молба за прекратяване на изпълнителното дело. С разпореждане от 18.08.2023 г.
производство по изпълнителното дело е спряно на основание чл. 432, т.1 ГПК, въз основа на
2
издадена по гр.д. № 42012/2023 г. по описа на СРС, 176 състав обезпечителна заповед.
По въпросите за погасителната давност и нейното прекъсване и спиране е
постановено Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 10 и т. 14),
задължително за съдилищата. Там е прието, че подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не е действие на същинско
принудително изпълнение. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по
смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия
са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
Съгласно решение № 10/16.02.2016 г. по гр. д. № 3231/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.;
решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ІV г. о.; решение №
3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, ІV г. о. и в решение № 127/12.07.2022 г. по
гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о., е прието, че перемпцията е без правно значение за
давността и когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Служебното задължение на съдебния
изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнители действия, като законни
последици на перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл. 116, б. “в“ ЗЗД.
Изложено е още, че давност не тече и в случаите, когато кредиторът е поискал извършване
на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема
изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато не
приложи правилата на чл. 129 ГПК. С Разпореждане от 9.03.2023 г. на ВКС е образувано т.
д. № 2/2023 г., ОСГТК, което ще даде отговор на засегнатите по – горе въпроси и ще има
задължителна сила, като до неговото постановяване настоящият състав ще се придържа, към
актуалната съдебна практика.
Съгласно тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителните
дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, тоест от тази дата се прилага разрешението, че давността е спряна по време
на изпълнителния процес и считано от 26.06.2015 г. отново е започнал да тече приложимият
5 – годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съответно същият изтича на 26.06.2020 г.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че за периода до
26.06.2015 г., през който първото образувано срещу наследодателя на ищеца изпълнително
дело е било висящо, давност за вземанията не е текла, а след това петгодишната давност по
чл. 117, ал. 2 ЗЗД е била прекъсната на с молба от 28.02.2019 г. от ответникът – взискател по
3
изпълнителното дело, с която е поискал налагане на извършване на конкретни изпълнителни
действия - запор на банковите сметки на длъжника и трудовото възнаграждение и/или
пенсията, както и с наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника на 13.05.2019 г.
Последното изпълнително действие, водещо до прекъсване на 5-годишната погасителна
давност за вземанията е по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е молбата за образуване на ново изпълнително
дело от 01.02.2023 г., с която взискателят е поискал извършването на конкретни
изпълнителни действия, вкл. на съдебния изпълнител е възложено по чл. 18 ЗЧСИ
определяне начина на изпълнението. Към настоящия момент не е настъпила и перемпция по
образуваното изпълнително дело.
Предвид изложеното предявения отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да му бъдат присъдени сторените
в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Ю. У., ЕГН **********, срещу „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
...... отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за установяване
недължимостта на сумата 1058,72 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода
от месец май 2008 г. до месец април 2011 г., ведно със законната лихва за периода от
02.08.2012 г. до изплащане на вземането, 268,75 лева – мораторна лихва за периода от
01.07.2008 г. до 16.07.2012 г., както и разноски по делото за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 126,55 лева, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 21.01.2013 г. по ч.гр.д. № 16589/2012 г. по описа на СРС, 80 състав.
ОСЪЖДА Н. Ю. У., ЕГН ********** да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на
„ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ......, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4