№ 18269
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110121190 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Д.-О.З.“
ЕАД, искова молба, насочена против ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, с която е предявена искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ, за заплащане на сумата от
3095.45лв. – регресно вземане, представляващо изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка с вреди по лек автомобил „Рено –
Колеос“ с ДК № В ****ТК, причинени виновно на 22.12.2022г. от водача на
застрахования при ответника лек автомобил „Рено – Меган“ с ДК № РВ **** МС,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 22.12.2022г, около 14.30часа, в гр. София, на отбивката от Автомагистрала Тракия
за гр. Самоков, водачът на лек автомобил Рено – Меган“ с ДК № РВ **** МС,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, предизвикал
виновно ПТП, при което нанесъл щети по лек автомобил „Рено – Колеос“ с ДК № В
****ТК, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“. Сочи се, че във връзка с
произшествието при ищеца е заведена преписка по щета, по която е определено и
изплатено застрахователно обезщетение на собственика на лек автомобил „Рено –
Колеос“ с ДК № В ****ТК в размер на 3070.45лв., като твърди, че са сторени и
ликвидационни разноски в размер на 25.00лв. Навеждат се доводи, че до ответника е
изпратена регресна покана за възстановяване на сумата от 3095.45лв., но на
20.10.2023г., с писмо № Л-ДЕО-3178-20.102023г., ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, отказало да
възстанови сумата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който не се оспорва факта, че на
процесната дата между двата автомобила е настъпило ПТП, както и че към датата на
произшествието лек автомобил „Рено – Меган“ с ДК № РВ **** МС е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. С отговора се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил. Оспорва се вината на
водача, на застрахования при ответника автомобил, оспорва се механизма на
1
произшествието. На следващо място се твърди, че вината на настъпване на ПТП-то е
на водача на застрахованото при ищеца МПС. Релевират се съображения, че е налице
съпричиняване, като процента с който е допринесъл водача на застрахования при
ищеца автомобил е 70%, в каквато насока са изложени съображения.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ.
Съдът е приел за съвместно разглеждане, релевираното от ответника възражение
за съпричиняване на процесното ПТП в резултат на противоправни действия на водача
на застрахования при ищеца лек автомобил, изразяващи се в нарушаване на пътната
маркировка, нарушаване на въведена временна организация на движението, както и
движение със скорост, която не му е позволила да спре своевременно.
По иска с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ
Възникването на регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка "Каско" срещу застрахователя по имуществена застраховка "Гражданска
отговорност" на делинквента се обуславя от осъществяване на следните
материалноправни предпоставки /юридически факти/: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и
противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и да е
направил съответните ликвидационни разноски.
В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за
имуществено застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена
при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил
съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати
изплатеното застрахователно обезщетение.
В тежест на ответното дружество е да докаже изплащане на претендираното от
ищеца застрахователно обезщетение.
В тежест на ответника, по въведеното възражение за съпричиняване, е да
установи по делото пълно и главно, че процесното ПТП е настъпило в резултат на
противоправни действия на водача на застрахования при ищеца лек автомобил,
изразяващи се в нарушаване на пътната маркировка, нарушаване на въведена
временна организация на движението, както и движение със скорост, която не му е
позволила да спре своевременно.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че на
22.12.2022г, около 14.30часа е настъпило ПТП между лек автомобил Рено – Меган“ с
ДК № РВ **** МС, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, и лек автомобил „Рено – Колеос“ с ДК № В ****ТК.
От представеното в проведеното открито съдебно заседание копие на
застрахователна полица № 440221031008293 /л.87 по делото/ се установява, че „Рено –
Колеос“ с ДК № В ****ТК, към датата на настъпване на произшествието е имал
валидна застраховка „Каско“, сключена с ищцовото дружество застраховател,
2
доколкото ПТП-то е настъпило на 22.12.2022г., а застраховката е със срок на
застрахователно покритие пет години – от 07.12.2021г. до 06.12.2026г., респективно
доводите на ответника за липса на застрахователно правоотношение се явяват
неоснователни.
Спорен по делото е механизмът на настъпване на процесното ПТП.
От събрания по делото доказателствен материал, заключението на вещото лице
и показанията на разпитаните свидетели съдът изведе следния механизъм на
настъпване на произшествието: на 22.12.2022г. около 14.30часа, свидетелят Д. Д.
управлява лек автомобил Рено – Меган“ с ДК № РВ **** МС по Републикански път
III-805, пресичащ Автомагистрала „Тракия“, като зад него се движи лек автомобил
„Рено – Колеос“ с ДК № В ****ТК, управляван от другия свидетел С. Б.. Доколкото в
платното на движение на двата автомобила се намира спрял товарен автомобил,
двамата водачи предприемат маневра за заобикаляне на същия, като първо се изнася
лек автомобил Рено – Меган“ с ДК № РВ **** МС, след него и лек автомобил „Рено –
Колеос“ с ДК № В ****ТК. Докато се намират в лентата за насрещно движещи се
автомобили водачът на лек автомобил Рено – Меган“ с ДК № РВ **** МС, подава
светлинен сигнал /мигач/, намалява скоростта на автомобила и предприема маневра
завой наляво в посока „Бургас“, на забранено място за завиване наляво, при което
движещият се зад него лек автомобил „Рено – Колеос“ с ДК № В ****ТК, го застига и
реализира ПТП, като го удря.
Така изведеният механизъм на настъпване на произшествието намира опора в
приобщените по делото писмени доказателства. В тази насока са показанията на
разпитаните по делото свидетели - водачите Д. Д. и С. Б., писмените доказателства –
копие на двустранен протокол за ПТП /л. 12/, копие на уведомление за щета, опис щети
и калкулация ремонт, от които е видно че щетите по лек автомобил „Рено – Колеос“ с
ДК № В ****ТК са в предната му част, което отговаря на изведения механизъм на
произшествието. В подкрепа на изведения механизъм е и заключението на вещото
лице по изготвената САТЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено
от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация.
На следващо място от заключението на вещото лице се установява, че
уврежданията по застрахованото при ищеца МПС лек автомобил „Рено – Колеос“ с ДК
№ В ****ТК са в причинна връзка с произшествието, като експертът е посочил, че
стойността необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 3070.45лв.
Не спорно по делото, а и от приложените материали се установява, че ремонтът
на застрахования при ищеца лек автомобил „Рено – Колеос“ с ДК № В ****ТК е
възложен на „Алианс Ауто – Варна“ ООД, като ищецът е заплатил сума за ремонта в
размер на 3070.45лв., както и че е сторил ликвидационни разноски в размер на
25.00лв.
С оглед изложеното, съдът следва да разгледа релевираното от ответника
възражение за съпричиняване на процесното ПТП, в резултат на поведението на
водача на застрахования при ищеца лек автомобил, изразяващо се в неспазване на
дистанция между двата автомобила.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така
ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС/.
С оглед изведения механизъм на произшествието, съдът намира за основателно
релевираното възражение за съпричиняване, като счита, че процесното ПТП е
настъпило вследствие нарушения на правилата за движение по пътищата, извършени
3
от двамата водачи.
Водачът на застрахованото при ищеца МПС лек автомобил „Рено – Колеос“ с
ДК № В ****ТК е нарушил правилата за движение в частност чл. 75 ППЗДВП ,
съгласно която разпоредба „водачът в зависимост от скоростта на движение, от
състоянието на пътната повърхност и от спирачните възможности на
управляваното пътно превозно средство е длъжен да спазва такава дистанция от
движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удар в него,
когато то намали скоростта или спре рязко.“, като се е движел със скорост, при
която не е могъл да избегне удар с движещия се пред него лек автомобил Рено –
Меган“ с ДК № РВ **** МС.
Водачът на застрахования при ответника лек автомобил Рено – Меган“ с ДК №
РВ **** МС, а нарушил правилата за движение, като е предприел маневра завой
наляво, на място, на което е било забранено завиването в тази посока – в тази посока
са показанията на водача на лек автомобил Рено – Меган“ с ДК № РВ **** МС – Д. Д.,
който по време на разпита си заяви, че не е било разрешено завиването на ляво, там
където е предприел тази маневра.
Въпреки заключението на вещото лице, в което експертът сочи, че от
техническа гледна точка причината за настъпване на произшествието е поведението на
водача на застрахования при ответника лек автомобил Рено – Меган“ с ДК № РВ ****
МС, в проведеното открито съдебно заседание, след изслушване разпита на
двамата свидетели, експертът посочи, че от техническа гледна точка причината
за настъпване на произшествието е поведението на двамата водачи – в еднаква
степен / протокол л. 119 по делото/.
По изложените съображения, при съобразяване, че с поведението си всеки един
от водачите е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, което е
допринесло за настъпване на произшествието, настоящият съдебен състав намира, че е
налице съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил
„Рено – Колеос“ с ДК № В ****ТК, като процентът съпричиняване е 50%, доколкото
нарушенията на двамата водачи са допринесли в еднаква степен за настъпване на
произшествието. Ако водачът на застрахования при ищеца автомобил се е движел със
скорост и дистанция, позволяващи му да спре не би настъпило съприкосновение, така
ако водачът на застрахования при ответника лек автомобил не е намалил скоростта и
не е предприел маневра завой наляво на забранено място, също не би настъпило ПТП.
При ищеца във връзка с процесното ПТП е образувана преписка по щета, по
която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3070.45лв., и са сторени
ликвидационни разноски в размер на 25.00лв. или общо 3095.45лв.
По изложената аргументация, съобразявайки процентът съпричиняване 50%,
съдът намира, че исковата претенция се явява частично основателна за половината от
предявения размер или искът следва да бъде уважен за 1547.72лв., като над тази сума
до максимално предявения размер от 3095.45лв, претенцията се явява неоснователна.
По разноските:
Предявен е иск за сумата от 3095.45лв., уважената част е в размер на 1547.72лв.,
респективно отхвърлената част е в размер на 1547.73лв., при каквото съотношение
следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 1283.31лв., от които 123.81лв. –
държавна такса, 500.00лв. – депозит вещо лице, 50.00лв. – депозит свидетел и
609.50лв. – адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на иска в размер на 641.65лв.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на
4
ответника претендира разноски в размер на 200.00лв., от които 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение и 100.00лв. – депозит за свидетел.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски
с оглед отхвърлената част в размер на 100.00лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ***********, да заплати на „Д.О.З.“
ЕАД, ЕИК *********, на основание 411, ал. 1, пр. 2 КЗ, сумата от 1547.72лв. –
регресно вземане, представляващо изплатено от ищеца застрахователно обезщетение
по преписка по щета № 44012132235716, образувана по застраховка „Каско“,
обективирана в застрахователна полица № 440221031008293, във връзка с вреди по лек
автомобил „Рено – Колеос“ с ДК № В ****ТК, от настъпило на 22.12.2022г. ПТП,
причинени виновно от водача на застрахования при ответника лек автомобил „Рено –
Меган“ с ДК № РВ **** МС, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 12.04.2024г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска, в частта, за сумата от 1547.73лв. / разликата над уважената
част до максимално претендирания размер /, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ***********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, да заплати на „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 641.65лв. – разноски с
оглед уважената част на иска.
ОСЪЖДА Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ***********, сумата от 100.00лв. – разноски с
оглед отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5