Решение по КНАХД №383/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР - Сливен, подадена чрез пълномощник, против Решение № 116 от 02.05.2025 г., постановено по АНД № 241/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 10284838 на ОД на МВР - Сливен, с който на Т. И. Т., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, и ОД на МВР - Сливен е осъдена да заплати в полза на Т. И. Т., [ЕГН], разноски в размер на 400 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Посочва, че при правилно установена фактическа обстановка в обстоятелствената част на електронния фиш, при издаването му не е приложена правната квалификация, съответстваща на установените факти, като деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, въпреки че описаните факти в обстоятелствената част на електронния фиш - че е нарушено общото ограничение за движение извън населено място, осъществяват състава на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Счита, че това не е било основание за отмяна на наложеното наказание, а решаващият съд е следвало да упражни правомощието си да измени издадения акт, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под точната нарушена законова разпоредба, като преквалифицира извършеното деяние от нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и да потвърди електронния фиш в останалата му част. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени като неправилно решението на Районен съд - Сливен и върне делото на същия съд за ново разглеждане.

В съдебно заседание касационният жалбоподател - ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник, който заявява, че поддържа касационната жалба на основанията, посочени в нея. Изразява становището си по същество, като счита, че Районният съд е имал право да преквалифицира описаното в електронния фиш изпълнително деяние. Посочва, че няма изменение в съставомерните факти, относими към състава на нарушението по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и прецизиране на цифровата квалификация на нарушението като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП не би довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като в съдебното производство той се е защитавал срещу фактите, а не само срещу правната им квалификация. Счита, че са налице основания, обосноваващи отмяна на първоинстанционното решение и моли съда да постанови съдебен акт в този смисъл. В случай, че насрещната страна претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на същото.

Ответникът по касационната жалба - Т. И. Т., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен предлага решението на Районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 18.12.2024 г. в 08:52 часа, в обл. Сливен, общ. Сливен, по път Първи клас, номер 6, на 384.5 км, с автоматизирано техническо средство Celeritas MVD 2020, разположено към [населено място], било заснето движение на лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег. № [рег. номер], със скорост от 117 км/ч, с превишение от 27 км/ч над разрешената, при общо ограничение скорост до 90 км/ч за извън населено място. Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство Celeritas MVD 2020 № 000355С2 и фиксирано в клип № 007499, записващо дата, час, GPS координати, локация, разстояние, скорост на движение, както и конкретното ограничение на скоростта. За използването на АТС бил съставен Протокол с рег. № 804р-9564 от 19.12.2024 г.

Въз основа на заснемането, бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 10284838, в който като нарушител бил вписан собственикът, на когото е регистрирано МПС - Т. И. Т., на когото за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, било наложено наказание глоба в размер на 100 лева. ЕФ бил връчен на лицето, което не представило декларация по чл. 188 от ЗДвП и не е направил възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до накърняване правото на защита на санкционираното лице, тъй като вмененото му във вина нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Приел е, че посоченото нарушение в електронния фиш изпълнява състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а не това за което нарушителят е санкциониран по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. С такива мотиви Районният съд е отменил обжалвания ЕФ.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил неправилен съдебен акт.

Не се споделя формираният от Районния съд извод за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на ЕФ. От доказателствата по делото е установено, че на 18.12.2024 г. в 08:52 часа, в обл. Сливен, общ. Сливен, по път Първи клас, номер 6, на 384.5 км, при общо ограничение на скоростта на движение от 90 км/ч за извън населено място, с автоматизирано техническо средство Celeritas MVD 2020 № 000355С2, разположено към [населено място], е било заснето движение на лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег. № [рег. номер], със скорост от 117 км/ч, след приспаднат толеранс от 3%, с превишена стойност на скоростта от 27 км/ч. По делото не се спори, че МПС е собственост на ответника по касация.

Описаното представлява нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с който за водача на пътно превозно средство е въведена забрана при избиране скоростта на движение да превишава посочените с нормата стойности на скоростта, като за пътно превозно средство от категория В извън населено място е посочена стойност от 90 км/ч. За неизпълнение на това императивно вменено задължение, с разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е предвидено наказание за водач, който превиши разрешената скорост извън населено място с от 21 до 30 км/ч - глоба 100 лв. Действително при изписване на правната квалификация на деянието освен нарушената норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е посочена и тази на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, но предвид подробното словесното описание на нарушението, което е точно и ясно, и правилно приложената санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, настоящият касационен състав намира, че нарушението е индивидуализирано в степен санкционираното лице да може да разбере за кое деяние му е наложено административното наказание и да организира защитата си в пълен обем, както е и сторило.

По делото пред Районния съд са приложени: снимка с идентификатор 007499 с отразени дата, час, координати и място на нарушението, установена скорост с приспаднат толеранс, посока на движение; Протокол с рег. № 804р-9564 от 19.12.2024 г. с дата на използване 18.12.2024 г., в който е посочено точното местонахождение на мястото за контрол, ограничението на скоростта, което съответства на посоченото в ЕФ, режим и посока на измерване, час на начало и край на работа; снимка на АТСС; Протокол от проверка № 116-СГ-ИСИС/13.08.2024 г., според който посочената в ЕФ система за измерване на скорост съответства на одобрения тип.

От посочените доказателства се установява по несъмнен начин извършването на процесното административно нарушение от ответника по касация, за което законосъобразно е бил санкциониран, като наложеното наказание съответства на предвидения фиксиран размер по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

По изложените по-горе съображения Административен съд - Сливен намира, че като е отменил ЕФ, Районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който страда от пороците, сочени като отменителни основания, поради което следва да бъде отменен и да се постанови нов, по съществото на спора, с който се потвърди ЕФ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 116 от 02.05.2025 г., постановено по АНД № 241/2025 г. по описа на Районен съд - Сливен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 10284838 на ОД на МВР - Сливен, с който на Т. И. Т., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Решението е окончателно.