№ 469
гр. Стара Загора, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Т. Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Т. Минов Административно наказателно дело
№ 20255530202205 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № ********** от
24.07.2025 година на Началника на сектор БДС при ОД на МВР Стара Загора, с
което на Т. М. Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание –
„глоба” в размер на 80 лева за нарушение по чл.7, ал.1, във връзка с чл.81, ал.2,
т.2 от ЗБЛД.
Жалбоподателя счита, че обжалваното наказателно постановление
е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено изцяло. Сочи, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на производствените
правила и твърди, че не е извършил посоченото в него нарушение.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител в открито съдебно заседание.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото доказателства, становищата и доводите
на страните намери за установено следното:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя Т. М. Т. е съставен акт за установяване на
административно нарушение № ********** от 03.07.2025 година за това, че
1
на 03.07.2025 година, около 08.45 часа, в ОДМВР Стара Загора, в ОД на МВР
Стара Загора, при обработка на писмо с УРИ 123800-1884 – 02.07.2025 година,
придружено със собственоръчно попълнена декларация по чл. 17, ал.1 от
ПИБЛД е установено, че лицето не е опазило от изгубване български личен
документ – лична карта № *********, издадена на 11.08.2015 година от ОД на
МВР Стара Загора.
Върху екземпляра на този акт за установяване на административно
нарушение, жалбоподателят саморъчно е изписал: „Повредена или
унищожена от лицата, които ме задържаха“
Въз основа на този акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което
нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На
жалбоподателя, на основание чл.81, ал.2 т.2 от ЗБЛД е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 80 лева.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗБЛС, гражданите,
притежатели на български лични документи са длъжни да ги пазят от
повреждане, унищожаване или загубване. В тази връзка в разпоредбата на
чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД е предвидено административно наказание – глоба в
размер от 30 до 200 лева за лицата, които изгубят, повредят или унищожат
български личен документ. Следователно за да е налице изпълнителното
деяние на административното нарушение, следва по безспорен начин да се
установи, че нарушителя не е опазил от изгубване, при това виновно,
български личен документ.
На първо място съдът констатира, че по отношение на
обжалваното Наказателно постановление са налице формални нарушения. В
наказателното постановление не е посочена датата на извършеното
нарушение – посочена е само тази на установяване на последното. Доколкото
нарушението се състои в неопазване от изгубване на личен документ в
наказателното постановление, релевантната за административното обвинение
дата е тази на фактическото изгубване на личния документ, а не тази на
установяване на това обстоятелство от страна на контролния орган. По
2
делото не се установяват обстоятелства, от които да се заключи, че двете дати
съвпадат. Напротив – установява се, че към датата посочена в акта за
установяване на административно нарушение – 03.07.2025 година,
жалбоподателят вече е бил загубил владение върху този свой личен документ,
тъй като видно от Заповед за задържане № 1959зз-254/02.06.2025 година, на
същата дата жалбоподателят е бил задържан на основание чл. 72, ал.1, т.1 от
Закона за Министерството на вътрешните работи за срок от 24 часа, във връзка
с данни за извършено престъпление по чл. 354а НК. От друга страна и видно
от писмо с УРИ 123800-1884 – 02.07.2025 година, на 27.06.2025 година
жалбоподателят е постъпил в затвора в град Стара Загора без документ за
самоличност. Ето защо и съдът намира, че в наказателното постановление
липсва съществен реквизит по чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН – по отношение датата на
извършване на нарушението.
Отделно съдът намира за недоказано изпълнителното деяние на
това нарушение.
В Обвинителния акт по досъдебно производство № 1959зм-
395/2025 година по описа на Първо РУ, при ОД на МВР Стара Загора,
наблюдаващият прокурор е приел следната фактическа обстановка: „На
01.06.2025 година свидетелят Б. С. П., полицейски служител от Първо РУ –
Стара Загора бил на работа с патрулен автомобил за времето от 19.45 часа
до 07.45 часа на 02.06.2025 година, заедно с колегата си полицай Т. Х. Т..
Около 01.15 часа, на 02.06.2025 година, в град Стара Загора, при извършване
на обход в участъка им, на кръстовището на улица „Любен Каравелов“ и
улица „Граф Игнатиев“, те извършили проверка на лице, което се движело с
велосипед – тъмен на цвят. След проверка на лична карта, те го
установили като Т. М. Т., ЕГН ********** от село Маджерито, община
Стара Загора.“
Както се посочи по-горе, със Заповед за задържане № 1959зз-
254/02.06.2025 година, на същата дата жалбоподателят е бил задържан на
основание чл. 72, ал.1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи
за срок от 24 часа в Първо РУ при ОД на МВР Стара Загора. Служебно
известно на настоящия съдебен състав е, че с Определение № 677/04.06.2025
година по ч.н.дело № 1492/2025 година по описа на Старозагорския районен
съд, по отношение на жалбоподателя Т. М. Т., в качеството му на обвиняем по
3
досъдебно производство № 1959зм-395/2025 година, по описа на Първо РУ
Стара Загора, е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Това
определение е влязло в законна сила на 08.06.2025 година. Също така, на съда
е служебно известно, че със Споразумение по глава двадесет и девета по НПК,
одобрено от съда с протоколно определение от 28.07.2025 година по н.о.х.дело
№ 1800/2025 година, жалбоподателят е признат за виновен в това, че
02.06.2025 год. в град Стара Загора, без надлежно разрешително, по Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорискови
наркотични вещества-коноп /марихуана, канабис/ с нетно тегло 0,96грама, със
съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 22 % /тегловни процента/ на стойност 19,20 /
деветнадесет лева и двадесет стотинки /лева и метамфетамин с нетно тегло
1,25грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент
метамфетамин 61,1 % /тегловни процента/ на стойност 87,5 / осемдесет и
седем лева и петдесет стотинки /лева, всичко на обща стойност 106,70лв./сто и
шест лева и седемдесет стотинки/, съгласно Постановление 106 от 02.08.2023г.
на Министерски съвет на РБългария, за изменение на ПМС 23/1998г.за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, поради което му е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 10 месеца, което да изтърпи при първоначален „общ“
режим.
Съгласно чл. 242, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража българските лични документи на задържаните лица
се изземват и съхраняват в ареста. Предвид разпоредбата на чл. 48 ал.2 от
Закона за изпълнение на наказанията - Новопостъпилите лишени от свобода се
фотографират и се изземват българските им лични документи. Следва да се
приеме, че, считано от вземане мярката „задържане под стража“ личните
документи на жалбоподателя е следвало да бъдат иззети от органите на МВР.
От изложените обстоятелства и цитираните законови разпоредби се налага
изводът, че към момента на задържането му – 02.06.2025 година
жалбоподателят е разполагал с лична карта, която впоследствие е била иззета
и съхранявана от органите по задържането. По този начин жалбоподателят е
бил лишен от фактическата възможност да опази личния си документ от
изгубване.
Всяко от посочените нарушения представлява самостоятелно
4
основание за отмяна на разглежданото наказателно постановление. Ето защо
съдът намира за безпредметен допълнителен анализ на същото.
С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ********** от
24.07.2025 година на Началника на сектор БДС при ОД на МВР Стара Загора, с
което на Т. М. Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание –
„глоба” в размер на 80 лева за нарушение по чл.7, ал.1, във връзка с чл.81, ал.2,
т.2 от ЗБЛД, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5