№ 93
гр. С., 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20231800900015 по описа за 2023 година
А. Г. С. с ЕГН********** с адрес гр.С. ж.к.С.о бл.29 вх.А ет.2 ап.5, чрез
упълномощения процесуален представител адв.П. К., е предявила иск по чл.557, ал.1 т.2 б.
“а“ КЗ във връзка с чл.497 ал.1 т.2 КЗ срещу „ГГ.“ с адрес гр.С. ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4,
за осъждането му да й заплати следните суми:
25 100 лева, (двадесет и пет хиляди и сто лева) частичен иск от 120 000 лева, за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, търпени болки и
страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания при процесното ПТП,
4966,47 лв. (четири хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и четиридесет и
седем стотинки), обезщетение за имуществени вреди, направен разходи за лечение,
Ведно със законна лихва върху сумата, считано от 11.10.2022г. до окончателното
изплащане.
С молба от 23.05.2025г. е поискано изменение да предявения иск за неимуществени
вреди от 25100,-лв. на 100 000,-лв., предявен като частичен иск от 180 000,-лв. за
претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 15.09.2022г., ведно със
законната лихва от 11.10.2022г. до окончателното изплащане.
С определение от 23.05.2025г. е допуснато поисканото изменение на иска чрез
неговото увеличаване.
Ищцата претендира и направените по делото съдебни и деловодни разноски.
На 15.09.2022г. около 20:00ч. в гр.С., по бул. „Сливница“, след кръстовището с бул.
„Христо Ботев“, мотоциклет марка „Дукати“ модел „Панигале В4“ с peг. № СА 0238 X,
1
управляван от собственика на МПС В. Ю. С., движейки се по бул. „Сливница“ в посока от
ул. „Опълченска“ към пл. „Лъвов мост“, след кръстовището на бул. „Христо Ботев“,
нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал пешеходката А. Г. С..
В резултат на настъпилия инцидент ищцата А. Г. С. е получила множество телесни
увреждания.
Във връзка с процесното ПТП е образувано ДП №11283/2022г. по описа на СДВР- гр.
С., пр.пр. № 33292/2022г. на РП С., което към настоящия момент не е приключено с
окончателен съдебен акт. Причина за настъпване на произшествието са допуснатите от
водача на мотоциклета В. Ю. С., нарушения на правилата за движение по пътищата. В
конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за
спазване правилата за движение по пътищата. С оглед на изложеното в случая съществува
пряка причинна връзка между деянието на В. Ю. С. и настъпилите общественоопасни
последици - причинени телесни увреждания на А. Г. С..
За увреждащият мотоциклет с peг. № СА 0238 X, управляван от В. Ю. С. няма
сключена застраховка “Гражданска отговорност” към датата на ПТП. Съгласно разпоредбите
на КЗ, Г. изплаща по застраховка „ Гражданска отговорност“ обезщетение за причинените
неимуществени и имуществени вреди, причинени от МПС без валидно сключена ЗГО. Г.
покрива отговорността причинените неимуществени вреди на трети лица, настъпили във
връзка с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 420 000лв, която сума
представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбите на КЗ, пострадалата е предявила претенцията си за изплащане
на застрахователно обезщетение пред Г. и е представила всички документи, с които е
разполагала, които са получени от застрахователя на 17.10.2022 г., видно от приложената
обратна разписка. По случая е заведена щета № 22210160/17.10.2022г. Към настоящия
момент ответникът не е платил обезщетение на ищцата, поради което за нея е налице правен
интерес да предяви претенциите си за плащане пред съда.
В резултат на процесното ПТП пострадалата А. Г. С. е получила следните телесни
увреждания: Фрактура аперта кондили латералис тибие синистри: фрактура
пертрохантерика феморис синистри; комоцио, загуба на съзнание; охлузване на десен лакът
и глава; психически стрес: множество травми и наранявания по глава, тяло и крайници и др.
Непосредствено след инцидента на 15.09.2022г. А. Г. С. е транспортирана и приета в
УМБАЛ - „С.“ АД гр. С., в Клиника по ортопедия и травматология, е рани и силни болки в
областта на главата, лява подбедрица и лява тазобедрена става, е множество охлузвания.
Назначени са изследвания. От рентгенографията на череп е установено - фронтално в дясно
се визуализира зона на проствеление, какти при мекотъканен оток. От рентгенографията на
гръден кош е установено - пневмотични промени, усилен белодробен рисунък двустранно,
неразширени хилусни сенки. От рентгенография на подбедрица - вътреставна фрактура на
латералния епикондил на тибията. От компютърна томография на стави - данни за фисури на
ос исхиадикус синистра. Направени са консултации с неврохирург, хирург и кардиолог, от
2
които е взето решение за извършване на спешни оперативни процедури.
На 16.09.2022г., видно от оперативен протокол № 2282 е направено открито
наместване на фрактура е вътрешна фиксация, фемус, чрез репозиция и метална
остеосинтеза. На 16.09.2022г., видно от оперативен протокол №2281 е направено открито
наместване на фрактура е вътрешна фиксация, тибия фибула. На 22.09.2022г. доверителната,
ми е изписана от болницата за продължаване на лечението в домашния условия, като е
трябвало да приема лекарствени средства. Назначени са и два контролни прегледа в рамките
на един месец, както и на 14-тия ден след операцията е трябвало да отиде за сваляне на
конците. За неопределен период от време до напълното й възстановяване на А. са дадени две
помощни средства за придвижване, като не е трябвало да натоварва по никакъв начин
оперирания крайник.
На 26.10.2022г., 09.11.2022г., 06.01.2023г., 19.01.2023г. и 23.01.2023г. посещава
консултативни прегледи, поради влошеното й здравословно състояние и оплаквания от
болки, ограничени движения.
На 19.01.2023г. е издадено направление за хоспитализация № 23019B0340D5 от
„МБАЛ - С.“ ЕООД - за лечение по амбулаторни процедури.
За проведеното лечение А. С. е извършила разходи в общ размер на 4966,47 лева.
Във връзка е получената от пострадалата при процесното ПТП тежка травма, същата
е била няколко месеца временно неработоспособна, а именно съгласно Болничен лист №
Е20222938708; № Е20222567337; № Е20223768485; У Е20223768598 и № Е20223768697.
В резултат на уврежданията, А. С. търпи силни болки и много страдания.
Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания продължава и към
настоящия момент, ищцата не се чувства добре физически и емоционално. Преди
процесното ПТП А. С. е била в отлично здравословно състояние, без никакви оплаквания и
проблеми от здравословен характер, но след инцидента животът й напълно се е променил. За
времето на възстановяване, тя е разчитала на помощта и подкрепата на своите близки,
поради невъзможността да се придвижва нормално, като е чувствала срам и безпокойство, че
е в тяхна тежест. Сега изпитва цялостен дискомфорт вследствие на получените травми в
областта на крака, защото продължава да има болки и към настоящия момент, налице са
нарушения на съня, като не е в състояние да се натоварва психически и физически. Освен
това ищцата е изживяла силен стрес и страх при процесния пътен инцидент, които в момента
се изразяват в безпокойство, напрежение и нервност.
Получените увреждания са затруднили значително ежедневието на А. С. и са
повлияли отрицателно на психологическото й състояние. Същата за дълъг период от време е
била временно нетрудоспособна, което се е отразило негативно на изпълнение на
служебните й задължения. Силният стрес изживян, както при самото ПТП, така и при
лечението, което продължава, се отразяват зле емоционално върху психиката на жената.
С оглед на изложеното, причинените неудобства, болки, страдания и психически
стрес, на пострадалата следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди
3
имат по- голямо значение и съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение,
разбира се, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира
страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните
последици от претърпените телесни увреждания.
Вредите на ищцата са в резултат виновното поведение на водача на увреждащия
мотоциклет с peг. № СА 0238 X, за което няма валидно сключена ЗГО. В тази връзка са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на Г., гр. С..
Съгласно разпоредбите на КЗ увредената има право на пряк иск срещу ответника,
поради което за доверителката ми е налице правен интерес да иска от съда определяне на
справедлив размер на обезщетението за причинените и имуществени и неимуществени
вреди. Претендираната сума е съобразена от една страна с принципа на справедливост, с
оглед действително претърпените болки, страдания и психически стрес от причинените
травматични увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност и съдебната практика
при компенсиране на вреди от този вид.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника „ГГ.“,
който е депозирал писмен отговор.
Ответникът „ГГ.“ намира, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127,
ал.4, от ГПК.
Видно от петитума ищцата иска осъждане на Г. за сумата от 25100,00 лева /частичен
иск от 120 000,00 лева/ обезщетение за неимуществени вреди и 4 966,47 лева обезщетение за
имуществени вреди, като в исковата молба не посочва банкова сметка или друг начин за
плащане.
В случая, както и при предявяване на претенцията пред Фонда, не са отчетени
обезщетителната, обезпечителната, социалната и защитната функции на Фонда. Не
представянето на банкова сметка, по която ГФ, при едно евентуално осъдително бъдещо
решение, би заплатил обезщетението би натоварило Фонда да заплаща напълно ненужни и
неоправдани такси и адвокатски хонорар при евентуално образуване на изпълнителни дела
срещу ГФ.
Ето защо с оглед факта, че порока не е от тази, които могат да бъдат отстранение на
основание чл.129, ал.1 от ГПК моли да се прекрати настоящото производство.
На основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК моли да се спре настоящето производство до
приключване на досъдебното производство. Видно от посоченото в КП е, че има образувано
досъдебно производство и/или НОХД. Няма нито едно доказателство, от което може да се
определи механизмът на процесното ПТП. Във връзка с чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В случая е поставен в невъзможност да упражним
правата си.
4
Освен гореизложеното, счита че непредставянето на доказателства с исковата молба,
с които ищецът и неговият процесуален представител са могли да се снабдят своевременно
на основание чл.75, ал.1 от НПК, нарушава принципа на чл.9 от ГПК, предвид факта, че не
само по бланкетно изпълнената процедура пред Г., но и в настоящето производство е
поставен в невъзможност да вземе становище, да ангажира доказателства и да осъществи
адекватна защита, което от своя страна, предполага, че представлява злоупотреба с право. Не
са представени никакви данни за хода и резултата от образуваното досъдебно производство.
На основание чл. 9 във връзка с чл. 127 от ГПК в исковата молба ищецът е длъжен да посочи
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи заедно с
нея всички писмени доказателства. В случая това не е изпълнено и не е осигурена равна
възможност да упражни неговите права.
В тази връзка моли да се прекрати горепосоченото дело.
Счита, че редът за разглеждане на настоящите искове не е по Глава тридесет и втора
„Производство по търговски спорове” от ГПК. Материалните права на ищеца не произтичат
от търговска сделка.
Моли разглеждането на спора да става по обшия ред.
Г. е създаден през 1997г., като основна цел на законодателя е била да се избегнат
случаите, в които за поправяне на вредите се разчита само на платежоспособността на
деликвента и увредените от ПТП лица/имущество да не бъдат репарирани. Функциите на
Фонда са:обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна функция. Основна роля имат
обезщетителната и обезпечителната функция, които се изразяват в това, че спрямо
увреденото лице отговаря както делинквентът, така и Г. в случаите на липса на застраховка
„Гражданска отговорност“, който по правило е платежоспособен и може да посрещне големи
по своя размер задължения. Предназначението на Фонда е да се осигури обезщетение в
полза на претърпелите вреди лица от виновното поведение на водач управлявал МПС без
сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в
което се изразява и неговата социална функция. Функции, които категорично го различават
от застрахователите и видно от същите липсва каквато и да била търговска дейност.
Оспорва исковата претенция изцяло по основание и размер.
Г., към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по
образуваната щета № 22210160/17.10.22г.
УС на ГФ е отказал изплащането на обезщетение за неимуществени вреди.
Представените заедно с исковата молба документи не дават основание за различен извод,
поради което оспорва изцяло основателността на претенциите на ищцата.
ГФ е бил сезиран за процесното ПТП, не са представени никакви доказателства за
установяване на основанието и размера на претендираните вреди.
Липсват доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при
които е настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него.
5
Оспорва изцяло твърдения от ищеца механизъм, предоставените от ищеца
доказателства нямат качеството на свидетелстващи официални документи и нямат
материална доказателствена сила за настоящия съд. В тази връзка оспорва твърдения
механизъм на настъпване на процесното ПТП.
Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка е увреждането, носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато предоставените такива не удостоверяват всички релевантни за
механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които
съдът не притежава.
Не са представени доказателства с оглед установяване на виновното противоправно
поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при които е станало процесното ПТП,
както и с оглед изясняване поведението на пострадалия.
Въпреки, че е официален документ Констативният протокол с пострадали лица в
частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП, съставен изцяло по данни
само на пострадалите, няма качеството на свидетелстващ официален документ, а на
диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател,
а изявленията на самата пострадала пред длъжностното лице-издател. Поради това, същият
няма и материална доказателствена сила за настоящия съд. Така съставен документът не
може категорично да установи дали въобще настъпило ПТП и дали вина за него има
посочения от ищеца водач.
Протоколът притежава единствено формална доказателствена сила, която би
обвързала Съда и той да приеме, че автор на протокола е лицето, сочено за негов съставител.
Съгласно трайно утвърдената практика на ВКС, обобщена с решение № 15 от
25.07.2014г. по т. д. №1506/2013 г.. I т. о. на ВКС протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено
от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се
неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа.
Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване
на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато
протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства
или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава.
Ангажираните по делото доказателства не са достатъчни да обусловят извод, че е
осъществен фактическият състав на непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Съставеният за
процесното ПТП констативен протокол има характера на официален удостоверителен
документ само за лично установените от полицейските служители и удостоверени в
протокола обстоятелства - мястото на произшествието, участници, месторазположението на
ППС и настъпилите увреди. Същият няма доказателствена сила за механизма на ПТП и
6
поведението на участниците непосредствено преди и по време на инцидента, поради липса
на непосредствено формирани впечатления на съставителя за тези факти, още повече, че в
случая такива констатации липсват. Констативният протокол установява единствено
настъпило на посочената дата ПТП, но не и факта на извършено от посочения за виновен -
водач противоправно и виновно нарушение на Закона за движение по пътищата.
Наказателното производство не е приключило, поради което по въпроса за вината не е
налице постановен акт, който да е задължителен за гражданския съд по смисъла на чл. 300
от ГПК. Няма данни и водачът да е наказан по административен ред за нарушение правила
на движение по ЗДвП. В случая се касае за липса на представени доказателства за
ангажирана административно наказателна или наказателна отговорност на прекия
причинител, противоправността и виновността на деянието не могат да се презумират, а
следва да бъдат доказани от ищеца. В случая по делото не са представени никакви
доказателства в тази насока.
В тази връзка оспорва твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП.
Оспорва причинната връзка на претендираните увреждания и процесното ПТП. За
установяване на причинната връзка на претендираните физически увреждания на ищцата с
ПТП от 15.09.2022г липсват доказателства. Също така не са установени и описани следи от
движението на МПС, които да потвърждават изложеното относно механизма на ПТП.
Липсват доказателства - не са установени свидетели-очевидци; в района на
местопроизшествието няма монтирани камери за видеонаблюдение, както и не са открити
следи от друго ППС.
Видно от представения констативен протокол с пострадали лица единствена причина
за настъпване на процесното ПТП е поведението на А. Г. С., която е предприела пресичане
на коридора за движение на мотора, с което е поставила водача му в невъзможност да
реагира. Ищцата се е намирала на 40 метра след кръстовището, образувано от бул.
„Сливница“ и бул. „Христо Ботев“.
В тази връзка счита, че вина за процесното ПТП има единствено А. Г. С., която не е
предприела необходимите действия за осигуряване на собствената си безопасност,
пресичайки коридора на движение на мотора.
Освен това, счита, че настъпилото ПТП се явява случайно събитие спрямо водача на
мотора, тъй като А. Г. С., пресича внезапно коридора му на движение, без да е изпълнила
изискванията на ЗДВП, се е явявала непредвидимо за него препятствие, съответно ПТП е
било абсолютно непредотвратимо от страна на водача на мотора.
В случай, че се приеме, че вина за процесното ПТП няма единствено А. Г. С., то
прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата в размер на поне 80 %, която се е
движела неправилно по пътното платно и/или е предприела пресичане на неопределено за
целта място в нарушение на чл.108, ал.2, чл.113 и чл.114 от ЗДвП.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Достатъчно е с поведението
7
си пострадалият обективно да способства за настъпване на този резултат или за увеличаване
на обема на вредоносните последици. Принос за настъпване на вредата е налице и когато
пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал
за собственото си увреждане. Съпричиняването обичайно се свързва с извършването на
нарушение, без да е нужно същото да е виновно, но може да се изразява и в поемане на
риска от настъпването на вредоносни последици или необоснованото му игнориране.
Поведението на А. Г. С. следва да се определи като рисково според дефиницията, че
на „всяко съзнателно или несъзнателно контролирано поведение с възприемана несигурност
относно неговия резултат и/или относно възможните ползи или разходи за физическото,
икономическото или психологическото благосъстояние на себе си или на околните“;
рисковото поведение е социално неприемливо волево поведение с отрицателен резултат, при
което не са взети предпазни мерки.
Исковата претенция не кореспондира със задължителната практика - Постановление
№ 4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ГПК задължителна
практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД - решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. №
795/2008 г. на II т.о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на I т.о., решение №
154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на II т.о. и др. В т. II на Постановление № 4/1968 г. на
Пленума на ВС е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи
правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени
вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи
критерии. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК
задължителна практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, която приема, че справедливото
възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и
на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. Предявените претенции не
кореспондират нито с трайната съдебна практика на съдилищата в Р България, нито с
принципа на справедливостта, икономическите условия в страната и стандарта на живот.
Моли, да се има предвид че застрахователното обезщетение следва да бъде
извършено не от застраховател, а от Г., създаването на който има за цел да не бъдат напълно
лишени от застрахователно обезщетение увредени лица в случаите, в които няма основания
за изплащане на такова по договорно правоотношение със застраховател. Също в тази връзка
следва да се има предвид, че по силата на чл.558 ал.1 от Кодекс за застраховането размерът
на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на минималната
застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е
настъпило пътнотранспортното произшествие. По този начин посочените в чл.492 от КЗ
лимити се явяват за Фонда максимални, в рамките на които конкретният размер бива
съобразен с доказателствата, принципа на справедливостта, установените в страната
икономически условия и стандарт на живот, и трайната съдебна практика към датата на
8
ПТП. Установените с изменения на чл.266 от Кодекса за застраховането (Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) сега
чл.492 от КЗ промени на лимити на отговорността отразяват договорното задължение на
държавата ни като страна-членка на Европейския съюз по хармонизиране на вътрешното
право с общностното по отношение на правни норми от Директиви на ЕС, добиващи пряко
приложение от момента, в който станат част от вътрешното законодателство на държавата-
членка. Те не отразяват изменение на важни икономически критерии като минимална
работна заплата, трудова заетост и покупателна способност на българското население, ето
защо правилно ВКС в посочените съдебни решения взема становище за значението на
лимитите наред със всички други критерии при определяне на справедливи обезщетения във
всеки спор (напр. в Решение № 83 от 6.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 795/2008 г., II т. о., ТК
„Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на
дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните
икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетенията момент”).
Оспорва изцяло и претенцията за лихва от датата 11.10.2022г.
Претенцията пред Фонда е отправена на 17.10.2022г. Не е ясно как ищцовата страна е
определила тази дата за датата, от която да претендира законна лихва за забава.
Фондът не е деликвент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на
договор, а изпълнява едно чуждо задължение при наличието на законоустановените
предпоставки и при спазване на определената в Кодекса за застраховане процедура, поради
което на основание чл.558, ал.7 от КЗ, задължението за лихва възниква след изтичане на
срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. В случая по предявената в ГФ
претенция е образувана щета №22210091/28.06.22г. и прави следното уточнение:
Фондът се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок. Видно от исковата
молба и от молбата до ГФ, както и от писмата до ищца, които не са представени в цялост, в
настоящото производство (Писмо с изх. № 24-01- 402/26.01.2023г.), не са били представени
необходимите документи, за да може да бъде определено обезщетение. От всичко
гореизложено следва да се направи извода, че ГФ е бил поставен в обективната
невъзможност да се произнесе по предявените претенции. Фондът е уведомил ищцата, че
следва да представи необходимите доказателства, от които да е видно основанието за
определяне на обезщетение, които не бяха представени, а напротив заведена е настоящата
искова претенция. Ищцата е имала възможност да предяви нова претенция с приложени
необходимите документи, след което УС на ГФ отново да разгледа претенциите и да вземе
решение, но ищцата не го е направила.
Фондът е учреден по силата на закон и е юридическо лице със специална цел -
гарантиране изплащането на застрахователни обезщетения в определение със закон случаи и
поради тази цел разполага с необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично
9
задължение при осъществяване на посочения и най-подходящ способ, но не и да заплаща
напълно ненужно голям размер на законната лихва.
В тази връзка оспорва началния момент на законната лихва и моли, Г. да се счита в
забава от датата на завеждане на исковата молба в съда - 27.01.2023г.
Алтернативно, в случай, че съдът счете искът за основателен, моли за допускане и
назначаване на авто-техническа експертиза, по която вещото лице да даде отговори на
поставени в отговора въпроси.
На основание чл. 219, ал.1 от ГПК моли да се конституира в качеството на трето лице
- помагач на страната на Г. по настоящото дело посочения за виновен за процесното ПТП
водач: В. Ю. С., ЕГН: ********** с адрес: гр. С., жк. Младост 3, бл. 344, вх. 2, ет. 4, ап. 16.
Г. има интерес от привличането на прекия и непосредствен причинител на вредите от
процесното ПТП като подпомагаща страна, предвид обвързване от доказателствената сила
на мотивите при евентуално осъдително решение срещу Фонда, ако такова бъде
постановено. Съгласно чл. 558, ал.7 от Кодекса за застраховането след изплащане на
обезщетение, Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му и има право на
регресен иск срещу виновния за ПТП за възстановяване на изплатеното вместо него
обезщетение за нанесените вреди.
Моли да се отхвърли предявените искове и да му се присъдят всички сторени в хода
на производството разноски вкл. и не само юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 450,00 лева.
С определение №113 от 21.03.2023г. по т.д.№15/2023г. на СОС е конституиран В. Ю.
С., ЕГН: ********** с адрес: гр. С., жк. Младост 3, бл. 344, вх. 2, ет. 4, ап. 16 като трето
лице помагач на страната на ответника Г..
Третото лице помагач В. Ю. С. е взел становище по предявените искове, като ги
оспорва по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП.
Твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата А. Г. С. в съотношение 85-
90%, което е основание за намаляване на дължимите обезщетения, като е нарушила
правилата за движение по пътищата. Третото лице помагач В. Ю. С. моли да се отхвърлят
предявените искове.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Констативен протокол № К-464/15.09.2022г. на 15.09.2022г. в гр.С. около
20,00ч. мотоциклет марка „Дукати“ модел „Панигале В4“ с per. № СА 0238 X, с водач В. Ю.
С. се движи по бул. Сливницаул. Опълченска към Лъвов мост и на 40 м. след кръстовището с
бул.Христо Ботев участва в ПТП с намиращата се на платното пешеходка А. Г. С..
Видно от представената справка от Г. за мотоциклет марка „Дукати“ модел „Панигале
10
В4“ с peг. № СА 0238 X към 15.09.2022г. няма активна задължителна застраховка гражданска
отговорност.
По делото се прие заключението на съдебно-автотехническа експертиза. Видно от
заключението на 15.09.2022 година, към 20:00 часа – тъмната част на денонощието, по
булевард „Сливница”, в зоната на лявата част на бус лентата на булеварда, в посока от ул.
„Христо Ботев”, към площад „Лъвов мост”, със скорост около 40 километра в час се е
движил мотоциклет „Дукати Панигале” В4 с регистрационен но номер СА0238 Х,
управляван от В. Ю. С.. Участъкът от булеварда е бил прав, равнинен, видимостта нормална,
при улично осветление. Асфалтовото покритие било от дребнозърнест асфалт, сухо, без
нарушения в повърхностния слой.
Платното за движение в този участък е било с еднопосочно движение, в посоката на
движение на мотоциклета, съставено от четири пътни ленти за движение в посоката, като
най-дясната е била предназначена за движение на обществения градски транспорт – „бус
лента” с широчина 5,00 метра, отделена от лентите за движение, намиращи се вляво на нея с
единична непрекъсната линия „М1”. В ляво на бус лентата, са се намирали три ленти за
движение в посоката, всяка с широчина по 3,60 метра, отделени помежду си с единична
прекъсната линия „М3”.
В същото време отдясно наляво, по отношение посоката на движение на мотоциклета, в
зоната на платното за движение е навлязла пешеходката А. Г. С., която е предприела
пресичане на платното за движение. Когато пешеходката е достигнала определеното в
настоящата експертиза място на удара, е настъпил удар между лявата челна част на
мотоциклета и лявата странична част на тялото на С.. От удара, тялото на пешеходката е
отхвърлено в посока напред и в ляво на посоката на движение на мотоциклета и същото се е
установило в мястото, означено на скицата с №2, а мотоциклетът е продължил
праволинейното си движение в посока напред и е спрял в неустановено по делото място.
По делото се прие заключение на съдебно-медицинска експертиза. От заключението
се установява, че А. Г. С. е получила следните травматични увреждания:
Счупване на седалищната кост вляво, което увреждане е причинило на пострадалата
ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от
около 1,5-2 месеца.
Счупване на лявата бедрена кост през трохантерните израстъци, което увреждане е
причинило на пострадалата ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ
ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от около 7-8 месеца.
Счупване от открит характер на лявата голямопищялна кост, което увреждане е
причинило на пострадалата ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ
ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от около 5-6 месеца.
Разкъсноконтузна рана в областта на лявата подбедрица/в зоната на фрактурата на
голямопищялната кост/ .причинила на пострадалата ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
След приключване на лечението са налице ръбци, които са причинили на
пострадалата ЗАГРОЗЯВАНЕ.
По повод травмата пострадалата е била подложена на две оперативни интервенции,
като лечението е проведено в болнични условия за периода от 15 до 22.09.2022г., а
11
долекуването е продължило в домашни условия. Срокът за възстановяване е посочен при
отговора на горния въпрос за всяко едно от уврежданията.
В резултат на проведеното лечение и причинената разкъсно-контузна рана са
останали ръбци по левия долен крайник.които ще останат доживот. Деформацията на
подбедрицата е с постоянен характер.а болезненост при натоварване и промяна на времето
ще се наблюдава доживот.
Наличието на загрозяващи ръбци по открита и видима част на крайника.
Обстоятелството, че пострадалата е млада жена води до отражение върху
нервно-психическото състояние, но преценката до каква степен, налага изследване от
специалисти психиатър и психолог.
Всички приложени по делото фактури са за разходи направени във връзка с лечението
и рехабилитацията на травматичните увреждания причинени при пътнотранспортното
произшествие.
По делото се разпита свидетелката К. Д. С., майка на ищцата.
„Дъщеря ми А. пострада при ПТП на 15.09.2022 г. - първият учебен ден, тя трябваше
да отиде там на училище, а претърпя злополука. Не съм присъствала на злополуката, защото
аз живея в С., а злополуката е станала в С.. Получих обаждане вечерта по телефона от нейна
приятелка. На другия ден отидохме в болница „С.“, казаха ни, че е закарана там и тогава я
видях след операция. Тя не изглеждаше никак добре, беше на легло, оперирана, със счупен
ляв крак на две или три места, беше цялата ожулена и с кръв й беше налепена косата. Една
седмица остана в болницата. Тя е оперирана, понеже й е бил счупен кракът, сложени са й
пластини и пирон в левия крак, има много белези. Тя не беше с гипс, но беше обездвижена и
трябваше с количка с брат й да я закараме до колата, внесохме я там и я закарахме в С., за да
мога аз да се грижа за нея, тя не можеше да се обслужва въобще. Бяха й изписани лекарства,
които пиеше, идваше медицинска сестра и й слагаше инжекции в стомаха, за да не получи
съсирек. Аз трябваше да я придружавам, да я обслужвам, беше на легло, трябваше да й
помагам в обличане, събличане, да я водя до тоалетна, да я къпя и така. Отначало й взехме
една проходилка и аз я придружавах непрекъснато, за да можем да я придвижим до
тоалетната и банята. След това вече ортопедът предписа патерица и с нея тя пак, но без
придружител не можеше да се движи. Понастоящем сега тя ходи, но не й е добро
психическото състояние, явно стресът й е бил голям при това падане, главата тогава я
болеше много и сега продължава да я боли. Сега ходи сама. Лекарят каза, че няма да
отстрани имплантите, така ще бъде. Непрекъснато сега кракът при едно разваляне на
времето я боли. Тя ходи, но пак така си накуцва леко. Понеже започна като учител работа,
самите деца я предпазват в училище, трудно й е клякане, ставане, но ходи сама. След като
месец и нещо постоя и се лекува вкъщи, я водихме със сина ми на рехабилитация в
болницата при терапевт, с патерицата, придружавах я аз навсякъде, това някъде към месец
декември. След това ходи на санаториум пак за раздвижване. Докторът й каза, че поне осем
месеца й трябват, за да може да се раздвижи добре. Тя започна работа, макар, че трудно се
движеше. Мисля, че през март месец започна работа.
12
Когато отидох в болницата тя трудно си спомняше какво е станало, каза само, че в
един момент се е намерила на тротоара, не знаеше как е попаднала там. Когато се прибра
вкъщи кракът непрекъснато я болеше, пиеше обезболяващи лекарства, психически беше зле,
не можеше да спи нощно време, главата я болеше. С моя помощ ставаше всичко. С моя
помощ тя започна да става мисля, че през месец октомври и с проходилката я раздвижвах до
тоалетната и банята. Към настоящия момент според мен тя все още не е преживяла
катастрофата, защото се страхува и сега да пресече улицата сама, трябва да има човек там с
нея, за да я придружи. В момента се притеснява от белезите, които има по крака,
непрекъснато ги маже нещо, купува, но това няма да мине. Когато първия път я видях не
издържах, беше страшен белег тук долу на крака. Аз не съм ги мерила белезите, но на
подбедрицата има много голям белег, той беше отвратителен, когато го видях първия път,
когато докторът свали лепенката. Има белег и горе в областта на таза.“
С Решение от 26.09.2024г. на Софийски районен съд, НО, 112 състав, по НАХД №
14323/2023г. по описа за 2023 година, е признал обвиняемия В. Ю. С. с ЕГН: **********,
роден на 28.07.1987г, български гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен, за
ВИНОВЕН в това, че на 15.09.2022г, около 20:00 часа, в град С., е осъществил състав на
престъпление по член 343, ал.1, буква „ б “, предложение второ, във връзка с член 342, ал.
първа, предложение трето от НК, а именно : при управление на моторно превозно средство -
мотоциклет, марка „ Дукати“, модел „ Панигале В 4 “ с регистрационен номер СА 0238 X, по
булевард „ Сливница “ с посока на движение от ул. „Опълченска“ към площад „Лъвов мост“,
на около 38 метра след кръстовището с булевард „Христо Ботев“, нарушил правилата за
движение по пътищата, по - конкретно следните разпоредби от ЗДВП:
• Член 116 от ЗДВП, „ Водачът на МПС е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците.“
• Член 3 от ЗДВП, във връзка с член 63, ал.2, точка първа от Правилника за
приложението му; „За организиране на движението по пътищата се използват светлинни
сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху
платното за движение „ Единична непрекъсната линия - Ml, на пътните превозни средства е
забранено да я застъпват и пресичат. С единична непрекъсната линия се очертава и пътна
лента, предназначена за движение на превозни средства от редовните линии за обществен
превоз на пътници, „BUS “ лента. Символът „BUS “ се изписва в началото на лентата и след
всяко кръстовище.“
• Член 20, ал.2, изречение второ от ЗДВП, „ Водачите са длъжни да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, изразяващо
се в реализиране на ПТП при движение по пътна лента, предназначена за движение на
превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, с пресичащата
пътното платно на бул. „ Сливница“ пешеходка А. Г. С., като мотоциклетът, управляван от С.
ударил с предна лява страна пешеходката и по непредпазливост й била причинена средна
13
телесна повреда по смисъла на член 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в следните травматични
увреждания:
Счупване на голямопищялна кост на лява подбедрица, довело до трайно затруднение
на движение на долен ляв крайник за повече от тридесет дни.
Счупване на лява бедрена кост довело до трайно затруднение на движение на долен
ляв крайник за повече от тридесет дни.
Счупване на лява седалищна кост, довело до трайно затруднение на движение на
долен ляв крайник за повече от тридесет дни.
Въз основа на диференцирана процедура, уредена в член 78а, ал. 1 и ал.4 от НК, на
обвиняемото лице е наложено административно наказание „глоба“ в минимален размер от
хиляда лева, както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от шест
месеца.
По делото се представи решение №92 от 31.01.2025г. по АНД №20241100607526 по
описа за 2024г. на СГС, с което ИЗМЕНЯ Решение от 26.09.2024г. на СРС, НО, 112 състав по
НАХД №14323/2023г, като го ОТМЕНЯ в частта, с която обвиняемият В. Ю. С. с ЕГН:
********** е бил осъден за това, че при деянието по чл.343, ал.1, б.„ б “, пр.2,вр. чл.342,
ал.1,пр.3 от НК е извършил и нарушение на член 3 от ЗДВП, във връзка с член 63, ал.2,
точка първа от Правилника за приложението му ; „ За организиране на движението по
пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното
за движение „ Единична непрекъсната линия - Ml, на пътните превозни средства е забранено
да я застъпват и пресичат. С единична непрекъсната линия се очертава и пътна лента,
предназначена за движение на превозни средства от редовните линии за обществен превоз
на пътници, „ BUS “ лента. Символът „ BUS “ се изписва в началото на лентата и след всяко
кръстовище.“, както и за това да е причинил пътно транспортно произшествие с
пресичащата пътното платно на булевард „Сливница“ пешеходка А. Г. С., като се е движил
по пътна лента, предназначена за движение на превозни средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници, а именно „ BUS “ лента,
като вместо това:
ОПРАВДАВА В. Ю. С. с ЕГН: ********** за това при деянието по чл.343, ал.1, б.„ б
“, пр.2,вр. чл.342, ал.1,пр.3 от НК да е извършил и нарушение на член 3 от ЗДВП, във връзка
с член 63, ал.2, точка първа от Правилника за приложението му ; „ За организиране на
движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка
върху платното за движение “... „ Единична непрекъсната линия - Ml, на пътните превозни
средства е забранено да я застъпват и пресичат. С единична непрекъсната линия се очертава
и пътна лента, предназначена за движение на превозни средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници, „BUS“ лента. Символът „ BUS “ се изписва в началото на
лентата и след всяко кръстовище.“, както и за това да е причинил пътно транспортно
произшествие с пресичащата пътното платно на булевард „ Сливница“ пешеходка А. Г. С.,
като се е движил по пътна лента, предназначена за движение на превозни средства от
14
редовните линии за обществен превоз на пътници, а именно „ BUS “ лента,
и потвърждава решението в останалата част.
Решението е окончателно.
С молба от 17.10.2022г. ищцата А. Г. С. е отправила искане за заплащане на
застрахователна претенция към ответника „ГГ.“.
С отговор от 21.10.2022г. ответникът Г. е поискал представянето на допълнителни
доказателства.
По делото се представиха фактури придружени с касови фискални бонове за
направени разходи от ищцата в размер на 4966,47лв. за потребителски такси, закупуване на
лекарствени средства и медицински изделия.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че предявените искове са допустими.
Искът за неимуществени вреди е и частично основателен.
Ищцата А. Г. С. е предявила пряко срещу „ГГ.“ осъдителен иск за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на ПТП, при което
са причинени неимуществени вреди, вследствие на телесни увреждания, причинени на
територията на Република България за моторно превозно средство, за което няма сключена
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Правното основание на иска е чл.557, ал.1 т.2 б. “а“ КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52
ЗЗД във връзка с чл.429 ал.3 КЗ.
Видно от събраните доказателства, констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
заключението на съдебно-автотехническата експертиза и влязлото в сила решение №92 от
31.01.2025г. по АНД №20241100607526 по описа за 2024г. на СГС, което е задължително
съгласно чл.300 ГПК за гражданския съд се установява, че на 15.09.2022г, около 20:00 часа, в
град С., В. Ю. С. е осъществил състав на престъпление по член 343, ал.1, буква „ б “,
предложение второ, във връзка с член 342, ал. първа, предложение трето от НК, а именно :
при управление на моторно превозно средство - мотоциклет, марка „Дукати“, модел „
Панигале В 4 “ с регистрационен номер СА 0238 X, по булевард „Сливница“ с посока на
движение от ул. „Опълченска“ към площад „Лъвов мост“, на около 38 метра след
кръстовището с булевард „Христо Ботев“, нарушил правилата за движение по пътищата, по -
конкретно следните разпоредби от ЗДВП:
• Член 116 от ЗДВП, „Водачът на МПС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците.“
• Член 20, ал.2, изречение второ от ЗДВП, „Водачите са длъжни да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, изразяващо
се в реализиране на ПТП при движение по пътна лента, предназначена за движение на
превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, с пресичащата
пътното платно на бул. „Сливница“ пешеходка А. Г. С., като мотоциклетът, управляван от С.
ударил с предна лява страна пешеходката и по непредпазливост й била причинена средна
телесна повреда по смисъла на член 129, ал.2 от НК, изразяваща се в следните травматични
увреждания:
15
Счупване на голямопищялна кост на лява подбедрица, довело до трайно затруднение
на движение на долен ляв крайник за повече от тридесет дни.
Счупване на лява бедрена кост довело до трайно затруднение на движение на долен
ляв крайник за повече от тридесет дни.
Счупване на лява седалищна кост, довело до трайно затруднение на движение на
долен ляв крайник за повече от тридесет дни.
Въз основа на диференцирана процедура, уредена в член 78а, ал. 1 и ал.4 от НК, на
обвиняемото лице е наложено административно наказание „глоба“.
От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи
от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на
деянието, вреди, причинно-следствената връзка между деяние и настъпилите вреди и
виновността на дееца.
Видно от решенията по АНД и заключението на съдебно-медицинската експертиза,
че при ПТП пострадалата А. Г. С. е получила следните травматични увреждания:
Счупване на седалищната кост вляво, което увреждане е причинило на пострадалата
ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от
около 1,5-2 месеца.
Счупване на лявата бедрена кост през трохантерните израстъци, което увреждане е
причинило на пострадалата ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ
ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от около 7-8 месеца.
Счупване от открит характер на лявата голямопищялна кост, което увреждане е
причинило на пострадалата ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ
ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от около 5-6 месеца.
Разкъсно-контузна рана в областта на лявата подбедрица/в зоната на фрактурата на
голямопищялната кост/, причинила на пострадалата ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
След приключване на лечението са налице ръбци, които са причинили на
пострадалата ЗАГРОЗЯВАНЕ.
По повод травмата пострадалата е била подложена на две оперативни интервенции,
като лечението е проведено в болнични условия за периода от 15 до 22.09.2022г., а
долекуването е продължило в домашни условия. Срокът за възстановяване е посочен по-
горе за всяко едно от уврежданията.
В резултат на проведеното лечение и причинената разкъсно-контузна рана са
останали ръбци по левия долен крайник, които ще останат доживот. Деформацията на
подбедрицата е с постоянен характер, а болезненост при натоварване и промяна на времето
ще се наблюдава доживот.
Наличието на загрозяващи ръбци по открита и видима част на крайника.
Обстоятелството, че пострадалата е млада жена води до отражение върху
16
нервно-психическото състояние.
Съдът кредитира и показанията на свидетелката К. Д. С., майка на ищцата за
претърпените от пострадалата А. Г. С. болки и страдания в процеса на лечение и
възстановяване, което кореспондира с изводите на СМЕ.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и
съобразно общественото разбиране за справедливостта. Пострадалата А. Г. С. е получила
Счупване на седалищната кост вляво, Счупване на лявата бедрена кост, Счупване от открит
характер на лявата голямопищялна кост, Разкъсноконтузна рана в областта на лявата
подбедрица. Пострадалата е била подложена на две оперативни интервенции, като
лечението е проведено в болнични условия за периода от 15 до 22.09.2022г., а долекуването е
продължило в домашни условия. В резултат на проведеното лечение и причинената
разкъсно-контузна рана са останали ръбци по левия долен крайник, които ще останат
доживот. Деформацията на подбедрицата е с постоянен характер, а болезненост при
натоварване и промяна на времето ще се наблюдава доживот.
Пострадалата А. Г. С. е на 46г. към момента на настъпване на ПТП, като
уврежданията са възстановени. Пострадалата е изпитала значителни по интензитет болки и
страдания, които постепенно са намалявали. Ето защо съдът намира, че обезщетението за
неимуществени болки и страдания следва да се определи в размер на 90 000,-лв.
По отношение на възражението на ответника Г. и на третото лице помагач В. Ю. С.
на страна на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата, съдът намира същото за
доказано и основателно. По делото се установи, видно от САТЕ, че пострадалата А. Г. С. е
предприела пресичане не на регламентираното за това кръстовище, снабдено с светофарна
уредба на бул. „Христо Ботев“ и бул.“Сливница“, а на около 38м. след него, като е нарушила
правилата на ЗДвП Чл. 113. „(1) При пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:
1. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства;“
С поведението си пострадалата А. Г. С. е допринесла за настъпването на вредоносния
резултат. Ето защо съдът намира, така определеното обезщетение следва да се намали на
основание чл.51 ал.2 ЗЗД с 30 % принос на пострадалата, като се присъди сума в размер на
63 000,-лв. обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, за колкото искът е
основателен, а за остатъка до пълния предявен размер от 100 000,-лв., предявен като
частичен от 180 000,-лв. следва да се отхвърли.
По отношение на обезщетението за забава върху главницата, съгласно чл.429 ал.3 КЗ
следва да се присъди от 17.10.2022г., датата на предявяване на застрахователната претенция,
като се отхвърли за периода от предявяването 11.10.2022г. до 16.10.2022г., като
неоснователен.
По отношение на иска за имуществени вреди.
Искът по чл.557, ал.1 т.2 б. “а“ КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД във връзка с чл.429 ал.3 КЗ е
изцяло основателен.
По делото се представиха фактури и фискални бонове за заплащане на разходи за
17
лечение, закупуване на медицински изделия и лекарствени средства, както и заплащане на
потребителска такса в размер на исковата претенция 4966,47 лв. Видно от заключението на
СМЕ направените разходи са необходими за лечението на пострадалата и във връзка с
получените от нея при процесното ПТП травми.
По отношение на обезщетението за забава върху главницата, съгласно чл.429 ал.3 КЗ
следва да се присъди от 17.10.2022г., датата на предявяване на застрахователната претенция,
като се отхвърли за периода от предявяването 11.10.2022г. до 16.10.2022г., като
неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ЗА и чл.7 ал.2 т.5
Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа ответникът „ГГ.“ следва да
бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата адв. П. К. сумата 5449,50лв. по иска за
неимуществени вреди, съобразно уважената част от иска и сумата 796,65лв. по иска за
имуществени вреди по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г. или общо 6246,15лв.
Съгласно чл.78 ал.3 ГПК ответникът Г. има право на разноски съобразно с
отхвърлената част от исковете. Ответникът ГФ е сторил разноски в размер на 300,-лв. САТЕ,
300,-лв. СМЕ и 300,-лв. юрисконсултско възнаграждение общо 900,-лв., поради което следва
да му се присъди сумата 317,24лв.
Съгласно чл.71 ГПК, чл.78 ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК, на СОС следва да се присъди дължимата държавна такса в
размер на 2718,66лв. (4% върху 67966,47лв.), както и направените разноски в размер на
600,-лв. или общо 3318,66лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.557, ал.1 т.2 б. “а“ КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД във
връзка с чл.429 ал.3 КЗ, „ГГ.“ с адрес гр.С. ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4, да заплати на А. Г.
С. с ЕГН********** с адрес гр.С. ж.к.С.о бл.29 вх.А ет.2 ап.5, сумата 63 000,-лв. (шестдесет
и три хиляди лева), за претърпени от А. Г. С. неимуществени вреди, болки и страдания в
резултат на ПТП, настъпило на 15.09.2022г., ведно със законната лихва от 17.10.2022г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за остатъка до пълния
предявен размер в размер на 100 000,-лв., предявен като частичен иск от 180 000,-лв. и
законната лихва за забава за периода 11.10.2022г. до 16.10.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.557, ал.1 т.2 б. “а“ КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД във връзка с
чл.429 ал.3 КЗ, „ГГ.“ с адрес гр.С. ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4, да заплати на А. Г. С. с
ЕГН********** с адрес гр.С. ж.к.С.о бл.29 вх.А ет.2 ап.5, сумата 4966,47лв. (четири хиляди
деветстотин шестдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки), обезщетение за
имуществени вреди, направен разходи за лечение, ведно със законната лихва от 17.10.2022г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода 11.10.2022г. до 16.10.2022г.
като неоснователен.
Решението е постановено при участието на В. Ю. С., ЕГН: ********** с адрес: гр.С.,
ж.к. „Младост 3“, бл.344, вх.2, ет.4, ап.16, като трето лице помагач на страната на ответника
„ГГ.“ с адрес гр.С. ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ЗА и чл.7 ал.2 т.3 Наредба №1/2004г.
18
за възнагражденията за адвокатска работа „ГГ.“ с адрес гр.С. ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4, да
заплати на адв.П. Д. К. САК гр.С. ул.“Лом“ №1 ап.9, сумата от 6246,15лв. (шест хиляди
двеста четиридесет и шест лева и петнадесет стотинки), представляващи разноски по
делото, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК А. Г. С. с ЕГН********** с адрес гр.С.
ж.к.С.о бл.29 вх.А ет.2 ап.5 заплати на „ГГ.“ с адрес гр.С. ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4,
сумата от 317,24лв. (триста и седемнадесет лева и двадесет и четири стотинки),
представляващи разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК „ГГ.“ с адрес гр.С. ул.“Граф Игнатиев“ №2
ет.4, да заплати на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гр.С. бул. „Витоша“ №2 сумата
3318,66лв. (три хиляди триста и осемнадесет лева и шестдесет и шест стотинки),
представляващи държавна такса и деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
19