РЕШЕНИЕ
№ 1978
гр. Варна, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20243110111813 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от В. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: **********, ул. ....,
срещу М. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., обл. В., ул. .... № ..., искове с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК, както следва:
- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от
съжителството между страните дете Н. В. Н., родена на **.**.**** г., ЕГН **********, на
бащата В. Н. Д., при когото, на адрес: **********, ул. ...., да бъде определено и
местоживеенето на детето;
- за определяне на режим на лични контакти на майката М. Г. Д. с детето Н. В. Н.,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 ч. в събота до 17:00 ч. в
неделя с преспиване; през коледната ваканция – всяка четна година от 10:00 ч. на 23.12. до
20:00 ч. на 29.12., а всяка нечетна година от 10:00 ч. на 30.12. до 20:00 ч. на 03.01.; през
великденските празници – всяка четна година от 10:00 ч. в петък до 20:30 ч. в неделя, а всяка
нечетна година от 10:00 ч. в събота до 10:00 ч. в понеделник; през лятната ваканция – от
10:00 ч. на 01.07. до 20:00 ч. на 15.07., от 10:30 ч. на 15.08. до 20:00 ч. на 30.08. и от 10:00 ч.
на 01.09. до 20:00 ч. на 10.09., като през лятната ваканция се прилага само режимът,
определен за нея и не се прилага месечният режим; при всички случаи майката взема детето
от дома, където се отглежда, и го връща пак там;
1
- за осъждане на майката М. Г. Д. да заплаща в полза на детето Н. В. Н., чрез нейния
баща и законен представител, чрез системата „Изи пей“, месечна издръжка в размер на 250
лева, с падеж всяко първо число на месеца, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката.
В исковата молба ищецът В. Д. излага, че живял на семейни начала с ответницата М.
Д. няколко години, като от общото им съжителство се родило детето Н. В. Н. Сочи, че с М.
са във фактическа раздяла от един месец.
Твърди, че в началото на връзката си с М. били щастливи, докато започнали
конфликти от страна на последната, прерастващи в скандали. С всеки изминал ден тя
ставала все по-агресивна и взаимоотношенията им се влошавали. Не минавало и ден, в
който М. да не била ядосана за нещо, като обвинявала В. и му насаждала чувство за вина за
влошените им отношения.
Излага, че от момента на раздялата не е виждал Н.. Многократно е търсил съдействие
от институции, за да вземе Н. при себе си. Сочи, че ответницата променила местоживеенето
на детето, поради което Н. не ходела на училище, тъй като майка й не разрешавала да
започне такова в с. Л. К..
Ищецът излага, че домът му е добре обзаведен, детето има своя стая и са налице
нужните и подходящи условия за отглеждането му. Заявява, че може да се грижи за Н.
пълноценно, притежава по-добрите родителски качества и разполага с необходимия
капацитет да задоволи емоционалните, биологични и жилищни потребности на Н..
Настоява за уважаване на предявената претенция и претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. Г. Д. е депозирала писмен отговор, с който
счита предявените искове за неоснователни. Излага, че последните месеци преди раздялата й
с В. – м. май 2024 г., скандалите помежду им зачестили, последният започнал да я обижда, да
проявява агресия, нямал редовна работа и не обръщал внимание на М. и детето. Сочи, че
поради безотговорното му поведение му отнели шофьорската книжка, тъй като управлявал
МПС без регистрационни табели и след употреба на алкохол. Излага, че от м. май 2024 г. за
Н. полага грижи изцяло М., като при необходимост получава и помощ от нейните родители.
Счита, че може да полага необходимите грижи, разполага с нужния капацитет и е в най-
добър интерес детето да продължава да бъде отглеждано от нея.
Настоява за отхвърляне на претенциите, предявени от В. Д.. От своя страна предявява
насрещни искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, както следва:
- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от
съжителството между страните дете Н. В. Н.а на майката М. Г. Д., при която да бъде
определено и местоживеенето на детето;
- за определяне на режим на лични контакти на бащата В. Н. Д. с детето Н. В. Н.,
както следва: през първите 6 месеца от влизане на съдебното решение в сила всяка първа и
трета седмица от месеца от 10:00 ч. до 18:00 ч. в събота до 17:00 ч., след този период всяка
2
първа и трета седмица от месеца от 10:00 ч. в събота до 16:00 ч. в неделя, с преспиване; на
рождения ден на детето 20.07. – всяка нечетна година от 10:00 ч. до 19:00 ч.; през лятото – за
десет последователни дни в периода от 01.06. до 31.08., които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката, като същата се задължава в срок до 30.04. на съответната
година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуск, а ако не направи това в посочения
срок, бащата има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми
писмено майката в срок до 31.05. на съответната година; през коледните празници – всяка
нечетна календарна година от 10:00 ч. на 24.12. до 27:00 ч. на 26.12.; през новогодишните
празници - всяка четна календарна година от 10:00 ч. на 31.12. до 27:00 ч. на 01.01.; през
великденските празници – всяка четна календарна година от 10:00 ч. на първия празничен
ден до 17:00 ч. на втория празничен ден; като при всички случаи бащата взема детето от
дома на майката и го връща пак там;
- за осъждане на бащата В. Н. Д. да заплаща в полза на детето Н. В. Н.а, чрез нейната
майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от датата на
подаване на насрещната искова молба в съда до настъпване на законна причина за изменение
или прекратяване на издръжката, платима до десето число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
В срок ответникът по насрещния иск В. Н. Д. е депозирал писмен отговор, с който
настоява за отхвърляне на предявените насрещни искове с идентични доводи, наведени с
исковата молба, подадена от него.
В съдебно заседание ищецът по първоначалните искове и ответник по насрещните
такива В. Н. Д. се явява лично и се представлява от адв. И. В. от АК - Варна. Поддържа
предявените от него искове, оспорва предявените такива от насрещната страна.
В съдебно заседание ответницата по първоначалните искове и ищца по насрещните
такива М. Г. Д. се явява лично и се представлява от адв. Й. С. от АК - Варна. Оспорва
предявените първоначални искове, поддържа насрещните такива. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ –
В. д., не изпраща представител. С молба вх. № 28714/28.03.2025 г. изразява становище по
делото; представен е и социален доклад.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от дубликат на удостоверение за раждане, издаден от Община А., обл. Варна,
М. Г. Д., ЕГН **********, и В. Н. Д., ЕГН **********, са родители на детето Н. В. Н.,
родена на **.**.**** г., ЕГН **********.
Видно от Трудов договор № 009/24.09.2024 г., сключен между „....“ ЕООД –
работодател, и М. Г. Д., ЕГН ********** – работник/служител, със същия, считано от
25.09.2024 г., М. Д. е назначена на длъжност „....“ в супермаркет „....“ – гр. С., за неопределен
срок, със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя, при 8-часов работен ден и 20-
дневен платен годишен отпуск, с основно възнаграждение в размер на 933,00 лева и
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 0,6% за всяка година
трудов стаж при същия работодател на същата, сходна или със същия характер работа,
3
длъжност или професия.
Съгласно Споразумение от 07.03.2024 г. по НОХД № 933/2024 г., с предмет чл. 343Б,
ал. 1 от НК и чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, на В. Н. Д., ЕГН **********, е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, отложено с изпитателен срок от 3
години, и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца.
Установява се от материалите по делото, че от бащата В. Н. Д. са подавани жалби,
както следва: на 24.09.2024 г. до РУ А. при ОД на МВР – Варна, за това, че на 15.09.2024 г.
майката М. Г. Д. е взела детето им Н. В. Н.а, род. **** г., завявайки, че ще го върне на
следващия ден, но не го върнала, като по данни на бащата, в дома, където живее майката,
няма кой да се грижи за детето, не го пускали на училище, личният лекар на детето бил в гр.
А.; на 25.09.2024 г., подадена на място в ДСП – В. д., за това, че дъщеря му Н. В. Н.а не е
била на първия учебен ден в с. Л. К., тъй като майка й М. Д. я прибрала в гр. С. и не си
вдигала телефона; на 12.11.2024 г. до Социална служба – гр. А., за това, че предната вечер
около 21:30 ч. разговарял с дъщеря си Н. – на 7 г., по Вайбър и установил, че същата е
оставена без надзор в дома на дядо си Г. Г. в гр. С., като станал свидетел как детето било
подложено на вербален тормоз – крясъци, скандал и забрана да разговаря с него, от страна
на дядото и вуйчото Т. Г., а по това време майката била на работа.
Видно от Доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – В. д., от 30.09.2024 г.
относно: оценка на постъпил сигнал вх. № СИГ/Д-В-ВД/69/25.09.2024 г., в същия се сочи, че
при извършената проверка е установено, че майката и детето живеят в гр. С., в дома на
бащата на майката, като Н. е записана в местното училище СУ „....“, което посещава с
голямо желание, има приятели и се чувства спокойна и сигурна в средата, в която живее с
майка си. Направено е заключение, че няма установен риск за детето.
С Постановление от 01.10.2024 г. Районна прокуратура - Варна, отказва да образува
досъдебно производство по преписка № 445000-4661 по описа на РУ – А., на основание чл.
199, чл. 213, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
С писмо от 12.11.2024 г. Дирекция „Социално подпомагане“ – В. д., информира РУ –
А., за извършено социално проучване по повод подадената на 25.09.2024 г. жалба. Сочи се,
че от проведения разговор с майката М. Г. Д. е установено, че поради обтягане на
отношенията с В. Н. Д., през месец май 2024 г. майката и детето са се преместили да живеят
в гр. С., в бащиния дом на майката. Детето се отглежда в добри социално-битови условия,
като майката полага много добри грижи за него; Н. посещава училище, има приятели и се
чувства спокойна и сигурна в настоящата си среда; в добро здравословно състояние е, като
личният й лекар е сменен с такъв, практикуващ в гр. С.. Не е установен риск за детето Н. в
средата, в която се отглежда.
С писмо от дата 22.11.2024 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – В. д., до
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, е направена констатация, че при изложените в
жалбата от 12.10.2024 г. противоречиви обстоятелства – както че детето е оставено без
надзор, така и че същото било в присъствието на дядото и вуйчото – не се установява
нарушаване на правата на детето. Установено е при извършено социално проучване, че
майката полага грижи в семейна среда за детето.
От представения по делото социален доклад изх. № ПР/Д-В-ВД/56-002/11.11.2024 г.,
изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – В. д., на база извършена анкета с майката
М. Д. и детето Н. в домашни условия, се установява, следното: От месец май 2024 г., поради
обтегнати отношения между майката и нейния съжител и баща на Н. – В. Н. Д., майката и
детето се изместили да живеят в гр. С., в дома на дядото по майчина линия – Г. С.. Н. е
записана в първи клас в СУ „....“ – гр. С., посещава училище с голямо желание и има
изградена приятелска среда. По информация на учителите й, тя е добре възпитано дете,
успешно се справя с поставените задачи и е добре адаптирана в училищната среда; майката е
заинтересувана за детето, което е водено на училище в добър външен вид и подготвено за
4
учебния процес, закупени са му всички допълнителни пособия и учебни материали. Детето е
в добро здравословно състояние, има личен лекар, практикуващ в гр. С.. Майката е
напуснала предишната си работа във Варна и работи като .... в хранителен магазин в гр. С.
на 8-часов работен ден, с минимална заплата. От раждането до момента грижи за детето Н.
полага майката М. Д., като между нея и детето има силна емоционална връзка. М. Д. е
отговорен родител, отдаден изцяло на своето дете. Има изградени навици и умения, като
полага за детето адекватни грижи. Задоволени са потребностите на детето от храна, облекло
и обувки, подходящи за пола и възрастта. Детето се отглежда в добри социално-битови
условия. Жилището, в което живеят, е двуетажна къща, собственост на дядото на детето по
майчина линия, като майката и Н. ползват първия етаж, снабден с отделен вход и състоящ се
от коридор, кухня с дневен тракт, спалня, баня и тоалетна. Жилището е водоснабдено и
електрифицирано, обзаведено със съвременни мебели и електроуреди, с добри хигиенни
условия. В спалнята, която е светла и просторна, е отделено пространство за детето –
принадлежностите и дрехите му са подредени в отделения в секция, има бюро и обособен
кът за игра и отдих. В грижите за детето на майката помагат дядото по майчина линия и
семейството на брат й, които живеят на втория етаж от къщата; семейството има и
приятелски кръг, с който поддържа добри взаимоотношения. Посочено е, че майката не
желае да контактува с бащата, но заявява, че няма притеснения детето да се вижда и
контактува с него.
Сочи се, че след подадения от бащата сигнал в Отдел за закрила на детето, на
20.09.2024 г. от Дирекцията е организирана среща между двамата родители с предложение
да бъде изготвен режим на контакти с детето, като бащата е отказал да бъде изготвен
какъвто и да е примерен график, както и да подпише изготвения протокол.
От представения по делото социален доклад изх. № ПР/Д-В/1084-001/13.11.2024 г.,
изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, на база проведена среща с бащата
В. Н. Д. и бабата по бащина линия, посещение на жилището на бащата в с. Л. К. и
телефонен разговор с майката М. Д., се установява, следното:
В доклада се сочи, че историята на семейството е позната на ДСП – Варна, по повод
сигнал от „***“ – гр. Варна, от **.**.****г. относно по-голямата им дъщеря М. –
непълнолетна, която е родила дете от мъжки пол, отглеждано към момента в домашна сред,
в семейството на бащата в с. И., общ А., обл. Варна.
По данни на бащата В. Д., родителите на Н. са разделени от 24.05.2024 г. поради
настъпил конфликт по повод предстоящо заминаване на бащата зад граница, като майката
напуснала семейното жилище сама, а детето останало при бащата.
Към момента основни грижи за Н. полага нейната майка М. Д. в гр. С.; по данни на
системата за междурегистров обмен на данни Regis, детето е ученичка в първи клас на СУ
„....“ – гр, С., считано от **.**.**** г.
Жилището, в което живее бащата В. Д., представлява едноетажна къща, собственост
на бабата по бащина линия. Същото е водоснабдено и електрифицирано, в добро техническо
състояние, състоящо се от обширна всекидневна, спалня, детска стая и вътрешен санитарен
възел. Отоплението е с печка с твърдо гориво. Детската стая е обзаведена с всичко
необходимо за нормалното развитие на дете на възрастта на Н. – легло, гардероб за лични
вещи, скрин за играчки, кът за учебна самоподготовка, включващ масичка с ученически
пособия. Битовата хигиена е на добро ниво. Имотът разполага и с двор. От обзавеждането и
обстановката в стаята на детето, както и от споделеното от бащата, може да се направи
заключение, че бащата има изградена и съхранена емоционална връзка с детето Н..
По данни на бащата, той осъществява трудова дейност в областта на строителството,
като шпакловчик, на основание граждански договори, с месечни доходи от 2500-3000 лева.
Няма регламентирано работно време.
5
Роднинският кръг на бащата е съсредоточен в с. Л. К.. Бабата на Н. по бащина линия
– М. В., е осъществявала трудова дейност в Италия, но я е прекъснала, за да помага на сина
си в отглеждането на Н.; показва силна привързаност към детето и загриженост за
развитието му. Понастоящем живее в пристроено към къщата помещение с отделен вход.
Сочи се, че към момента родителите са в силно конфликтни взаимоотношения и не си
сътрудничат по отношение на детето. Бащата иска да упражнява родителските права по
отношение на Н., да има пълноценно контакти с нея; изразява притеснение относно
качеството на полаганите грижи от страна на майката и подкрепата на нейните роднини.
От заключението на вещото лице А. Ц. по допуснатата съдебно-психологична
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, обосновано и обективно, се
установява, че и двамата родители имат преобладаващо авторитетен тип родителско
поведение - приемат детето и го харесват такова, каквото е; уважават индивидуалността му;
стремят се да прекарват дълго време с него, одобрявайки неговите интереси и мечти;
окуражават го към самостоятелност, но не снемат ограниченията и контрола върху
поведението му. Не липсва отзивчивост към развитийните нужди на детето.
По отношение на детето експертът установява, че същото е в добро физическо здраве,
поведението му се характеризира с активност и социална насоченост, не се наблюдава
чувство за социална изолация или дистанция от връстниковата среда. Сочи, че от
психологична гледна точка Н. се намира във втората възрастова криза – преживява
значимостта си и осмисля собствената си идентичност чрез игри, образователни дейности и
идентификация с постъпките и действията на обичани и ценени възрастни и връстници, като
през този период има нужда от родителска подкрепа, разбиране и обич.
Направено е заключение, че детето има изградени връзки на сигурна емоционална
привързаност и към двамата си родители. То се чувства комфортно както с баща си, така и с
майка си, като в присъствието на единия от родителите не търси отсъстващия родител.
Споделя за позитивни случки и с двамата си родители, освен когато се карат. Няма налични
данни за тревожност у детето вследствие на евентуални опити да му се повлияе от единия
или другия родител. Не споделя негативни емоции към нито един от родителите си.
В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че по отношение на родителите си
детето е било изключително спокойно, описвало само хубави случаи както с майката, така и
с бащата, не е споделяло никакви негативни ситуации. Сочи, че не се отчита конфликт на
лоялност при детето; изградени са емоционални връзки на сигурна привързаност и към
двамата родители.
При изслушването му на основание чл. 59, ал. 6 от СК в съдебно заседание по
привременни мерки на 18.11.2024 г. бащата В. Д. заявява, че иска да си прибере детето и да
го гледа. Изтъква, че майката е на работа от 6:00 ч. до 14:00 ч. в първа смяна и от 14:00 ч. до
22:00 ч. във втора смяна, като вкъщи няма кой да се грижи за детето – дядото не може,
вуйчото въобще не й обръща внимание, а и са мъже. Сочи, че неговата майка е млада и може
да се грижи за детето. Заявява, че не иска да става както с голямата им дъщеря, която са
„отървали“ единствено по вина на майката - тъй като той бил „един гостенин вкъщи“, на
работа, вкъщи, и нищо не знаел, научавал всичко винаги накрая, от чуждите хора. Обяснява,
че през лятото Н. живеела при майка си; той заминал за чужбина на 28.05.2024 г. и се върнал
на 28.06., като след връщането му Н. била при него само за отпразнуването на рождения си
ден, който бил на 22.06., и след това от 05.09. до 14.09.; през останалото време нямал
никакъв контакт с дъщеря си.
При изслушването й на основание чл. 59, ал. 6 от СК в съдебно заседание по
привременни мерки на 18.11.2024 г. майката М. Д. излага, че раздялата между нея й бащата е
настъпила на 24.05.2024 г., когато той казал, че не иска да живее с нея, и позвънил на
роднините й в гр. С. да си я вземат заедно с детето. Дотогава детето живеело в с. Л. К., там
ходело на детска градина и в предучилищна. Към настоящия момент било записано на
6
училище в гр. С., където бил и личният му лекар - детето било спокойно и учело, всичко
било нормално. Изтъква, че детето иска да се вижда с бащата, но не иска да живее в дома му.
Твърди, че е предлагала на бащата да отиде да види детето, но той не пожелал. Случвало се
било обаче бащата да звъни на детето и то да реве по половин час, защото му казвал, че
майка му е уличница.
В хода на производството са събрани гласни доказателства посредством разпит на
свидетелите М. Р. В. и Д. Н. Д. – на страната на ищеца по първоначалните искове и ответник
по насрещните такива, и Т. Г. Д. и Д. Г. Д. – на страната на ответницата по първоначалните
искове и ищца по насрещните такива.
В показанията си, ценени от съда по реда на чл. 172 ГПК, предвид възможна
заинтересованост от изхода на делото, свид. В. – майка на ищеца по първоначалните искове
и ответник по насрещните такива, излага, че М. и синът й живели заедно 20 години в къщата
на свидетелката, като имали две дъщери – по-голямата на 17, като имала дете на 6 месеца, а
малката Н. била на 7. М. няколко пъти бягала от сина й, но се връщала; последният път си
била тръгнала на 25.05. и не искала да се върне, макар че я молили. До септември 2024 г. Н.
живяла при баща си и баба си, той й купил дрехи, тетрадки, раница за първи клас. На 14.09.
дошла М. и поискала да разходи детето за един ден във Варна, тъй като щяла да заминава зад
граница, но не я върнала в уречения час, като в телефонен разговор казала, че детето ще
остане при нея. Сега детето учело в гр. С.. Към момента бащата осъществявал с детето
определения режим на контакти, вземал я през две седмици от петък до неделя, а
свидетелката й готвела. Когато идвала, Н. още от вратата викала: „О, бабо, тази е моята
къща“ и била много радостна и щастлива – искала си вкъщи, където е пораснала, при баба
си и при татко си. Казвала по Месинджъра: „Татко, ела ме вземи, писна ми да живея тук,
искам при теб!“ Свидетелката изтъква, че майката е на работа на смени – от 08:00 ч. до 14:00
ч. и от 16:00 ч. до 22:00 ч., докато изброи парите, връща се в 23:30 ч., като който свари води
детето на училище – понякога майката, понякога вуйчото. Там били трима мъже – дядото
бил стар и не можел да ходи, единият вуйчо бил горе, другият бил повече в чужбина; не
било ясно детето дали е яло, дали не е, кой му топли манджата. Освен това детето
споделило, че дядо й все й се заканва с железния бастун, един път даже я ударил по главата –
свидетелката не била видяла подутина, дядото нямало да я удари, че да я убие, но детето се
плашело. Споделило и че майка й я бие. Веднъж през зимата, когато децата били на онлайн
обучение, майката довела Н. в дома на бащата – без учебници, без тетрадки, без телефон, и
детето останало седем дни, докато майката била на екскурзия в Румъния с новото си гадже.
Свид. Д. – брат на ищеца по първоначалните искове и ответник по насрещните
такива, чиито показанията съдът цени по реда на чл. 172 ГПК, предвид възможна
заинтересованост от изхода на делото, сочи, че познава М., тъй като била жена на брат му.
Заявява, че брат му и същата имат две деца, като голямото момиче е на 17 години, а Н. е на
12, в четвърти клас. Когато родителите се разделили през лятото на 2024 г., Н. тръгнала с
майка си, а баща й отишъл да я види месец след това. Преди да тръгне на училище, Н. била
при баща си; майка й дошла да я види през септември, казала, че иска да я вземе за един ден,
и не я върнала. Детето било споделяло пред свидетеля, че в С. няма кой да се грижи за нея,
оставала само с дядото и седяла по цял ден затворена вкъщи в стаята; искала да се връща
при баща си. Заявява, че бащата се грижи за Н., гледа я, купува й дрехи, а за ежедневните
нужди на детето – готвене, пране, чистене, се грижи баба й.
От показанията на свид. Т. Д. – брат на ответницата по първоначалните искове и ищца
по насрещните такива, които съдът цени по реда на чл. 172 ГПК, предвид възможна
заинтересованост от изхода на делото, се установява, че същият, баща му и брат му живеят
на адреса в гр. С., на който към настоящия момент живеят и М. и Н.. Сочи, че от момента, в
който М. и В. са разделени, Н. живее с майка си, като я гледат съвместно всички. Майката
работи на две смени – първа от 6:30 ч. до 15:00 ч. и втора от 14:30 – 15:00 ч., по осем часа.
7
Когато майката е на работа, дядото – докато бил подвижен, и вуйчовците водели и вземали
детето от училище. От декември я водел и вземал братът на свидетеля, който работел нощна
смяна и бил свободен в началото и края на учебния ден, а преди това свидетелят, М. и баща
им съчетавали ангажиментите си. Ежедневните грижи – хранене, обличане, пране, поемала
М.. По наблюдения на свидетеля, Н. се чувствала добре, била жизнена; дори учителят й я
похвалил, че много добре върви в училище. Свидетелят сочи, че по-голямата дъщеря на М. е
на 17 години и има дете. Заявява, че преди страните да се разделят, многократно му се е
случвало В. да му се обажда да прибере М., защото е решил, че няма да живее с нея, и
свидетелят я прибирал от дома им бита и насинена.
В показанията си, ценени от съда по реда на чл. 172 ГПК, предвид възможна
заинтересованост от изхода на делото, свид. Д. Д. - брат на ответницата по първоначалните
искове и ищца по насрещните такива, сочи, че с баща си, брат си, сина му, съпругата му,
сестра си М. и племенницата си Н. живеят заедно в гр. С.. Заявява, че се е случвало да води
Н. на училище и да я взема, като учителят й му казвал, че е доволен от детето и като
ученичка, и като дисциплина. Свидетелят обръщал внимание на детето, водел я на училище,
вземал я, карал я до парка, играели си с нея и вкъщи – тя била учителка, а той ученик.
Готвенето, прането и чистенето за детето поемала М.. Тя работела като *** в магазин на
около 100-150 метра от дома им, нямало и пет минути пеша, на смени – сутрин от 07:00 ч. до
15:00 ч., втора смяна от 15:00 ч. до 22:00 ч. Свидетелят работел без договор, на повикване,
като от месец декември бил в България; не знае кой е водил и вземал Н. от училище преди
декември.
Горната фактическа установеност, отнесена към приложимите правни норми, налага
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те
могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му, като в случай на
невъзможност за постигане на споразумение, според ал. 2 на цитираната норма, районният
съд се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК.
При преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето,
какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му, приоритетен е
най-добрият интерес на детето. Легалната дефиниция на най-добрия интерес на детето е
дадена в § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето: "Най-добър интерес на детето" е
преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;
опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение
към детето. Винаги, когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, е
задължително предварително да се оцени възможното въздействие (положително или
отрицателно), което решението ще има върху това дете. Съдебното решение следва изрично
да посочва всички фактически обстоятелства относно детето, елементите, които са счетени
за имащи отношение към оценката на най-добрия му интерес, съдържанието на елементите в
конкретния случай и как те са претеглени, за да се определи най-добрия интерес на детето.
При тази преценка освен положението на конкретното дете се съобразява и дали
8
твърдението за неговия най-добър интерес от страна на родителите не се основава на
собствените им интереси в споровете, свързани с грижите за детето (така Решение № 34 от
21.03.2018 г. по гр. д. № 3368/2017 г., ВКС, IV ГО).
Относно упражняването на родителските права и определяне местоживеенето на
детето:
В настоящия случай преценката на съда е, че упражняването на родителските права
по отношение на детето Н. следва да бъде предоставено на майката, при която да бъде
определено и местоживеенето на детето. Добрият родителски капацитет на майката се
установява от изготвения от Дирекция „Социално подпомагане“ – В. д., социален доклад по
делото. Видно от доклада, майката полага за детето адекватни грижи: задоволени са
базисните му потребности от храна, облекло, обувки, грижи за здравето; детето се отглежда
в добри социално-битови условия, като в дома на семейството за него е обособен кът за игра
и отдих и то се чувства спокойно и сигурно в настоящата си среда; майката е
заинтересована и за развитието на детето, което, по мнение на учителите, е добре възпитано,
адаптирано в училищната среда и винаги подготвено за учебния процес, закупени са му
всички допълнителни пособия и учебни материали. Изтъкната както в социалния доклад,
така и в заключението на вещото лице А. Ц. по допуснатата съдебно-психологична
експертиза, е и силната емоционална връзка между детето и майката.
Не се установява твърдяното от бащата и свид. В. неглижиране на грижите за Н. от
страна на майката поради трудовата й заетост – напротив, изрично посочено е в социалния
доклад, че в грижите за детето майката може да разчита на разширения семеен кръг, чиято
ангажираност се потвърждава и от показанията на свид. Т. и Д. Д.и.
Съдът не кредитира показанията на свид. В. и свид. Д. (според който племенницата
му е на 12 години и в четвърти клас), че детето им е споделяло, че не иска да живее в дома
на майка си, а иска да живее при баща си. Същите са в противоречие както с установеното
от социалните работници от ДСП – В. д., че Н. се чувства спокойна и сигурна в настоящата
си среда, така и от заключението по съдебно-психологичната експертиза, че детето се
чувства комфортно с всеки от двамата си родители, като в присъствието на единия от тях не
търси отсъстващия родител.
Съдът не споделя наведеното от бащата, че Н. ще е в опасност, ако се отглежда от
майка си, тъй като единствено последната е виновна за това, че са „отървали“ по-голямата
си дъщеря да забременее и роди преди да навърши пълнолетие - доколкото бащата е бил
„един гостенин вкъщи, на работа, вкъщи, и нищо не знаел“ (според изявлението му в
съдебно заседание на 18.11.2024 г.). Настоящият съдебен състав намира, че дали да бъде
само „гостенин вкъщи“, който нищо не знае, или да участва активно в живота на децата си и
тяхното възпитание е избор на самия родител и няма как това, че е избрал да бъде „гостенин
вкъщи“, да бъде вменено в отговорност на другия родител.
Не се установяват и твърденията на бащата и процесуалния му представител майката
да е препятствала контактите на Н. с бащата. Според изявлението на същия в съдебно
9
заседание на 18.11.2024 г., до месец септември родителите се разбирали относно контактите
с детето, то е празнувало с баща си рождения си ден, било е при него и десет дни през
септември. Впоследствие, видно от социалния доклад на ДСП – В. д., още на 20.09.2024 г. от
Дирекцията е организирана среща между двамата родители с предложение да бъде изготвен
режим на контакти с детето, като именно бащата е отказал да бъде изготвен какъвто и да е
примерен график, както и да подпише изготвения протокол.
Изрично следва да се подчертае, че според заключението по допуснатата съдебно-
психологична експертиза, нагласите и на двамата родители към детето са сходни – и двамата
приемат детето, уважават индивидуалността му, окуражават го към самостоятелност без да
снемат контрола върху поведението му, проявяват отзивчивост към развитийните му нужди.
Експертът сочи, че в резултат по отношение на родителите си детето е изключително
спокойно, като са изградени емоционални връзки на сигурна привързаност и към двамата
родители. Извод за добър родителски капацитет на бащата (макар и без преки впечатления
от самото дете) е направен и в социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Варна. Дори да се приеме обаче, че другите условия са равни, съдът намира, че с оглед
възрастта и пола на детето, най-добрият му интерес изисква родителските права по
отношение на него да бъдат предоставени на майката.
Относно режима на лични контакти:
Според разясненията, дадени в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974 г. на
Пленума на ВС, при определяне на режима на лични отношения между децата и родителя,
който не упражнява родителските права, следва да се изхожда от особеностите на всеки
конкретен случай, като определящ е интересът на децата.
В конкретния казус, предвид установената силна емоционална привързаност на
детето към бащата, следва да бъде определен разширен режим на лични контакти между
двамата, както следва:
- всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18:00 ч. в петък (но след края на
учебните занятия, ако същите приключват по-късно) до 17:00 ч. в неделя, с преспиване, като
бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща пак там;
- всеки вторник и четвъртък бащата има право да осъществява връзка с детето за
времето от 18:00 ч. до 19:00 ч. по телефон, Вайбър или друго електронно приложение, като
майката следва да осигури условия за това;
- за рождения ден на детето **.**. – всяка нечетна календарна година за времето от
10:00 ч. до 19:00 ч. на 20.07., като ако по графика за лятната ваканция по това време детето е
при майка си, бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща пак там;
респективно всяка четна календарна година за времето от 10:00 ч. до 19:00 ч. на 20.07.
детето ще бъде с майка си, като ако по графика за лятната ваканция по това време детето е
при баща си, майката ще взема детето от дома на бащата и ще го връща пак там;
- за коледната ваканция – всяка нечетна календарна година от 10:00 ч. на 23.12. (а ако
23.12. е учебен ден, от 10:00 ч. на първия ден от ваканцията) до 19:00 ч. на 28.12., а всяка
10
четна календарна година от 19:00 ч. на 28.12. до 18:00 ч. на 02.01., като бащата ще взема
детето от дома на майката и ще го връща пак там;
- за великденските празници – всяка четна календарна година за времето от 10:00 ч.
на Разпети петък до 10:00 ч. на втория ден на Великден (понеделник), а всяка нечетна
календарна година за времето от 10:00 ч. до 18:00 ч. на втория ден на Великден
(понеделник), като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща пак там;
- за междусрочната ваканция – всяка нечетна календарна година, съгласно
определените от МОН дати, от 10:00 ч. на първия ден от ваканцията до 17:00 ч. на последния
ден от същата, като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща пак там;
- за пролетната ваканция – всяка четна календарна година, съгласно определените от
МОН дати, от 10:00 ч. на първия ден от ваканцията до 17:00 ч. на последния ден от същата,
като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща пак там;
- през лятната ваканция – 30 последователни дни или 2 пъти по 15 последователни
дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като майката се задължава в
срок до 30.04. да уведоми писмено бащата за датите на отпуска си, а ако не стори това,
бащата има право да определи периода, през който ще вземе детето, като уведоми писмено
майката в срок до 31.05.; бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща пак там;
- за описаните празници ваканционният и месечният режим няма да се прилагат; за
описаните ваканции няма да се прилага месечният режим.
Относно издръжката:
Родителят, който не упражнява родителските права за детето, дължи издръжка в пари.
При определяне размера на издръжката, съдът следва да изхожда както от нуждите на
децата, така и от материалните възможности на двамата родители. Нуждите на децата се
предпоставят от обективните условия на живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието и други конкретни обстоятелства.
В настоящия случай размерът на претендираната месечна издръжка от 300 лева е
само с 30,75 лева по-висок от минималния размер на издръжката, дължим към момента,
според разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК. Предвид установената съдебна практика, че
минимална издръжка се присъжда само за деца в най-ранна възраст, съдът презумира, че
издръжка в искания размер е необходима за детето Н. и следва да бъде присъдена, считано
от датата на предявяване на насрещните искове – 15.11.2024 г.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, решението в частта за издръжката подлежи на
предварително изпълнение.
Относно съдебно-деловодните разноски:
И двете страни са отправили искане за присъждане на разноски. Предвид характера
на производството обаче като спорна съдебна администрация, с оглед постановките на ТР №
11
3/2023 от 27.06.2024 г. по ТД № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС, разноските по исковете с тази
правна квалификация, уредени в СК, следва да останат в тежест на всяка страна така, както
ги е направила, освен ако съдът не уважи или не отхвърли предявените претенции изцяло –
какъвто настоящият случай не е.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК и чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, бащата В. Н. Д. следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна,
държавна такса в размер на 432 лева - 4% върху тригодишните платежи за издръжката.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: **********, ул. ....,
срещу М. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., обл. В., ул. .... № ..., искове с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на роденото от съжителството между страните дете Н. В. Н.а, родена на
**.**.**** г., ЕГН **********, на бащата В. Н. Д., при когото, на адрес: **********, ул. ....,
да бъде определено и местоживеенето на детето; за определяне на режим на лични контакти
на майката М. Г. Д. с детето Н. В. Н.а, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 09:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя с преспиване; през коледната ваканция –
всяка четна година от 10:00 ч. на 23.12. до 20:00 ч. на 29.12., а всяка нечетна година от 10:00
ч. на 30.12. до 20:00 ч. на 03.01.; през великденските празници – всяка четна година от 10:00
ч. в петък до 20:30 ч. в неделя, а всяка нечетна година от 10:00 ч. в събота до 10:00 ч. в
понеделник; през лятната ваканция – от 10:00 ч. на 01.07. до 20:00 ч. на 15.07., от 10:30 ч. на
15.08. до 20:00 ч. на 30.08. и от 10:00 ч. на 01.09. до 20:00 ч. на 10.09., като през лятната
ваканция се прилага само режимът, определен за нея и не се прилага месечният режим; при
всички случаи майката взема детето от дома, където се отглежда, и го връща пак там; за
осъждане на майката М. Г. Д. да заплаща в полза на детето Н. В. Н.а, чрез нейния баща и
законен представител, чрез системата „Изи пей“, месечна издръжка в размер на 250 лева, с
падеж всяко първо число на месеца, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Н. В.
Н.а, родена на **.**.**** г., ЕГН **********, на майката М. Г. Д., ЕГН **********, като
при нея, на адрес: гр. С., обл. В., ул. .... № ..., определя и местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В. Н. Д., ЕГН **********, с
детето Н. В. Н.а, родена на **.**.**** г., ЕГН **********, както следва:
- всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18:00 ч. в петък (но след края на
12
учебните занятия, ако същите приключват по-късно) до 17:00 ч. в неделя, с преспиване, като
бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща пак там;
- всеки вторник и четвъртък бащата има право да осъществява връзка с детето за
времето от 18:00 ч. до 19:00 ч. по телефон, Вайбър или друго електронно приложение, като
майката следва да осигури условия за това;
- за рождения ден на детето **.**. – всяка нечетна календарна година за времето от
10:00 ч. до 19:00 ч. на **.**., като ако по графика за лятната ваканция по това време детето е
при майка си, бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща пак там;
респективно всяка четна календарна година за времето от 10:00 ч. до 19:00 ч. на **.**.
детето ще бъде с майка си, като ако по графика за лятната ваканция по това време детето е
при баща си, майката ще взема детето от дома на бащата и ще го връща пак там;
- за коледната ваканция – всяка нечетна календарна година от 10:00 ч. на 23.12. (а ако
23.12. е учебен ден, от 10:00 ч. на първия ден от ваканцията) до 19:00 ч. на 28.12., а всяка
четна календарна година от 19:00 ч. на 28.12. до 18:00 ч. на 02.01., с преспиване, като бащата
ще взема детето от дома на майката и ще го връща пак там;
- за великденските празници – всяка четна календарна година за времето от 10:00 ч.
на Разпети петък до 10:00 ч. на втория ден на Великден (понеделник), с преспиване, а всяка
нечетна календарна година за времето от 10:00 ч. до 18:00 ч. на втория ден на Великден
(понеделник), като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща пак там;
- за междусрочната ваканция – всяка нечетна календарна година, съгласно
определените от МОН дати, от 10:00 ч. на първия ден от ваканцията до 17:00 ч. на последния
ден от същата, като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща пак там;
- за пролетната ваканция – всяка четна календарна година, съгласно определените от
МОН дати, от 10:00 ч. на първия ден от ваканцията до 17:00 ч. на последния ден от същата,
като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща пак там;
- през лятната ваканция – 30 последователни дни или 2 пъти по 15 последователни
дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, с преспиване, като майката се
задължава в срок до 30.04. да уведоми писмено бащата за датите на отпуска си, а ако не
стори това, бащата има право да определи периода, през който ще вземе детето, като
уведоми писмено майката в срок до 31.05.; бащата ще взема детето от дома на майката и ще
го връща пак там;
- за описаните празници ваканционният и месечният режим няма да се прилагат; за
описаните ваканции няма да се прилага месечният режим.
ОСЪЖДА В. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: **********, ул. ...., да заплаща в полза
на детето Н. В. Н.а, родена на **.**.**** г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител М. Г. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300,00 лева (Триста
лева), считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 15.11.2024 г., до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, платима до
10-о число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
13
вноска от датата на забавата до окончателното изплащане на задължението, по следната
банкова сметка с титуляр М. Г. Д., а именно: IBAN ************************, BIC
********, разкрита в лева в ***.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: **********, ул. ...., да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Варна, държавна такса в размер
на 432,00 лева (Четиристотин тридесет и два лева), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл.
69, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен
срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14