Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    гр.София, 25.01.2018год.

 

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на деветнадесети септември 2017год.,в състав:

 

                                     СЪДИЯ : Валентин Бойкинов

 

при секретаря П.Славова, като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 4515 по описа за 2014год, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание Чл.266, ал.1 от ЗЗД и Чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Е.**”ООД срещу „В.и.”ООД.

                В исковата молба  са изложени твърдения, че на 21.12.2010год. страните са сключили договор по силата на който за ищеца „Е.**”ООД е възникнало задължението да извърши строително-монтажни работи с предмет „ външно ел. захранване на обект „жилищни сгради в УПИ IV-1282, 1445, кв.13М, м.”М. 2”-ТП, kV, кабели 10kV и 1 kV, съгласно одобрена предварителна оферта, а ответникът „В.и.”ООД съответно е поел задължение да заплати определено с договора възнаграждение, което в договора е определено на ориентировъчна стойност от 100 129,83 лева без ДДС.Поддържа се, че съгласно стойностната сметка на обекта от 29.11.2011год. окончателната стойност на извършените от изпълнителя работи възлизат на сумата от 91 600,78 лева, т.е окончателната цена е по-малка от първоначалното договорената с 8 529,05 лева без ДДС. Твърди се, че строително-монтажните работи предмет на договора са изпълнени изцяло за което бил съставен съответния констативен акт обр. 15. При окончателното плащане ответникът-възложител останало дължи сумата 46 330,04 лева с ДДС окончателното възнаграждение, която сума ответникът неоснователно отказал да заплати въпреки отправените към него покани за това. Предвид изложеното ищецът моли на осн. Чл.266,ал.1 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати сумата 46 330,04 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по Договор от 21.12.2010год. за извършени строително-монтажни работи с предмет „ външно ел. захранване на обект „жилищни сгради в УПИ IV-1282, 1445, кв.13М, м.”М. 2”-ТП, kV, кабели 10kV и 1 kV, съгласно одобрена предварителна оферта, както и на основание Чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати сумата 10 636,06 лева, представляваща лихви за забавено плащане на възнаграждението по договора за периода от 01.04.2012год. до 30.06.2014год. Претендира се и законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

 

 

Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер като съображенията за това са подробно изложени в представения по делото писмен отговор на исковата молба.Твърди, че не дължи плащане на възнаграждение тъй като липсва подписан между страните двустранен протокол между страните за приемане от страна на ответното дружество на извършените работи и окончателната сметка.

Съдът като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна по делото :

От представения по делото и приет като доказателство Договор от 21.12.2010год.  се установява, че  между страните е бил сключен договор за изработка, съгласно Чл.258- Чл.269 от ЗЗД, по силата на който съгл. Чл.1 ищцовото дружество е следвало да  извърши строително-монтажни работи с предмет  „външно ел. захранване на обект „жилищни сгради в УПИ IV-1282, 1445, кв.13М, м.”М. 2”-ТП, kV, кабели 10kV и 1 kV, съгласно одобрена предварителна оферта. Видовете СМР, които е следвало да бъдат изпълнени от ищеца били конкретизирани и описани в приложение №1 към договора- количествена сметка срещу заплащане на възнаграждение, което в разпоредбата на чл.2 от договора е определено на ориентировъчна стойност от 100 129,83 лева и е платимо, както следва : 1-во авансово плащане в размер на 20 000 лева- до 3 дни след сключване на договора; 2-ро авансово плащане през м. януари в размер на 30 000 лева; 3-то авансово плащане през м. февруари в размер на 37 000 лева и окончателно разплащане- до 3 дни след подписване на Акт обр.15 за съоръжението предмет на договора и представяне на окончателна стойностна сметка, в която са отразени действителните количества СМР и материали, на базата на която се формира окончателното разплащане.

По делото е представен и приет като доказателство Констативен акт обр.15 за трафопоста и кабелите-предмет на договора от 28.03.2012год. Установява се, че констативният акт обр.15 е съставен, като е подписан от управителя на ответното дружество като възложител и управителя на ищеца. В същия изрично е отразено, че всички участващи при съставянето му лица,вкл. и представителят на възложителя, са приели, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, изпълнени са изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, условията на договорите за строителство/описани в общата част на акта, вкл. и процесният договор/ и че наличната строителна документация в достатъчна степен характерезира изпълненото строителство. При това положение съдът намира, че констатациите на акта установяват, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора и е извършило в пълен обем и с необходимото качество всички възложени с договора от 21.12.2010год. работи.

По делото е представен също така и е приет като доказателство Стойностна сметка за обекта от 29.11.2011год. за стойността на изпълнените на обекта строително-монтажни работи, като съставянето и едновременното представяне на такъв документ с констативния протокол обр.15 представлява предвидено от страните условие за плащането на окончателното възнаграждение/съгл.2 от договора/. Действително количествено-стойностната сметка е едностранно подписана от ищеца и не носи подписа на представител на ответника, но същевременно от приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло като обективно и професионално изготвено, се установява, че процесният трафопост е напълно изграден и са били вложени с незначителни разлики, количествата съоръжения и материали, включени в количествено-стойностната сметка от 29.11.2011год., в размер на сумата от 89 745,04 лева без ДДС. Вещото лице уточнява, че изводите му са направени въз основа на непосредствен оглед на обекта и запознаване с отразеното със съставените в хода на строителството Акт обр.12 за скрити работи. Тъй като актовете за скрити работи са съставени по предвидения от закона ред- въз основа на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството те удостоверяват завършването на определен етап от процеса на строителството. В това са качество те имат характера на официален удостоверителен документ по отношение на удостоверените с тях обстоятелства-видовете, стойността и количеството на строителните работи, които подлежат на закриване и ги удостоверяват с обвързваща материална доказателствена сила по отношение на всички участници в процеса на строителството, вкл. и на възложителя.

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице се установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора и е извършил в пълен обем всички възложени с договора от 21.12.2010год. строително-монтажни работи, поради което има правото да получи предвиденото в чл.2 от договора окончателно възнаграждение. Видно от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице ССЕ, което съдът кредитира изцяло се установява, че общата стойност на приетите за извършени от съдебно-техническата експертиза строително-монтажни работи в размер на 89 745,04 лева без ДДС или 107 694,04 лева с ДДС, ответникът е заплатил на ищеца сумата от 61 364 лева, като при това положение размерът на дължимия остатък възлиза на сумата от 46 330,04 лева.

С оглед на така изложените съображения съдът приема,че искът с правно основание Чл.266, ал.1 от ЗЗД се явява основателен за сумата 46 330,04 лева, представляваща възнаграждение за приети, но неразплатени строително-монтажни работи, извършени по Договор от 21.12.2010год. за извършени строително-монтажни работи с предмет „ външно ел. захранване на обект „жилищни сгради в УПИ IV-1282, 1445, кв.13М, м.”М. 2”-ТП, kV, кабели 10kV и 1 kV, съгласно одобрена предварителна оферта, ведно със законната лихва от 30.06.2014год. до окончателното изплащане на сумата.

На основание Чл.86, ал.1 от ЗЗД на ищеца следва да бъде присъдена и сумата 10 636,06 лева, представляваща лихви за забавено плащане на възнаграждението по договора за периода от 01.04.2012год./ след изтичане на срока от три дни от датата на  съставяне на Констативния акт обр.15, от който момент съгл. чл.2 от договора е настъпил падежът на задължението на възложителя/  до предявяването на исковата молба-30.06.2014год.

На осн. Чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 5 771,18 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

         Воден от гореизложеното Софийски градски съд

 

               Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „В.и.”ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Е.**”ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. В.В. на осн. чл.266, ал.1 от ЗЗД сумата 46 330,04 лева, представляваща възнаграждение за приети, но неразплатени строително-монтажни работи, извършени по Договор от 21.12.2010год. за извършени строително-монтажни работи с предмет „ външно ел. захранване на обект „жилищни сгради в УПИ IV-1282, 1445, кв.13М, м.”М. 2”-ТП, kV, кабели 10kV и 1 kV, съгласно одобрена предварителна оферта, ведно със законната лихва от 30.06.2014год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „В.и.”ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Е.**”ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. В.В. на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 10 636,06 лева, представляваща лихви за забавено плащане на възнаграждението по договора за периода от 01.04.2012год. до 30.06.2014год.

ОСЪЖДА „В.и.”ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Е.**”ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. В.В. на осн. Чл.78, ал.1 от ГПК сумата 7 668, 77 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА „В.и.”ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Е.**”ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. В.В. на осн. чл.266, ал.1 от ЗЗД сумата 46 330,04 лева, представляваща възнаграждение за приети, но неразплатени строително-монтажни работи, извършени по Договор от 21.12.2010год. за извършени строително-монтажни работи с предмет „ външно ел. захранване на обект „жилищни сгради в УПИ IV-1282, 1445, кв.13М, м.”М. 2”-ТП, kV, кабели 10kV и 1 kV, съгласно одобрена предварителна оферта, ведно със законната лихва от 30.06.2014год. до окончателното изплащане на сумата.ОСЪЖДА „В.и.”ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Е.**”ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. В.В. на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 10 636,06 лева, представляваща лихви за забавено плащане на възнаграждението по договора за периода от 01.04.2012год. до 30.06.2014год.ОСЪЖДА „В.и.”ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Е.**”ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. В.В. на осн. Чл.78, ал.1 от ГПК сумата 7 668, 77 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.