Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 335
гр. Стара
Загора, 20.09.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: РАЙНА ТОДОРОВА
КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Пенка
Маринова
и с участието на прокурора Петко Георгиев
като разгледа докладваното от съдия
Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 323 по описа
за 2021 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна
Инфраструктура“ гр.София, чрез пълномощника А.М. Т.-Г., против Решение №260266 от 29.04.2021г., постановено
по АНД №465/2021г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено НП № 7132/28.01.2021г., издадено от Началник отдел „Контрол
по РПМ“ – гр.София, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София, с което на основание чл.53, ал.1, във връзка с чл.26,
ал.2 от Закона за пътищата и чл. 53 от ЗАНН на ответника по касация е наложена
административна санкция „глоба“ в размер на 1000 лв. Според касатора
обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В
жалбата се излагат доводи, че при
постановяване на своето решение, въззивният съд неправилно е възприел и
квалифицирал извършеното административно нарушение и съставянето на АУАН, в резултат на който е
издаден обжалваният санкционен акт.
По подробно изложени в жалбата съображения е направено
искане за отмяна на постановеното от първоинстанционния
съд решение и постановяване на друго, с което
да бъде потвърдено издаденото
наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба –
М.К.С.,***, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не се явява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора дава
заключение, че жалбата е основателна и
предлага съдебното решение на Районен съд
- Стара Загора да бъде отменено,
а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара
Загора е НП № 7132/28.01.2021г., издадено от Началник
отдел „Контрол по РПМ“ – гр.София, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на М.К.С. на основание чл.53, ал.1, във връзка
с чл.26, ал.2 от Закона за пътищата и чл. 53 от ЗАНН, е наложена административна
санкция „глоба“ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква
‚а“ от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства:
на 07.01.2021г., в 10:27 ч., на път I-5, км.254, на 2 км. преди с.Средец,
в посока гр.Хасково – гр.Стара Загора, М.К.С. е управлявал и осъществявал
движение на МПС с четири оси, с две успоредни управляеми оси, марка „ДАФ“,
модел „АД85ХЦ430Е31“, с рег.№СТ2600ВН. В процеса на проверката е направено
измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба №11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки МПС, като при измерено разстояние между осите 1,44м
сумата на натоварването на ос на двойно задвижващата ос на МПС е 24,555т, при
максимално допустимо натоварване на оста 19т, съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква
„в“ на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ. Измерването е извършено с
техническо средство ел.везна DFW-KR №118844 и ролетка 1302/18 (5м).
За да отмени обжалваното НП, районният съд е приел, че
от фактическото формулиране на административнонаказателното обвинение не може
да се направи еднозначен извод за какво
точно съставомерно деяние е санкциониран жалбоподателят – за управление на
тежко ППС по смисъла на чл.3, т.2,
съответно извънгабаритно ППС по
смисъла на пар.1, т.1 от ДР на
Наредба №11 от 03.07.2001г на МРРБ, без разрешително, или за управление на
такова ППС, но без квитанция за платена пътна такса, като обосновава, че това
са две различни хипотези. Констатирано е, че в издаденото наказателно
постановление не е посочено изрично и ясно дали за движението на процесното ППС
е било необходимо издаването на разрешително, изискващо се от чл.26 от ЗП или
само заплащането на такса, което внася неяснота относно обсъжданото и
релевантно за съставомерността на деянието обстоятелство. Посочено е, че волята
на административнонаказващият орган, обективирана в НП, не е еднозначна и
в случая не става ясно коя от двете
посочени хипотези е налице, с което респективно се нарушава правото на защита
на привлеченото към отговорност лице. По тези съображения районният съд е
отменил обжалваният санкционен акт.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Наложената от наказващия орган санкция на М.С. се
основава на нормата на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП,
съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не
представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25,
чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 от
ЗП или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. От тази нормативна
регламентация следва извод, че субект на нарушението и респ. субект на
административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП може да бъде
всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл. 26,
ал.2, т.1, б.”а” от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства без надлежно разрешение.
По смисъла на приложимото законодателство
движението на извънгабаритните и/или тежките ППС е разрешено да се извършва с
разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със
съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи /чл.8,
ал.2 от Наредба № 11/ 03.07.2001г или
след заплащане само на дължимата такса /чл.14, ал.3 от наредбата/.
Настоящият съдебен състав споделя извода за
незаконосъобразност на обжалваното пред районния съд НП. При ангажиране
отговорността на М.С. са допуснати съществени нарушения на закона. От правна
страна повдигнатото му обвинение е обосновано с допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, а от фактическа страна се
основава на това, че е управлявал ППС с четири оси с две управляеми оси като при
измерено разстояние между осите 1,44м сумата на натоварването на ос на двойно
задвижващата ос е 24,555т. Управляваното от санкционираното лице МПС има натоварване
на ос на двойната ос, което надвишава посоченото максимално допустимо такова в
чл. 7, ал.1, т.5, буква”в” от Наредбата на МРББ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, но установеното натоварване сочи и на изключението по чл.8,
ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от същата Наредба – не превишава с повече от 30 %
допустимото максимално натоварване. Следователно движението му не може да бъде
квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б ”а” от ЗП, защото тази
норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни и тежки ППС без разрешение. След като нормативно е
предвидено, че е допустимо движение на извънгабаритни ППС до определени
параметри на натоварване на ос без издадено разрешение при заплащане на
определена такса и доколкото в случая управляваното от А.М. ППС отговаря на
условията на чл.14, ал.3 от Наредба №11/ 2001г. /относно натоварване на ос/,
административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си
установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл.177, ал.3
от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на административно
наказание глоба от 500лв. до 3 000лв. за управление на ППС, което алтернативно
има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от
министъра на регионалното развитие, без да е спазен установения за това ред.
Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение на ППС –
след заплащане на такса, са определени от Наредба № 11/ 03.07.2001г., издадена
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за движение на
извънгабаритни и/ или тежки ППС. Следователно единствената разлика между двете
деяния е размерът на превишената норма и когато движението на извънгабаритно
и/или тежко ППС се извършва без необходимото разрешително по чл.8, ал.2 от
Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от ЗП и се
осъществява съставът на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Когато движението на ППС се
извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява
съставът на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не този на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Касае се
за различни хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко ППС се
издава от органа, посочен в чл. 26, ал.3
от ЗП /управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния
съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете
на съответните общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на чл. 14, ал.3
от Наредбата се заплаща такса и не се издава индивидуален административен акт.
Заплащането на такса е фактическо действие,
обусловено само от волята на предприелото го лице, а не от преценката на
оторизиран за това административен орган в определен срок. Поради това няма как
да бъде приравнено по правни последици на издаването на разрешение по чл.26,
ал.3 от ЗП, респективно липсата на платена такса не е съставомерен елемент от
нарушението на чл.26, ал.2, т.1, б.“б“ от ЗП. Очевидно е, че щом по смисъла на
чл.37, ал.3 от Наредбата е допустимо движението да продължи веднага след
заплащане на таксата, обществената опасност на деяние като процесното не може
да се отъждестви с тази при липса на
разрешение по чл.26, ал.3 от ЗП, при което движението продължава едва
след издаване на разрешително и това е свързано с изтичане на срок, произнасяне
от комисия и възможно поставяне на допълнителни условия – чл.14, ал.1 от
Наредбата. В тази връзка е важно да бъде уточнено дали за движението на
процесното ППС е необходимо издаването на разрешително, изискващо се от чл. 26
от ЗП, или само заплащането на такса. А в случая в обстоятелствената част на
НП на няколко места е посочено, че
движението на извънгабаритни и/или тежки ППС и конкретно на управляваното от М.С.
се осъществява само с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни
такси/, което внася неяснота относно това релевантно към съставомерността на
деянието обстоятелство, респективно представлява нарушение на правото на защита
на привлеченото към отговорност лице.
Съгласно чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г, във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция
"Пътна инфраструктура" спират и съставят акт на водача на
извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и
на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на
извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за
платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. Граматичното тълкуване с оглед
употребеното множествено число показва, че се предвижда компетентност на двете
служби. Разграничителен критерий за компетентност е защитата на вида обществени
отношения. ЗП охранява обществени отношения свързани с правилната експлоатация
на пътищата и предпазването им от разрушаване. В чл. 1, ал.1 на ЗДвП е
посочено, че той урежда освен правилата за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, така също и изискванията към пътните превозни средства за
участие в движението по тези пътища. Една от посочените в чл.2 на закона цели е
да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата. Както
вече се посочи, след като е допустимо движението на едно извънгабаритно ППС да
продължи веднага след заплащане на таксата, то липсата й не е относима към експлоатацията на пътищата,
а към безопасността на движението по пътищата и свързаната с нея необходимост
от спазване на определено допустимо натоварване на ос на транспортните
средства, движещи се без специално разрешение. Съгласно разпоредбите на чл.
189, ал. 1 във връзка с чл. 167, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП, служителите на АПИ разполагат
с правомощия да контролират габаритните размери на ППС, респективно да съставят
актове за нарушения по този закон.
Въпросът за практическата организация между всяка от
оторизираните служби за контрол върху движението на извънгабаритни ППС при осъществяваната от тях дейност по издаване на
НП зависи от констатираното нарушение /по ЗП или ЗДвП/ и не може да дерогира
вменената от закона компетентност при реализиране на административнонаказателна
отговорност. Ако органите на АПИ считат, че са некомпетентни да издават НП по
ЗДвП при прилагане на чл.47, ал.1, б.”а” от ЗАНН, то в случаи като настоящия,
които не попадат в обхвата на ЗП /от който произтича правомощието на
председателя на УС или оправомощено от него лице да налага санкции/, то не
следва да издават и актове за установяване на административни нарушения, а да
потърсят съдействие за реализиране на отговорността от съответната компетентна
служба.
Като е достигнал до правни изводи за
незаконосъобразност на НП № 7132 от
28.01.2021 г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“
и го е отменил, районният съд е приложил правилно материалния закон. Поради
това решението му следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.
първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260266 от 29.04.2021 г., постановено по АНД
№ 465/ 2021 г. на Районен съд Стара
Загора, с което е отменено НП № 7132 от 28.01.2021 г.,
издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“ – гр.София, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ в Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр.София.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.