РЕШЕНИЕ
№ 539
гр. Шумен, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20253630100075 по описа за 2025 година
Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове
с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо, второ и трето и ал.2, предл.
четвърто от ЗЗД.
В молбата си до съда, ищецът С. К. С., ЕГН **********, с настоящ
адрес ***, чрез проц. представител адв. А.Д. от САК, със съдебен адрес: ***,
излага че на 30.07.2024 г. между него, в качеството на кредитополучател и
ответника „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: *** представлявано от И.Н.Х.С. в качеството на кредитодател, е
сключен Договор за потребителски кредит №202407300452310059. Договорът
бил сключен по реда на ЗПФУР. По силата на този договор ответното
дружество предоставило на ищеца паричен кредит в размер на 3 000, 00 лева,
с уговорен лихвен процент /възнаграждение за кредитора/- 40, 88 % и годишен
процент на разходите (ГПР)- 49, 49 %. Ищецът следвало да върне
предоставената сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва посредством
вноски, посочени в погасителния план в срок до 31.07.2026 г. Според чл.4, ал.3
от Договора в срок до края на следващия ден от сключването му,
кредитополучателят бил длъжен да предостави на кредитора гаранция по
кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора.
1
Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова
институция, трябвало да бъде за сума в размер на 4 440.00 лева със срок на
валидност до 01.08.2026 г. Предвидено било, че в случай на неизпълнение на
това задължение, той дължал на кредитора неустойка в размер на 5 136.00
лева. Неустойката се начислявала всеки месец и се заплащала заедно с
погасителната вноска по договора. Съобразно тези уговорки, на 30.07.2024 г.,
ищецът бил принуден да сключи с другия ответник по делото- „КРЕДИТ
ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя К.В.В. Договор за поръчителство
№**********. По силата на последния договор, за гарантиране задълженията
на ищеца по горния договор за кредит от дружеството- поръчител, ищецът
следвало да заплати на гаранта възнаграждение, в размер на 203.00 лева
месечно, със срок на договора- до 01.08.2026 г. До датата на предявяване на
исковата молба, ищцата била заплатила суми по договора общо в размер на
600.00 лева. Ищцата счита, че двата договора са недействителни, за което
излага подробни правни доводи и аргументи. Сочи, че договорът за кредит е
недействителен, поради противоречието му със закона- неспазване на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, а
договорът за поръчителство сочи, че е сключен без основание (при
недействителен договор за кредит) и при противоречие с добрите нрави.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да се обяви недействителността на Договор за потребителски кредит
№202407300452310059 от 30.07.2024 г., сключен между ищцата и първия
ответник („Неткредит“ ООД), поради противоречието му със закона, както и
да се обяви недействителността на Договор за поръчителство
№**********/30.07.2024 г., сключен между ищцата и втория ответник
(„Кредит гарант БГ“ ООД), с предмет обезпечаване на задълженията по
Договор за потребителски кредит №202407300452310059 от 30.07.2024 г.,
поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, липса на основание и
накърняване на добрите нрави. Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, първият ответник „Неткредит“ ООД, представя писмен отговор, в който
излага аргументи за неоснователност на исковете, излагайки правни и
2
фактически доводи, и възражения. Претендира и разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, вторият ответник „Кредит Гарант БГ“ ООД представя писмен отговор, в
който излага аргументи за неоснователност на исковете, излагайки правни и
фактически доводи, и възражения. Претендира и разноски.
В хода на делото ответниците поддържат изложените в отговора
възражения.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени
доказателства, че между ищеца, в качеството на кредитополучател и ответното
дружество „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК: *********, в качеството на
кредитодател, на 30.07.2024 г. е сключен Договор за потребителски кредит
№202407300452310059. Няма спор, а се установява и от ангажираните по
делото доказателства, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР. С договора
страните са постигнали съглашение, ответникът да предостави на посочена от
ищеца банкова сметка парична сума в размер на 3 000.00 лева (паричен
кредит) при насрещното задължение на ищеца да върне сумата, ведно с
предвидена в договора възнаградителна лихва. Последната е във фиксиран
размер от 40, 88% от главницата по кредита. Кредитополучателят е следвало
да върне кредита на равни месечни вноски, всяка в размер на 185.00 лева, като
последната вноска по кредита е с падеж 31.07.2026 г. Общото задължение по
договора възлизало на сумата от 4 440.00 лева. В договора е посочен годишен
процент на разходите (ГПР) в размер на 49, 49 %. Съгласно чл. 4, ал. 3 от
Договора, в срок до края на следващия ден от сключване на договора,
кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по
кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора.
Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова
институция, трябва да бъде за сума в размер на 4 440.00 лева със срок на
валидност до 01.08.2026 г. Според чл. 6, ал. 1 от договора в случай, че
кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4,
ал. 3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията предвидени
в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер
на 5 136.00 лева, която се начислява на месец, считано от изтичането на срока
3
по чл. 4, ал. 3. Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата
погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. По
делото е представен и Договор за предоставяне на гаранция №********** от
30.07.2024 г., т.е. с дата, на която е сключен и договорът за кредит, от чието
съдържание е видно, че между ищеца и ответното дружество „КРЕДИТ
ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК: ********* е сключен договор за поръчителство, по
силата на който соченото дружество се е съгласило да издаде гаранция в полза
на „НЕТКРЕДИТ“ ООД за сума в размер на 4 440.00 лева (сумата по
процесния договор за кредит), с цел: гарантиране изпълнение на паричните
задължения по Договор за потребителски кредит
№202407300452310059/30.07.2024 г. От текста на договора става ясно, че
същият се сключва по реда на ЗПФУР. В този договор е предвидено
кредитополучателят да дължи възнаграждение на гаранта в размер на 203.00
лева месечно, със срок на договора- до 01.08.2026 г. Видно от чл. 4, ал. 2 от
Договора за предоставяне на гаранция от 30.07.2024 г., дължимото
възнаграждение за издаване на гаранцията по чл. 1, ал. 2 се изплаща заедно с
погасителните вноски по договора за потребителски кредит съобразно
уговорения в договора за кредит погасителен план. Според чл. 4, ал. 4 от
Договора за гаранция дължимото възнаграждение за издаване на гаранцията,
както и всички други плащания по този договор, дължими от
кредитополучателя на гаранта, се заплащат по някоя от изброени банкови
сметки или като наредителят (кредитополучателят) преведе дължимата сума
по сметка на кредитора по договора за кредит и избран от него офис на
Изипей АД, като за основание за плащането наредителят следва да посочи
единствено своето ЕГН.
Няма спор, а се установява и от доказателствата по делото, че ищцата е
превела по сметка на кредитора „НЕТКРЕДИТ“ ООД общо сума в размер на
600.00 лева (400.00 лева- осчетоводени на 27.08.2024 г. и 200.00 лева –
платени на 16.10.2024 г.). Няма данни за други плащания от ищцата към
кредитора, респ. към поръчителя. По делото са представени и общите условия
на двете ответни дружества, приложими към разглежданите в настоящото
производство договори. Видно от Общите условия, приложими към
договорите за предоставяне на гаранции на „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД,
ЕИК: ********* (ОУ), се установи, че договарянето по тези договори се
осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние (ел. поща, уебсайт
4
и телефон), като договорът за предоставяне на гаранция се сключва във
формата на електронен документ, при спазване на изискванията на ЗПФУР,
ЗЗД, ЗЕДЕП и ЗЗП. Сключването на договора става по инициатива на клиента,
като за да му бъде предоставена гаранция, същият следва да попълни
необходимите данни за предоставяне на гаранцията във формуляра за
кандидатстване, с който иска отпускане на потребителски кредит, намиращ се
на уебсайта на „Неткредит“. С приемането на настоящите общи условия и с
попълването и подаването на формуляра, клиентът декларирал, че е съгласен
за целите на предоставяне на гаранция, „Неткредит“ да предоставя на
дружеството-гарант данните, съдържащи се във формуляра. Дружеството
разглежда предоставената от клиента информация и въз основа на нея го
уведомява в разумен срок за съгласието си да предостави исканата гаранция. В
случай, че клиентът е одобрен, едновременно с уведомлението дружеството
изпраща на електронната поща, посочена във формуляра за кандидатстване,
договора за предоставяне на гаранция, заедно с общите условия. Дружеството
може да се откаже от сключването на договор, като уведоми за това клиентът
по имейл или със СМС. По същия начин дружеството следва да уведоми
клиента в случай, че откаже да предостави гаранция.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:
В случая, предвид безспорния факт, че договорът за кредит е сключен
от разстояние, чрез използване на средства за изпращане и получаване на
изявления в електронен вариант, приложение намират разпоредбите на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Според
легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 6 от ЗПФУР, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. В разглеждания казус, от представените от страните доказателства,
безспорно се установи, че процесният договор за кредит е сключен чрез
предоставена от ищцовото дружество на ответника финансова услуга от
разстояние, чрез средства за масова комуникация /безспорно установен е
фактът на получаване на сумата по договора от ищеца/. Няма ангажирани
доказателства, нито наведени твърдения, че ищецът, след сключване на
5
договора, надлежно е упражнил правото си на отказ от същия /чл.12 и чл.15 от
ЗПФУР/. По същите съображения съдът приема за сключен и договорът за
предоставяне на гаранция. По делото безспорно се установи, че и този договор
е сключен по реда на ЗПФУР и съобразно общите условия към този вид
договори се счита за сключен с изпращането от дружеството на клиента на
електронната поща, посочена във формуляра за кандидатстване, договора за
предоставяне на гаранция, заедно с общите условия. В случая е видно от
самия договор за гаранция, че последният съдържа всички параметри на
процесния договор за кредит, което води до безсъмнения извод, че обезпечава
вземанията на кредитора „Неткредит“ по договора. Ето защо приема
възраженията на ответниците за липсата на сключен договор за гаранция за
неоснователни и недоказани. Ответното дружество „Кредит Гарант БГ“ не
представи някакви доказателства, че надлежно е упражнил правото си на отказ
от договора, като изрично е уведомил ищеца, че се отказва от договора
(изпратено по ел. поща писмо или изпратен СМС).
На следващо място, ответниците бяха задължени да представят справки
за заплатените от ищеца суми и за тяхното разпределение по пера, каквито
документи ответниците не представиха. От заключението по назначената по
инициатива на съда ССЕ, се установи, че ищцата е заплатила по договора
общо сума в размер на 600.00 лева, като по твърдения на кредитора с тази
сума последният е погасил задължения за главница и възнаградителна лихва.
ВЛ поясни, че тези данни е получил устно от представител на дружеството,
кредитор, като не са му предоставени някакви счетоводни документи. Ето
защо и с оглед последицата по чл.161 от ГПК, изрично указана на
ответниците, съдът стига до извода, че в случая ищецът е сключил както
разглеждания договор за кредит, така и оспорения от ответниците, акцесорен
към кредита и договор за предоставяне на гаранция.
По преценка действителността на договора за кредит, съобрази
следното:
С Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020
г., ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на
решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
6
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към
горното решение е прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019
се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността
по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. По отношение на
останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им
се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни
норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се
допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност.
Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора,
съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на
страната да се позове на нея не е обвързано със срок.". В горния смисъл е и
Решение №50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о. и др.
При конкретния договор за кредит, ищецът изрично с настоящия иск се
позовава на неговата недействителност, поради противоречието му с
императивни правни норми. При запознаване със съдържанието на договора,
съдът установи, че същият противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10
и т. 11 от ЗПК. Съгласно сочените разпоредби договорът за потребителски
кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин /т. 10/, както и условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването /т. 11/. Видно от представения Договор за
потребителски кредит, се установи, че е посочен ГПР – 49, 49 %, а от
текстовете на договора за кредит и договора за гаранция става ясно, че
кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от свързано с
кредитора лице „Кредит Гарант БГ“. Няма спор, че договорът за предоставяне
на гаранция е възмезден, като възнаграждението на поръчителя не е включено
в ГПР. Последното се установява и от приетото, без възражения, заключение
по извършената ССЕ. Няма спор в съдебната практика, че разходите по
7
договор за поръчителство, който е неизменно свързан с договора за кредит и
представлява условие за сключване на последния, които разходи водят до
увеличаване общия размер на дълга, следва да бъдат включени в общите
разходи по кредита, т.е. в ГПР. В посочения смисъл е и Решение на СЕС от
13.03.2025 г., постановено по дело С-337/23. По този начин
кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите
последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно
положение спрямо насрещната страна. Или в случая, процесният договор за
кредит е изготвен в несъответствие на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК (да
е сключен по ясен и разбираем начин), съответно на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11
от ЗПК.
От друга страна, годишният процент на разходите се изчислява по
специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко
дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Посочването размера на ГПР в договора за
потребителски кредит е необходимо и задължително, защото предоставя на
потребителя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга,
както и да съобрази икономическите последици от сключване на договора и по
този начин да може да направи информиран и икономически обоснован избор
дали да го сключи или не.
При разглеждания казус, съдът счита, че е налице нарушение на
сочената разпоредба, тъй като в процесния договор кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49,
49%. Посоченият в договора лихвен процент от 40, 88 % не е ясно как точно се
съдържа в ГПР и как лихвата е изчислена по отношение на общия ГПР. По
този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Годишният
процент на разходите представлява величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК, и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите
по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Такава методика
8
не се съдържа в договора. Не се съдържат данни за параметрите на формиране
на ГПР. Освен това не са посочени и допълнителни допускания, взети предвид
при изчисляването му, съобразно нормата на чл. 19, ал. 2 ЗПК. При липсата на
данни за наличие на конкретни разходи по кредита, които се включват в ГПР,
не става ясно как е формиран същият от 49, 49 %. Посочването само с
цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК е да се предостави на потребителя пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи. Ето защо в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На следващо място, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, т. е. по-висок от 50.00 %. С
уговарянето на допълнително задължение за възнаграждение на поръчител по
договора се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. На основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза
в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
на изискванията на закона е нищожна. На практика с т.нар. възнаграждение на
поръчителя се предвижда допълнително възнаграждение по кредита и то за
кредитора, доколкото от справка в ТР се установява, че съдружници в двете
ответни дружества са едни и същи лица с едни и същи дялови участия, т.е.
пораждат се основателни съмнения за свързаност на двете дружества. Поради
изложеното, съдът заключава, че така сключеният договор за кредит е
недействителен и като такъв не поражда задължения за страните по него.
Касателно иска за прогласяване недействителността на свързания с
9
договора за кредит Договор за предоставяне на гаранция
№**********/30.07.2024 г., доколкото съдът счита за недействителен
договора за кредит, служещ за основание на договора за поръчителство, съдът
заключава, че последният също е недействителен, тъй като се явява сключен
без основание (при липса на действителна сделка, чиито задължения би могъл
да обезпечава).
Поради изложеното, стига до извода, че така предявените искове са
основателни и доказани, и следва да се уважат.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, в
размер на 767, 36 лева.
На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди
адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2
от ЗА. Размерът на възнаграждението при разглеждания казус, съдът определя
на сума от 800.00 лева, отчитайки действителната фактическа и правна
сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ищеца
действия по защитата в производството. При разглеждания казус се събраха
писмени доказателства, като приетите доказателства чрез назначената ССЕ, са
събрани по почин на съда. Представителят на ищеца не се яви при
проведените две открити съдебни заседания, като представените преди
заседанията молби не съдържат допълнителни доводи по съществото на спора,
като основно се изчерпват по съдържание с искане за присъждане на разноски.
В случая по делото е представен договор за правна помощ, сключен между
адв. А.З.Д. от САК и ищеца, от който е видно, че е уговорена безплатна правна
защита в настоящото производство на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Ето
защо на адвокат адв. А.З.Д. от САК следва да се присъди сума в размер на
800.00 лева- възнаграждение за процесуално представителство, определено
съразмерно уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
10
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между С. К. С., ЕГН
**********, с настоящ адрес *** и „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.Н.Х.С. Договор за
потребителски кредит №202407300452310059 от 30.07.2024 г. е
недействителен, поради противоречие със закона.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между С. К. С., ЕГН
**********, с настоящ адрес *** и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя К.В.В. Договор за предоставяне на гаранция №********** от
30.07.2024 г. е недействителен, поради липса на основание.
ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от И.Н.Х.С. и „КРЕДИТ ГАРАНТ
БГ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя К.В.В. да заплатят на С. К. С., ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, сумата от 767, 36 лева (седемстотин шестдесет и седем
лева и тридесет и шест стотинки), представляваща направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от И.Н.Х.С. и „КРЕДИТ ГАРАНТ
БГ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя К.В.В. да заплатят, на основание чл.38, ал.2, вр.
с ал.1, т.2 от ЗА, на адвокат адв. А.З.Д. от САК, с рег. №**********, със
служебен адрес: ***, сумата от 800.00 (осемстотин) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно
уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
11