МОТИВИ
по НОХД № 30 234/09 г. по описа на МРС
Подсъдимият
С. М. Т. е обвинен в това, че за времето от 10.10.2008 г. до 06.02.2009
г. включително в условията на продължавано престъпление, разтоварил и
транспортирал добит от другиго дървен материал, както следва – на 10.10.2008 г.
в землището на гр. Б. , област М. в района на Ж. П. Гара гр. Б. транспортирал с
каруца добит от другиго дървен материал – 1 куб. метра едра строителна
дървесина от вида дъб на стойност 100 лева, на 16.10.2008 г. в землището на гр.
Б. , област М. транспортирал с каруца добит от другиго дървен материал – 1 куб.
метра дърва за огрев от вида дъб на стойност 25 лева, на 10.01.2009 г. в
землището на гр. Б. , област М. транспортирал и след това разтоварил на адрес
гр. Б. , xxxx в дома на св. В. М. В. добит от другиго дървен материал – 1 куб. метра
дърва за огрев от вида дъб на стойност 25 лева и на 06.02.2009 г. в землището
на с. О. , област М. в близост до река Огоста транспортирал с каруца добит от
другиго дървен материал – 1 куб. метра дърва за огрев от вида дъб на стойност
25 лева, като размера на причинената щета от всички деяния е в размер на сумата
от 175 лева – престъпление по чл.235, ал.2, пр.3 и пр.4 вр. с ал.1 вр. с чл.26,
ал.1 от НК.
Прокурора
поддържа обвинението, пледирайки конкретно по вид и размер наказание.
Подс. Т. се признава за виновен и обещава, че
случилото няма да се повтаря. При условията на чл.371, т.1 от НПК подсъдимия
даде съгласие да не се разпитват свидетелите и вещото лице, а съгласно чл.371, т.2 НПК подсъдимия призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинението и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитника на подс. Т., също изрази съгласие по смисъла
на чл.372, т.1 НПК. Пледира за приложение на чл.55 НК при определяне на
наказанието, посочвайки конкретния вид и размер наказание, което счита, че
следва да се наложи.
Производството се разви при условията и реда на Глава
ХХ VІІ НПК – по чл.370, ал.1 и сл. НПК – проведе се съкратено съдебно следствие,
предшествано от предварително изслушване на страните, инициирано служебно от
съда.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл.373, ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да
извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подс. Т. е осъждан в миналото, като липсват данни по
делото да е настъпила реабилитация спрямо всичките му осъждания. Женен е, има
шест деца и 18 внуци, не работи на постоянна работа, не е и пенсионер.
Заради липсата на доходи в определен период от време -
10.10.2008 г. – 06.02.2009 г. добивал и извозвал дърва от горския фонд, охраняван
от ДГС М.. На 10.10.2008 г. св. Л., св. И. и св. К. – служители на ДГС М. били
в района на Ж. П. Гарата в гр. Б. . Тримата свидетели спрели за проверка подс. Т.,
който извозвал дърва с конска каруца с гумени колела. В хода на проверката било
установено, че превозваните дърва от подсъдимия не са маркирани по надлежен ред,
а подсъдимия не представил и документ за произхода на превозваните 1 куб. метра
едра строителна дървесина. И каруцата, собственост на подс. Т. и намиращите в
нея дърва били отнети, като за отнемането на каруцата бил оформен и протокол за
отговорно пазене в ДГС М. от 10.10.2008 г..За установеното спрямо подс. Т. били
съставени два на брой актове за нарушения с №№ 9287 и 9288 и двата с дата 16.12.2008
г..На 16.10.2008 г. св. Л., св. Д. и св. Т. в близост до Ж. П. Гарата в гр. Б. отново
заловили подс. Т. посредством конска каруца с гумени колела да превозва 1 куб. метра
дърва за огрев от вида дъб прясно добити от подс. Т. без да били маркирани и
без да притежава подсъдимия документ за произхода им. Св. Л. съставил спрямо
подсъдимия два на брой актове за нарушения с №№ 9289 и 9290 от 16.12.2008 г., а
преди това бил изготвен и протокол за отговорно пазене от 16.10.2008 г. по
силата на който каруцата и дървата в нея били отнети. Каруцата не била
собственост на подсъдимия, а на лице с имена Х. Р. К. . Отнемането на каруцата
наложило подсъдимия да възстанови като сума стойността й на лицето К. . На 13.01.2009
г. св. Л. и св. Т. открили в дома на св. В. М. В. , находящ се в гр. Б. , xxxx
разтоварени 1 куб. метра дърва за огрев от вида дъб, немаркирани и без
документи за произход. Св. В. заявила, че дървата са и доставени от подс. Т. на
10.01.2009 г. продавайки ги за сумата от 35 лева заплатена на подсъдимия от св.
В.. За установеното спрямо подсъдимия били съставени два броя актове с № № 9295
и 9296 и двата с дата от 14.01.2009 г..Дървата не били отнети, не била отнета и
каруцата, с която били доставени дървата от подс. Т. на св. В.. На 06.02.2009 г.
в землището на с. О. , област М. в близост до река “Огоста” св. Л., св. И. и св.
В. отново заловили подс. Т. да извозва 1 куб. метра дърва за огрев от вида дъб,
които не били маркирани и били без документ за произход. Спрямо подсъдимия
отново били съставени актове за нарушения с №№ 19905 и 19906 и двата от 11.02.2009
г..Конската каруца и дървата не били отнети от подсъдимия.
В хода на образуваното ДП била назначена и извършена
съдебно – оценъчна експертиза, съгласно чието заключение общата стойност на
извозваните без редовно писмено позволително дърва от подс. Т. за периода 10.10.2008
г. – 06.02.2009 г., възлиза на 175 лева.
Съдът призна подсъдимия С. М. Т. за невинен и го оправда по обвинението за извършено престъпление по смисъла
на чл.235, ал.2 НК. Явно и доказано е по делото, че за времето от 10.10.2008 г.
до 06.02.2009 г. подс. Т. е извозвал / транспортирал/ 1 куб. метра едра
строителна дървесина и общо 3 куб. метра дърва за огрев от вида дъб в нарушение
на ЗГ и ППЗГ без да притежава редовно писмено позволително, като преди това
тези дърва са били добити от неустановени места именно от подс. Т.. По делото
липсват каквито и да доказателства в аспекта на повдигнатото обвинение от РП М.
по смисъла на чл.235, ал.2 от НК и най – вече извозваните от подсъдимия дърва
да са били добити незаконно от другиго. Напротив било е ясно в хода на ДП, а
видно е и от обясненията на подсъдимия в хода на съдебното следствие, че
дървата са били добити и в четирите случая лично от подс. Т.. Не е установено
обаче откъде са били добити и затова съда приема, че е налице само хипотезата
на чл.235, ал.1, пр.5 от НК. Горното имаше за последица оправдаване на подс. Т.
по обвинението му за престъпление по чл.235, ал.2 НК. Вида на производството не
пречи на съда когато констатира материална незаконосъобразност, без това да
води до изменение на обвинението по смисъла на чл.287, ал.1 НПК, да я отстрани
като посочи доказаното за извършено деяние, съобразявайки фактите и
обстоятелствата събрани в хода на ДП и изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Налице са условията на чл.303, ал.2 НПК и съдът намира,
че обвинението по чл.235, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК е доказано по несъмнен
начин, и тъй като става дума за еднакво наказуемо престъпление, без да се касае
за изменение на обстоятелствената част на обвинението, съдът призна подс. Т. за
виновен за еднакво наказуемото престъпление по смисъла на чл.235, ал.1 вр. с чл.26,
ал.1 от НК.
Като се има предвид горното съдът намери, че
подсъдимия С. М. Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.235, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК:
-
за времето от 10.10.2008 г. до 06.02.2009 г. при условията на продължавано
престъпление, без редовно писмено позволително издадено при условията и реда на
Закона за горите / ЗГ/ и Правилника за прилагане на закона за горите / ППЗГ /
извозвал от горския фонд, охраняван от Държавно горско стопанство / ДГС / - М. немаркирани
дървета на обща стойност 175 лева, както следва: на 10.10.2008 г. в
землището на гр. Б. , област М. в района на Ж. П. Гарата на гр. Б. извозвал с
каруца 1 куб. метра едра строителна дървесина от вида дъб на стойност 100 лева,
на 16.10.2008 г. в землището на гр. Б. , област М. извозвал с каруца 1
куб. метра дърва за огрев от вида дъб на стойност 25 лева, на 10.01.2009 г. в
землището на гр. Б. , област М. извозвал, а след това и разтоварил в гр. Б. на
xxxx в дома на В. М. В.1 куб. метра дърва за огрев от вида дъб на стойност 25
лева, на 06.02.2009 г. в землището на с. О. , област М. в близост до
река “Огоста” извозвал с каруца 1 куб. метра дърва за огрев от вида дъб на
стойност 25 лева.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл – подсъдимия Т. е съзнавал обществено опасния характер на деянията, предвиждал
е настъпването на обществено опасните им последици и е искал тяхното настъпване.
Имайки
предвид горното, съдът призна за ВИНОВЕН подсъдимия С. М. Т. за
извършеното от него деяние по чл.235, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, и му наложи
съответно наказание – ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящия адрес на подсъдимия за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ в
периодичност не по – малко от два пъти седмично за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА и
ОГРАНИЧЕНИЕ В СВОБОДНОТО ПРИДВИЖВАНЕ на подсъдимия Т., изразяващо се в ЗАБРАНА
да посещава горския фонд – горите и земите, охранявани от ДГС - М. за
срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на настоящата присъда
и привеждането й в изпълнение.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за неговата
индивидуализация, като го определи при условията на чл.26, ал.1 и ал.2 вр. с чл.55,
ал.1, т.2, б. ”б” вр. с чл.55, ал.3 вр. с чл.42а, ал.1 и ал.2, т.1, т.2 и т.3
във вр. с чл.42а, ал.3, т.1 вр. с ал.4 във вр. с чл.42б, ал.1, ал.2 и ал.3, т.1
от НК, съобразявайки изискванията на чл.373, ал.2 от НПК.
Пробационните мерки и срока им са съобразени със
закона, обстоятелствата по делото и личността на подсъдимия. При условията на
чл.26, ал.1 и ал.2 вр. с чл.55, ал.1, т.2, б. “б” вр. с чл.55, ал.3 НК съда
заменяйки наказанието лишаване от свобода до шест години и глоба от хиляда до
двадесет хиляди лева по чл.235, ал.1 НК, наложи именно наказанието пробация, без
глоба, защото прецени имотното състояние на подс. Т. и семейното му положение –
глава на голямо семейство, който няма писмени данни по делото да работи и да
получава доходи. Съдът наложи освен задължителните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и
т.2 НК и тази по чл.42а, ал.2, т.3 от НК, имайки предвид поведението на
подсъдимия и конкретиката на деянията му.
При определяне вида и размера на наложеното наказание
пробация, съдът намира, че е съобразено с целите по чл.36 НК при отчитане
разбира се изискванията на чл.373, ал.2 НПК и степента обществена опасност на
извършеното деяние и степента обществена опасност на подсъдимия.
На
основание чл.235, ал.7 от НК съдът присъжда
спрямо подсъдимия С. М. Т. равностойността
на липсващия предмет на престъпленията извършени на 10.01.2009 г. и 06.02.2009
г. – общо 2 куб. метра дърва за огрев от вида дъб на стойност 50 лева, която
сума следва да се заплати от подсъдимия Т. по сметка на ВСС. Установено е, че
на 10.01.2009 г. и 06.02.2009 г. дървата не са били отнемани от подс. Т., респ.
липсват, а това има за последица присъждане на равностойността им, възлизаща на
50 лева.
На
основание чл.235, ал.7 от НК съдът отнема в полза на държавата предмета на престъпленията
извършени на 10.10.2008 г. и 16.10.2008 г., представляващ - 1 куб. метра едра
строителна дървесина от вида дъб и 1 куб. метра дърва за огрев от вида дъб, отнети
и съхраняващи се от ДГС - М..
На
основание чл.53, ал.1, б. “а” НК съдът ОТНЕМА
в полза на държавата вещта, която
принадлежи на подсъдимия и е послужила за извършване на умишленото престъпление
– 1 / един / брой конска каруца с гумени колела, оставена на отговорно пазене в
ДГС - М. с протокол за отговорно пазене от 10.10.2008 г.. Съдът отне тази
конска каруца защото в хода на съдебното следствие бе уточнено, че същата е собственост
на подс. Т.. Имайки предвид горното съдът при условията на чл.53, ал.1, б. ”а” НК отне в полза на държавата отнетата на 10.10.2008 г. каруца, защото прие, че
тя е собственост на виновния подс. Т., а в същото време е послужила, видно от
доказателствата по делото, за извършване на умишлено престъпление по смисъла на
чл.235, ал.1 НК. При горните данни съдът счита, че правилно е приложил нормата
на чл.53 НК защото по ЗГ и по – точно чл.112, ал.1 се отнемат превозните
средства послужили за извършване на административно нарушение, независимо от
това чия собственост са, при установяване на административни нарушения в
рамките на административно наказателно производство, а в случая става дума за
съдебно наказателно производство, чиято тежест се подразбира, че е по – висока.
След
влизане в сила на присъдата – 1 брой конска каруца с гумени колела, оставена на
отговорно пазене в ДГС - М. с протокол за отговорно пазене от 16.10.2008 г., следва
да се върне с разписка на подсъдимия Т.. Съдът разпореди горното защото
иззетата конска каруца на 16.10.2008 г. от подсъдимия не е била собственост на
Т., а на лице с имена Х. К.. Подс. Т. е заплатил стойността на чуждата каруца, и
поради това съда разпорежда тази каруца да му бъда върната с разписка на него, а
не на бившия собственик К. .
След
влизане в сила на настоящата присъда, препис от същата и мотивите към нея да се
изпратят на ДГС - М., което фактически да извърши отнемането на отнетите в
полза на държавата и посочени по – горе вещи – дърва и 1 бр. конска каруца с
гумени колела, при спазване на правилата на ЗГ, както и да върне на подсъдимия
Т. конската каруца с гумени колела отнета на 16.10.2008 г..
При
условията на чл.189, ал.3 НПК съдът осъжда подсъдимия С. М. Т. да заплати по сметка на
ВСС сумите - 50 / петдесет / лева деловодни разноски - изплатено възнаграждение
на вещо лице и 5 / пет / лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
При така изложените мотиви съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: