№ 310
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.ва
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000501845 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260589 от 17.02.2022 год., постановено по гр.д.№ 7125/2018 год. по описа на
СГС, ГО, 15-ти състав, Х. Й. Г., М. П. Г. и М. К. С. са осъдени при условията на
солидарност да заплатят на „Юробанк България“ АД, на основание чл.430 от ТЗ, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД сумата от 59 274.01 швейцарски франка, представляваща част от главница за
периода 10.11.2014 г. – 27.05.2018 г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL36693 от 27.06.2008 г., изменен с допълнителни споразумения и договори за встъпване в
дълг от 10.11.2010 г. и 27.04.2012 г., заедно със законната лихва от 29.05.2018 г. до
окончателното плащане, както и на правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 720 лева,
представляваща разноски за нотариални такси, като с решението са разпределени и
разноските между страните.
Решението е обжалвано от ответниците Х. Й. Г., М. П. Г. и М. К. С., чрез процесуален
представител, като се излагат доводи за неправилност. Излагат се доводи, че изготвения по
делото доклад е непълен и неточен, съдът не е събрал всички относими и необходими
доказателства по делото. Неправилно съдебния състав извършил самостоятелно изчисление
на дължимите суми по кредита, като се твърди, че на страните това не било известно. Моли
се решението да бъде отменено, като исковата претенция срещу тях бъде отхвърлена.
Претендират се разноските по делото.
Въззиваемият „Юробанк България“ АД не депозира отговор. В проведеното отрито съдебно
1
заседание се явява юрисконсулт, но без да удостовери надлежно представителната си власт.
Съдът е дал възможност на въззиваемия да потвърди извършените процесуални действия, но
такова потвърждение не е сторено, поради което съдът не зачита извършените от
процесуалния представител в проведеното открито съдебно заседание действия.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежни страни в производството и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледани по същество е неоснователна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо. Съдът правилно с изготвения
доклад по делото е разпределил доказателствената тежест между страните, като срещу
изготвения доклад не са направени възражения. Не са налице и твърдените по жалбата
останали процесуални нарушения. За пълнота следва да се посочи, че съдът събира и
приобщава по делото относими и необходими за правилното решаване на спора
доказателства, представени от страните или изискани от насрещната страна. Приетите по
делото експертизи са ясни, конкретни и в пълнота отговарят на постановените от страните
въпроси, като отделно от това вещите лица са дали и пояснения въз основа на устни
въпроси, в открито съдебно заседание. Изложеното мотивира съда да приеме липса на
процесуални нарушения, водещи до порочност. Преценявайки основателността на жалбата
съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:
Пред първоинстанционният съд e предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.430 от ТЗ, като ищецът „Юробанк България“ АД претендира заплащане при условията на
солидарност от страна на ответниците Х. Й. Г., М. П. Г. и М. К. С. сумата от 59 274,01
швейцарски франка, представляващи част от неплатена заета сума за периода 10.11.2014 г. -
27.05.2018 г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL36693 от 27.06.2008 г.,
изменен с допълнителни споразумения и договори за встъпване в дълг от 10.11.2010 г. и
27.04.2012 г., както и сумата от 720 лева, представляващи разноски за нотариални такси за
периода 11.04.2018 г. – 27.05.2018 г. по същия договор за кредит.
Съгласно чл.18, ал.1, изр. първо от договора за кредит, кредиторът може да направи
кредитът изцяло или частично предсрочно изискуем при непогасяване на която и да е
вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора. В
случая от приетата съдебно-счетоводна експертиза по делото, която съдът кредитира като
обективно дадена въз основа на цялостен анализ на представените по делото доказателства
и след направени счетоводни справки в ищцовото дружество, се установява, че
задължението за главница не е погасявано от 10.11.2013 г., за лихвата – от 10.01.2015 г., за
таксите - от 08.01.2015 г., за застраховки – от 24.08.2015 г. и, че към датата, на която
кредитът е направен предсрочно изискуем е имало неплатени вноски по главница, лихви,
такси и застраховки. Следователно, за банката е възникнало правото да направи кредитът
предсрочно изискуем. Не е спорно пред въззивната инстанция, че ищецът надлежно е
уведомил ответниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от
09.03.2018 г.
2
Неоснователни са доводите, че съдът не може сам да извършва изчисления досежно размера
на задължението. Съгласно чл.162 от ГПК когато искът е установен по своето основание, но
няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка. Т.е.
изцяло на съда е предоставена възможността сам да определи този размер или да вземе
заключение на вещо лице, като няма пречка да кумулира и двете. В случай, въз основа на
приетата счетоводна експертизи, приетите по делото доказателства за извършените по
договора погасявания на главница и след съобразяване неравноправността на отделните
клаузи за капитализиране на лихвите се установява, че дължимата по договора за кредит
сума за периода 10.11.2014 г. – 27.05.2018 г. е в размер на 88 130.15 швейцарски франка.
Исковата претенция е частична за сумата от 59 274.01 швейцарски франка, до която сума
искът е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно чл.10, т.3 от договора кредитополучателят се е задължил да отговаря за
разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на
обезпеченията, както и разноски по организиране и провеждане на принудително
изпълнение върху предоставеното обезпечение. С приложените по делото нотариални
покани кредиторът е отправил уведомления за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, което е елемент от фактическия състав за основателно предприети принудителни
действия, поради което, ответниците следва да бъдат осъдени да платят направените от
ищеца разноски за връчване на нотариалните покани. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че непогасените нотариални такси за периода
11.04.2018 г. – 28.05.2018 г. са в размер на 720 лева, поради което искът следва да бъде
уважен до този размер.
Поради съвпадение на изводите на настоящия въззивен състав с тези на
първоинстанционният съд решението следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260589 от 17.02.2022 год., постановено по гр.д.№ 7125/2018
год. по описа на СГС, ГО, 15-ти състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4