РЕШЕНИЕ
№ 1012
гр. Бургас, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно гражданско
дело № 20222100501559 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Главна
дирекция „Гранична полиция“ - МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Княгиня Мария Луиза № 46, представлявана от Деян Валентинов Моллов, чрез юрисконсулт Янка
Табакова, против Решение № 57 от 05.08.2022 г. по гр.д. № 194/2022 г. по описа на РС Средец, с
което въззивникът е осъден да заплати на К. З. К., ЕГН: **********, от ***, сумата от 657, 02 лева
(шестстотин петдесет и седем лева и две стотинки) главница, представляваща дължимо
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 19.05.2019г. –
09.07.2020г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху тази сума от 19.05.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата
142,90 лева (сто четиридесет и два лева и деветдесет стотинки), представляваща лихва за забава,
начислена върху дължимата главница за положен извънреден труд, , както и направените по
делото разноски в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно прилагане
на материалния закон. Твърди се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си
задължения на 12-часови дневни и нощни смени, съгласно месечни графици, като отработеното
време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на
положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран
резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание
разпоредбите на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като извънреден труд. Посочва, че организацията и
разпределянето на работното време за периода 01.06.2016г. – 29.07.2016г. е уредено с Наредба №
8121з-592/25.05.2016г., а в периода 29.07.2016г. – 02.08.2016г. – Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
поради отмяна на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. с Решение на ВАС/, а в периода 02.08.2016г. –
31.03.2019г. – Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. В конкретния случай редът е бил регламентиран с
Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. Излага подробни
доводи, в смисъл че при постановяване на първоинстанционното решение, съдът не е взел предвид
изложените в писмения отговор аргументи относно неприложимостта на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата (НСРОЗ), която не следва да се прилага за служители на
1
МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва
изрична норма, която допуска превръщането на нощните часове положен труд в дневни с
определен коефициент. Другото възражение е, че не са налице предпоставките по чл.9, ал.2
НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за преизчисляване на положения нощен труд в дневен,
а след направеното преизчисление не се кумулира извънреден труд, тъй като такъв би бил налице
само, ако служителят работи извън установеното работно време. Моли въззивният съд да
постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно,
като вместо него съдът да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият К. З. К., чрез своя пълномощник – адв. Добрев е подал
писмен отговор против въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Твърди се, че
обжалваното решение е правилно, законосъобразно и постановено без да са налице съществени
процесуални и материалноправни нарушения и противоречие със събраните по делото
доказателства и съдебната практика на ВКС, поради което се претенднира същото да бъде
потвърдено. Сочи се, че са правилни изводите на първоинстанционния съд, че поради непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Кодекса на
труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС №4 на МС
от 17.01.2007 г., както и, че при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд.
Въззивната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице, поради което съдът
я намира за допустима. При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, Бургаският
окръжен съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи
произнасяне, съдът намира следното:
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира че
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, досежно
заеманата от ищеца длъжност „мл.инспектор/старши полицай“ в група “Охрана на държавната
граница” в ГПУ – гр. Средец при РД “Гранична полиция” – Елхово към ГД “Гранична полиция” –
София, в изпълнение на която е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и през
нощта - за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч. Съдът е установил, че при отчитане на положения в
периода 19.05.2019 г. - 09.07.2020 г. труд, не е извършено преизчисляването му с коефициент
1.143, с оглед приравняване на този труд към дневен. Поради това и с помощта на съдебно -
икономическа експертиза е установил положените от ищеца часове нощен труд, преизчислил ги е
с коефициент 1.143 и е намерил, че това е довело до разлика между заплатеното и дължимо
възнаграждение за извънреден труд. Поради това и на основание чл.272 ГПК, въззивната
инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях.
Следва да се добави, че нормите на чл.176 и чл.178 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) определят елементите на месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР - основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, в т.ч. и за
извънреден труд. Нормата на чл.187 ЗМВР определя продължителността на работното време на
държавните служители в МВР подневно и на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен
период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на
смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Съгласно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период, т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. и последващите наредби липсва такова изрично правило.
Съгласно чл.67, ал.3 от Закона за държавния служител, минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по
ал.7, т.1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Нормите на чл.143, ал.1 и чл.142, ал.2 КТ дефинират понятието извънреден труд и правото
на работодателят да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно
или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В чл.9б (нов - ДВ, бр.
2
41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (НРВПО) се регламентира определяне на норма при сумирано изчисляване
на работното време по чл.142, ал.2 от КТ. Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила
от 01.01.2018 г.) от НРВПО когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика
на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените
с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. В чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж (НТКТС) се определя пресмятането на трудовия стаж при сумирано работно време - с
превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа.
Въз основа на тези разпоредби, при логическо и сравнителноправно тълкуване на закона,
съдът намира, че волята на законодателя е да признае нощните часове, преизчислените в дневни с
коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия
стаж, така и за отчитането на извънредния труд, което е намерило израз в новата редакция на чл.9г
(изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО.
Според съда, в нормите на ЗМВР и подзаконовите актове, посочени по-горе, е налице
празнота, която следва да се преодолее съобразно чл.67, ал.3 ЗДС, чрез субсидиарното приложение
на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), според
която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време -1,143 получен като частно
при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно
време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове.
Също за пълнота следна да се посочи, че изложените по-горе съображения, изразени от
настоящия съдебен състав многократно по повод дела по същия казус, не се променят от приетото
в Решение по дело №С-262/20 на Съда на Европейския съюз. В Решението на СЕС е прието, че
чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба,
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния
сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня. Във всички случаи в полза
на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд. В исковия период и до 2020 г., в българското
законодателство не съществува норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд
на държавните служители в системата на МВР. Предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25
лв за всеки отработен час и ободряващи напитки, според настоящата инстанция не са такива
компенсаторни механизми, каквито сочи СЕС, с тях не може да компенсира особената тежест на
нощния труд. Освен казаното, посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ, следователно
работниците по трудово правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този
размер за всеки отработен част нощен труд. Това налага извод, че в това отношение е налице равно
третиране между държавните служители в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава
различното третиране на двете категории лица по отношение на преобразуването на нощните
часове в дневни. Следователно допълнителното заплащане от 0,25 лв. на час не съставлява
компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите
по трудово правоотношение. Останалите придобивки - ранно пенсиониране, безплатна храна,
униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям
размер и др. съдът не счита като такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен
труд. Налага се извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и
безопасността на служителите в МВР, с оглед по-голяма продължителност на нощния труд.
По отношение на приетото от СЕС, че чл.20 и чл.31 от ХОПЕС допускат определената в
законодателството на държава -членка нормалната продължителност на нощния труд от седем част
за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл.
полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна
с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020 г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд за служителите на МВР; такава е определена по-късно.
Специфичният характер на работа на служителите в МВР, свързана със защита правата и
свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, не
3
може да обоснове различното им третиране не могат да бъдат възприети като обективен и разумен
критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на преобразуването на часовете
положен нощен труд в дневен. Това е така, тъй като посочените по-горе придобивки са свързани
именно със специфичния характер на длъжността. Показателно е, че до м.август 2016г. наредбите
на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след този момент не
е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори да се приеме, че такава е налице, както
бе посочено по -горе в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за
компенсиране на особената тежест на положения нощен труд. Поради това дадените с решението
на СЕС отговори не променят становището на настоящия състав. По изложените съображения
съдът намира иска за основателен.
Ето защо искът е основателен. Решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В полза на ищеца следва да се присъдят направените във въззивното производство съдебно
– деловодни разноски, в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение, който размер не е
прекомерен, предвид това, че в настоящото производство са предявени два обективно съединени
искове и за всеки един от тях се дължи отделно възнаграждение, което в настоящия случай не
надхвърля минимално установеното в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 57/05.08.2022 г. по гр.д.194/2022 г. по описа на Районен съд –
Средец.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, представлявана от Деян Валентинов
Моллов, да заплати на К. З. К., ЕГН: **********, от ***, сумата от 300 лв /триста лева/ - съдебно -
деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4