РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Русе, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря И.нка Венкова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20234500500823 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
И. Т. Д. и П. Д. Д. като родители на Р. П. Д. чрез пълномощника си адв. С.
П. обжалват Решение № 1362/04.10.2023 г. , постановено по гр.д. № 5944/22
по описа на РРС, с което са осъдени солидарно да заплатят на Г. У. сумата от
539.66лв с ДДС, на основание чл. 48 ЗЗД, за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в повреждане на оградата на къщата му в гр.М., обл.Русе, чрез
изписване с маркери и спрей с боя, на рисунки и надписи с различно
съдържание, в резултат на действия на малолетното им дете, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата
молба- 23.11.2022 г. до окончателно изплащане, както и сумата от 206.90лв.
разноски по компенсация. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност
на съдебното решение, необоснованост и незаконосъобразно като
постановено при съществени нарушения на материалния закон и
процесуалните правила. Иска се отмяна на решението е постановяване на
друго, с което искът да се отхвърли. В условията на евентуалност, ако съдът
приеме, че предявеният иск е основателен и доказан, да ги осъди да заплатят
сумата от 10.44лв. като съдът приеме, че синът им е нарисувал една
единствена бетонна тухла от оградата, заличавайки рисунка на знак с
непристойно значение.
ВъззИ.емият Г. П. У. в съдебно заседания чрез пълномощника си адв.П.
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендират се
направените във въззивната инстанция разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
1
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
По делото е безспорно установено, че ищецът Г. П. У. е собственик на
недвижим имот находящ се в гр. М., обл. Р., ул."М." № *. От към ул. „Я. п."
той изградил плътна ограда с дължина 60 метра и височина 2,20 м., както и че
същият е установил, че е обрисувана със спрей и осеяна с нецензурни изрази,
свастики и други, за което е подал молба до Русенска районна прокуратура на
01.08.2022 г. за извършено престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК, видно от
приложената пр.пр. № 4266/2022 г. на РРП и обясненията му. Същата
прокурорска преписка е била прекратена като с Постановление от 27.10.2022
г. по преписка № 4266/2022 г. РРП отказала да образува досьдебно
производство с оглед на факта, че малолетните деца не са наказателно
отговорни и изпратила материалите на Местната комисия за борба срещу
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните /МКБППМН/
при Община - гр. Р. за налагане на възпитателни мерки по ЗБППМН спрямо
двете деца - Р. В. З. и Р. П. Д.. По делото липсват доказателства относно
последното производство.
В събраните в първата инстанция гласни доказателства- св. И.П., която
е м. на д. Р.З., св.М.Г. и св. Т.Т., както и от показанията на детето Р.З., даден
пред първоинстанционния съд, както и от обясненията на м. Р.В.З. и Р. П. Д.,
дадени в хода на прокурорската проверка в присъствието на майките им,
които следва да се ценят като признание за изнесените от тях неблагоприятни
факти, правилно първоинстанционния съд е приел, че двете момчета със
спрей и маркери са нарисували стената на къщата на ищеца, без да знаят кой
живее там. Р. Д. изрочно е посочил в обясненията си по прокурорската
преписка, че преди да рисуват стената била чиста. В този смисъл са
неоснователни възраженията на жалбоподателите, че по делото не е
установено, че именно децата, в частност техният син Р. Д. е участвал в
извършването на горните действия. Не е доказано и твърдението им, че синът
им е покрил със спрей само една плочка и то, за да скрие съдържащото се в
нея нецензурно съдържание. Първоинстанционният съд правилно е приел, че
р. на д. Р. Д. носят отговорност по чл.48 ЗЗД за нанесените от детето им вреди
по оградата на ищеца. Неоснователно е възражението в жалбата, че по делото
не е установено „повреждане на оградата“. Действително изрисуването на
оградата не е същинско повреждане в смисъл на разрушаването й, но
доколкото с тези действия се променя нейният външен вид и за да бъде
възстановен вида на същата се налага извършване на определени „строителни
действия“, то следва да се приеме, че изрисуването й по начин, който да я
загрозява също може да се приеме за повреждането й, още повече, че в
исковата молба, макар и ищецът да е използвал този израз относно
нанесените му имуществени вреди, ясно са очертани извършените върху
оградата действия, които са довели до настъпилите за ищеца имуществени
вреди. Правилно първоинстанционният съд е приел, че имуществените вреди
за ищеца са в размер на 539.66 лв. ДДС, а и по отношение на това няма
постъпила въззивна жалба. Неправилни обаче се явяват изводите на съда, че
жалбоподателите следва да заплатят на ищеца имуществените вреди в този
размер. Съгласно нормата на чл.53 ЗЗД когато увреждането е причинено от
неколцина, те отговарят солидарно. По делото обаче са събраните гласни и
писмени доказателства, а и този факт се признава и от ищеца в исковата му
молба, че родителите на другото дете Р.З. са заплатили сумата от 425лв. В
този случай жалбоподателите като родители на Р. Д. дължат само сумата,
2
представляваща разликата между вредите / 539.66 лв./ и платеното от
родителите на детето Р.З./ 425 лв./ , т.е дължат на ищеца само сумата от
114.66 лв. С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд в
частта, в която жалбоподателите- ответници по иска- са осъдени да платят
сумата от 114.66 лв. е правилно и следва да се потвърди в тази част, а в
частта, в която са осъдени да заплатят сумата над 114.66 лв. до 539.66 лв. е
неправилно и следва да се отмени като предявеният иск в тази част следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора решението на първоинстанционния съд, в
частта в която е осъдил ответниците да заплатят на ищеца сумата от 206.90лв
разноски по компенсация, е неправилно и следва да се отмени. Съобразно
изхода на спора и правилата на чл.78 ГПК в полза на ищеца от разноски в
размер на 790лв за първата инстанция му се дължат разноски в размер на
85лв, а на ответниците от разноски в размер на 400лв се дължат разноски в
размер на 357лв., т.е ищецът дължи на ответниците разноски за първата
инстанция в размер на 272лв по компенсация.
Жалбоподателите не са претендирали присъждане на разноски за
въззивната инстанция. ТакИ. е претендирал въззИ.емият. Последният не е
представил списък на разноски, но видно от доказателствата по делото
същият е направил единствено разноски за адвокат в размер на 200лв, според
представеният във въззивната инстанция списък за разноски. Възражението
за прекомерност на това адвокатско възнаграждение е неоснователно, същото
е дори по предвиденият в чл.7 от Наредба № 1/2004 за минималните
адвокатски възнаграждения размер. Съобразно частичната основателност на
въззивната инстанция от тези разноски на въззИ.емия се дължат разноски
само в размер на 157лв.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1362 от 04.10.2023 г., постановено по гр.д.№
5944/2022 г. по описа на РРС в частта, в която И. Т. Д. и П. Д. Д. , като р. на
м.д. Р. П. Д., роден на ************ г., са осъдени да заплатят солидарно на
Г. П. У. сумата над 114.66лв до 539,66 лв., на основание чл. 48 от ЗЗД, за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в повреждане на оградата на
къщата му в гр. М., обл. Р., ул. „М.“ № *, чрез изписване с маркери и спрей с
боя, на рисунки и надписи с различно съдържание, в резултат на действия на
малолетното дете на ответниците, ведно със законната лихва върху
посочената разлика, считано от датата на завеждане на исковата молба
23.11.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата 206,90 лв. разноски
по компенсация и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 114.66лв до 539.66лв, както и за законна
лихва върху посочената разлика от 23.11.2022г до окончателно плащане, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г. П. У., ЕГН **********, от гр. Р., ул. „В.“ № ** да плати на
И. Т. Д., ЕГН ********** и П. Д. Д., ЕГН **********, двамата от гр. М., ул.
„Х.“ № * сумата от 272 лв, представляваща направени в първата инстанция
разноски по компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1362 от 04.10.2023 г., постановено по
3
гр.д.№ 5944/2022 г. по описа на РРС в частта, в която И. Т. Д. И П. Д. Д. ,
като р. на м.д. Р. П. Д., роден на ******** г., са осъдени да заплатят
солидарно на ищеца Г. П. У., сумата в размер на 114.66 лв, на основание чл.
48 от ЗЗД, за причинени имуществени вреди, изразяващи се в повреждане на
оградата на къщата му в гр. М., обл. Р., ул. „М.“ № *, чрез изписване с
маркери и спрей с боя, на рисунки и надписи с различно съдържание, в
резултат на действия на м. д. на ответниците, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба - 23.11.2022 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И. Т. Д., ЕГН ********** и П. Д. Д., ЕГН **********,
двамата от гр. М., ул. „Х.“ № * да платят на Г. П. У., ЕГН **********, от гр.
Р., ул. „В.“ № ** сумата от 157 лв., представляваща направени във въззивната
инстанция разноски.
Решението в частта, в която предявеният от Г. П. У. иск е отхвърлен над
сумата от 539.66 лв, като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4